Р Е Ш Е Н И Е

21

гр. Варна,  27.02.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

 Секретар В.Т.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 581 по описа за 2013-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба срещу решение № 38/21.10.2013 год. по гр.д. 95/2013 год. на ОС Търговище, подадена от Б.С.Б. ***, с което е отхвърлен предявеният от него иск срещу П.А.П. *** по чл. 79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД за сумата от 35000 лв., претендирана като предоставена в заем на 13.05.2008 год., ведно със законната лихва върху главницата от 10.05.2008 год., като са му възложени и разноски, при участието на трето лице-помагач – Г.Г. Г.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и решението му е необосновано – атакува се изводът, че не е налице доказан договор за заем между страните. Претендира се уважаване на иска след отмяна на първоинстанционното решение.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна П.А.П., в който се оспорват доводите за атакуване на решението.

Третото лице – помагач Г.Г. Г. не е изразила становище по жалбата, при надлежно връчен препис. 

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред ОС Търговище е предявен иск по чл.79, ал.1 във вр.с чл.240 от ЗЗД за сумата 35 000 лв., претендирани на основание неизпълнено задължение за връщане на дадена като заем сума,  по силата на неформален договор от 13.05.2008 г., преведена по банков път и предназначена за осъществяване на търговска дейност от нейна страна с облекло, с уговорка за връщане на сумата при реализиране на печалба от дейността. Твърди се, че след покана ответницата е отказала да върне заетата сума. Претендира се и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Пред ОС в срок е постъпил писмен отговор от ответницата с възражение за липса на посоченото заемно правоотношение, обуславящо и липса на основание за връщане на сумата от 35 000 лв., която е получена по дарение, евентуално-предназначена и получена от майка й Г.Г. Г. по договор за гражданско дружество между последната и ищеца.

Подпомагащата ответника страна Г.Г.Г. е поддържала твърденията на ответницата.

По делото по безспорен начин е доказано превеждане по банков път на сумата от 35000 лв. от въззивника и ищец на ответницата и въззиваемата 13.05.2008 год. Няма доказано основание за превода, следователно и произтичащите  от този превод отношения между страните по делото.

Не е било спорно, че страните са били в близки отношения към момента на предаване на сумата и от 2004 г., като през определени периоди са живеели съвместно, а въззивникът е познавал майката на въззиваемата и от по-ранен период. По делото е доказано, че с  нот. акт №101/ 31.10.2007 г., т. ІІ, нот.д. №301/2007 г. на нотариус рег.№ 114, въззиваемата е закупила магазин и ателие в гр.Варна, ул.“Ген. Гурко“№80-82, като не се спори, че в този имот въззивникът е извършвал търговска дейност за времето от 03.06.2008 г. до 17.10.2008 г., съгласно приложената справка изх.№33618/28.08.2013 г. на куриерската фирма „Еконт-експрес”. Представени са доказателства, че на 05.05.2008 г. на третото лице-помагач и майка на ответницата е предявен запис на заповед от 05.02.2008 г. за сумата 70 000 лв. от неин кредитор. От приложения запис на заповед от 05.02.2008 г. се установява, че на 16.05.2008 г., три дни след процесния превод, в присъствието на страните по делото, кредиторът е получил сума в размер на 35 000 лв., представляваща втора вноска по плащането, с която изцяло е погасено менителничното задължение от 70 000 лв. С жалба вх.№1142/23.09.2009г. въззивникът сезирал Районна прокуратура-гр.Търговище с молба за ангажиране на административната отговорност на въззиваемата и третото лице-помагач, тъй като по предложение на третото лице-помагач е превел по сметка на въззиваемата процесната сума от 35 000 лв., предназначена за закупуване на магазин, с намерение след реализиране на печалба от съвместна търговска дейност, да придобият общ апартамент в гр.Варна, но уговорката не била спазена. Преписката е прекратена на 24.09.2009 г.

За да бъде уважен иск по чл. 240 ЗЗД за връщане на дедана по договор за заем сума, следва да се установи действително сключен между страните договор за заем.  Договорът за заем, обаче, не е просто предаване на парична сума, каквото е доказано в настоящия процес с писмени доказателства, в съответствие с разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК. За да се приеме, че е налице договор за заем, следва да се установи и основанието за предаване на тази сума, а именно поемане на насрещно задължение за връщане с или без определен срок. С оглед на цената на договора, и по отношение на основанието следва да има писмено доказателство, в случай, че основанието за предаване на сумата е оспорено, както е в настоящия случай.

По делото не е било спорно, че между страните е имало и други отношения, свързани с търговска дейност, за това са представени и доказателства – закупен от въззиваемата имот, в който въззивникът е развивал търговска дейност именно в периода на предаване на сумата, както и погасяване на задължение на майката на въззивницата в същия размер три дни след извършения превод от страна на въззивника. Какви са реалните отношения на страните във връзка с процесната сума не е доказано, но твърдяното основание за предаване на тази сума също не е доказано, тъй като представените доказателства не съответстват на твърденията в исковата молба. Допълнителен аргумент в тази насока са и безспорните лични отношения на страните в процесния период.

При положение, че е в тежест на ищеца да докаже твърдението си за съществуване на договор за заем, а такъв не е доказан безспорно по делото, следва да се приеме, че предявеният иск е неоснователен.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Не са представени доказателства за извършени разноски от въззиваемата страна, поради което и такива не се присъждат.

Предвид горното , съдът

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА решение 38/21.10.2013 год. по гр.д. 95/2013 год. на ОС Търговище.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :