Р Е Ш Е Н И Е № 41

гр. Варна,23.03.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                                           ПЕТЯ ПЕТРОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 58 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И.Т.И. от гр. Шумен срещу решение № 258/05.11.14г. по гр.д. № 165/14г. на ШОС, с което същият е осъден да заплати на Р.И.Х. *** сумата от 40 000лв., представляваща част от продажна цена на недвижим имот по НА № 184/11.03.11г., т. І, рег. № 1980, н.д. № 121/2011г. на нотариус с рег. № 024, в общ размер от 50 000лв., с която се е обогатил без основание, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.03.14г. до окончателното й плащане; както и е осъден да заплати на посочения ищец сумата от 3466.40лв., представляващи разноски по делото. В жалбата се сочи, че първоинстанционното производство се е развило при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като ответникът И. е бил нередовно призован и поради тази причина същият е бил лишен от възможността да участва в делото и да ангажира доказателства, които са от съществено значение за спора и чрез които се установява, че той като пълномощник е получил продажната цена за недвижимия имот, но същата е предадена в полза на продавачката-упълномощител. Счита се, че е налице нарушение на чл. 47 от ГПК, Въз основа на това процесуално нарушение се счита, че страната е била лишена от възможността да се ангажират писмени доказателства, които не са били известни на особения представител на ответника и поради това са новооткрити за защитата на ответника. Отделно от това се поддържа, че не е налице прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, с която продавачката Л. Й. е упълномощила ответника /извод за такава нищожност има формиран единствено в мотивите на решението по в.гр.д. № 274/12г. на ВАпС/, нито пък е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба. И. не е страна по този договор, а единствено е бил упълномощен и действително е получил продажната цена от ищеца Р.Х.. Твърди обаче, че последната е предал на В. Т. именно в изпълнение на разпорежданията на продавачката Л. Й., поради което И. не е получил нищо без правно основание, нито се е обогатил за чужда сметка. Претендира се от съда и да отмени обжалваното решение и делото да се върне на ШОС за ново разглеждане, а евентуално да се отмени решението и да се отхвърли иска. В допълнително депозирана въззивна жалба И. излага твърдението, че по делото няма доказателства покупната цена да е била заплатена именно от ищеца – същият е бил представляван от С. С. по предварителния договор, за чиято представителна власт няма и доказателства. При симетричност на отношенията следва да се приеме, че дори при осъществено плащане на цената по договора, то плащането е станало от пълномощника С. С., а не от ищеца Р.Х. /така, както е прието от съда, че получаването на цената е от ответника-пълномощник на продавачката, а не от самата продавачка/. В тази връзка още веднъж се изтъква, че правилното решаване на спора е съобразно надлежните страни по материалното правоотношение, което е прието за нищожно – договора за покупко-продажба. В с.з. становището се поддържа лично и чрез процесуален представител, който допълва съображенията си в писмени бележки относно пределите на силата на пресъдено нещо по частично уважения иск.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Р.И.Х. чрез адв. Б. от ШАК, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Оспорва се да е налице допуснато съществено процесуално нарушение от ШОС поради нередовност на призоваването на ответника, както и на твърдението, че на ищеца е бил известен адрес, на който да призове ответника. Оспорва се, да е налице хипотезата на чл. 260, т. 5 и 6 от ГПК, тъй като няма новооткрити и новонастъпили факти, нито нови доказателства. Отделно от това не са посочени и процесуални нарушения по см. на чл. 266, ал. 3 от ГПК, допуснати от ШОС и обосноваващи допускането на поисканите от въззивника доказателства. Наред с горното се сочи, че представените с жалбата документи, които се претендира да бъдат приети като доказателства от въззивния съд, всъщност са приобщени към доказателствения материал по настоящото първоинстанционно дело чрез приобщаването на материалите по гр.д. № 314/11г. на ШОС /същите са приложени на л. 63, 64, 69, 74 от посоченото дело/. Споделят се изцяло правните изводи на първоинстанционния съд, основани на установената по делото фактическа обстановка, поради което правилно е прието, че И. е получил сумата от 50 000лв. като покупна цена от Р.Х. и впоследствие основанието за това плащане е отпаднало. Неотносими се определят твърденията дали И. е предал цената на трето лице и на какво основание, тъй като след като върне на Х. получената сума, може да си я търси от третото лице, още повече, че е установено по делото релевантното обстоятелство, че цената не е предадена от ответника на продавачката. Оспорва се да е налице и хипотеза, обуславяща спирането на настоящото производство. Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото. В с.з. становището се поддържа чрез процесуален представител.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Безспорни са между страните следните факти, за които са представени и съответните доказателства: че на 23.02.07г. Л. П. Й. е упълномощила М.Д. С. с пълномощно с нотариална заверка на подписа, с правата да я представлява при сключването на всякакви видове разпоредителни сделки със собствения й недвижим имот, представляващ апартамент № 3, в жилищен блок квартал 253, „Оборище” в гр. Шумен, ведно с принадлежащите му тавански и избено помещения, като за целта има правото и да заплаща и получава суми, като не дължи на упълномощителката какъвто и да е отчет и сметка за извършените сделки и действия /л. 11-12 от делото на ШОС/. На 19.10.10г. М. Д. С. е преупълномощил ответника И.Т.И. с горните права относно описания недвижим имот с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието /л. 9-10/. На 11.01.11г. ответникът като пълномощник на Л. П. Й. е сключил с Р.И.Х., представляван от майка си С. Б. С., предварителен договор за продажбата на описания апартамент за сумата от 50 000лв., от която при подписването на този договор се плаща 40 000лв., а разликата се доплаща най-късно до 11.03.11г. /л. 4/. На 11.03.11г. е изповядан НА № 184, т. І, рег. № 1980, дело № 121 на нотариус Св. С., рег. № 024 на НК, район на действие – ШРС, с който Л. П. Й., представлявана от С. Б. С. /последната преупълномощена от 11.03.11г. от И.Т.И., като това пълномощно е на л. 19 от гр.д. № 314/11 на ШОС, приложено към настоящото дело/ е продала на Р.Х.И. /участващ лично в това нотариално производство/ горния апартамент, за сумата от 50 000лв., от които 40 000лв. са платени през м. 01.11г., а остатъка от продажната цена в размер на 10 000лв. купувача е следвало да заплати в деня на настоящата сделка /л. 5-8 от делото на ШОС/.

По предявена на 26.05.11г. искова молба от Л. П. Й. против Р.И.Х. за осъждането му на осн. чл. 108 от ЗС да предаде владението върху собствения й апартамент № 3, тъй като сключения на 11.03.11г. договор за покупко-продажба е нищожен, е било образувано гр.д. № 314/11г. на ШОС. В отговора на тази искова молба ответникът Р.И.Х. е въвел твърдения относно фактите, вкл. и че на 15.03.07г. Л. П. Й. е сключила предварителен договор с В. Д. Т. за продажбата на апартамент № 3 за 50 000лв., която сума е била платена изцяло на продавачката на същата дата, че след сключването на предварителния договор от 11.01.11г. И.Т.И. е извършил отчетна сделка към В. Д. Т., предавайки му сумата от 40 000лв., а на 11.03.11г. И. е предал на Т. и сумата от 10 000лв. от продажната цена. За доказването на тези факти Р.Х. е представил предварителния договор от 15.03.07г., споразумението от същата дата, споразумение-разписки от 11.01.11г. и от 11.03.11г. /л. 63,64,69 и 74 от гр.д. № 314/11г. на ШОС/. Първоинстанционният съд е отхвърлил този ревандикационен иск, но с решение № 136/03.07.12г. по в.гр.д. № 274/12г. на ВАпС решението на ШОС е било отменено и иска по чл. 108 от ЗС е бил уважен като Р.И.Х. е бил осъден да предаде на Л. П. Й. владението върху нейния апартамент № 3. В мотивите си въззивният съд е приел, че упълномощителната сделка, с която продавачката е овластила М. С., следващите упълномощителни сделки и самата продажба са нищожни поради противоречие на закона, а именно на нормата на чл. 152 от ЗЗД. Това решение е влязло в сила на 09.11.12г.

По предявените от Р.И.Х. в условията на субективно пасивно евентуално съединяване искове против Л. П. Й. и И.Т.И. за заплащане на сумата от 10 000лв. като част от заплатената покупна цена от 50 000лв. по нищожния договор за покупко-продажба от 11.03.11г., на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД, е било образувано гр.д. № 3926/12г. на ШРС. С решение № 644/22.07.13г. искът против Л. П. Й. е бил отхвърлен като неоснователен, а искът против И.Т.И. е бил уважен. Първоинстанционното решение е било потвърдено в осъдителната му част /само тази част е била предмет на въззивното производство/ с решение по в.гр.д. № 662/13г. на ШОС /л. 17-25 от първоинстанционното дело по настоящия иск/. Няма данни това решение да е обжалвано, поради което е влязло в сила.

По значението на решението по частичния иск в производството за останалия размер на вземането.

На съда е известна съдебната практика, която сочи, че силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск следва да бъде зачетена в производството за остатъка от размера на вземането, като това се отнася до силата на пресъдено нещо по основанието на иска /така и в представеното пред ШОС от ищеца Решение № 89/11.07.11г. по т.д. № 716/2010г., І т.о. на ВКС/. В последното е прието, че формираната сила на пресъдено нещо с предходно решение по частичния иск, не се разпростира и върху останалия размер на вземането, предмет на следващо производство. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право. Следователно установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо. Със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право, чрез основанието и петитума на иска. Това се споделя и в по-новата правна доктрина – така К. Ц. в „Частичният иск”, изд. „Сиби”, 2012г., стр. 189-203.

На противното становище са изразените в доктрината мнения на проф. Д . С. /по цитираната в горния труд публикация в Годишника на СУ, ЮФ – „Частични искове и тяхната допустимост”, 1940-1941/ и проф. д-р Ж. С. – „Сила на пресъдено нещо в гражданския процес”, изд. „Сиела”, 2007г., стр. 229-231. Според последния автор, „когато частичният иск бъде уважен, предмет на СПН е само съдебно предявената част от вземането. Непредявената част от вземането не е съдебно проверена и относно нея СПН не може да се разпростре. Затова вторият иск за остатъка от вземането може да бъде отхвърлен от съда, без да се изпада в непримиримо противоречие между двете решения. Напълно е възможно претенцията на ищеца за остатъка от вземането да е била неоснователна.” Това становище е в основата и на преобладаващата съдебна практика – определение № 148/14.03.09г. по т.д. № 98/09г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, определение № 381/20.05.11г. по т.д. № 590/10г., т.к., І т.о. на ВКС и посочените други определения и решения на стр. 191 от цитирания труд на доц. д-р К. Ц. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 и сл. от ГПК Решение № 33/25.03.13г. на ВКС по т.д. № 140/12г., І т.о., ТК, в което се посочва: „Неправилно е разбирането, че при уважен частичен иск съдът в последващ процес за останалата част от вземането ще решава само за размера на иска, но не и за основанието, защото за него имало вече влязло в законна сила решение. Това е неправилно, защото фактическите констатации на съда не влизат в законна сила, а в законна сила влиза заключението, което съдът извежда от субсумирания под правната норма фактически състав и което намира израз в диспозитива на решението, но не и предпоставките от които се извежда това заключение. Решението по частичния иск изобщо не може да произвежда действието на законна сила в следващия процес за останалата част от вземането”. Същото становище е изразено и в мотивите на т. 1 по ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.

Ако се приеме първото от двете становища, то следва да се приеме и наличието на обвързаност на настоящия съд с приетото в решението по частичния иск относно общите правопораждащи материалното право юридически факти – че ищецът е бил купувач по договора за покупко-продажба, а ответникът се е представил за пълномощник на продавача и в това му качество му е платил покупна цена, уговорена в общ размер от 50 000лв. /по тези въпроси и страните по настоящото дело не спорят/. Като само относно размера от 10 000лв. - като платена от ищеца и получена фактически от ответника сума е налице получаване без основание и се дължи нейното връщане на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – съгласно влязлото в сила решение по частичния иск. За разликата над 10 000лв. до 50 000лв. (само като размер), не е формирана СПН и за ответника е налице възможност да релевира възражения за недължимостта й, основани или на факти, настъпили след влизане в сила на решението по частичния иск /относно основанието/ или такива, касаещи само този размер. Както се установи обаче, ответникът е получил не само сума от 10 000лв. /в този размер той е получил сумата на 11.03.11г./, а и сумата от 40 000лв. – още на 11.01.11г. при сключването на предварителния договор. Доказателства за предаването на последната сума на продавача не са ангажирани, а тези представени с приобщаването на гр.д. № 314/11г. на ШОС за заплащането на сумите от 10 000лв. и 40 000лв. на третото лице Тосков, са преклудирани /те са били релевирани и в делото по частичния иск, обсъдени и отхвърлени – така мотивите на решението по гр.д. № 3926/12г. на ШРС/. При това положение е налице фактически получена от ответника сума от 40 000лв. без основание /и упълномощителната сделка и договора са нищожни/ и същият дължи връщането й на осн. чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

Ако се приеме второто становище и по настоящото дело ищецът да е длъжен отново да доказва всички факти, които са обхванати от хипотезата на материално-правната норма /а претенцията е заявена и приложимата норма е тази на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД/, а за ответника да са допустими всички възражения, касаещи и самото основание и непредявения с частичния иск размер, то крайния извод за основателност на иска отново не се променя. Това е така, защото се установява, че ищецът е платил, а ответникът е получил сумата от общо 50 000лв. като продажна цена на имота на Л. Й. Ответникът е бил част от една по-сложна схема за удовлетворяване на кредитора по заемни правоотношения. В тази връзка от събраните пред първоинстанционния съд доказателства /приобщени чрез прилагането на материалите по гр.д. № 314/11г. на ШОС/ се установява, че на 15.03.07г. Л. П. Й. е сключила предварителен договор за продажбата на същия имот с купувач В. Д. Т., за сумата от 50 000лв., записано, че е платена при подписването на този договор /този договор не е бил представен в оригинал пред съда, разглеждащ иска по чл. 108 от ЗС и поради това не е кредитиран като доказателство/. Със споразумение от същата дата е постигнато съгласие между Й. и Т. продажбата да се осъществи след 15.12.2010г. чрез използването на нотариално заверено пълномощно от 23.02.07г. поради отсъствието на продавачката от страната. Продавачката Й. е декларирала, че е получила сумата по предварителния договор и е поела задължението да освободи имота до 15.12.10г., както и да погаси всички данъчни задължения за същия. Страните са заявили, че нямат претенции помежду си след подписването на предварителния договор и това споразумение и по този начин окончателно са уредени отношенията между страните, свързани с този имот. От споразумение от 11.01.11г., сключено между ответника И.И. и В. Т. се установява, че последният е декларирал получаването на сумата от 40 000лв. като капаро по предварителния договор от същата дата. С такова споразумение между същите страни от 11.03.11г. Тосков е декларирал, че е получил от И. и сумата от 10 000лв. по предварителния договор от 11.01.11г.

От тези доказателства може да се направи извода, че в системата от сделки /определени като „правоотношения, развили се по предварително подготвена схема, по която са работили от години” – така в мотивите на решението по в.гр.д. № 274/12г. на ВАпС, за да се обезпечи даването на заем и да се осигури придобиването от кредитора или от трето лице на собствеността върху имота на длъжника при неизпълнение на задължението му/ е участвал и ответника И., който е получил и сумата от 40 000лв., която е предал на едно трето лице /В. Т./, с което продавачката е имала правоотношения /най-вероятно по договор за заем/. Не е ясно по този договор за заем каква сума е получила Й. и не е ясно защо И. получавайки парите за имота на Й., ги е заплатил на Т. /не е ясно какво е правоотношението между Т. и И. и дали това е станало по нареждане на самата Й. или поради задължение на И. към Т./.

Под „получаване” на нещо по см. на чл. 55, ал. 1, пр. 1 се разбира фактическо действие, като получаването на нещо означава установяване на фактическа власт върху определена имуществена ценност. На „получаването” като фактическо действие се противопоставя „придобиването” като правно действие, означаващо, че за получателя са възникнали права. В хипотезите на чл. 55-58 от ЗЗД законодателят е свързал възникването на съответното право на вземане с един фактически момент – получаването, а не с правния – придобиването на права – така акад. Ч. Големинов в „Гражданскоправни източници на задължения”, София, изд. „Тилиа”, 1999г. стр. 143. Следователно, именно получилият сумата от 40 000лв. /а не страната по самия нищожен договор (и затова настоящият иск не е по чл. 34 от ЗЗД)/, и при нищожност на пълномощното, което лишава ответника от основание да получи сумата, последният дължи нейното връщане на платилия сумата.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 2076лв., които въззивникът следва да бъде осъден да заплати.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 258/05.11.14г., постановено по гр. д. 165/14г. на ШОС.

            ОСЪЖДА И.Т.И., ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати на Р.И.Х.,*** /две хиляди седемдесет и шест лева/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: