Р Е Ш Е Н И Е

8

гр. Варна,   16. 01.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

Прокурор Илия Николов,

Като разгледа докладваното от съдия Христова

въззивно гражданско дело № 577 по описа за 2016-та г.:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на КОНПИ срещу решение № 823/20.06.2016 год. по гр.д. 3411/2013 год. на ОС Варна, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ с Булстат 131463734, искове против Д.Б.М., ЕГН **********, В.Л.Т. с ЕГН ********** и Х.К.Д. с ЕГН **********, по чл. 28 , ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, : 1. Да бъде обявена за недействителна по отношение на Държавата безвъзмездна сделка обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 7, том II, per. № 2385, дело № 190/02.05.2006г., с който В.Т. и Д.М., даряват на брата на първия дарител Х.К.Д., недвижим имот придобит, чрез продажба, а именно апартамент № 8, находящ се в сградата етажна собственост в гр.Варна, на бул. „Сливница" № 187, във вход 3, на третия етаж , състоящ се от кухня, дневна, спалня, баня тоалет, коридор, килер и две тераси с обща застроена площ 73,33 кв.м., при граници: изток- ап.№7, площи, запад -ап.№9, север - стълбище и юг - тревни площи, ведно с прилежащото ведно с избено помещение № 8, с площ от 4,68 кв.м., при граници: изток - вход №2, запад - коридор, север - изба № 7 и юг - изба №9, ведно с припадащите се 3,7267 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е изградена сградата цялото с площ от 3 880 кв.м., представляващо парцел V по плана на Западна промишлена зона - север гр.Варна, при граници : изток - „ЦМИ", запад - „Мултитест" ООД, север - двор на Строителен техникум и юг - парцел IV и да бъде отнет в полза на Държавата недвижимия имот.; 2. Да бъде отнето в полза на Държавата имущество от Д.Б.М.: НЕДВИЖИМИ ИМОТИ - находящи се в гр. Варна, на територията на район „Приморски", кв.„Виница", местност „Фатрико дере" /"Студен дол"/, а именно: А/ Апартамент № 11 - мезонет, разположен на втори и трети жилищен етаж, с площ от 130,11 кв.м., в това число и съответните идеални части от общите части на сградата, състоящ се от: първо ниво - дневна с кухненски бокс, килер, баня и тоалетна, балкон, с площ от 67,74 кв.м., и второ ниво - две спални, баня и тоалетна, с площ от 62,37 кв.м., при граници на апартамента: апартамент № 12, апартамент № 8, и от две страни дворно място; Б/ паркомясто № 11, разположено в сутеренния етаж на сградата, с площ от 15,64 кв.м., в това число и съответните идеални части от общите части на сградата, при граници: паркомясто № 12, паркомясто № 10 и маневрено хале, както и 1/12 ид.ч. от ПИ № 6807, идентичен с ПИ № 6107 по плана на „Траката", в който имот е изградена сградата, находящ се в гр.Варна, на територията на район „Приморски", квартал „Виница", местност „Фатрико дере" /"Студен дол"/, целият с площ от 842,00 кв.м., при граници: ПИ 503, ПИ № 522, ПИ № 6108, ПИ № 527, ПИ № 6806 и път с пазарна стойност на имота към датата на завеждане на иска 154 900 лв., придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 140, том 4, per. № 14175, дело № 657/28.08.2008г.; Поземлен имот, находящ се в с.Ножерите, общ.Трявна, обл.Габрово, а именно: Поземлен имот с планоснимачен № 1092 по плана на с.Ножарите, общ.Трявна, с площ от 830 кв.м., ЗАЕДНО с построените в имота едноетажна паянтова жилищна сграда със ЗП 51,00 кв.м. и паянтова плевня със ЗП 24,00 кв.м., при граници на имота: от две страни път, дере и поземлен имот № 668, с пазарна стойност към датата на предявяване на иска 19 500 лв., придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178, том 4, per. № 4961, дело № 706/09.12.2008г.; Лек автомобил, марка «Алфа Ромео», модел «90.2.4», с per. № В 5824 Р, рама № ZAR162A0000001314, без номер на двигател, дата на първа регистрация 07.11.1987 г., собственост на Д.М., с пазарна стойност към датата на предявяване на иска 1 000 лв. Наличностите по разплащателна сметка в евро № 16027360 в "Банка ДСК" ЕАД, открита на 18.08.2008г., с титуляр по сметката Д.М.; Наличностите по картова сметка в лева по издадена дебитна карта Виза в „Райфайзенбанк /България/" ЕАД, открита на 13.03.2012г., с титуляр по сметката Д.М.; сумата от 476,19 лв., получена от продажбата на идеална част на проверяваното лице в недвижим имот, находящ се в гр. Варна местност „Евксиноград", ул.„20-та" № 47, отчужден с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 165, том II, рег.№ 3099, дело № 186/ 20.07.2007г.; сумата от 10 900 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка «Ауди», модел «6», per. № В 1470 КТ, рама № WAUZZZ4BZ1N688349, без номер на двигател, отчужден с договор за покупко-продажба от 28.09.2007г.; сумата от 11 600 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка «Пежо», модел «307» рег.№ В 1551 PC, рама № VF33BRFNC83309086, двигател № 10LH990952614, отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 21.08.2008 г.; 3. Да бъде отнето в полза на Държавата имущество от Д.М. и В.Т.: - сумата от 234 699,60 лв., получена от продажбата на дела на проверяваното лице и бившата му съпруга от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул. «Поп Харитон» № 5, отчужден с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 42, том VII, дело№ 1219/ 14.09.2007 г.; сумата от 975 лв., получена от продажбата на идеална част на проверяваното лице в недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Бряст" № 4, отчужден с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 39, том III, рег.№ 4679, дело № 389/14.08.2006г.; сумата от 1 000 лв., получена от продажбата на идеална част на проверяваното лице в недвижим имот, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница" № 187, отчужден с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 38, том III, рег.№ 4678, дело № 388/14.08.2006г.; сумата от 500 лв., получена от продажбата на идеална част на проверяваното лице в недвижим имот, находящ се в с. Климентово, община Аксаково, област Варна, отчужден с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 40, том III, рег.№ 4680, дело №390/ 14.08.2006г.; сумата от 23,60 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка «Ауди», модел «80», рег.№ В 9857 Н, рама№ WAUZZZ89ZKA130651, двигател № RM042236.; сумата от 117,80 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка «Ауди», модел «80», рег.№ В 1185 А, рама № WAVZZZ89ZHA460534, двигател № 39030.; сумата от 51,80 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка «Фиат», модел «Уно», рег.№ В 4961 АВ, рама № ZFA14600002749986, двигател № 6086957; сумата от 29,50 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка «Фолксваген», модел «Голф», рег.№ В 5526 АВ, рама № 17А0320189, двигател № GF084982.; сумата от 637 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка «Мицубиши», модел «Колт», рег.№ В 4112 АВ, рама № JMBMNC15AEU403389, двигател № DR9701; - сумата от 1 515,20 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка «Рено», модел «19», per. № В 5261 АН, рама № VF1L53B0507778546, двигател № F8NL740I086701; - сумата от 6 400 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка «Мерцедес», модел «250», рег.№ В 0809 СХ, рама№ WDB1241251ВЗ87724, двигател № 10296210127159; осъдена е КОНПИ /преди КУИППД/ с Булстат 131463734 да заплати на В.Т. и Х.Д., сумата от 11 095 (единадесет хиляди деветдесет и пет) лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на съда, че щом престъпната дейност не установява реализиране на имуществена облага, то не са реализирани и средства от престъплението, които да се вложат в незаконно придобито имущество. Направен е анализ на доказателствата, от който се прави извод, че са налице предпоставките за отнемане на имуществото, обект на претенциите. Иска се уважаване на исковите претенции.

Срещу тази жалба са постъпили писмени отговори от насрещните страни Д.Б.М., В.Л.Т. и Х.К.Д., в които се оспорват доводите в жалбата и се иска потвърждаване на обжалваното решение.

Подадена е и частна жалба от В.Л.Т. и Х.К.Д. срещу постановеното по делото допълнително решение № 1123/10.09.2016 год. и се иска неговата отмяна. С това решение съдът е оставил без уважение подадените от тях молби по чл. 250 ГПК за допълване на решението и по чл. 248 ГПК за изменението му в частта за разноските чрез присъждането им в пълен размер. Искането е свързано само с частта по чл. 248 ГПК.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от КОНПИ, в който жалбата се оспорва.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по мотивирано от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против Д.М., В. М. и Х.К.Д., с което е предявен иск, на основание чл. 28 , ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ да бъде отнето в полза на Държавата описаното по-горе имущество, на основание чл. 7, т. 1 от ЗОПДИППД /отм./ от Х.Д.; на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ от Д.М. и на основание чл. 4, ал. 2, вр. чл. 10 от ЗОПДИППД /отм./ от Д.М. и В. М.

В обстоятелствената част на исковата молбата се твърди, че имуществото е придобито от престъпна дейност, като се посочва, че с определение от 22.10.2013 г. по НОХД № 1252/2013 г. Варненски окръжен съд е одобрил постигната спогодба между Окръжна прокуратура Варна и лицето Д.М., по силата на което последният е бил признат за виновен за престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че в периода от неустановена дата през месец май 2012 г. до 14.08.2012 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с Д.И.Р. укрил и пазил предмети и материали, за които знаел, че са предназначени и послужили за подправка на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, т. З от НК, подробно изборени - престъпление по чл. 246, ал. 3, предл. 3 и предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, което попада в приложното поле на чл. З, ал. 1, т. 15 от ЗОПДИППД (отм.). Твърди се, че Д. и В. М. са сключили брак на 10.02.1991 г., който е прекратен с развод на 03.08.2003 г. Направен е подробен анализ на придобитото и отчуждено имущество на страните, като се твърди наличие на отрицателна разлика между получените приходи и направените разходи в размер на 2 688,58 минимални работни заплати. Претендира се за отнемане на имущество, оценено по пазарни цени, т.е. на пазарна стойност от 542 525,69 лева. С уточняваща молба вх. рег. № 36303 от 06.12.2013 г. ищецът конкретизира петитума на предявения срещу Х.Д. иск да бъде обявена за недействителна по отношение на Държавата безвъзмездна сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 7, том II, per. № 2385, дело № 190/02.05.2006г. и да бъде отнет в полза на Държавата недвижимия имот.

Исковете са оспорени от ответниците пред ОС в писмени отговори.

В. М. оспорва предявения иск като недопустим, поради липса на решение за образуване на производството, както и че проверката е започнала на 25.10.2012 год., а съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ не може да продължи повече от десет месеца; проверката не е започнала по надлежния ред, липсва проверяван период, липсва решение за налагане на обезпечителни мерки, липсва мотивирано заключение за приключване на производството на директора на ТД – Варна, липсва връчена декларация по чл. 17, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД /отм./, проверките са извършени в нарушение на закона поради липса на протоколи, както и че производството е проведено по отменения закон. Прави се възражение и за неоснователност на предявените искове, поради следното: липсва акт на КОНПИ за изрично определен проверяван период, както предвижда законът, но от "мотивираното искане" следвало, че този период е от 1988 год. до извършването на престъплението 2012 година, като за В.Т. той бил ограничен до 2003 година, когато са се развели с проверяваното лице. Посочва, че в периода 1988 г и 1989 г същата е била непълнолетна, ученичка, на пълна издръжка на родителите си и търсенето на доходи от нея няма законово основание. Посочва се, че проверяваното лице Д.М. съгласно Заповед на "Техноекспортстрой", е работил в Либия за времето от 05.06.1988 г до 09.05.1989 г, с работна заплата и обезщетение за неизползван отпуск във валута (USD) за 24 месеца и 21 дни, която валутна заплата възлизала на около 530 щ. долара/месечно, както и левова съставка на заплатата с неизвестен размер. Д. М. е получил общо над 12 000 щатски долара, преведени със закъснение и изплатени през 1993 г и следващите години. Твърди се, че през 1990 год. Д. М. е получил заем в размер на 5 000 щатски долара за закупуване на автомобил от своя баща – Б.С. М., който заем не е върнат поради смъртта на заемодателя. За получаване на парите бащата е снабдил сина си с изрично пълномощно да изтегли валутата от валутната му сметка в БНБ Варна. След смъртта през 1994 г. на бащата на Д.М. наследниците му са получили и разпределили наследство, оставено във валута от 18-годишната работа на наследодателя им в Либия в неизвесет за страната размер. В проверявания период Д. М. е имал доходи и от трудови, и извън трудови правоотношения. В периода на съвместно съжителство с В.Л., Д. М. е участвал в заплащането на само един от придобитите недвижими имоти - общото семейно жилище на ул."П. Хитов" № 5, Варна и никакви други недвижими имоти. Сделката по закупуването е продължила няколко години (поради изчакване на съдебна делба на продавачите), като имотът е закупен за сумата от 350 000 лева, равностойни на 13 228,41 щ. долара по курса към момента на плащанията, видно от доказателствата. От М. с лични средства е платено само капарото по предварителния по сделката договор, равняващи се на 100 000 неденоминирани лева, или 3 769,46 щ. долара. Останалата сума по сделката от 250 000 неденоминирани лева (9 458,95 щ.д) се твърди, че е осигурена от средства на майката на В.Л..*** е продаден през 2007 г., като частта на М. и Л. е в размер на 120 000 евро. От тях последната е получила сума в размер на 44 955 евро, а останалата част от 75 045 евро (146 775,26 лв. по курса), е получена от Д. М.. Продажната цена на частта от имота на двамата възлиза на 155 807,85 щ. долара по курса, или над 11,77 пъти нарастване на стойността/цената на имота за периода между покупката и продажбата. Бившите съпрузи са реализирали общ капиталов доход от продажбата на имота, възлизащ на             142 063,97 щатски долара, който не включва първоначалната цена, платена при закупуването на имота, която сума също са получили при продажбата. Този доход, като резултат от изменение на цената на недвижимия имот в резултат на промяната на пазарните фактори и неговото подобрение, е от напълно законен източник. Законът дори е определил дохода като необлагаем по смисъла на чл.13, ал.1, т.1, б."а" ЗДДФЛ (ДВ.бр.95/24.11.2006 г). Нарастването на цената на един недвижим имот като източник на доход априори изключва възможността доходът като вид имущество да е от престъпен източник, защото нарастването на стойността не е резултат от влагане на парични средства. Той не би могъл и не би следвало да е предмет на отнемане по ЗОПДИППД (отм.) не само с оглед изложеното, а и защото законът има предвид имущества, които са придобити, а не имущества, които са продадени. Гореизложеното показвало, че в "проверявания период" "проверяваното лице" е разполагало с доход в доларово изражение за над 110 хиляди щатски долара от „законен източник", което опровергава изводите на КОНПИ за липса на доходи.

По отношение на В.Л. се сочи, че за периода от 24.06.1990 г до 2003 г. (датата на развода) същата има почти непрекъснат трудов стаж, (прекъсван за раждане и отглеждане на дете), с получени трудови възнаграждения в размер на 1 628 283 неденомирани лева, 2319.08 нови лева и 26 052.80 евро, равностойни на 50 954.80 лева, равняващи са на 678,61 минимални работни заплати по метода на КОНПИ, или по 52,20 МРЗ средногодишно. В същия период се излага, че ответницата е получавала доходи и от: издръжка от родителите си като студентка, доходи от влог за жилище, влог за автомобил и 2 бр. нейни детски влога; доходи от лична търговска дейност; доходи от подаръци за сватба, раждане и кръщение на дете и др.; доходи от социални помощи (раждане), детски добавки и др. п.; доходи от управление на имоти, собственост на семейството на майка й С.К.; доходи от наеми на имоти лична собственост; доходи от трансформация на имущество и доходи от семейството на майка й, вкл. дарения на недвижими имоти и парични средства, от наеми, продажба на наследства и реституирани имоти, приватизационни сделки, подаръци на автомобил и др.

Така доходите й само от наеми на имоти, декларирани през проверявания период и заплатени данъци, са в размер на 440 000 неденоминирани лева и 5 855 нови лева, равняващи се на 76,44 МРЗ по метода на КОНПИ. Общо доходите на Л. само от работни заплати и наеми възлизат на 2 068 283 неденоминирани лева, както и 59 128,88 нови лева, всичките равностойни на 755,05 МРЗ по метода на КОНПИ, или по 58,08 МРЗ средногодишно. Детските добавки за периода от 2000 до 2011 год., платени от Австрия за детето А. Д. М., са на сума общо 24 740,89 евро, равностойни на 48 388,97 лева, видно от приложените доказателства. Сумата не е преизчислявана в МРЗ. В периода В.Л. многократно е получава доходи от семейството на майка си под формата на дарения на парични суми и недвижими имоти, преотстъпване получаването на наеми, встъпване в правата им по договори, сключени по-рано от тях и пр., които имат документално отражение. Твърди се, че съгласно извлечение по сметка № 1154-41107/00 в банка „Кредитанщалт", В.Т. към 08.03.2001 г. е разполагала със средства в размер на 110 510,63 австрийски шилинга, преведени от майка й, а от движението по спестовната й книжка (сметка № 6204-80-15200 на банка „Кредитанщалт") можело да се види, че към 06.09.2001г е разполагала със средства в размер на 12 000 австрийски шилинга. Излагат се твърдения, че голяма част от доходите на Т. от РЗ и наеми, и изцяло доходите й от издръжка, влогове, държавни/социални помощи, детски добавки, дарения на собственост и парични средства не са взети предвид от КОНПИ, което прави изводите им неверни и неправилни, както и неправилен изводът за липса на принос от нейна страна при закупуване на семейното им жилище.

По отношение на Х.Д. е посочено, че в проверявания период е получавал доходи от трудови правоотношения, от наеми и от трансфер на имущество и доходи от семейството на своята майка С.К.. Трудовият му стаж е посочен, както следва: 1988г - 1991г - "Балкантурист", В.; 1991г - 1993г - фирма "Любани", В.; 1994г - 1996г - таксиметрова дейност с личен автомобил; 1996г-ЕТ"Савел"; 1997г - фирма "Вентура", Австрия; 2000г - 2001г - "Метро кеш енд кери", В.; 2001г - до момента - фирма "Оберслау", летище Виена..

Изложени са твърдения по отношение на НЕДВИЖИМИ ИМОТИ:

1. Семейно жилище на ул. „П. Харитон“ № 5 - закупуването на имота първоначално е договорено с „Договор за покупка на къща" от 22.02.1993 г, съдържащ елементите на предварителен договор по см. на чл.19 ЗЗД - конкретизация на имота, цената, платеното капаро (задатък), срок за плащане и изповядване на сделката, както и свидетели. Цената по сделката е платена от източници на парични средства, които имат законен произход - средства от РЗ на Д.М. и средства, осигурени от майката на В. Т. – С.К. Реалната цена на сделката е различна от оценката на КОНПИ, като последната е невярна и неправилна.

2. Имоти бул. Сливница № 187 - с предварителен договор от 18.03.1999 г, сключен между „Домостроене инженеринг" ЕАД, Варна - продавач, и Й.П.К. и С.К. - купувачи, за изграждане и покупко-продажба на жилище - апартамент № 8 на бул. „Сливница" 187, страните се договорили по основните елементи на окончателния договор. С анекс от 19.03.1999 г към описания предварителен договор купувачите са се задължили до 30.05.1999 г да заплатят сумата от        4 000 щатски долара, а остатъка от цената в размер на 3 436 щатски долара - до 30.06.1999г. Предварителният договор е изменен с договор за покупко-продажба на жилище от 07.10.1999г, като купувачът С.К. е заместен в правата по предварителния договор от дъщеря й В.Л. М. С Договор от 25.07.2001г и след отказ на купувача Й.К., нотариално заверен, страните по договора са променени, като единствен купувач е останала В.Л. М. Цената на имота е изменена в лева и е била изплатена изцяло към момента на подписване му от страните по предварителния договор С.К. и Й.К. С предварителен договор от 05.11.1997г, сключен между „Домостроене инженеринг" ЕАД, В. - продавач, и Й.П.К. и С.К. - купувачи, за изграждане и покупко-продажба на гараж № 6 на бул. „Сливница" 187, страните са се договорили за основните елементи по договора. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.06.2000 г. предварителният договор от 05.11.1997 г. е изменен в частта за цената на имота, която при подписване на договора е изплатена изцяло от купувача. При окончателното сключване на сделката под формата на нотариален акт купувачите по договора са заместени от В. Л.твърди се, че половината от имота на ул. „Бряст" № 4 е придобита около 15 години по-рано от майката на В.Т. – С. Г. Д. С описания в т.2 от искане на комисията нотариален акт В.Л. М. и Х. К. Д. са закупили останалата 1/2 ид. части от имота на ул. „Бряст" № 4. От представените с настоящия отговор 3 броя разписки, съответно от 02.12.1999 г. за 10 000 австрийски шилинга, от 27.12.1999 г. за 10 000 австрийски шилинга и от 09.06.2000 г. за 29 900 австрийски шилинга и 235 щ. долара, всичките равностойни на 11 500 щ. долара, е видно, че за имота е сключен, но не е запазен предварителен договор, като цената е платена от С.К. във фазата на предварителния договор, т.е. преди сключването на сделката под формата на нотариален акт. Паричните средства за закупуване на имота са от законен източник по см. на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД(отм.).

4. Имот с.Климентово - закупен през 1993 г. от С.Г. Д. и Л.И.Д., видно от документите по делото. С разрешение за строеж № 160/16.09.1993 г на Община Аксаково е разрешено на купувачите да изградят вила и гараж, които са изпълнени на етап груб строеж през 1993-1994 г. Имотът след изграждане на етап „груб строеж" е дарен на В.Л. и Х.Д.. Разрешение за строеж № 160/16.09.1993 г е издадено на името на С.Г. Д., като по-късно е зачертано името и заменено с това на В. М. и е направено изрично записване, че имотът е дарен на В.Л. през 1994 г. Не е възможно издаването на разрешително за строеж на името на В. М. през 1993 г, както е записано на стр.8 в искането на комисията, тъй като имотът през 1993 г не е бил нейна собственост, нито има учредено право на строеж. С друго разрешение за строеж на Община Аксаково - № 159/05.09.1994г, на В.Л. и Х.Д. е разрешено изграждането на втори гараж от 35 кв. м. в същия имот. От обяснителна записка към архитектурната част на проекта за гаража е видно, че жилищната сграда с първия гараж е вече изградена, като втория гараж се явява пристройка към съществуващата сграда. Всички строително-монтажни работи в имота до етап „груб строеж" са извършени в периода 1993 – 1994 г. и са платени от С.К. По-нататъшни СМР в имота са извършвани след 2009 година. Имуществените отношения между Д.М. и В.Т. са уредени впоследствие без парични транзакции при прекратяването на СИО. Придобиването на имота е извършено със средства, произхождащи от законен източник.

По отношение на претенцията за АВТОМОБИЛИ се твърди, че през семейния период Д.М. е закупувал автомобили от чужбина, поправял ги е, ползвани са и след това са продавани от Д. М., от което той е извличал печалби. За дейността си е ползвал свои спестявания в лева и валута. Посоченият в т.5 на стр. 13 от искането автомобил „Фолксфаген Голф" е подарен на В.Т. от семейството на нейната майка и внесен лично от нея в България. Твърди се, че направените от КОНПИ оценки на автомобили, които към момента не съществуват, нито има документи за тях, са нереални.

Излагат се доводи, предвид законовата презумпция на чл. 13 СК (отм., в сила към момента на придобиването) досежно СИО, че Д.М. е станал съсобственик на част от горните имоти, със съответните права, без реално да е заплатил нищо. С нова законова презумпция (чл.4, ал.1 ЗОПДИППД) и чрез придаване обратна сила на закона се презюмира точно обратното на презумпцията по чл.13 СК (отм.) - че имотите изцяло били придобити за него и със средства от престъплението, което е извършил 10-15 години по-късно. Твърди се наличие на стълкновение (колизия) на законови презумпции. Имуществата на името на Д.М. (както за недвижими имоти, така и за автомобили), са придобити чрез трансформация на имущество, с парите от продажбата на един имот или автомобил, е придобити от друг, впоследствие трети и пр., поради което Д.М. в проверявания период не е придобил имущество на значителна стойност по см. на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД, за което да липсва законен източник на доходи. Посочва се, че В.Т., както и нейният брат Х.Д., са включени като ответници в производството по конфискация/отнемане именно с цел да се формира имущество на значителна стойност.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор  от особения представител на Д.М., адв. Е.С., в който искът се оспорва като недопустим, поради това, че споразумението е влязло в законна сила на 10.10.2013 год. и поради това не следва да се разглежда по реда на отменения закон, както и че периода на проверката е продължил повече от десет месеца, както и че е преклудирано правото на иск, доколкото не е предявено в срок. Твърди се неоснователност на предявените искове, като се поддържа и изразеното от процесуалния представител на другите двама ответници становище. Оспорва се размера на законните доходи и източници на доходи.

Варненска окръжна прокуратура е изразила становище за основателност на исковете.

Направените възражения от страните за недопустимост на производството са необосновани. Производството пред КОНПИ и пред ОС е стартирало при наличието на всички процесуални предпоставки за това, по реда на ЗОПДИППД /отм./.

По същество по делото се установява, че, Д.М., видно от определение от 22.10.2013 г. по НОХД № 1252/2013 г. Варненски окръжен съд, с което е одобрена спогодба, е бил признат за виновен за престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че в периода от неустановена дата през месец май 2012 г. до 14.08.2012 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с друго лице е укрил и пазил предмети и материали, за които знаел, че са предназначени и послужили за подправка на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, т. З от НК, както следва: пластмасова ъглова лайсна сива на цвят, с монтирани на нея от вътрешната страна ел. компоненти, 2 броя пластмасови ъглови сиви лайсни със залепени електронни компоненти от вътрешната страна, 3 броя пластмасови капаци с правоъгълен отвор с електронни компоненти залепени на гърба им и кръгъл пластмасов капак- черен на цвят с електронни елементи, залепени на гърба му, всички представляващи специални технически средства за скрито придобиване на видеоинформация за действия, на ползващите банкомата при набиране на PIN код, при използване на платежни инструменти- банкови карти; флаш-памет "SANDISK" съдържаща две директории: К-04-05 и К-05-06 с информация със запис на клавиатура на банкомат и действия по набиране на PIN код; пластмасов елемент с кръгла форма с отвор в средата и електронен компоненти на гърба му, пластмасов елемент с отвор в средата с поставена в него част от пластика и електронни компоненти и три правоъгълни пластмасови елементи с отвори в средата и електронни компоненти на гърба им, всичките изработени като копия на детайл от банкомат и представляващи специални технически средства за прочитане на информация от магнитни банкови карти; сива клавиатура за компютър, сив пластмасов капак с правоъгълен отвор / детайл банкомат /, черен пластмасов капак с правоъгълен отвор / детайл от банкомат /, 2бр. малки правоъгълни капачета с правоъгълни отвори / детайл от банкомат /, 3 бр. опаковки с по 6 бр. батерии "+10", 6 бр. батерии от мобилен телефон "Нокия", 1бр. платка с надпис "Canon" с № 03364667 / флопи диск за лаптоп/, 5 бр. комплекти; кабели в единия си край с USB, а в другия със самоделен накрайник, 2 бр. USB кабели, свързани в единия си край с обща букса; един брой правоъгълно зелено тяло- самоделно изготвено, имащо форма и размери на зеления правоъгълен прозорец, който се намира над отвора за получаване на банкноти на някой видове ATM устройства; един брой самоделно изготвен четири жилен интерфейсен кабел със запоен фабричен USB конектор от едната страна и четири пинов цангов съединител от другата страна; четири броя четири пинов цангов съединител и два броя двупинов цангов съединител; три броя електронни платки с широчина приблизително 0.5 см;        3 бр. броя мултимедийни устройства - фабрично произведени и ръчно доработени съдържащи мултимедийни файлове; микроесди карта "TwinMos 32 gb; флаш памет бяла на цвят с надпис "LEXAR"; 16 броя карти с магнитна лента и с надпис "Кампания за безопасност на децата по пътя" на бензиностанция "Еко";         6 броя плексигласови ленти с дължина 17 см и ширина 1 см в тесния си край, два броя плексигласови профили в г-образна форма, единият прозрачен, а другият сив на цвят.; 13 броя плексигласови елементи, прозрачни на цвят с размери 681/0.5см - лист от плексиглас в неправилна форма сиво-син на цвят, тринадесет броя плексигласови ленти сиво - сини на цвят с размери около 2/50 см и дебелина 2-3 мм, три броя пластмасови декоративни лайсни, представляващи боядисани в сиво пластмасови кабелни канали, фабрично производство;        три броя мултимедийни устройства фабрично производство с видими следи от ръчно доработване; един брой електронна част от МРЗ плейър фабрично производство - един брой зелена плексигласова пластина с приблизително дължина 7 см и ширина 1 см -самоделно изготвено тяло, имащо форма и размери на зеления правоъгълен прозорец, който се намира над отвора за получаване на банкноти на някои видове ATM устройства – престъпление по чл. 246, ал. 3, предл. 3 и предл. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

С деянието е осъществен състава на престъпление, чиято правна квалификация е посочена в чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗОПДИППД /отм/, т.е. налице е основание за извършената от КОНПИ проверка.

Не се спори между страните, че Д. и В. М. сключили граждански брак на 10.02.1991 г., който е бил прекратен с чуждестранно решение, признато от Община Варна с Решение № 2370/06.08.2003 г. Х.Д. е брат на В. М.

Не е спорно и от петитума на исковата молба се установява, че страните са придобили в проверявания период имущество на стойност над 60 000 лева, преценявана към момента на извършване на проверката. Дори и само имуществото на г-н Дончев, придобито след развода на страните надвишава тази стойност, а за да стартира проверката е необходимо към момента на започването й ответниците да имат имущество на посочената стойност, изчислена към същия момент.

Съставът на ВАпС намира, че престъплението, за което М. е осъден, предполага връзка с придобиване на всяко имущество, доколкото държаните инструменти са за създаване на фалшиви парични средства и за източване на средства от чужди сметки и на практика тази престъпност е неизчерпаем източник на незаконни доходи. Останалите престъпления, за които М. е осъждан и за които са налице доказателства по делото, нямат връзка с тази престъпна дейност и не са предмет на настоящото производство. От тях не може да се направи предположение за престъпна дейност, която да е продължила през целия проверяван период и която да създава възможност за генериране на незаконно имущество. Следва да се съобрази само периодът на извършване на престъплението, евентуално на твърдяната от КОНПИ престъпна дейност и връзката му с придобитото имущество. Съдът намира, че липсват доказателства такава престъпна дейност да е извършвана в целия проверяван период и намира, че подлежи на изследване законността на доходите на страните в по-ограничен период от време – максимум 10 години преди извършване на престъплението, т.е. от 2002 год. до 2012 год.

Спорно е дали средствата за придобиване на това имущество са от законен по смисъла на ЗОПДИППД /отм./ източник.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното по отношение на придобитото от страните имущество:

На 21.04.1994 г. по силата на договор за дарение В. М. и Х.Д. са придобили в съсобственост при равни квоти незастроено дворно място в с. Климентово, с площ от 930 кв.м., представляващо парцел IV-115 в кв. 11 по плана на селото. За същия имот през 1994 г. има данни за издадено разрешение за строеж на името на В. М. и Х.Д., както и за въвеждане в експлоатация на жилищна сграда с площ от 40 кв.м. и гараж с площ от 28 кв.м.

На 29.01.1996 т. Д.М. и В.Л. са закупили недвижим имот – жилище със застроена площ от 58,77 кв.м., заедно с 8/18 ид. ч. от дворно място, цялото с площ 250 кв.м., находящи се в гр. Варна, ул. „Панайот Хитов“ № 5 за сумата от 46007 лв.

На 09.06.2000 г. В. М. и Х.Д. са закупили 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се на ул. „Бряст“ № 4, цялото с площ 200 кв.м. – имот пл. № 3041 по плана на 17 подрайон на гр. Варна за сумата от 4751 лв.

На 05.12.2001 г. В. М. е закупила недвижим имот – апартамент № 8, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 187, с площ от 73,33 кв.м., ведно с избено помещение № 8 с площ от 4,68 кв.м. и припадащите са идеални части общите части и от правото на строеж върху дворното място за сумата от 26897,06 лв., както и гараж № 6 с площ 19,53 кв.м. на същия адрес за сумата от 7087,39 лв.

Съгласно нотариален акт от 23.09.2003 г. Д.М., ведно с други лица е признат за съсобственик на място с площ от 928 кв.м., находяща се в гр. Варна, м. „Евксиноград“, ул. „Двадесета“ № 47, представляващо ПИ № XVII-1129 по плана на Вилна зона гр. Варна. По отношение на този имот има данни за издадено разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация на жилищна сграда. Придобиването на имота съдът приема, че е преди проверявания и относим към престъплението период.

На 14.08.2006 г., след развода, Д.М. е продал на В. М. собствената си 1/8 ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. „Бряст“ № 4, цялото с площ от 200 кв.м., съставляващо УПИ № VIII-3041 за сумата от 975 лв.; 1/2 ид.ч. от гараж № 6, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 187, с площ от 19,53 кв.м. за сумата от 1000 лв.; както и 1/4 ид.ч. от жилищна сграда със застроена площ от 4 кв.м, находяща се4 в с. Климентово, общ. Аксаково, обл. Варна за сумата от 500 лв.

На 02.05.2016 г. В. и Д. М. са дарили на брата на В.Х.Д. недвижим имот – апартамент № 8, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 187, с площ от 73,33 кв.м., ведно с избено помещение № 8 с площ от 4,68 кв.м. и припадащите са идеални части общите части и от правото на строеж върху дворното място.

На 29.01.2007 г. Д.М. и останалите сънаследници са продали недвижим имот нива, находяща се в землището на гр. Пловдив – Юг, м. „Хармана“, съставляваща имот № 045017, с ЕКАТЕ 56784, с площ от 3,894 дка, за сума в размер на 40 000 лв.

На 07.05.2007 г. ответникът Д.М. и други съсобственици са продали поземлен имот № 043189, находящ се в землището на с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, с ЕКАТТЕ 47295, в м. „Захаридево“ с площ от 2,130 дка за сумата от 22 500 евро.

На 20.07.2007 г. Д.М. с останалите съсобственици са продали собствените си 21/22 ид. части от недвижим имот – жилищна сграда с площ от 126,47 кв.м и гараж с площ от 20 кв.м., находящи се в гр. Варна, м. „Евксиноград“ , ул. „20-та“ № 47 за сумата от 10 000 лв.

На 14.09.2007 г. В. М. и Д.М., заедно с останалите съсобственици са продали собствения си недвижим имот – дворно място с площ от 250 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. П. Хитов № 5, представляващо УПИ № XIII-4, кв. 338, по плана на 9-ти подрайон на гр. Варна, за сумата от 270 000 евро.

На 28.08.2008 г. Д.М. е закупил недвижими имоти: апартамент № 11, с площ от 130,11 кв.м., паркомясто № 11 с площ от 15,64 кв.м., както и 1/12 ид.ч. от ПИ 6807, находящ се в гр. Варна, район Приморски, кв. Виница, местност „Фатрико дере“ за сумата от 38 348,41 лв. В нотариалния акт е отбелязано, че сградата е на етап „груб строеж“, както и че договорената цена ще бъде изплатена от „Банка ДСК“ ЕАД, съгласно поет ангажимент за банков кредит. На същата дата е учредена договорна ипотека върху имотите за обезпечаване на отпуснатия банков кредит в размер на 77 000 евро със срок на издължаване 360 месеца.

На 09.12.2008 г. Д.М. е закупил недвижим имот, съставляващ ПИ с пл. № 1092, по плана на с. Ножерите, общ. Трявна, обл. Габрово, с площ от 830 кв.м., заедно с построените в имота едноетажна паянтова жилищна сграда със ЗП 51 кв.м и паянтова плевня със ЗП 24 кв.м. за сумата от 5 000 лв.

Не се оспорва и от представените с исковата молба документи се установява, че М. са извършили разходи за придобиване и подобрения (в това число и строителство) по гореописаните недвижими имоти. Разходите са оценени от СИЕ и всички са извършени извън посочения от ВАпС съд като относим към делото период.

В индивидуална собственост Д.М. е придобил Лек автомобил, марка «Алфа Ромео», модел «90.2.4», с per. № В 5824 Р, рама № ZAR162A0000001314, без номер на двигател, дата на първа регистрация 07.11.1987 г., с дата на придобиване на 27.12.1992 г. Тази вещ е налична в патримониума на ответника към датата на предявяване на иска. Нейното придобиване, обаче, е с дата, която не обосновава никаква връзка с извършеното престъпление.

Придобити през проверявания период от Д.М. са и следните движими вещи, но с тях ответникът се е разпоредил:

-   лек автомобил марка «Ауди», модел «А6», per. № В 1470 КТ, рама № WAUZZZ4BZ1N688349, без номер на двигател, отчужден с договор за покупко-продажба от 28.09.2007г. за сумата от 500 лв.

-   лек автомобил марка «Пежо», модел «307» рег.№ В 1551 PC, рама № VF33BRFNC83309086, двигател № 10LH990952614, отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 21.08.2008 г. за сумата от 2000 лв.

По време на брака Д.М. и В.Л. са придобили следните движими вещи, като са се разпоредили със същите:

-   лек автомобил марка «Ауди», модел «80», рег. № В 9857 Н, рама № WAUZZZ89ZKA130651, двигател № RM042236, отчужден с договор за покупко-продажба от 30.03.1992 г.

-   лек автомобил марка «Ауди», модел «80», рег.№ В 1185 А, рама № WAVZZZ89ZHA460534, двигател № 39030, отчужден с договор за покупко-продажба от 30.10.1994 г.

-   лек автомобил марка «Фиат», модел «Уно», рег.№ В 4961 АВ, рама № ZFA14600002749986, двигател № 6086957, отчужден с договор за покупко-продажба от 13.02.1995 г.

-      лек автомобил, марка «Фолксваген», модел «Голф», рег.№ В 5526 АВ, рама № 17А0320189, двигател № GF084982, отчужден с договор за покупко-продажба от 28.02.1996 г.

-      лек автомобил, марка «Мицубиши», модел «Колт», рег.№ В 4112 АВ, рама № JMBMNC15AEU403389, двигател № DR9701, отчужден с договор за покупко-продажба от 09.12.1997 г..

- лек автомобил марка «Рено», модел «19», per. № В 5261 АН, рама № VF1L53B0507778546, двигател № F8NL740I086701, отчужден с договор за покупко-продажба от 09.06.1999 г.

-   лек автомобил марка «Мерцедес», модел «250», рег.№ В 0809 СХ, рама№ WDB1241251ВЗ87724, двигател № 10296210127159, отчужден с договор за покупко-продажба от 07.08.2002 г.

                Тези автомобили, които са придобивани по време на брака, не е доказано да попадат в период, относим към периода на конкретната престъпна дейност. Автомобилите, продадени от М. пред относимия към престъплението период, могат да се приемат като приход, за който няма основание да се предположи, че е незаконен.

Съобразно заключението на вещото лице инж. Кирил Георгиев, 1/ средната пазарна стойност на недвижими имоти находящи се в гр. Варна, Община Варна, район „Приморски“, кв. „Виница“, местност „Фатрико дере“ /Студен дол/, а именно апартамент № 11 с площ от 130,11 кв.м. и паркомясто № 11 с площ от 15,64 кв.м към датата на придобиването им 28.08.2008 г. е възлизала на 150 600 лв.; 2/ средната пазарна стойност на поземлен имот с планоснимачен № 1092 по плана на с. Ножерите, Община Трявна, с площ 830 кв.м., заедно с построените в имота едноетажна паянтова жилищна сграда със ЗП 51 кв.м.и паянтова плевня със ЗП 24 кв.м., към датата на придобиването им  09.12.2008 г. възлиза на 16 600 лв; 3/ по отношение на жилище, със застроена площ от 58,77 кв.м., заедно с 8/18 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 250 кв.м., находящи се в гр. Варна , ул. „П. Хитов“ № 5 към датата на придобиване на имота 29.01.1996 г. стойността на целия имот възлиза на 13 200 щ.д. или 977 000 лв., а към датата на отчуждаване 14.09.2007 г. пазарната стойност на целия имот отговаря на посочената в нотариалния акт – 270 000 евро / 528 074 лева, като съответстващата част на дела Д.М. и на В. М. е възлизала на съответно на 117 350 лв. за всеки един от тях; 4/ средната пазарна цена на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Бряст“ № 4, представляващ ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 200 кв.м. - имот с пл. № 3041 в кв. 8 по плана на 17-ти п.р. на гр. Варна, към датата на придобиване 09.06.2000 г. е възлизала на 23 700 лв.; 5/ пазарната стойност на гараж № 6, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 187 с площ от 19,53 кв.м. към датата на придобиването му 05.12.2001 г. е възлизала на 5800 лв.; 6/ пазарната стойност на Апартамент № 8, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 187, вх. 3, ет. 3, с площ от 73,33 кв.м., ведно с избено помещение № 8, с площ 4,68 кв.м., както и 3,7267 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, към датата на придобиване 05.12.2001 г. възлиза на 24 000 лв. Вещото лице е дало заключение и за стойността на разходите за извършени строително-монтажни работи в имота в с. Климентово по години, подробно описани в заключението. От заключението на вещото лице се установява, че пазарната стойност на движимите вещи е следната: по отношение на лек автомобил марка „Алфа Ромео", модел „90.2.4", с per. № В 5824 Р, дата на първоначална регистрация 07.11.1987 г., към момента на придобиването 27.12.1992 г. - 11 300 лв.; за лек автомобил марка „Мерцедес ", модел „201", с per. № В 5523 Н, дата на първоначална регистрация 14.03.1984 г., към момента на придобиването 26.07.1990 г. - 10 200 лв., а към момента на внасяне отчуждаване 19.01.1993 г. - 8 900 лв.; за лек автомобил марка „Ауди", модел „80", с per. № В 9857 Н, дата на първоначална регистрация 02.01.1989 г., към момента на придобиването 23.12.1991 г. - 18 000 лв., към момента на отчуждаване 30.03.1992 г. - 17 500 лв.; за лек автомобил марка „Ауди", модел „80", с per. № В 1185 А, дата на първоначална регистрация 01.10.1992 г., към момента на придобиването 21.01.1993 г. - 28 000 лв., към момента на отчуждаване 30.10.1994 г. - 21 500 лв.; за лек автомобил марка „Фиат", модел „Уно", с per. № В 4961 АВ, дата на първоначална регистрация 17.12.1986 г., към момента на придобиването 24.01.1995 г. - 5 300 лв., към момента на отчуждаването 13.02.1995 г. - 5 200 лв.; за лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. № В 5526 АВ, дата на първоначална регистрация 02.05.1980 г., към момента на придобиването 06.02.1995 г. - 3 200 лв., към момента на отчуждаването 28.02.1996 г. - 2 900 лв.; за лек автомобил марка „Муцубиши", модел „Колт", с per. № В 4112 АВ, дата на първоначална регистрация 19.09.1984 г., към момента на придобиването 27.12.1996 г. - 3 650 лв., към момента на отчуждаването 09.12.1997 г. - 3 400 лв.; за лек автомобил марка „Рено", модел „19", с per. № В 5261 АН, дата на първоначална регистрация 04.12.1991 г., към момента на придобиването 17.05.1999 г. - 4 950 лв., към момента на отчуждаването 09.06.1999 г. - 4 900 лв.; за лек автомобил марка „Мерцедес", модел „250", с per. № В 0809 СХ, дата на първоначална регистрация 08.11.1990 г., към момента на придобиването 23.03.2001 г. -        14 500 лв., към момента на отчуждаването 04.07.2002 г. - 13 800 лв.; за лек автомобил марка „БМВ", модел „520И", с per. № В 7977 СН, дата на първоначална регистрация 19.03.1998 г., към момента на придобиването 07.03.2006 г. - 19 300 лв., към момента на отчуждаването 23.08.2007 г. - 17 200 лв.; за лек автомобил марка „Ауди", модел „А6", с per. № В 1470 КТ, дата на първоначална регистрация 16.11.2000 г., към момента на придобиването 29.08.2007 г. - 21 200 лв., към момента на отчуждаването 28.09.2007 г. - 21 000 лв.; за лек автомобил марка „Пежо", модел „307 ЦЦ", с per. № В 1551 PC, дата на първоначална регистрация 24.02.2004 г., към момента на придобиването 17.07.2008 г. - 17 500 лв., към момента на отчуждаването 21.08.2008 г. - 17 500 лв.; за лек автомобил марка „Хонда", модел „Сити 1200", с per. № В 7215 Н, дата на първоначална регистрация 01.01.1980 г., към момента на придобиването 19.01.1993 г. - 3 350 лв.; за лек автомобил марка „Мерцедес", модел „200 Д", с per. № В 9309 АТ, дата на първоначална регистрация 01.01.1986 г. към момента на придобиването 14.09.2000 г. - 7 600 лв.

През проверявания период на името на Д.М. е съществувала разплащателна сметка в лева в „Банка ДСК“ АД № 16027354, открита на 18.08.2008 г., закрита на 03.06.2011 г. по отношение на която е разкрита банкова тайна за движението на сметката, като за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2011 г. са формирани дебитен и кредитен оборот в размер на 14450,80 лв., като началното и крайното салдо са нулеви. При положение, че липсва имущество в тази сметка, движението по нея би могло евентуално да доказва произход на средствата по отношение на съществуващо имущество.

Установява се, че на името на Д.М. е съществувала сметка в евро в „Банка ДСК“ АД № 16027360, открита на 18.08.2008 г., по отношение на която е разкрита банкова тайна за движението, като за периода от 18.08.2008 г. до 20.05.2013 г. са формирани дебитен и кредитен оборот в размер на 76189,56 евро, като началното и крайното салдо са нулеви. Сред записите в извлечението се установява усвояване на ипотечен кредит и вноски за погасяването му.

На името на Д.М. е съществувала също сметка в евро в „Банка ДСК“ АД № 16077970, открита на 27.08.2008 г., по отношение на която е разкрита банкова тайна за движението, като за периода от 27.08.2008 г. до 20.05.2013 г. са формирани дебитен оборот в размер на 77030 евро, кредитен оборот в размер на 2375,80 евро, като крайното салдо за периода възлиза на 74654,20 евро или 146010,62 лева. Сред записите в извлечението се установява усвояване на ипотечен кредит и вноски за погасяването му.

Представени са банкови извлечения, вследствие на разкрита банкова тайна по отношение на Д.М. и В. Михайлова, съответно в Първа инвестиционна банка АД и Сосиете Женерал Експресбанк АД, по които не се установяват значителни суми по дебита и кредита на сметките.

Съобразно представените писмени доказателства, изхождащи от НАП – ТД Варна, че Д.М. не е подавал годишни данъчни декларация през проверявания период. От справката за осигуряване на същия се установява е бил осигуряван от работодател „СВ Про“ за периода от м. 01.2008 г. до м. 08.2008 г. с общ осигурителен доход за периода в размер на 7750 лв.

Представени са годишни данъчни декларации за процесния период, подавани от В. М., действаща като ЕТ "Ани - В. Михайлова", от които се установява: за 1996 г. - деклариран доход за облагане 96 537 лв.; за 1997 г. - деклариран доход 663 101 лв.; за 1998 г. - деклариран доход 808 801 лв.; за 1999 г. – деклариран доход 1 413 лв.; за 2000 г. – деклариран доход от наем или аренда 160 лв.; за 2001 г. – деклариран доход от наем или аренда 960 лв.; за 2002 г. 0 деклариран доход от наем или аренда 960 лв. Тези доказателства не са относими към приетия за обоснован период на изследване на законността на доходите на страните.

Съгласно справка от ТД на НАП - Варна. се установяват данни за осигурителен доход на В. М. за м. от март до май през 2000 г. от работодател "Метро Кеш енд Кери България" и за м. от юни до октомври през 2000 г. от работодател "Соларис 2000" ООД при общ осигурителен доход за годината в размер на 746,08 лв.

Следователно, в приетия от ВАпС период, който може да се отнесе към престъпната дейност на М. не е доказано М. да са имали трудови доходи или доходи от търговска дейност.

Видно е от представените писмени доказателства, че един от имотите на страните е придобит с пари от банков кредит. В полза на „Банка ДСК“ ЕАД е учредена договорна ипотека с нотариален акт № 141, том 4, рег. № 14178, дело № 658/2008 г., от който се установява, че ипотеката обезпечава кредит в размер на 77 00 евро. Усвояването и извършените погашения по банковия кредит се установяват и от представените банкови извлечения.

Съдът приема за установено от представените писмени доказателства, че за процесния период Д.М. е извършвал по две банкови сметки погашения по ипотечния кредит в размер съответно на 36500,04 лв. и 14422,32 лв. Тези средства следва да се приемат за разходи, за които следва да се установи законен източник на средства.

Съдът не приема за доказан факта, че ответникът е извършвал разход за издръжка в размерите посочени в мотивираното искане – общо 6 503 804,50 неденоминирани лева и 69 409,17 лв. за периода 1988 г. – 2013 г. , тъй като тези твърдения се основават на данни от НСИ. Тези данни, основани на документи са верни, но не доказват обстоятелството, че посочените в тях цифри са разход извършен от ответника. Тези данни се ползват само за статистически цели, а съдебното решение не се основава на статистика и предположения, а на доказателства, дори и когато се твърди, че един разход е извършен в минимален размер.

Проверяваното лице Д.М. не е подало декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД /отм./.

За установяване трудовата заетост и доходи на Д.М. през проверявания от КОНПИ период е представена заповед от 09.12.1992 г., от която се установява, че същият в качеството на работник на длъжност „дърводелец“ при „Техноекспортстрой“ ЕАД има прослужено време в чужбина от 05.06.1988 г. до 09.05.1990 г. Същите факти се потвърждават и от служебна бележка изх. № 001-178/02.09.2014 г., в която също се уточнява, че възнаграждение му за този период е възлизало на 353,79 щ.д. и 50 лв. Представена е и служебна бележка от 21.08.2000 г., от която се установя, че лицето е служител на ЕТ „СОА – Ники Младен Костов“ с месечно възнаграждение 120 лв.

По делото е представено нотариално заверено пълномощно от 17.05.1990 г., с което Б.С.М. е упълномощил сина си Д.М. да изтегли от влога му сумата от 6 000 долара. Родствената връзка е била доказана с извлечения от БД „Население“.

В.Л.Т. е представила удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 11.03.2013 г., от което се установява, че същата е променила фамилното си име от М. на Т. след сключването на брака. Същата е ангажирала доказателства за родствената си връзка с майка си С.Д., сега К. след сключен брак с Й.К., която е гражданин на Република Австрия, съгласно представено удостоверение за гражданство. Ангажирани са доказателства за наличието на адресна регистрация на В.Л. във Виена, в това число и представена регистрационна карта от 18.10.2000 г. По делото са налични множество пълномощни, с които В. М. е упълномощавала своята майка С.К. да извършва разпоредителни сделки с недвижими имоти, включително да придобива и отчуждава такива, както да я снабдява с нотариални актове.

Представена е декларация от В. М. и Д.М., с която същите декларират съгласието си роденото по време на брака им дете А.М. да продължи образованието си в Австрия, като бъде представлявана от С.К. пред австрийските власти. Ангажирани са доказателства, че детето А.М. се обучава в учебно заведение във Виена, на издръжка на Й.К. за периода от 01.07.2000 г. до 30.06.2001 г.

Видно от представени в превод документи за детето А.М. са изплащани на С. К. семейни надбавки съответно за 2000 г. – 624,99 евро, за 2001 г. – 1695,80 евро, за 2002 г. – 2094,00 евро, за 2003 г. – 1818,00 евро, както и са изплащани семейни надбавки на В. М. за 2003 г. – 363,60 евро, за 2004 г. – 2181,60 евро, за 2005 г. – 2181,60 евро, за 2006 г. – 2181,60 евро, за 2007 г. – 2181,60 евро, за 2008 г. – 2312,50 евро, за 2009 г. – 2402,50 евро, за 2010 г. – 2533,30 евро, за 2011 г. – 1899,90 евро.

Според показанията на С.К., разпитана като свидетел пред ОС, тя е потвърдила обстоятелствата в нейна декларация, която не е годно доказателствено средство, от 11.02.2014 г., че тя и съпругът й са предоставили изцяло средствата за закупуване на имота в гр. Варна, бул. Сливница 187, както и две трети от стойността на имота на ул. П. Хитов; че е осигурявала изцяло средствата за строително-монтажните работи в имота в село Климентово, както, че през 1995 г. е подарила на дъщеря си лек автомобил с рама № 17А0320189. Показанията й се потвърждават изцяло от представените по делото писмени доказателства.

Представено е удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД, от което е видно, че на името на В.Л. е съществувал жилищно-спестовен влог, открит на 10.04.1989 г. чрез прехвърляне на суми от майка й С.Д., като същият е закрит на 12.08.1991 г. От удостоверение, издадено от Служба по вписванията В., се установява, че към 31.03.1993 г. е било вписано пълномощно за получаване на срочен влог от Банка ДСК със страни С.Д. и В. М. Представени са справки от банката, от които се установява, че на името С.Д. е имало открити множество срочни влогове в периода от 1991 до 1993 г., които са закрити в същия период.

Представени са предварителни договори от 05.11.1997 г. и 18.03.1999 г. между „Домостроене инженеринг“ АД и Й.и С.К. за изграждане и продажба на гараж № 6 до бл. Интернационал к-с Младост с площ от 19,26 кв.м. и жилище в бл. Сливница 187, вх. 3, ет. 3, ап. 8 с площ 73,33 кв.м. По делото са представени платежни документи, удостоверяващи извършвани плащания от С.К. в полза на „Домостроене инженеринг“ АД. С нотариално заверени декларации от 13.07.2001 г., Й.К. е декларирал, че не желае за закупи имотите, като е предложил за купувач В.Л. М. С договор за покупко-продажба от 25.07.2001 г. последната е придобила собствеността върху гараж № 6.

От представен нотариален акт № 118, том XVIII, дело 6340/1994 г. се установява, че С.Д. и Л.Д. са дарили на дъщеря си В. М. и сина си Х.Д. по ½ ид. част от незастроено дворно място в с. Климентово, цялото с площ от 930 кв.м. За същия имот е издадено разрешение за строеж № 160/16.09.1993 г. на името на С.Д., В. М. и Х.Д.. Представена е строителна документация, касаеща изграждането на постройка в имота, както и множество фактури, удостоверяващи направени разноски по строителството, издадени при посочване на С.Д. Представени са и множество платежни документи, удостоверяващи валутна обмяна от австрийски шилинги в български лева от страна С.К. и В.М. Извършеното строителство в имота, както и подобренията в останалите имоти от периода преди развода на страните е доказано заплатено със средства на г-жа К.и съпруга й, поради което и се изключва връзката му с Д.М..

От представените разписки, се установява, че на 02.12.1999 г. Х.Д. и В.Л. са заплатили сумата от 10000 австрийски шилинга – капаро за покупка на имот на ул. Бряст № 4, както и че продавачите на 09.06.2000 г. са получили от С. К. сумата от 29900 австрийски шилинги и 235 щатски долара, с която сума окончателно е изплатена продажната цена на имота на ул. Бряст № 4.

По отношение на доходите на г-жа К. по делото са представени доказателства, че тя е австрийски гражданин, била е собственик на транспортна фирма, съпругът й в този период също е имал доходи, към момента на свидетелстването й пред съда е пенсионер с пенсия от 3000 евро.

Може да се приеме, следователно, по отношение на всички имоти, придобити от В.Л. и Х.Д., че те са придобити и подобрени със средства, които имат доказан законен произход, извън обстоятелството, че са придобити в период извън относимия към конкретната престъпна дейност на М..

По отношение на доходите от труд на В.Л. са представени: удостоверение от АД „Златни Пясъци, от което се установява, че същата е работила на длъжността „администратор“ в периода от 01.11.1989 г. до 01.11.1990 г.; трудов договор с фирма „Дружба“ с датата на постъпване на работа на 24.06.1990 г. и месечно възнаграждение в размер на 176 лв.; трудов договор с фирма „Любани“ с начална дата 22.03.1991 г. и възнаграждение 300 лв.; осигурителна книжка № 03090256807102281189-1, издадена на 13.09.1991 г., като в същата са налични отбелязвания за 1991 г., 1992 г. и 1993 г. По –горе бяха коментирани и представените от нея данъчни декларации за доходи от търговска дейност преди 2000 год., данъчни декларации са представени от нея и за следващия период: за 2001 г. – 116 151 австрийски шилинги; за 2002 г. – 9779,17 евро; за 2003 г. – 12 210,20 евро.; за 2004 г. – 16 008,50 евро; за 2005 г. – 16 350,11 евро; за 2006 г. – 18 284,32 евро; за 2007 г. – 23 601 евро; за 2008 г. – 21 899,34 евро;

Събрани са доказателства за формирани доходи от наем от В. М.: съгласно договор за наем от 01.03.1998 г. същата е отдавала под наем имот на ул. Бряст № 4 срещу месечен наем в размер на 5000 лв.; с договор за наем е отдаван за периода 01.04.1999 г. до 01.02.2001 г. имот в гр. Варна, ул. Владислав № 7, срещу месечен наем в размер на 150 000 лв.; с договор за наем от 22.08.2000 г. е отдаван под наем имот на ул. Бряст № 4 срещу месечна наемна цена в размер на 80 лв.; имотът на ул. Бряст № 4 е отдаван под наем и с договор от м. октомври 2000 г. срещу месечен наем в размер на 50 лв.; В. М. е отдавала под наем с договор от 01.09.2000 г. имот на ул. И. Аксаков № 7 срещу наемна цена в размер на 100 лв.

От представената митническа декларация от 25.10.1990 г. се установява, че В.Л. е декларирала пред българските власт придобит в чужбина лек автомобил „Фолксваген Голф“ с шаси № 17А0320189, като по делото се съдържа и преведен договор за покупко-продажбата на автомобила.

По отношение трудовата заетост и доходи на Х.Д. през проверявания период са представени: документ, съдържащ характеристиките на трудов договор за възнаграждение в размер на 2000 лв., считано от 01.10.1993 г.; трудово договор от 01.10.1992 г. с начало на действие 31.12.1992 г. и възнаграждение в размер на 2000 лв.; допълнително споразумение от 28.10.1998 г., касаещо промяна на възнаграждение на 180 000 лв.; трудов договор от 27.01.2000 г. са начало на изпълнение 24.01.2000 г. и договорено възнаграждение 220 лв.

Представен е договор за наем от 06.04.1996 г., от който е видно, че Х. Д. е отдавал под наем имот на ул. Бряст № 4 срещу месечен наем в размер на 5000 лв. , като наемът е бил актуализиран със съглашение от 27.08.1996 г. на 12 000 лв., а с друго съглашение от същата дата е продължен срока на договор при наемна цена в размер на 20 д.м. По двете съглашения като наемодател фигурира и В. М. Същият имот е отдаван под наем от Х.Д. и с договор от 01.10.1999 г. срещу месечен наем в размер на 100 д.м.

При установяване на разходите на страните в проверявания период са взети предвид средностатистически данни за издръжка на едно лице по данни на НСИ. При липса на доказване на конкретни размери на разходите за издръжка, тези данни следва да се ценят, доколкото самото съществуване на едно лице предполага разходи за издръжката му.

Съобразно заключенията на СИЕ, в първия вариант, при който приходите и разходите на ответниците, са съобразени пазарните цени на придобитото имущество, като е установена разлика между приходите и разходите в размер на минус 566,91 МРЗ. Във вариант втори вещото лице е съпоставило извършените приходи с разходите, като е съобразило възраженията на ответниците и предоставените средства от С. К., при което е констатирало положителна разлика между приходи и разходи в размер на 847,20 МРЗ.

Съобразно Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ отнема само имущество, което е придобито от престъпна дейност от вида на изрично посочените в чл. 3, ал. 1 от същия закон, и когато престъпната дейност е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В случаите, когато връзката между придобиването на имуществото и установената престъпна дейност не може да бъде безспорно установена, следва основателно да може да се предположи. Предположението, е основателно, когато по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзка между престъпното деяние и придобиването на имущество. При преценка основателността на предположението за връзка между установеното престъпление и имуществото, съдът следва да съобрази вида и характера на престъплението, периода на установената престъпна дейност и евентуалните трансформации на имущество, наред с евентуалната липса на законен източник на средства.

Съставът на ВапС приема, че не е доказана връзка между извършеното престъпление и придобиването на имущество от семейство М. преди септември 2002 год.,, т.е. десет години преди извършване на конкретното престъпление, от което биха могли да се реализират някакви материални облаги. При това положение, няма основание да се извършва приравняване на приходите и разходите към МРЗ след тази дата.

По отношение на периода преди 2002 год. няма основание да се изследва законност на приходите в имуществото на тогавашните съпрузи М. От този период следва да се вземат предвид само приходите, като се съобрази безспорно установеното по делото, че основният източник на доходи за тези придобивания е имуществото на г-жа С.К., която е с австрийско гражданство, била е собственик на транспортна фирма  и е имала законен източник на доходи. Дори и да се изследва този период, то от т. 4 на СИЕ /л.1134/ се установява, че с доказаните с показания на свидетели направени дарения от г-жа К.при придобиване на имуществото, балансът на приходите и разходите на съпрузите М. е положителен, а не отрицателен. Следва да се има предвид, че от свидетелските показания и писмените доказателства по делото се установява заплащане на по-голямата част от цената на поне четири имота, придобити от съпрузите М. и Х.Д. в периода преди развода на М. – имот в с. Климентово, имота на ул. П. хитов 5, апартамент на бул. Сливница и имот на ул. „Бряст“ №4. Това обяснява и продажбите и дарението на дяловете от тези имоти на Д.М. в полза на В.Л. и на Х.Д. по-късно. Отделно от това, следва да се вземе предвид, че от 2000 година и В.Л. е заживяла във Виена, където е реализирала приходи.

Няколко години по-късно, през 2003 год., е настъпил и разводът на страните, като липсва всякакво доказване, че В.Т. е поддържала отношение с бившия си съпруг по време на извършване на престъплението и след развода и че има някакво отношение към придобитото от него имущество след развода.

Следва да се съобрази само стойността на приходите и разходите по отношение на Д.М.  в периода след 2002 год.

Видно е от заключението на вещото лице Радослав Станчев и от заключението на Христоско Богданов, че от началото на 2002 год. до края на проверявания период Д.М. е реализирал приходи от трудови правоотношения през 2008 год. в размер на 7750 лв.. Реализирал е следните приходи от продажба на имущество: от продажба на МПС: през 2006 год. 17200 лв. за БМВ; 21000 лв. за Ауди през 2007 год.; Пежо през 2008 год. в размер на 17500 лв. От продажба на недвижими имоти: по документи за продажба, съобразно заключението на в.л. Христоско Богданов: по таблица на л. 1225 от т.4 от делото на ВОС, общата сума на цените на продадените имоти е 125680,30 лв. Получил е кредит за закупуване на имущество в размер на 150598 .91 лв. или 77000 евро на 28.08.2008 год. от ДСК, по който ще бъдат съобразени като разходи направените от него вноски по-късно. стойността на приходите на г-н М., без получения кредит, е 189130,30 лв. В тази сума не са включени също и доходите на г-жа В.Л. за 2002 и 2003 г.

Същевременно е извършил разходи за живота си в размер на 28746,17 лв.  и за придобиване на няколко недвижими имота, в размер на 150600 лв. за придобиване на апартамент №11 в кв. Виница; 16600 лв. за недвижим имот в с. Ножерите, община Трявна; По отношение на вноските му по кредити, същият е извършил разходи в размер на 4252,46 лв. за 2008 год.; 8499 лв. за 2009 год. и в евро общо 16039,47. Общата сума в лева по кредита е 44121,93 лв. Направил е разходи за придобиване на три леки автомобила – през 2007 год. 19300 лв. за БМВ, 21200 лв. за Ауди, 1755 лв. за Пежо. Общата сума на разходите 298068,10 лв.

Налице е отрицателен баланс в приходите и разходите на г-н М. от 108937,80 лв. Може да се направи извод, че в периода 2002 год. 2013 год. г-н М. е придобил два имота със средства без доказан законен източник на доход, а именно апартамент в кв. Виница и дворно място в с. Ножерите. Той е придобил и три автомобила, които впоследствие е отчуждил и сумите от продажбата им, общо 55700 лв. по СИЕ, но то КОНПИ е претендирана само сумата 22500 лв. от продажбите на автомобилите Ауди и Пежо, също подлежи на отнемане. Това имущество подлежи на отнемане, при наличие на всички предпоставки за уважаване на искането по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ срещу г-н М.: престъпление в приложното поле на закона, за което г-н М. е признат за виновен; придобито имущество от него към момента на внасяне на исковата молба на значителна стойност; липса на доказан законен източник на средства в проверявания период и обосновано предположение за причинно-следствена връзка между престъплението и придобиване на имуществото.

Следователно, исковете по отношение на Д.М. са основателни по отношение на следното имущество и следва да бъдат уважени.

Исковете по отношение на Д.М. в останалата им част и по отношение на В.Т. и Х. Добре са недоказани и следва да се отхвърлят.

Предвид частично несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обажалваното решение следва частично да се отмени, само по отношение на исковете срещу Д.М. за отнемане на следното незаконно придобито имущество: .

В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.

Следва да бъдат присъдени разноски в полза на КОНПИ за две инстанции, съобразно уважената част от исковете, в размер 10876,60 лв., както и на Д.М., съобразно отхвърлената част на исковете, за въззиваната инстанция, в размер 4550 лв.

По подадената жалба срещу допълнителното решение на ОС, с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.Т. и Х.Д., за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение № 823/20.06.2016 г., постановено по гр. дело № 3411/2013 г. по описа на ВОС, посредством произнасяне на съда по направени от ответниците възражения за недопустимост на иска и за незаконосъобразност/нищожност на решенията на КОНПИ; ОСТАВЯ се БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.Т. и Х.Д., по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 823/20.06.2016 г., постановено по гр. дело № 3411/2013 г. по описа на ВОС, чрез присъждане на пълния им размер по списъка за разноски.

По отношение на решението по чл. 250 ГПК няма оплаквания. С основното решение са присъдени в полза на В.Т. и Х.Д. разноски в размер на 10 000 лева за адвокатски хонорар /от заплатените от тях 15000 лв. по писмени доказателства, както и внесените от тях депозити по сметка на ВОС за изготвяне на експертизи и за призоваване на свидетел общо в размер на 1095 лв. Оставени са без уважение исканията им за разноски над този размер за самолетни билети, копирни услуги , преводи /383,34 лв. за самолетен билет до Виена, 60 лв. за пътуване до София, 63,30 лв. за копирни услуги, 42,00 лв. за информационни данни от НСИ, 371,60 лв. за преводи; 470,32 лв. за самолетен билет Виена – София на свидетелката С. К./. С обжалваното решение е отказано уважаването на подадената от тях молба по чл. 248 ГПК за присъждане на разноските в пълен размер така, както са ги поискали. Съдът е преценил минималния размер на адвокатски хонорар съобразно цената на предявените срещу всеки от двамата ответници искове и е приел, че неприсъдените разноски не са доказани. По отношение на разноските за самолетния билет на г-жа С. К., съдът е приел, че такива не се дължат на ответниците, а на самата свидетелка при направено от нея искане за възнаграждение за явяването й. Съставът на ВАпС споделя изводите на ВОС относно присъждането на адвокатски хонорар съобразно предявените конкретно срещу В.Т. и Х.Д. искове в минимален размер, с оглед характера на настоящото производство и прекомерността на заплатения от тях адвокатски хонорар. По отношение на разходите, извън присъдените с основаното решение, не са налице основания за присъждането им: не е доказана относимостта на тези разходи към настоящото дело, а разходите на свидетелката е следвало да се претендират от нея при разпита й пред съда. Няма пречка произнасянето да се извърши с решението, с което съдът се е произнесъл по искане за допълване на решение. Не са налице и останалите твърдяни от страните противоречия.

Не е налице основание за отмяна на допълнителното решение в частта му по чл. 248 ГПК, поради което и следва да бъде потвърдено.

Предвид горното , съдът

РЕШИ :

 ОТМЕНЯ решение № 823/20.06.2016 год. по гр.д. 3411/2013 год. на ОС Варна, САМО В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от КОНПИ с Булстат 131463734, искове против Д.Б.М., ЕГН **********, по чл. 28 , ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, да бъде отнето в полза на Държавата имущество от Д.Б.М.: НЕДВИЖИМИ ИМОТИ - находящи се в гр. Варна, на територията на район „Приморски", кв.„Виница", местност „Фатрико дере" /"Студен дол"/, а именно: А/ Апартамент № 11 - мезонет, разположен на втори и трети жилищен етаж, с площ от 130,11 кв.м., в това число и съответните идеални части от общите части на сградата, състоящ се от: първо ниво - дневна с кухненски бокс, килер, баня и тоалетна, балкон, с площ от 67,74 кв.м., и второ ниво - две спални, баня и тоалетна, с площ от 62,37 кв.м., при граници на апартамента: апартамент № 12, апартамент № 8, и от две страни дворно място; Б/ паркомясто № 11, разположено в сутеренния етаж на сградата, с площ от 15,64 кв.м., в това число и съответните идеални части от общите части на сградата, при граници: паркомясто № 12, паркомясто № 10 и маневрено хале, както и 1/12 ид.ч. от ПИ № 6807, идентичен с ПИ № 6107 по плана на „Траката", в който имот е изградена сградата, находящ се в гр.Варна, на територията на район „Приморски", квартал „Виница", местност „Фатрико дере" /"Студен дол"/, целият с площ от 842,00 кв.м., при граници: ПИ 503, ПИ № 522, ПИ № 6108, ПИ № 527, ПИ № 6806 и път с пазарна стойност на имота към датата на завеждане на иска 154 900 лв., придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 140, том 4, per. № 14175, дело № 657/28.08.2008г.; Поземлен имот, находящ се в с.Ножерите, общ.Трявна, обл.Габрово, а именно: Поземлен имот с планоснимачен № 1092 по плана на с.Ножарите, общ.Трявна, с площ от 830 кв.м., ЗАЕДНО с построените в имота едноетажна паянтова жилищна сграда със ЗП 51,00 кв.м. и паянтова плевня със ЗП 24,00 кв.м., при граници на имота: от две страни път, дере и поземлен имот № 668, с пазарна стойност към датата на предявяване на иска 19 500 лв., придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178, том 4, per. № 4961, дело № 706/09.12.2008г.; Наличностите по разплащателна сметка в евро № 16027360 в "Банка ДСК" ЕАД, открита на 18.08.2008г., с титуляр по сметката Д.М.; Наличностите по картова сметка в лева по издадена дебитна карта Виза в „Райфайзенбанк /България/" ЕАД, открита на 13.03.2012г., с титуляр по сметката Д.М.;; сумата от 10 900 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка «Ауди», модел «6», per. № В 1470 КТ, рама № WAUZZZ4BZ1N688349, без номер на двигател, отчужден с договор за покупко-продажба от 28.09.2007г.; сумата от 11 600 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка «Пежо», модел «307» рег.№ В 1551 PC, рама № VF33BRFNC83309086, двигател № 10LH990952614, отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 21.08.2008 г.;  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на осн. чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ следното незаконно придобито имущество от Д.Б.М., ЕГН **********: НЕДВИЖИМИ ИМОТИ - находящи се в гр. Варна, на територията на район „Приморски", кв.„Виница", местност „Фатрико дере" /"Студен дол"/, а именно: А/ Апартамент № 11 - мезонет, разположен на втори и трети жилищен етаж, с площ от 130,11 кв.м., в това число и съответните идеални части от общите части на сградата, състоящ се от: първо ниво - дневна с кухненски бокс, килер, баня и тоалетна, балкон, с площ от 67,74 кв.м., и второ ниво - две спални, баня и тоалетна, с площ от 62,37 кв.м., при граници на апартамента: апартамент № 12, апартамент № 8, и от две страни дворно място; Б/ паркомясто № 11, разположено в сутеренния етаж на сградата, с площ от 15,64 кв.м., в това число и съответните идеални части от общите части на сградата, при граници: паркомясто № 12, паркомясто № 10 и маневрено хале, както и 1/12 ид.ч. от ПИ № 6807, идентичен с ПИ № 6107 по плана на „Траката", в който имот е изградена сградата, находящ се в гр.Варна, на територията на район „Приморски", квартал „Виница", местност „Фатрико дере" /"Студен дол"/, целият с площ от 842,00 кв.м., при граници: ПИ 503, ПИ № 522, ПИ № 6108, ПИ № 527, ПИ № 6806 и път с пазарна стойност на имота към датата на завеждане на иска 154 900 лв., придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 140, том 4, per. № 14175, дело № 657/28.08.2008г.; Поземлен имот, находящ се в с.Ножерите, общ.Трявна, обл.Габрово, а именно: Поземлен имот с планоснимачен № 1092 по плана на с.Ножарите, общ.Трявна, с площ от 830 кв.м., ЗАЕДНО с построените в имота едноетажна паянтова жилищна сграда със ЗП 51,00 кв.м. и паянтова плевня със ЗП 24,00 кв.м., при граници на имота: от две страни път, дере и поземлен имот № 668, с пазарна стойност към датата на предявяване на иска 19 500 лв., придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178, том 4, per. № 4961, дело № 706/09.12.2008г.; Наличностите по разплащателна сметка в евро № 16027360 в "Банка ДСК" ЕАД, открита на 18.08.2008г., с титуляр по сметката Д.М.; Наличностите по картова сметка в лева по издадена дебитна карта Виза в „Райфайзенбанк /България/" ЕАД, открита на 13.03.2012г., с титуляр по сметката Д.М.;; сумата от 10 900 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка «Ауди», модел «6», per. № В 1470 КТ, рама № WAUZZZ4BZ1N688349, без номер на двигател, отчужден с договор за покупко-продажба от 28.09.2007г.; сумата от 11 600 лв., получена от продажбата на лек автомобил, марка «Пежо», модел «307» рег.№ В 1551 PC, рама № VF33BRFNC83309086, двигател № 10LH990952614, отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 21.08.2008 г.;  

ПОТВЪРЖДАВА решение № 823/20.06.2016 год. по гр.д. 3411/2013 год. на ВОС, в останалата му отхвърлителна част.

 ПОТВЪРЖДАВА решение  № 1123/10.09.2016 год. по същото гр.д. 3411/2013 год. на ВОС, в частта му, с която е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК.

ОСЪЖДА Д.Б.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на КОНПИ разноски за първа и въззивна инстанция съобразно уважената част от исковете в размер на 10876,60 лв.

ОСЪЖДА  КОНПИ ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.М., ЕГН **********, разноски за въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 4550 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ :