Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 6/11.01.2019 г.

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:            МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                РОСИЦА СТАНЧЕВА

при секретаря Юлия Калчева

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно гражданско дело № 577 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Р.А.Б., чрез процесуален представител адв. Ф. ***, постановено на 30.07.2018г. по гр.д. № 295/2018г., с което са отхвърлени предявените от въззивника против К.А.Б. и Ф.П.Б. искове с правно основание чл.26 ал.2 предл.5 ЗЗД и чл.17 ал.1 ЗЗД за прогласяване за нищожен като привиден договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 144, том ІV, д. № 16366/2008г. на нотариус с рег. № 194 и обявяване действителността на прикритото съглашение – договор за дарение, сключен между Н. Р. Б. като дарител и К.А.Б. – надарен.

            В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, постановено в противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, неправилно не е кредитирал ангажирани от въззивника гласни доказателства, а в същото време не е отчел евентуалната заинтересованост на воден от ответниците свидетел, в резултат на което е направил необосновани изводи за неоснователност на исковите претенции. Навеждат се и доводи, че в нарушение на забраната на чл.164 ГПК са събрани недопустими свидетелски показания. Счита, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установяват твърденията му за относителна симулация на процесния договор и че действителната воля на страните по него е било сключването на договор за дарение.

            Иска се от съда да отмени така обжалваното решение и постанови друго, с което исковете да бъдат уважени, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

            В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.

            В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите К.Б. и Ф.Б., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Считат, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендират се и разноски за настоящата инстанция.

            При извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

            Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.2, предл. 5 ЗЗД и чл.17 ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността поради относителна привидност на договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 144/2008г. между Н. Р. Б. като продавач и К.А.Б. в качеството му на купувач и обявяване действителността на прикритото съглашение – договор за дарение.

            Фактическите твърдения, на които се основават исковите претенции са, че ищецът Р.Б., въззивник в настоящото производство и въззиваемият К.Б. са наследници по закон на Н. Б., поч. на 24.07.2013г., съответно нейни деца. Наследодателката им е притежавала недвижими имоти, които приживе е прехвърлила на двамата си сина – магазин № 2, находящ се в гр.Варна, ул.“Нидерле“ № 3 е отчужден в полза на К. чрез обективиран в нот.акт № 144, том ІV, д. № 663/2008г. договор за покупко-продажба, а подробно описани два апартамента, находящи се в сграда на същия административен адрес са дарени на Р., съгласно нот. акт № 108/2011г. Сочи се, че първата от двете сделки е била оформена като покупко-продажба по настояване на въззиваемия, но действителната воля на страните е била имотът да бъде прехвърлен безвъзмездно като дарение. Визираната в нот.акт продажна цена не е плащана. С оглед качеството му на наследник и възможността да иска възстановяване на запазената му част от наследството е предявил и искането си за установяване нищожността на този договор като относително симулативен, прикриващ действителното съглашение между страните за дарение на процесния магазин. Изрично е отправено искане за разкриване и на прикритата сделка. 

            Предвид обстоятелството, че оспорваната сделка е сключена по време на брака на въззиваемия с Ф.П.Б., исковете претенции са насочени и срещу нея.

            С отговора по чл.131 ГПК въззиваемите са оспорили исковете като неоснователни. Сочат, че волята на страните е такава, каквато е обективирана в сключения договор за покупко-продажба, а именно възмездно прехвърляне на имота, дори и с нея да се прикриват други съглашения. Твърди се, че част от уговорената продажна цена е платена чрез прихващане с насрещни задължения на наследодателката, възникнали по повод извършени от въззиваемия Б. довършителни работи по трите й имота. Във връзка с тези довършителни работи се твърди, че същите са реализирани с негови средства, които той е предоставил на майка си под формата на заем, както и че същата е искала да го възмезди за положените от него усилия и вложени лични средства. Оспорват, че сделката е насочена срещу въззивника като наследник.

            Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Не е спорно, а това е установено и от ангажираните пред първоинстанционния съд доказателства, че въззивникът Р.Б. и въззиваемият К.Б. са синове на Надка Б., поч. на 24.07.2013г. и като такива се явяват нейни наследници по закон. Наследодателката е била собственик на два апартамента /№ 1Г и № 2В/ и магазин № 2, находящи се в сграда с адрес гр.Варна, ул.“Нидерле“ № 3 и ул.“Морска сирена“ № 25.

С нот.акт № 144, том ІV, д. 663/2008г. на нотариус с рег. № 194 е сключен договор за покупко-продажба, съгласно който Н. Б. е продала на сина си К.Б. собствения си магазин № 2, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ VІІ-14,15 в кв.26 по плана на 18-ти подрайон на гр.Варна за сумата от 59 500 лева, която сума продавачката е заявила, че е получила изцяло от купувача.

            Не е спорно, че така описания договор е сключен по време на брака на приобретателя с въззиваемата Ф.Б., което обосновава и пасивната й процесуална легитимация по предявения иск.

            Обстоятелството, че въззивникът е наследник на прехвърлителката Н. Б. е достатъчно за наличието на правен интерес от оспорване на сделката и установяване твърдените от него действителни отношения между страните по нея, с оглед признатото му от закона право на запазена част от наследството и възможността да иска нейното възстановяване, когато тя е накърнена. Затова и извършената от наследодателката му сделка винаги е насочена срещу неговия интерес, при доводи, че действителните отношения прикриват дарение, без да е необходимо намерението за увреда да се извежда от обективираните волеизявления на страните в договора или от други писмени доказателства, нито пък да се изследва основателността на твърдението за накърнена запазена част с оглед извършени и в негова полза прехвърлителни сделки. Ето защо наведените в тази насока възражения от въззиваемите са неоснователни.

            Изхождайки от предмета на спора и правилата за разпределение на доказателствената тежест, страната която твърди привидност и наличие на прикрити други правоотношения, в случая въззиваемия, следва да установи при условията на главно и пълно доказване както симулацията на страните по оспорвания договор, така и съдържанието на твърдяното действително съглашение, а именно, че наследодателката и въззиваемия не са имали намерение правото на собственост да бъде прехвърлено срещу заплащане на определената цена, респ. това е станало с дарствена цел, без поемането на задължение за насрещна престация.

            Въззиваемият не оспорва, а и по делото липсват доказателства за реално плащане на посочената в нот.акт цена в размер на 59 500 лева. Това обстоятелство, макар и да не опровергава по категоричен начин удостовереното от нотариуса изявление на прехвърлителката, че е получила сумата от купувача, е индиция, че действителните отношения между страните могат да са различни от привидно създадените. В същото време, от показанията на ангажираните от въззивника гласни доказателства, кредитирани от настоящия състав като взаимно кореспондиращи си и възпроизвеждащи лично възприети от тях волеизявления на прехвърлителката, се установява, че волята й е била да надари сина си. Както св. К. Д., така и св.М. Г. свидетелстват, че в разговори с Н. Б. същата им е споделила, че дарила имотите на синовете си, в това число и процесния магазин. Първата свидетелка сочи, че при разговор с нея през 2008г. Н. й казала, че е дарила магазина на малкия си син К., за да може един ден да я гледа. Посочения споделен мотив "за да може един ден да я гледа" не опровергава наличието на дарствено намерение, доколкото очакването за това е породено от родствената връзка между страните и би съставлявало израз на благодарност от страна на надарения.

            Св. Гочева, пък сочи, че по повод извършеното в полза на Р. дарение наследодателката е мотивирала това си поведение с извършено предходно дарение на другия си син.

            Кореспондиращи на тези показания са и показанията на св. Я. Г., ценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. И тази свидетелка сочи, че знанието на прехвърлителката е било, че е дарила имота.

            Горните показания не се опровергават от проведеното насрещно доказване, доколкото ангажираните от ответната страна гласни доказателства не установяват твърдените от нея отношения, в частност предоставени от К.Б. в заем суми във връзка с покриване на разходите по довършителните работи по получените от майка му обекти в сградата и постигнато съгласие между тях за прихващане на задължение за връщане заети парични суми от нея с продажната цена на имота.  Установяването на тези факти не попада под забраната на чл.164 ГПК по арг. от изключението, визирано в разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК.

Действително, и св.С. Г.-Н., и св. П. П. свидетелстват, че К.Б. е извършил довършителните СМР в апартаментите на Надка Б., на брат му и неговия, всички находящи се в новопостроената сграда, както и по магазина, като според първата свидетелка извършването на СМР по принцип е част от обичайната му трудова дейност /"...знам, че се занимава със строително-ремонтни дейности, това работи по принцип"/. В частта обаче, в която и двете свидетелки сочат, че това е станало изцяло със средства на К., както и че между него и майка му е имало уговорка срещу довършването на магазина да му бъде прехвърлена собствеността върху този обект, показанията им не са подкрепени от каквито и да било други доказателства. Предвид родствената връзка на св.П. /дъщеря на въззиваемите/ показанията й в тази им част са изолирани от останалия доказателствен материал, а св. Н. няма преки впечатления от уговорките между въззиваемия и наследодателката му.

            В същото време, от писмените доказателства по делото се установява, че прехвърлителката е разполагала със средства за покриване на разходите си, в това число и по довършване на обектите. Страните не спорят, че през 2003г. тя е получила от продажбата на съсобствен апартамент в същата сграда сумата от 9 800 щатски долара, като видно от извлечението по банковата й сметка тази сума е усвоена почти изцяло чрез периодични тегления в размер на по 600 -1000 щ.д. в периода до края на 2004г. През 2003г. е получила и суми от продажби на ид.части от дворното място в размер на около 3 930 лева, съобразно вписаните в нотариалните актове продажни цени. Сградата е въведена в експлоатация в началото на 2004г., като от още същата година процесният магазин е бил отдаван под наем /видно от приетия като доказателство договор за наем/. Под наем са отдавани и двете гарсониери /св.Петкова/.

            Представеният договор за банков кредит, сключен от дъщерята на въззиваемите през 2005г. не доказва /пряко или косвено/ твърдението за влагани техни средства в довършването на имотите на наследодателката, предвид факта, че към тази дата магазинът е бил годен за ползване, както и поради обстоятелството, че въззиваемият също е притежавал апартамент в сградата.

            Съвкупният анализ на така обсъдените гласни и писмени доказателства обуславя и извода на съда, че предвид липсата на реално плащане на продажната цена, споделеното пред трети лица дарствено намерение от страна на прехвърлителката и липсата на доказани уговорки и постигнато съгласие между страните за твърдения от въззиваемите друг начин на плащане на цената, сключеният с нот.акт № 144/2008г. договор за покупко-продажба е симулативен, като действителната воля е била прехвърлянето на имота без насрещна престация от страна на приобретателя. Ето защо, на основание чл.26 ал.2, предл.5 ЗЗД същият е нищожен като привиден.

            Доколкото прикритото съглашение е валидно и действително, е налице относителна симулация, поради което и на основание чл.17 ал.1 ЗЗД отношенията между страните по сделката следва да се уреждат от правилата на договора за дарение.

            Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

Поради различните правни изводи относно изхода от спора на настоящата инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в изложения по-горе смисъл.

На основание чл.78 ал.1 ГПК и направеното искане въззиваемите следва да заплатят на въззивника сторените от него разноски в двете инстанции, които съобразно представените списъци по чл.80 ГПК и доказателства за реално извършени плащания са в общ размер на 4 619,56 лева / 2 633.76 лв. пред ОС и 1 085.80 лв. за въззивната инстанция/.

Направеното пред ОС – Варна възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото не надхвърля минималния размер на следващото се възнаграждение, определено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. на база цената на предявения иск /данъчната оценка на имота/.

Водим от изложеното, съдът 

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 1423/30.07.2018г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д. № 295/2018г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за покупко-продажба, сключен на 12.06.2008г. с Нотариален акт №144,  том IV,  рег.№11408, дело № 663/2008г. пред Нотариус А. Г. с район на действие Варненски Районен съд, вписан в Службата по Вписванията - Варна с вх.рег.№16366 от 12.06.2008г., акт №4, том L, дело №12551/2008, по силата на който Н. Р. Б., ЕГН ********** продава на К.А.Б., ЕГН **********, следния недвижим имот: Магазин № 2, с идентификатор 10135.2560.234.1.36 по КК и КР, находящ се в гр.Варна, общ.Варна, обл. Варна, на ъгъла на ул."Нидерле" № 3 и ул."Морска сирена"' № 25, разположен на партерен етаж, с площ 42,89 кв.м., при граници по нотариален акт- гараж № 5, ул."Морска сирена", ул."Нидерле", магазин № 1 и стълбище, а по схема – на същия етаж: 10135.2560.234.1.35; 10135.2560.234.1.37; под обекта – няма и над обекта – 10135.2560.234.1.3; 10135.2560.234.1.4, ведно с 1.6646 %, съответстващи на 6.38 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена същата, представляващо УПИ VII-14,15 в кв.26 по плана на 18-ти подрайон на гр.Варна,  целият с площ 384 кв.м., при граници на имота -УПИ VI-13, ул."Морска сирена", ул."Нидерле", УПИ VIII-1,2, като привиден, на основание чл.26 ал.2 предл. пето ЗЗД и ОБЯВЯВА действителността на прикрития с него договор за дарение на горепосочения недвижим имот, сключен между Надка Радева Б., ЕГН **********, като дарител и надарен К.А.Б., ЕГН **********, на основание чл.17 ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА К.А.Б., ЕГН **********, с адрес *** и Ф.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***, aп. 2А ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.А.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 4 619,56 лева /четири хиляди шестстотин и деветнадесет лв. 56 ст./, представляваща разноски за двете инстанции, на основание чл.78 ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл.280 ГПК пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                              2.