ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

683

 

Гр.Варна, 17.12.2013 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 16.12.2013 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Диана Джамбазова

     ЧЛЕНОВЕ:Иван Лещев

          Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 578 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЕТ „Буран – И.С.”*** против определение № 841 от 28.08.2013 г., постановено по т.д. № 28/2007 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА с която е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е настоявал, че определението в обжалваната му част е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за отмяната му в тази част и за връщане на делото за продължаване на производството по делото. Не била налице идентичност между исковете, предмет на прекратеното производство – иск по чл.97, от ГПК вр. с чл.255 ГПК, иск по чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата за лихва за забава от 1% на ден по запис на заповед от 05.10.1999 г., издаден от ЗКПУ „Единство” и за нищожност на изпълнителен лист от 04.12.2000 г. по гр.д. № 1066/2000 г. по описа на РРС, в частта на присъдената лихва за забава от 1% дневно, издаден по същия запис на заповед и предмета на делото по в.гр.д. № 293/2009 г. и по т.д. № 1110/2012 г. на ВКС, по които бил разгледан иск по чл.45 от ЗЗД. В производството по посочените дела, съдът не се произнесъл с диспозитив по възражения, свързани с процесния запис на заповед. Изразното в мотивите на съдебните актове становища на съда не се ползвали със сила на пресъдено нещо, а освен това никъде в приключилото съдебно производство, дало основание на окръжния съд да прекрати настоящото дело, недействителността на записа на записа е била разглеждана като преюдициален въпрос.

Насрещната страна ЕООД „Аргос” гр.Разград е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на обжалваното определение. Изложил е съображения за липсата на правен интерес от воденето на предявените по т.д. № 28/2007 г. искове, защото ищецът в настоящото производство, в качеството на ответник по гр.д. № 17/2006 г. на РОС е навел възражения във връзка с действителността на записа на заповед и на изпълнителния лист и тези възражения били разгледани от всички съдилища, вкл. по в.гр.д. № 293/2009 г. Апелативен съд Варна и по т.д. № 1110/2010 г. по описа на ВКС, които са ги приели за неоснователни. Налице била формирана сила на пресъдено нещо и предявените установителни искове били недопустими, както правилно бил приел окръжния съд.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на т.д. № 28/2007 г. по описа на Разградския окръжен съд са предявените от ЕТ” Буран – И.С.” против „Аргос” ЕООД и ЗКПУ „Единство” искове: - за прогласяване нищожността на запис на заповед от 05.10.1999 г., издаден от ЗКПУ „Единство”, в частта с която е уговорена лихва за забава в размер на 1% на ден; - за прогласяване нищожността на изпълнителен лист от 04.12.2000 г., издаден по гр.д. № 1066/2000 г. по описа на Разградски районен съд в частта, с която е присъдена лихва за забава в размер на 1% на ден по посочения запис на заповед; - и иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът не дължи на ЗКПУ „Единство” сума в размер на 3 466 878,05 лв., представляваща лихва в размер на 1% на ден по запис на заповед от 05.10.2000  г., издаден от ЗКПУ „Единство”.

Правният си интерес от предявените установителни искове ищецът е обосновавал с осъждането му по гр.д. № 17/2006 г. по описа на Разградския окръжен съд и с решенията на следващите инстанции да заплати  на „Аргос” ЕООД на осн. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за причинени на ЗКПУ „Единство” имуществени вреди от 3 466 878,05 лв., от извършеното от него недобросъвестно джиросване на процесния запис на заповед и от възможността при уважаване на настоящите искове да се освободи от това задължение.

Такъв резултат, обаче не може да бъде постигнат с предявяването на настоящите установителни искове и ищецът няма правен интерес от предявяването им. Това е така, на първо място, защото по процесния запис на заповед, ищецът не е бил длъжник, а кредитор и той е упражнил правата си по ценната книга. Независимо, че е получил плащане по каузалната сделка от издателя ЗК „Единство”, е прехвърлил правата по нея на трето добросъвестно лице. Затова, неправилно в настоящото производство той се позовава на нищожност на клауза на джиросания запис на заповед.

Освен това, в производството по цитираното дело гр.д. № 17/2006 г. по описа на Разградския окръжен съд е бил разгледан, предявеният от „Аргос” ЕООД срещу „Буран-И.С.”,  иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 3 446 878,22 лв., представляваща обезщетение за причинените на ЗК „Единство” вреди в резултат на непозволено увреждане – неправомерното джиросване от ремитента ЕТ „Буран –И.С.”  на 02.03.2000 г. на издадения в негова полза от кооперацията на 05.10.1999 г. запис на заповед за сумата от 150 000 лв. с лихва в размер на 1% за всеки просрочен ден, въпреки че е знаел, че кооперацията е погасила задължението си по заемното правоотношение с него с предаването на 7 броя селскостопански машини на 13.12.1999 г. и на 15.12.1999 г.  

С окончателното, влязло в сила решение по делото, ЕТ „Буран-И.С.” е бил осъден да заплати на „Аргос” ЕООД /кооперацията му е цедирала правото си на обезщетение/ сумата от 690 024,05 лв., като за горницата искът е бил отхвърлен. В предмета на делото по чл. 45 от ГПК са били разгледани всички предпоставки за отговорността на ЕТ „Буран-И.С.” за причинените на кооперацията вреди, поради което е недопустимо тази отговорност да бъде ревизирана, какъвто резултат ищецът цели да постигне със завеждането на настоящите установителни искове. С влязлото в сила решение по иска по чл. 45 от ЗЗД, въпросът за отговорността на ищеца за конкретно настъпилите вреди на кооперацията и за дължимото за тях обезщетение е разрешен със сила на пресъдено нещо. Възраженията си за липса на противоправно или виновно поведение или за размера на вредите или на обезщетението, ЕТ „Буран –И.С.” е следвало да заяви и изчерпи в това производство. С настоящото дело той се стреми да установи, че не следва да отговаря за вредите на кооперацията, позовавайки се на недействителност на клауза на записа на заповед, но  както бе посочено по-горе, тази отговорност е установена с влязло в сила решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което исковете, предмет на настоящото дело са недопустими.

Като е достигнал до идентичен резултат и аналогични съображения, окръжният съд е процедирал правилно и определението му, с което е прекратено производството по делото следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд –Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 841 от 28.08.2013 г., постановено по т.д. № 28/2007 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА с която е прекратено производството по делото.

 

Определението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: