ОПРЕДЕЛЕНИЕ

781

19.12.2016 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.12. през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д.582 по описа за 2016 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от Л.Н.К., ЕГН **********, от гр. Варна, срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2281/26.09.2016 год. на ОС Варна по гр.д. 1684/2016 год., с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от нея като длъжник жалба по изп. № 20158070402809 по описа на ЧСИ Н. Д. с район на действие ВОС, вписан под № 807 на КЧСИ, против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в постановление № 7748/04.07.2016 год., с което е отказано да се присъдят разноски в полза на длъжника. В жалбата се излага, че жалба по чл. 435, ал.2 ГПК длъжникът може да подаде и когато са отказани разноски в негова полза в хипотезата на чл. 433 ГПК. Изложени са и съображения по съществото на спора.

Не е постъпил е писмен отговор от насрещната страна –  „Банка ДСК” ЕАД, гр. София.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Пред ОС делото е образувано по подадена жалба от Л.К. против постановление с изх. № 7748/04.07.2016 г., постановено по изпълнително дело № 20158070402809 по описа на ЧСИ № 807 Н. Д., с което е отказано на жалбоподателката да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 200 лева. Постановлението се атакува като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката е поискала прекратяване на изпълнителното производство и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски поради обезсилване на издадения изпълнителен лист по ч.г.д.  № 6965 по описа за 2015 г. на ВРС, постановено с разпореждане № 48895/19.11.2015 г. Посочва се, че длъжникът е направил разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен списък по реда на чл. 80 ГПК и доказателства за плащане. Излагат се съображения, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК – ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, респ. при прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, и в полза на длъжника следва да се присъдят сторените от него разноски по изпълнителното дело. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени постановлението за разноски и да осъди „Банка ДСК” ЕАД да заплати на Л. К. сумата в размер на 200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Претендират се и разноски пред ОС.

По делото не е постъпило становище от насрещната страна - „Банка ДСК” ЕАД.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, по делото са приложени мотивите на ЧСИ № 807 Н. Д., като се моли жалбата да бъде отхвърлена като недопустима и неоснователна.

Производството по изпълнително дело № 20158070402809 по описа на ЧСИ № 807 Н. Д., е образувано на 23.06.2015 г., по молба на взискателя „Банка ДСК” ЕАД, въз основа на издаден изпълнителен лист от 18.06.2015 г. по ч.г.д. № 6956/2015 г. по описа на ВРС, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.г.д. № 6956/2015 г. по описа на ВРС, съобразно който Л. К. е осъдена да заплати на взискателя - „Банка ДСК” ЕАД, сумата от 0.88 лв. – главница, сумата от 0.43 лв. – договорна лихва за периода 25.09.2014 г. – 15.06.2015 г., сумата от 120 лв. –  такси и разноски,  както и сумата от 325 лв. - съдебно-деловодни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Л. К. на 23.07.2015 г.

По изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 387/21.01.2016 г. от длъжника Л. К. с искане за прекратяване на изпълнителното производство, поради обезсилаване на издадения изпълнителен лист по ч.г.д. № 6965 по описа за 2015 г. на ВРС, като са представени договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК.

С молба с вх.№ 3968/17.05.2016 г., жалбоподателката е направила искане за прекратяване на изпълнителното дело и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. С разпореждане от 17.05.2016 г., съдебният изпълнител е отказал да присъди разноските на длъжника.

С молба с вх. 4976/20.06.2016 г., жалбоподателката К. е направила искане за изменение и допълване на постановлението с изх. № 6400/17.05.2016 г., с което е прекратено изпълнителното дело, в частта му, в която Никое от посочените обжалвани действия не попада в хипотезите на чл. 435 ал. 2 от ГПК, уреждащи правото на жалба на длъжника в изпълнителния процес срещу действията на СИ: не се касае до постановление за глоба и насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемане на движима вещ или отстраняване от имот, поради това, че длъжникът не е уведомен надлежно за изпълнението, както и до постановление за разноските, които са присъдени в полза на взискателя.

Правата си, ако евентуално има такива, длъжникът може да уреди по исков път.

Щом попадената жалба не съдържа твърдения за изчерпателно изброените от законодателя хипотези, в които обжалването е процесуално допустимо, то тази жалба подлежи на разглеждане, а производството по делото пред ОС следва да бъде прекратено.

Предвид съвдападането на крайните изводи на ОС с тези на настоящата инстанция, обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2281/26.09.2016 год. на ОС Варна по гр.д. 1684/2016 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: