О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

843

гр.Варна, 18.12.2014 г.

 

         ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 18.12.  през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА ;

        

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВА

ч.гр.д.№ 578 по описа за 2014 г., съобрази:

 

Производството е образувано по РЕДА НА ЧЛ. 278 ГПК, по частна жалба на „ТЛК” ООД, ЕИК 200312151, гр. София, срещу определение № 2497/27.08.2014 год. по в.гр.д. 2038/2014 год. на ОС Варна, с което е оставена без разглеждане жалба на същото ЮЛ срещу действията на ЧСИ рег.№ 717 Р. Т. по изп.д. 20147170400233, изразяващо се в запор на притежаваните от А.Л.Н., ЕГН **********, с постянен адрес в гр. Варна, 1000 броя акции на приносител с номинална стойност 50 лв. всяка, от капитала на „Алфа-65”, ЕАД, ЕИК 201919923.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът незаконосъобразно е приравнил акциите на дялове от търговско дружество и е приложил чл. 517 ГПК и е приел неправилно жалбата за просрочена. От друга страна се твърди, че като трето лице за изпълнителния процес, жалбоподателят има правен интерес да атакува изпълнителното действие, ведно с атакуване на допуснатото обезпечение, по реда на чл. 435, ал.4 ГПК.

Срещу жалбата не е постъпило писмено възражение от насрещните страни „Боляри” ЕАД, и физическите лица А.Л.Н., О.Л.Н. и И.Г.М..

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

С атакуваното определение е прекратено като недопустимо производството по жалба на трето за изпълнителния процес лице срещу изпълнително действие – запор на акции на АД. В жалбата се твърди, че запорираните акции  са на третото лице, а не на длъжника по делото.

Взискателят пред ОС е оспорил жалбата в писмено възражение с доводи, че дружество – жалбоподател, не е собственик на запорираните 1 000 бр. акции от капитала на „Алфа – 65” – ЕАД, ЕИК 201919923, и не е трето лице по см. на 435, ал.4 ГПК, тъй като в търговския регистър не е вписано твърдяното придобиване на акции от 13.02.2014 г., чрез джиро от същата дата, съгласно изискването на чл. 143, ал.2, изр. 2 ТЗ. По същество обосновава законосъобразност на обжалваното извършено от ЧСИ действие.

               Длъжникът не е депозирал възражение пред ОС.

   ЧСИ, по реда на чл.436, ал.3 ГПК, е изложил мотиви за неоснователност на жалбата.

                Предприетото от ЧСИ действие, обжалвано в настоящия процес, е извършено на основание и по реда на чл.400 ГПК, т.е. съставлява налагане на обезпечителна мярка по допуснато от съд обезпечение по предявен иск.

            Не е приложима разпоредбата на чл. 517, ал.1 ГПК и тя не може да обоснове просрочване на жалбата. В случая приложимата разпоредба е чл. 515 ГПК.

         Липсва, обаче, процесуална легитимация за обжалване на конкретното действие – запор на акции на приносител. 

         Няма пречка да се атакува като незаконосъобразно изпълнително действие по налагане на обезпечителни мерки, но само в лимитативно изброените хипотези на чл. 436 ГПК. 

Трето за изпълнителния процес лице по реда на чл.435, ал.4 ГПК може да обжалва действията на съдебния изпълнител само, когато изпълнението е насочено срещу вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират в негово владение. 

На движими вещи могат да бъдат приравнени наличните акции, /не и безналичните/, като от тях поименните акции могат да бъдат прехвърляни с джиро и регистрирани в книгата на акционерите. 

Акциите на приносител просто следва да бъдат предавани и прехвърлянето им не подлежи на регистрация, поради което и представеното копие от книга на акционерите, в което е вписано прехвърляне на акции на приносител няма правно действие. Няма как да се докаже с това вписване у кого са били акциите към момента на запора, а този факт е от значение за доказване на процесуалната легитимация за атакуване на изпълнителното действие по реда на чл. 436, ал.4 ГПК. По тази причина този способ за атакуване на съдебно изпълнителните действия е недопустим за конкретния случай. 

Жалбата е недопустима.

Не са налице заявените отменителни основания в ЧЖ, поради което и тя е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваният акт.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2497/27.08.2014 год. по в.гр.д. 2038/2014 год. на ОС Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: