Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

15

 

15.02.2018 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на тридесет и първи януари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

       ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Мария Маринова

                                            

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 579 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №579/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Д.С.Д., подадена чрез адв. Т. П., против решение № 1511/18.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1305/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете й срещу М.С.Г. и С.С.Л. по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот от 06.09.1977г., обективиран в Нотариален акт НА No39, том VII, дело No2347/ 06.09.1977г. на варненския нотариус, по силата на който ищцата  е дарила на ответниците (нейни сестри) по 1/3 ид.ч. от жилищна сграда в гр.Варна, ул."Цар Асен" No26, състояща се от две стаи, салон, антре, две изби, избен коридор и клозет, както и по 1/6 ид.части от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 632кв.м., съставляващо /съгл. описанието в НА/ бивш парцел IV, дворище 5 и 6 в кв. 445,1 подрайон на гр.Варна, поради отказ на ответниците да дадат на ищцата издръжка, от която тя се нуждае.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното решение е неправилно - постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му и уважаване на иска. Изложила е оплаквания за неправилна оценка от съда на събраните по делото доказателства и за погрешни фактически констатации за липсата на трайна нужда от издръжка и за невъзможност на дарените да я дават, вследствие на които съдът достигнал и до неправилни правни изводи за липсата на предпоставките за отмяна на дарението. Развила е подробни съображения по същество на спора - за изпадане в трайна нужда от издръжка от началото на 2016 г., отправено искане до дарените за издръжка и отказ на последните да я дават, както и съображения за безусловния характер на задължението на дарените за издръжка без оглед на възможностите им да я дават.

М.С.Г. и С.С.Л., чрез адв. А.Д., са подали писмен отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата и са молили за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените по делото разноски. Заявили са, че поддържат възражението си за възнаградителния характер на дарението и невъзможността за отмяната му. Развили са съображения за липсата на непризнателност от тяхна страна към дарителката - не са отказали издръжка, а са в невъзможност да я дават. 

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване решението на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е (въззивницата е освободена от заплащане на таксите по делото с определение на окръжния съд) и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните са поддържали съответно жалбата и отговора, като въззивницата и въззиваемата М.Г. са депозирали и писмени бележки в предоставения им от съда срок.

Варненският апелативен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по предявени от Д.С.Д. срещу М.С.Г. и С.С.Л. субективно съединени искове  по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот, извършено на 06.09.1977г. с нотариален акт No39, том VII, дело No2347/ 06.09.1977г. на варненския нотариус, по силата на което ищцата дарила на ответниците  (нейни сестри) на всяка от тях по 1/3 ид.ч. от жилищна сграда в гр.Варна, ул."Цар Асен" No26, състояща се от две стаи, салон, антре, две изби, избен коридор и клозет, както и по 1/6 ид.части от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 632кв.м., съставляващо /съгл. описанието в НА/ бивш парцел IV, дворище 5 и 6 в кв. 445,1 подрайон на гр.Варна, поради отказ на ответниците да дадат на ищцата издръжка, от която тя се нуждае. В исковата си молба, подадена на 18.04.2016 г., ищцата е поддържала, че е пенсионер с минимална пенсия, вдовица, в лошо здравословно състояние (страда от захарен диабет, сърдечна недостатъчност, остър цистит), няма жилище и имущество или доходи, от които да се издържа, живее временно при своя близка с поделяне на консумативните разноски, като от пролетта следва да напусне жилището и да заплаща наем. От началото на 2016 г. е изпаднала в нужда от средства за издръжка и лечение, като предвид липсата на дом и предстоящото заплащане на наем за жилище, поканила ответниците да й дадат издръжка в размер на 600 лв. месечно или по 300 лв. от всяка от тях, на която покана те не се отзовали. Поддържала е, че е налице непризнателност от тяхна страна и е настоявала за отмяна на дарението.

С писмения си отговор, ответниците са оспорили иска по съображения за недопустимостта, евентуално – за неоснователността на същия. Навели са възражения, че дарението е възнаградително, че дарителката не  е изпаднала в трайна нужда от издръжка, както и че те нямат възможност да дават такава.

Предявените искове са по чл. 227  ал.1 б. “в“ ЗЗД, който гласи, че дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Исковете са предявени на 18.04.2016 г., в едногодишния срок по чл. 227, ал.3 от ЗЗД, считано от получаване на поканата за даване на издръжка от двете ответници, съответно на 09.02.2016 г. и 16.02.2016 г. и са допустими. Възражението за недопустимост на същите, поради липсата на правен интерес, обоснован от ответниците с извършено разпореждане от ищцата в полза на трето лице с целия имот, включително и с вече дарените на ответниците части от имота,  е неоснователно, доколкото продажбата в полза на третото лице е породила вещнотранслативен ефект само за притежаваната от ищцата част, а не и за вече дарените на ответниците такива.

С договор за дарение от 06.09.1977г., обективиран в нотариален акт No 39, том VII, дело No 2347/06.09.1077 г. на варненския нотариус, ищцата  Д.С.Д. (към момента на дарението с фамилия Кръстева) е дарила  на всяка от ответниците – нейни сестри по 1/3 ид.ч. от собствената си жилищна сграда в гр.Варна, ул."Цар Асен" No 26, състояща се от две стаи, салон, антре, две изби, избен коридор и клозет, както и по 1/6 ид.части от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 632кв.м., съставляващо /съгл. описанието в НА/ бивш парцел IV, дворище 5 и 6 в кв. 445, на I-ви подрайон на гр.Варна. Като съобразно приетите по делото два броя скица индентификаторът на процесната сграда е 10135.1505.193.1 и е изградена в УПИ с идентификатор 10135.1505.193.

Според твърденията на ответниците, ищцата ги е дарила с посочените идеални части от имота си, като благодарност за оказаната й помощ при отглеждането на детето й, намирането на жилище, работа и финансиране на покупката на жилището, в труден за нея момент, когато се е разделила с първия си съпруг и се преместила с детето си в град Варна. Ищцата е оспорила твърдението. Възражението на ответниците, че дарението има възнаградителен характер, за което съгласно чл. 227 ал.2 от ЗЗД разпоредбата на чл.227, ал.1 ЗЗД не се отнася, е неоснователно. По делото са били разпитани свидетели и на двете страни, като тези на ищцовата страна – П. В. Л. и Ю. Г. П. (без родство със страните) са посочили, че причината за дарението е евентуалното отчуждаване на имота за посолство и възможността за да се получи по-голямо обезщетение в жилищни имоти. Свидетелите на ответната страна И. Д. К. (бивш съпруг на ответницата М.Г.) и М. С. К. (внучка на ответницата М.Г.) са посочили, че Д.Д. е закупила процесния имот с финансовата помощ на семействата на двете си сестри, като дарението е направено от нея с благодарствени подбуди. Свидетелят К. не е чувал това от ищцата, а разбрал след дарението, че то било като благодарност. Посочил е също, че узнал и за възможното отчуждаване на имота и за вероятността да се получи обезщетение. Свидетелката М. К. е родена години след направеното дарение и не е била свидетел на отношенията на страните по време на договора, като знае само от разговорите между тях, състояли се  много години след това, че ответниците са помогнали с пари за закупуването на имота на Д., откъдето прави извода за неговия възнаградителен характер. Предвид изложеното, от показанията на свидетелите не се доказва твърдяния факт от ответниците за възнаградителния характер на дарението.

За да е основателна претенцията на ищцата същата следва да установи наличието на следните  кумулативно предвидени в закона предпоставки: изпадане в трайна нужда от издръжка, отправено до дарените искане за издръжка и отказът на последните да я дават. Важно е дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт било към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните състезания, съответно датата на съдебното дирене във въззивна инстанция. Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци (определени в цифрова величина) и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди (в този смисъл е Решение № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Б.). Освен това, следва да бъде посочено, че по спорния по делото въпрос за правното значение, при предявен иск по чл. 227, ал. 1 б. "В" ЗЗД, на материалните възможности на дарения да предоставя исканата издръжка е налице разрешение от Върховния касационен съд със задължително за всички съдилища тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК, ВКС. Според това тълкуване не е проява на непризнателност, когато дареният не дава на дарителя исканата издръжка, ако поради липса на средства с даването й би поставил себе си и лицата, което по закон е длъжен да издържа, в по-лошо положение от това на дарителя. Затова и развитите съображения на ищцата за ирелевантност на въпроса за материалните възможности на ответниците не се споделят от настоящата инстанция.

В настоящия казус, дарението е направено от ищцата в полза на двете й сестри – ответници по делото на 06.09.1977 г. В началото на 2016 г., когато твърди изпадане в трайна нужда и необходимост от средства за преживяване, ищцата е на 72 години, от 2015 г. е вдовица и няма собствено жилище (частта си от къщата е отчуждила през 2006 г.). От пролетта на 2015 г. до есента на 2015 г. ищцата е живяла в процесния имот с двете си сестри, но поради влошаване на отношенията им е напуснала къщата и се установила да живее временно при своя приятелка само за зимния период, с уговорката да остане до пролетта на 2016 г. като заплаща част от разноските за ток и вода (в тази насока показанията на свидетелите П. В. Л. и Ю. Г. П.). През месец февруари 2016 г. тя е отправила до ответниците нотариална покана за заплащане на издръжка от по  300 лв. от всяка от тях. Поканата е получена от М.Г. на 09.02.2016 г. и на 16.02.2016 г. от С.Л., като двете са отговорили, че самите те са затруднени с осигуряване на собствената си издръжка и не могат да заплащат поисканите средства, като им е възможно да отделят само сумата от 10 лв.

Към релевантния за делото период, ищцата получава пенсия в размер на 275,40 лв., салдото по банковата й сметка в началото на 2016 г. е незначително (9,70 лв. на 27.01.2016 г.) и няма друг източник на доходи. Договорът за наем на съсобствената с ответниците земеделска земя от 6,959 дка в с. Константиново от 17.09.2014 г. е за една година с уговорена цена от 30 лв. на декар, общо за трите сестри в размер на 208,77 лв., и припадащата се част на ищцата от него за 2015 г. е 69,59 лв. Следователно няма как да е налице спестяване от тази сума за процесния период. Независимо, че е уговорено автоматично продължаване на договора за наем, няма  доказателства по делото наем да е получаван от страните и за последващите години. Потенциалната възможност за доходи от наем от това имущество за ищцата е също в годишен размер от 69,59 лв. Тази земеделска земя е притежавана в съсобственост с равни квоти между страните по делото, които са във влошени отношения, поради което и извод за реална възможност за получаване на средства от продажбата й, не може да бъде направен. Другото притежавано от ищцата имущество представлява придобит по наследство, след смъртта на втория й съпруг, в съсобственост с трите му деца (удостоверение за наследници на л. 197) недвижим имот - идеална част от дворно място от 780 кв.м. в с.Бежаново, общ Ловеч, ул.“Плевен“ №84, заедно с полумасивна жилищна сграда, две двуетажни паянтови стопански сгради и навес. Предвид притежанието на идеална част от този имот в съсобственост с още три лица, той не представлява реален източник на средства за процесния период. Притежаването на имущество, което е отчуждено години преди изпадането на ищцата в нужда, е факт ирелевантен за делото, доколкото не са налице доказателства суми от продажбата на това имущество да са били спестени и да са налични. Това се отнася и до личните имоти на починалия съпруг на ищцата, включително и за този, притежаван от него в съсобственост с още три лица – нива в с.Бежаново и продаден на 18.09.2014 г. за общата сума от 770 лв. Най – близката до процесния период дата на отчуждаване на имот от ищцата е 11.12.2014 г., когато е продаден съсобствения с ответниците земеделски имот в с. Сенокос за сумата от 5 940 лв., от който ищцата има част от 1 980 лв. Предвид ниските доходи на Д.Д. и за периода, предхождащ процесния и липсата на доказателства за налични спестявания от тази сделка към началото на 2016 г., се налага извода, че тези средства са били разходени и няма основание да се включват към размера на доходите на ищцата към момента на поканата. Следователно средствата, с които ищцата разполага са 281,19 лв. (пенсия и наем от земеделската земя) месечно и същата няма имущество, от което може да се издържа. В същото време, влошеното й здравословно състояние изисква лечение. Според заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, хипертоничната болест с усложнения - хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност и нестабилна стенокардия налага ежемесечно приемане на лекарства (частично поемани от НЗОК), за неинсулинозависимия захарен диабет в медицинските документи не са посочени лекарствени препарати, приемани от ищцата, старческата нуклеарна катаракта /т.н. "перде"/ подлежи на оперативно лечение, а останалите й заболявания налагат лечение само в периодите на обостряне и не могат да се предвидят по време и продължителност. Според съдебно-икономическата експертиза на вещото лице Д. П., месечната парична сума за издръжка средно за ищцата, изчислена на база данните на НСИ, във варианти към четвърто тримесечие на 2016 г. и първо тримесечие на 2017 г. и коригирана с изключване на разходите за алкохолни напитки и цигари и социални осигуровки и с прибавяне на необходимите средства за непрекъснатото поддържащото лечение на хипертоничната болест с усложнения, сърдечна недостатъчност и нестабилна стенокардия, заплащани от пациента, се равнява в първия вариант в размер на сумата от 387,21 лв. и във втория - 367,83 лв. Съпоставени с необходимата сума за издръжка, доходите на ищцата в размер на 281,19 лв. са недостатъчни за издръжката й към датата на поканата и исковата молба, а и в хода на производството, което обосновава и трайния характер на нуждата. В хода на производството, нуждата от средства се е увеличила със 100 лв. за наем на жилище по сключен договор за наем от 01.03.2017 г. Т.е. горното налага извода, че ищцата има трайна нужда от издръжка.

Ответниците не са се отзовали на поканата за издръжка, поради което и следва да бъде преценено дали отказът им може да бъде определен като непризнателност. Както бе посочено, с постановеното и задължително за съда разрешение в ТР 1/2013 на ВКС, ОСГК, при иск за отмяна на дарение на осн. чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

Ответниците са две възрастни жени, съответно към датата на поканата М.Г. е на 78 г., а С.Л. – на 75 години, пенсионерки, с влошено здравословно състояние. Доходите им за процесния период са само от пенсии в размер съответно от 180,88 лв. за М.Г. и от  277,90 лв. за С.Л.. Със заключението на съдебно-медицинската експертиза са установени заболяванията на двете жени и тези от тях, за които се изисква непрекъснато поддържащо лечение – съответно за М.Г. -повишено кръвно налягане и за С.Л. – хипертонична болест с усложнения, сърдечна форма, проявена със симптоми, определени като мозъчен инфаркт. Със заключението на съдебно-икономическата експертиза в двата варианта, подобно на тези за ищцата, е установена сумата за издръжка, необходима на всяка от ответниците,  като от сумата по данни на НСИ са изключени перата за цигари и алкохол и за социални осигуровки и са прибавени сумите, които всяка от ответниците следва да заплаща сама ежемесечно за лекарства. Така необходимата сума за издръжката на М.Г. е в двата варианта съответно 372,54 лв. (2016 г.) и 353,16 лв. (началото на 2017 г.), като при съпоставка с дохода й от 180,88 лв. се налага извода, че същата няма достатъчно средства дори за собствената си издръжка и с даването на издръжка на ищцата тя би поставила себе си в по-лошо положение от дарителката. Необходимата сума за издръжката на С.Л. е в двата варианта съответно 394,19 лв. (2016 г.) и 374,81 лв. (началото на 2017 г.), като при съпоставка с дохода й от 277,90 лв. също се установява недостиг на средства за собствената й издръжка, поради което също се налага извода, че с даването на издръжка на ищцата тя би поставила себе си в по-лошо положение от това на дарителката. При това положение, се налага извода, че не е налице непризнателност на надарените и отказът да се отзоват на поканата за издръжка на ищцата не може да бъде санкциониран с отмяната на дарението. В този смисъл исковете по чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Като е достигнал до идентичен резултат и е отхвърлил исковете, окръжният съд е процедирал правилно, поради което и постановеното от него решение следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода от въззивното производство и заявеното искане от ответницата М.Г., чрез адв. Д., и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, Д.С.Д. следва да заплати на М.С.Г. разноските й за адвокатско възнаграждение от 1 800 лв.( 1500 лв. и 300 лв. ДДС), сторени във въззвното производство и доказани с фактура и разписка за плащането. Възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, защото възнаграждението е изчислено под минималния  размер от 1 762,58 лв. без вкл. ДДС, предвиден по Наредба № 1 от 9 Юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1511/18.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1305/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА Д.С.Д.,  ЕГН **********, с адрес: *** No 26, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Г.,  ЕГН ********** с адрес ***сумата от 1 800 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: