О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

752/21.11.2018

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21 11.2018г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№576/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от В.П.П. и Б.Ч.П., двамата чрез проце -суалния им представител адв.Г.З., против определение №256/21.09.2018г., пос -тановено по гр.д.№240/18г. по описа на СОС, гр.о., с което е прогласено, че съдът не е компетентен да разгледа предявените в условие на евентуалност искове с пр.осн. чл.108 от ЗС и чл.57, ал.2 от ЗЗД от В.П.П. и Б.Ч. Пет- рова  против „Сантандер Консюмер Банк”АД, фирмен №983521592, с адрес на управление „Страндвейн”№18, 1366, гр.Лисакер, Норвегия, представлявано от упра -вителя/административен директор Михаел Видстен, и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че определение е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Въззиваемата страна „Сантандер Консюмер Банк”АД, Норвегия, представлявано от Михаел Видстен, уведомена при условията на 33, ал.3 от КМЧП, не е изразила становище по жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№240/17г. по описа на СОС, гр.о. е образувано по предя - вените от В.П.П. и Б.Ч.П. против „Сантандер Консюмер Банк”АД, Норвегия в условия на обективно евентуално съединяване искове с пр.осн. чл.108 от ЗС и чл.57, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да им предаде владението върху собствения им лек автомобил марка „Фолксваген пасат”, рег.№ СС 6766 АН, придобит в условия на СИО с договор за покупко-продажба рег.№860/06.03.2017г./който ответникът държи без основание в Норвегия/ и в усло -вие на евентуалност, ако лекият автомобил е бил отчужден от ответника, то същият да бъде осъден да им заплати сумата от 37 000лв., представляваща неговата равностойност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.

Съгласно представения превод на извлечение от търговския регистър в Норвегия /наречен в документа „Търговски регистър-Държавен регистър на Норвегия в гр. Брьоньойсун”/ ответното дружество е със седалище и адрес на управление в гр. Лисакер, Норвегия.Налице е граждански спор с международен елемент, т.к. ищците са с местожителство в България, а ответникът със седалище и адрес на управление в Норвегия.Тъй като в международното правоотношение участват ищци с местожи -телство в държава членка на ЕС и ответник юридическо лице със седалище в Норвегия и съобразно предмета на спора, приложимият международен акт за определяне на компетентния да разгледа спора съд е Конвенция относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в гр.Лугано на 30.10.2007г./наричана Луганска конвенция от 2007г./.На осн. чл.2, т.1, раздел 1, дял ІІ, вр. чл.60 от цитираната конвенция компетентен да разгледа спора е норвежкият съд, доколкото претенцията с така посочените в исковата молба основания и петитум не попада в нито едно от изключе- нията, предвидени в раздел от 2 до 7 на дял ІІ и изключващи общата компетентност, съответно българският съд не е международно компетентен.Нормата на чл.4, ал.1, т.2 от КМПЧ в случая не може да обоснове компетентността на българския съд, доколкото съобразно чл.3 от КМЧП неговото приложение е субсидиарно, съответно при наличието на цитирания международен акт относно компетентността, признава -нето и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, обвърз -ващ България и Норвегия, приложение намират разпоредбите на последния.Не обосновава компетентност на българския съд и нормата на чл.24, изр.1 от същата конвенция, доколкото ответникът в производството  е депозирал отговор по исковата молба, но в него изрично е оспорил компетентността на българския съд, което съг -ласно чл.24, изр.2 изключва приложението на чл.24, изр.1.

По изложените съображения съдът прием, че сезираният СОС не е международно компетентен/за която компетентност и той следи служебно/ да разгледа предявените от В.П.П. и Б.Ч.П. против „Сантандер Консюмер Банк”АД искове.Образуваното производство подлежи на прекратяване.Обжалва - ното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №256/21.09.2018г., постановено по гр.д.№240/18г. по описа на СОС, гр.о.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: