ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

112

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 23.02.2018 година                       в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 58/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Д. Енмев К. и А.Ж.К. чрез процесуалния им представител адв. Г.А. срещу определение № 1043/23.11.2017 год по гр.д. № 394/2017 год на Окръжен съд Добрич в частта, с която производството е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Добрич по исковете, предявени като частични, както следва: 1) срещу Министерство на правосъдието за сумата 20 000 лв – част от 129 249,48 лв – обезщетение за имуществени вреди  под формата на пропуснати ползи от непозволено увреждане вследствие от незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител по изп.д. № 20143230404082 и изп.д. № 20143230403074 на СИС при Добрички районен съд, в размер на законната лихва върху сумата от 455 756 лв за периода от 13.10.2011 до 27.07.2017 год, и 2)  иск срещу Прокуратурата на РБ и Министерство на правосъдието за солидарното им осъждане за сумата 10000 лв – част от 455 756 лв – обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба вследствие действия на прокуратурата и държавния съдебен изпълнител във връзка с предаване на същата сума на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. По съображения за незаконосъобразност на определението, частните жалбоподатели молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете бъдат изпратени за разглеждане съвместно с гр.д. № 394/2017 на ДОС. Изтъква се, че всички предявени искове се намират във връзка с предмета на делото, произтичат от едни и същи факти, страните са едни и същи  и поради това подлежат на разглеждане в общо производство.

Отговор на частната жалба не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Разпоредбата на чл. 210 ал.1 от ГПК дава възможност да се предявят с една искова молба няколко иска, но при наличието на определени условия.

Първото от тях е исковете да са подсъдни на същия съд и да подлежат на разглеждане в едно и също производство. По въпроса за родовата подсъдност няма спор относно приложението на чл. 104 от ГПК, включително и когато искът е предявен като частичен. В този случай подсъдността ще се определи съобразно с предявения частичен размер. Изключение от това правило се допуска, когато един от обективно съединените искове е подсъден на окръжния съд като първа инстанция. Тогава останалите искове също могат да се разгледат в общо производство, но само при наличие и на останалите предпоставки, а те са следните – исковете да са насочени срещу един и същ ответник и помежду им да съществува връзка, която налага съвместното им разглеждане.

В случая това не е така.

С исковата молба са предявени искове, както следва: 1) Срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху суми, иззети в хода на наказателно производство като веществени доказателства, като вредата е причинена от незаконосъобразни действия на прокуратурата, изразяващи се в неизпълнение на съдебно определение за тяхното връщане; 2) Срещу Министерство на правосъдието – за обезщетение на имуществени вреди, представляващи законната лихва върху същата сума, като в този случай вредата се дължи на незаконни действия на държавен съдебен изпълнител, изразяващи се в незаконосъобразно предаване на сумата в държане на КОНПИ и 3) Срещу Прокуратурата на РБ и Министерството на правосъдието – солидарно за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи част от незаконно отнетата сума от държането на ищците.

Както се вижда от обстоятелствената част и от петитума на исковата молба, всеки от исковете има различен адресат, основава се и на различни основания, което обуславя различен предмет на делото. Поради това правилно първоинстанционният съд е преценил, че два от частично предявените искове са подсъдни на районен съд съгласно правилото на чл. 104 т.4 от ГПК, отделил е производството по тях и ги е изпратил за разглеждане на родово компетентния съд.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1043/23.11.2017 год по гр.д. № 394/2017 год на Окръжен съд Добрич в частта, с която производството е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Добрич по исковете, предявени като частични, както следва: 1) срещу Министерство на правосъдието за сумата 20 000 лв – част от 129 249,48 лв – обезщетение за имуществени вреди  под формата на пропуснати ползи от непозволено увреждане вследствие от незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител по изп.д. № 20143230404082 и изп.д. № 20143230403074 на СИС при Добрички районен съд, в размер на законната лихва върху сумата от 455 756 лв за периода от 13.10.2011 до 27.07.2017 год, и 2)  иск срещу Прокуратурата на РБ и Министерство на правосъдието за солидарното им осъждане за сумата 10000 лв – част от 455 756 лв – обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба вследствие действия на прокуратурата и държавния съдебен изпълнител във връзка с предаване на същата сума на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Определението подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 273 ал.3 т.1 от ГПК при наличие на предпоставките по чл. 280 ал.1 и 2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.