Р Е Ш Е Н И Е № 170

гр. Варна, 19.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

         при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Славов в.гр.д. № 582 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба на Н.М.Д. и Е.П.Д. и двамата от гр. Шумен, подадена чрез адв. Б. Б. ***, против решение № 152/23.07.18г. по гр.д. № 617/15г. на ШОС, в частта му, с която е отхвърлен иска на жалбоподателите срещу ЧСИ Я. Й. Б., рег. № 775, с район на действие ШОС, и И.М., гражданин на Република Молдова, с идентификационен номер 0962812846176, с постоянен адрес: Република Молдова, гр. Кишинев, ул. Е. Кока 33, дом 66, за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят на ищците обезщетение за имуществени вреди в размер на 33 000 лева, представляващи днешна пазарна цена на 3 бр. машини за производство на ПВЦ и алуминиева дограма, а именно: 1/ употребявана вертикална миялна машина, модел ВММС 2.2/4, сер. № 1-24; 2/ употребявана вертикална преса, модел ВП 2,2, сер. № 1-19 и 3/ употребяван бутил екструдер, модел БЕ 7000, сер. № 1-17, срещу които е било насочено принудително изпълнение по изп.д. № 20107750400124, които вреди са им били причинени от ответниците в резултат на техни неправомерни действия, в качеството им съответно на частен съдебен изпълнител и пазач на вещите по посоченото изпълнително дело. В жалбата се сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /съдът не е зачел доказателствената сила на официалните документи, издадени от ЧСИ Б. по изпълнителното дело, не е отговорил на всички доводи на ищците и не е обсъдил всички доказателства по делото/ и на материалния закон /на чл. 88 от ЗЗД, касаещ ретроактивното действие на развалянето на двустранните договори, относимо към въпроса относно собствеността на ищците върху описаните вещи и на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 441, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 53 от ЗЗД/. Изложени са подробни съображения, основани на доказателствения материал по делото, за да се обоснове тезата, че невръщането на вещите на техните собственици в лицето на ищците, е понесената от тях вреда от противоправните действия и бездействия на ответниците, съизмерима със стойността на липсващите движими вещи. Описани са и конкретните действия и бездействия на ответника ЧСИ Б. по изпълнителното дело, които стоят в причинна връзка с претърпените от ищците вреди – незаконосъобразно извършен опис на вещи, непринадлежащи на длъжника по изпълнителното дело, непредприети действия по установяване на действителния собственик на вещите при налагането на запора и предаването им на пазач; смяната на пазача на вещите при неизвестност относно тяхното местонахождение към този момент; липсата на контрол от ЧСИ спрямо първия и втория пазач; неизпълнението на задълженията от пазача М. да се грижи за вещите като добър стопанин и да дава сметка на СИ за приходите от вещта и разноските за пазенето ѝ. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и осъждане на ответниците солидарно да заплатят обезщетение за претърпените от ищците имуществени вреди в размер на 33 000 лв., съизмерими със стойността на посочените и липсващи понастоящем движими вещи, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок са депозирани отговори на въззивната жалба, подадени съответно от И.М. чрез назначения му от съда процесуален представител адв. С.И., от Я. Б. в качеството му на ЧСИ и от третото лице-помагач на ответника Б., същото и ответник по обратния иск – „ЗАД Армеец” АД, гр. София чрез юр.к. К..

В отговора на М. чрез адв. И. се сочи, че атакуваното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и се претендира неговото потвърждаване. Счита се, че съдът е обсъдил целия доказателствен материал по делото и е направил съответните правни изводи. Сочи се, че по делото е налице доказателство единствено за уведомяването на ответника, че е назначен за пазач, но няма доказателства вещите да му са били предадени от ЧСИ срещу подпис за пазене – чл. 470, ал. 4 от ГПК /преди ал. 3/. Счита се, че са налице незаконосъобразни действия и бездействия на ЧСИ Б., а не на ответника М., поради което последният не следва да носи отговорност за евентуалната загуба на вещите за техните собственици.

Третото лице помагач „ЗАД Армеец” АД, гр. София също е оспорило въззивната жалба като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че към момента на извършване на действията на ЧСИ Б. по изпълнителното дело, ищците не са били собственици на вещите, поради което и не е налице накърняване на тяхната имуществена сфера. Освен това се излага, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на ЧСИ Б. по изпълнителното дело. Посочено е още, че евентуално претърпените вреди са настъпили извън срока на застрахователния договор /от 06.05.10г. до 05.05.11г. вкл./, обвързвал ЧСИ Б. и застрахователното дружество, тъй като вредите са настъпили едва на 23.05.14г. Освен това предявеният от ищците иск е за вреди, които не попадат в рамките на застрахователното покритие по застраховката „Професионална отговорност на ЧСИ”. Претендира се отхвърляне на жалбата и заплащане на юр.к. възнаграждение.

Въззиваемият Б. също оспорва въззивната жалба като неоснователна и се претендира потвърждаване на решението в обжалваната му част. Споделят се изводите на ШОС, че ищците не са били собственици на процесните движими вещи и към момента на извършване на действията от ЧСИ те не могат да търпят вреди в тази насока. Поддържа се, че извършените от него действия по изпълнителното дело са законосъобразни. Освен това се счита, че евентуално претърпени от ищците вреди са в резултат на действията на управителя на „Йомо Стар” ЕООД /син на ищците/, който е знаел за насочването на принудителното изпълнение спрямо вещите, но не е съобщил на съконтрагентите си за това, нито е обжалвал действията на ЧСИ /по налагането на запора, назначаването на първия пазач, смяната му с втория пазач и преместването на вещите за съхранение в с. С. М./. Сочи се, че не в резултат на извършените от ЧСИ действия, е налице понастоящем липсата на вещите. Отговорност за евентуалните вреди следва да носи втория ответник, който не е положил дължимата грижа за опазване на вещите. Отделно от това се поддържа, че вземанията на ищците са погасени по давност, започнала да тече най-късно от 10.09.10г. /получаването на поканата за доброволно изпълнение от сина на ищците в качеството му на управител на дружеството-длъжник по изпълнителното дело/. Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната му част и присъждане на разноските. При уважаване на иска против този ответник, същият претендира уважаване на предявения против третото лице помагач обратен иск.

Въззивната жалба е подадена в срок /имайки предвид, действалата до 01.09.18г. норма на чл. 61, ал. 2 от ГПК/ от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт и при наличието на представителна власт, поради което е допустима.

Предвид необжалването на първоинстанционното решение в установителната му част относно правото на собственост върху движимите вещи, както и в отхвърлителната му част относно искането за предаване на тяхното владение на осн. чл. 108 от ЗС, то същото е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. Същевременно пък това е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съизмерими със стойността на липсващите понастоящем вещи на ищците.

            За да се произнесе настоящия състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            Предявеният от ищците в условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на равностойността на липсващите техни машини против двамата ответници е основан на следните твърдения: ответникът Б. в качеството му на ЧСИ по посоченото изпълнително дело с длъжник „Йомо Стар” ЕООД-Шумен, е извършил незаконосъобразни действия – на 10.08.10г. е извършил опис, наложил запор върху процесните машини и ги е предал за пазене на определен от него пазач, като при извършването на описа машините не са били намерени във владение на длъжника по изпълнението, а в третите лица Т. Б. В. и Р. Д., поради което и е налице нарушение на чл. 465 от ГПК – описани и запорирани са вещи, непринадлежащи на длъжника (същите към посочената дата се твърди, че са били собственост на „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕАД, гр. София); на 18.07.12г. ЧСИ Б. е предал процесните машини на новоназначения пазач Й. М., който е следвало да ги съхранява и пази в с. Стоян Михайловски,  като ЧСИ по-късно не е предприел никакви действия да провери дали машините са били транспортирани на посочения адрес и дали се съхраняват там; пазачът не е поискал и ЧСИ Б. не му е определил възнаграждение, нито разноски за пренасянето на машините от гр. Шумен до с. Ст. Михайловски, както и за тяхното пазене; след като със съставения на 09.04.14г. протокол ЧСИ Б. е констатирал, че на посочения адрес в с. Ст. Михайловски машините липсват, мястото на което са били съхранявани е разрушено, а наемодателят на имота И.Р. е починал, ЧСИ не е предприел действия да установи местонахождението на пазача и да поиска отчет за местонахождението и за състоянието на машините. Това е довело до настоящата липса на процесните три машини, поради което ищците като техни собственици са увредени и претендират обезщетение в размер на тяхната равностойност от 33 000 лв. (каквато е била приетата им оценка по изпълнителното дело), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Поддържа се, че вредата за ищците е причинена, както от действията и бездействията на ЧСИ Б., така и от тези на пазача М., поради което и двамата отговарят солидарно на осн. чл. 53 от ЗЗД /така от исковата молба, уточняващата молба от 20.04.16г. и тази от 19.05.16г./  

            При това положение искът следва да се квалифицира като такъв по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД /за ЧСИ във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ/ вр. чл. 53 от ЗЗД.

            Ответникът ЧСИ Б. е оспорил така предявения иск, релевирайки и възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа се, че нито по изпълнителното дело, нито по настоящото дело, са представени документи с достоверни дати и платежни документи, които да доказват претенциите на лицата /вкл. и на ищците/, които в различни периоди са претендирали да са собственици на машините. Поради това ответникът Бойчев счита, че е действал законосъобразно и не следва да отговаря за липсата на машините в размер на тяхната равностойност.

            В срока за отговор на исковата молба ответникът е привлякъл като трето лице-помагач ЗАД „Армеец”, за което твърди, че е застрахователно дружество, с което той е сключил застраховка „Професионална отговорност” в качеството си на ЧСИ със застрахователна полица № 10 36013210000120829. В условията на евентуалност ответникът е предявил и обратен иск против конституираното като трето лице-помагач ЗАД „Армеец” АД гр. София – при уважаване на предявения против ответника Бойчев иск за сумата от 33 000 лв., да бъде осъден застрахователя да му изплати застрахователно обезщетение по сключения между тях застрахователен договор, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.

            В допълнително депозирания от ответника ЧСИ Б. отговор от 19.07.16г. същият е допълнил съображенията си за неоснователност на предявения иск, предмет на настоящото разглеждане. Счита се, че същият е погасен по давност, тъй като от момента на узнаване от настоящите ищци /станало чрез сина им, който е бил управител на дружеството-длъжник по изпълнителното дело/ за запора на машините, не е била депозирана жалба в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, нито е било направено възражение, че машините не принадлежат на длъжника, поради което от този момент и до подаване на исковата молба, е изтекъл давностния срок за тази претенция. Поддържа се още, че в случая липсва извършено противоправно деяние от ЧСИ и причинна връзка между деянието и вредата. Описът е бил извършен съобразно нормата на чл. 467 от ГПК, а освен това нито едно от последващите действия на ЧСИ не са били обжалвани и отменени от съда, което доказва правомерността на извършените от ЧСИ действия по изпълнителното дело. Констатираната от ЧСИ липса на машините към 2014г. следва да ангажира отговорността единствено на назначения пазач, който със своето неправомерно поведение, неизпълнявайки своите задължения, се е разпоредил с липсващите вещи. Издирването на липсващите вещи не е задължение на ЧСИ.

            В отговора си ЗАД „Армеец” АД гр. София е оспорило предявения против ответника ЧСИ Бойчев иск за заплащане на обезщетение на посоченото основание и размер, поддържайки, че ответникът не е извършвал незаконосъобразни действия по изпълнителното дело, от които да са причинени вреди на ищците. По предявения в евентуалност обратен иск против дружеството, последното счита, че същият е неоснователен – тъй като евентуално незаконосъобразното действие на ЧСИ е извършено извън периода на действие на полицата /прекратяването на изпълнителното дело е станало на 23.05.14г., а застрахователният договор е покривал уговорените рискове за периода от 06.05.10г. до 05.05.11г./; всички права по посочената от ЧСИ Бойчев застрахователна полица са погасени по давност, имайки предвид нормата на чл. 197 от КЗ /отм./.

            В депозирания от ответника М. отговор на исковата молба, подаден чрез назначения му от съда процесуален представител, предявеният иск, предмет на настоящото разглеждане, е оспорен като неоснователен. Сочи се, че не е ясно как ЧСИ Бочев е избрал и назначил за пазач на вещите този ответник, каква е преценката за личността му, още повече че М. е чуждестранен гражданин. Няма данни и за проверка на мястото, където ще се съхраняват вещите, което е нарушение на чл. 470, ал. 2 от ГПК. Не е било спазено и изискването на предишната ал. 3 на чл. 470 от ГПК, тъй като движимите вещи не са били предадени за пазене срещу подпис, което лишава процеса от доказателство, че вещите са предадени от ЧСИ на новия пазач, както и начина и разходите за транспортирането им. ЧСИ не е определил и възнаграждението на пазача съгласно чл. 472 от ГПК, което би го ангажирало да пази вещите като добър стопанин. ЧСИ не е определил предварително внасяне на разноски за пренасяне и пазене на вещите.

         Решението на първоинстанционния съд по настоящото дело в частта му, която не е обжалвана и е влязло в сила, обвързва страните със силата на пресъдено нещо, че ищците са собственици на процесните три машини - употребявана вертикална миялна машина, модел ВММС 2.2/4, сер. № 1-24; употребявана вертикална преса, модел ВП 2,2, сер. № 1-19 и на употребяван бутил екструдер, модел БЕ 7000, сер. № 1-17. Това налага и извода /при липсата на представени доказателства за противното/, че машините все още съществуват, но тяхното местонахождение понастоящем не е известно и поради това собствениците им са лишени от тях – хипотеза, аналогична на липсата като форма на вредата. Поради това от една страна не се налага подробното обсъждане на събраните по настоящото дело доказателства, легитимиращи ищците като собственици на движимите вещи, а от друга страна - следва да се обсъдят всички доказателства, относими към въпроса дали вредата е нанесена на ищците от противоправни и виновни действия/бездействия на двамата ответници.

            В тази връзка следва да се има предвид, че имуществената отговорност на ЧСИ за вреди, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, се ангажира по реда на чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ. С постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС (Решение №264/ 08.04.2010г. по гр.д.№474/2009г., ІV г.о., Решение №139/31.05.2011г. по гр.д.№1445/2009г., ІV г.о., Решение №184/21.09.2011г. по гр.д.№1124/2010г., ІІІ г.о. и др.) е прието, че предпоставките за уважаване на предявен иск по чл.74, ал. 1 от ЗЧСИ са следните: когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда при изпълнение дейността на ЧСИ и причинна връзка между тях. В същите решения е посочено, че принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато са спазени изискванията на процесуалния закон. Затова по деликтния иск, предявен срещу ЧСИ съдът трябва да се произнесе първо по процесуалната законосъобразност на действията и бездействията му. При тази своя преценка съдът, който разглежда иска по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ не е обвързан от това дали същите действия или бездействия са били обжалвани и ако са обжалвани - какво е било решението на съда по жалбата /в този смисъл виж решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1445/2009 год на ВКС, IV г.о./. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка последица е налице при директно въздействие върху правната сфера на увредения, при липсата на което той не би претърпял вредите. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането.

            От представеното копие на изп.д. № 20107750400124 по описа на ЧСИ Я. Б. – Шумен се установява, че същото е образувано на 10.08.10 въз основа на молба на взискателя Л. В. К., представил на ЧСИ изпълнителен лист от 09.08.10г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3093/10г. на ШРС, с който длъжникът „ЙОМО СТАР” ЕООД, гр. Шумен е осъден да заплати на К. сумата от 10 000 лв. по запис на заповед от 07.09.09г. с лихва от 06.08.10г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 200 лв. – държавна такса. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е М. Е. Д. – л. 59 от изпълнителното дело. Последният е син на двамата ищци /така и от изявлението на ищцата Н.Д. при обясненията ѝ снети на 22.05.18г./. По искане на взискателя ЧСИ Б. е предприел действия по описване и запориране на посочените три машини, което е станало в деня на образуване на делото на 10.08.10г. в 18.40 ч. – с протокол за опис на движимо имущество машините за производство на ПВЦ и алуминиева дограма марка „Манев - ВВ” са описани подробно, както следва:  вертикална миялна машина за стъкла, модел ВММС 2.2/4, сер. № 024/2005г., мощност 14 кW, тегло 1800 кг.; вертикална преса, модел 2,2 ПВ, сер. № 019/2005г., мощност 0.6 кW, работно налягане 6 bar и бутил екструдер, модел БЕ 7000, сер. № 017/2005г., мощност 4.5 кW, работно налягане 6 bar, тегло 460 кг. В протокола е отбелязано, че описаните вещи са установени във владение на Т. Б. В. – управител на „Лъки-Йо” ООД, гр. Шумен, ул. „Цв. Зангов” 3а, комуто са възложени за пазене по седалище и адрес на управление. Посочени са разноските за транспорт и възнаграждението на пазача, депозита за вещо лице, назначено за оценка на вещите и тези за извършения опис. Протоколът е подписан освен от ЧСИ, но и от назначения за пазач Т. Василев, както и от свидетеля Р. Д. От представените на л. 133-137 от изпълнителното дело копия на  справки по ЕИК на „Лъки-Йо” ООД, гр. Шумен се установяват следните обстоятелства: към 20.01.10г. съдружници в дружеството са били Й. Ж. Г. /тя и управител/ и Л. В. К.; към 10.06.10г. и към 10.08.10г. съдружници са били освен двете посочени лица, но и И. М., а като управител е вписан Т. Б. В.; към 28.12.10г. и към 12.02.13г. – съдружници са били И. М. и Й. Ж. Г., а управител – Т. Б. В.

            Към 10.08.10г. описаните от ЧСИ Б. машини не са били собственост на длъжника ”ЙОМО СТАР” ЕООД, гр. Шумен и това се установява от анализа на представените от ищците, но и изпратени от третото, неучастващо по делото лице „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД, гр. София /с предишно наименование „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕАД/ документи, приети като доказателства по делото /л. 386-402/. От тях се установява, че до 23.08.10г. именно това дружество е било собственик на процесните 3 машини, тъй като на тази дата то е прехвърлило собствеността им на ищцата Н.М.Д. /по време на брака ѝ с Е.П.Д. – л. 24 от делото/. Това прехвърляне е станало въз основа на сключения на 12.07.05г. договор за лизинг за същите /с лизингополучател „ЕМДИ-ЕС” ЕООД, тогава същото с управител М. Е. Д. и с адрес на управление – идентичен като на „ЙОМО СТАР” ЕООД, съвпадащ с адреса на физическото лице М. Д. ***/, изменен с допълнително споразумение № 1 от 23.02.09г. /с което първоначалният лизингополучател „ЕМДИ-ЕС” ЕООД е заместен по общо съгласие с лизингодателя и встъпилият като лизингополучател „ЙОМО СТАР” ЕООД, представлявано от Й. Ж. Г./, както и въз основа на изразеното в нарочна декларация от 10.08.10г. съгласие от „ЙОМО СТАР” ЕООД чрез управителя М. Д. собствеността върху машините да се прехвърли на неговата майка. Основанието за това волеизявление на дружеството-лизингополучател е сключеният на 27.07.10г. договор между „ЙОМО СТАР” ЕООД чрез управителя М. Д. и родителите на последния Е. и Н. Д., с което дружеството е прехвърлило правата си по лизинговия договор срещу дълга си към Н. и Е. Д. от 32 850 лв. /л. 342 от делото/.   

            За поканата за доброволно изпълнение и за описа е бил уведомен управителя на дружеството-длъжник „ЙОМО СТАР” ЕООД по телефона на 10.08.10г. в 18.45 ч. /л. 7 от изп.д. и въз основа на разпореждането на ЧСИ – л. 18-19 от изп.д./. Едва на 10.09.10г. управителят на дружеството-длъжник чрез упълномощен адвокат е отправил искане за запознаване и снабдяване с копие от изпълнителното дело /л. 13-14 от същото/. С молба от 21.09.10г. длъжникът е представил на ЧСИ възражение срещу заповедта за изпълнение, ведно с разпореждането на съдията по ч.гр.д. № 3093/10г. на ШРС, с което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок, както и е обосновал искането си за произнасяне с постановление на ЧСИ относно настъпилото спиране на принудителното изпълнение по силата на закона. На 04.10.10г. длъжникът е представил на ЧСИ и постановеното на 21.09.10г. определение по ч.гр.д. № 3093/10г. на ШРС, с което е било спряно изпълнението по изп.д. № 20107750400124 по описа на ЧСИ Я.Б. /л. 29-30 от изп.д./     

            От изготвената по изпълнителното дело оценка на описаните три машини се установява, че към 01.10.10г. същите са били на стойност 27 400 лв. без ДДС /л. 40-51 от изп.д./.

            С молба от 08.11.10г. назначеният от ЧСИ пазач на машините Т. Б. В. го е уведомил, че на същата дата в производствената база на „Лъки-Йо” ООД са дошли М. Д. /управител на длъжника по изп.д. № 20107750400124 по описа на ЧСИ Я.Б./, държавен съдебен изпълнител С. и полицейски служители, които са започнали да описват и демонтират възложените му за пазене вещи, както и други такива, които са собственост на „Интерлийз”. Пазачът е отправил искане до ЧСИ последният да предприеме действия и да разпореди кой и при какви условия да се разпорежда с предадените му за пазене вещи /л. 52/. С възражение от същата дата пазачът В. е поискал от ДСИ С. по изп.д. № 487/10г. да преустанови незаконосъобразните действия по същото, излагайки същите обстоятелства.

            В тази връзка ЧСИ Бойчев на 08.11.10г. в 15.00 часа е извършил оглед на „местопроизшествието” – гр. Шумен, ул. „Цв. Зангов” и е установил, че запорираните и описани по неговото изпълнително дело 3 бр. машини се изнасят от помещението, в което се намират; същите се разглобяват на място в присъствието на ДСИ С. по нейно разпореждане. Освен тях са били разглобени и резачна машина и натоварена на автомобил с посочен ДК№, собственост на „Лъки-Йо” ООД. Описани и подготвени за разглобяване и изнасяне са били и лизингови машини, собственост на „Лъки-Йо” ООД – резачна маса и екструдер. Отразено е още, че назначеният от ЧСИ Б. пазач на машините Т. В. е уведомил за това обстоятелство ДСИ С. и синдикът С. Ц. П. Протоколът е подписан от пазача В., синдика, а в качеството на свидетел – и от Л. В. К. /л. 57 от изп.д./.

            Видно от материалите по приложеното към доказателствения материал копие на изп.д. № 487/10г. по описа на СИС при РС-Шумен, че същото е образувано на 27.10.10г. въз основа на молба за привеждане в изпълнение на обезпечителна заповед от 18.10.10г., издадена по т.д. № 628/10г. на ШОС, с която по предявения от „ЕМДИ-ЕС” ЕООД /н/, гр. Шумен чрез синдика С. П. иск против „ЙОМО СТАР” ЕООД, гр. Шумен за сумата от 144 055.17 лв. главница и 28 777.64 лв. лихва върху главницата за посочен период, е допусната обезпечителна мярка - запор върху следните движими вещи, собственост на ответника: Екструдер за двукомпонентен полиуретан, модел HD PRO6-Easy, сериен № 619; Помпа за промиване на смесителя от т. 1 Quick clean; Резачна маса, модел Модулинея 352 BCS-R, окомплектована със софтуер OPTY-WIN Sqm,r/f, EASY DELETION, клапан и скенер, сериен № GG50SB14093. По това изпълнително дело е наложен запор върху описаните вещи чрез запорно съобщение от 27.10.10г., връчено на управителя на дружеството-длъжник М. Д. на 02.11.10г. /л. 12 от това дело/. На 08.11.10г. в 10.00ч. е извършен опис на посочените вещи, находящи се в гр. Шумен, ул. „Цв. Зангов” 3А, намерени във владение на „Лъки-Йо” ООД по данни на представителя на последното дружество Й. Ж.. За пазач е назначен синдика С. П., а вещите е посочено, че ще се съхраняват на адрес в гр. Разград, бул. „Казанлък”, № 13 в склад, собственост на друго дружество /л. 15-16 от посоченото изп.д./.

            Върху депозираното от пазача, назначен по  изп.д. № 20107750400124 по описа на ЧСИ Ясен Бойчев, възражение от 08.11.10г. /цитирано и по-горе/, ДСИ е поставил разпореждане, че го оставя без уважение, тъй като липсва съвпадение между описаните от ЧСИ Б. вещи и фигуриращите в обезпечителната заповед вещи по идентификационни белези, предназначение, модел, сериен №, година на производство /л. 20 от посоченото изп.д. на ДСИ/. С решение от 23.02.11г. по в.гр.д. № 772/10г. на ШОС е оставена без разглеждане подадената от „Лъки-Йо” ООД жалба против действията на ДСИ по изп.д. № 487/10г., изразяващи се в извършения на 08.11.10г. опис, оценка и предаване за пазене на описаните движими вещи, поради липсата на надлежна процесуална легитимация /тъй като жалбоподателят не твърди да е собственик или владелец на вещите/. Посочените действия обаче съдът е отменил по жалбата на „Интерлийз” ЕАД, гр. София, който се легитимирал като собственик и владелец /чрез държателя „Лъки-Йо” ООД/ на описаните движими вещи.

            От тези доказателства се налага извода, че на 08.11.10г. процесните по настоящото дело три машини не са били запорирани, описвани, оценявани и премествани във връзка с действията, извършени по изп.д. № 487/10г. на СИС при ШРС.

            С молба от 10.08.11г. взискателят Л. К. е уведомил ЧСИ Б., че поради промяна на седалището на „Лъки-Йо” ООД, което съхранява описаните по изпълнителното дело вещи, същите занапред ще се съхраняват на друг адрес – гр. Шумен, бул. „Мадара”, № 42 – седалището на „Лъки-Йо” ООД /л. 58 от изп.д./. Дали това е станало, доказателства по делото няма ангажирани.

            На 18.07.12г. е подадена от пазача на вещите Т. Б. В. молба до ЧСИ Б., с която същият е поискал да бъде освободен от тези му задължения или да бъде заменен от друго лице, изтъквайки лични причини за това /л. 74/. На същата дата взискателя Л. К. е изразил становище по молбата на Т. В., отправяйки искане машините да бъдат предадени за пазене на лицето Й. М., което да бъде назначено за пазач на мястото на В. Взискателят е посочил, че вещите ще се съхраняват на адрес с. Стоян Михайловски, обл. Шумен, ул. „Кръстьо И.”, № 7 /л. 76/. За удостоверяване наличието на осигурен имот, в който да се съхраняват машините, е представено по изпълнителното дело копие на договор за наем от 04.01.10г., сключен между И. С. Р. като наемодател и И.М. като наемател за наемане на имот в с. Ст. Михайловски, ул. „Кръстьо И.”, № 7, представляващ дворно място, ведно с построените в него къща, лятна кухня, стопанска постройка /л. 79 от изп.д./. Не е известно кой е представил този договор на ЧСИ Бойчев.  

            На същата дата 18.07.12г. ЧСИ Б. е издал Постановление за смяна на пазач, с което е сменил досегашния пазач на трите машини Т. Б. В. и като нов пазач на същите е назначен И. М. В постановлението е възпроизведено посоченото от взискателя, че вещите ще се съхраняват на адрес с. Стоян Михайловски, обл. Шумен, ул. „Кръстьо И.”, № 7. Разпоредено е да се уведомят страните, стария и новия пазач /л. 77/. Взискателят К. е уведомен на същата дата 18.07.12г. /л. 76 на гърба/. Новоназначеният пазач И. М. е уведомен на 19.07.12г. – съобщено му е изцяло съдържанието на постановлението за смяна на пазача /л. 78/. Липсва удостоверително изявление, както на ЧСИ, така и такова на новоназначения пазач, че вещите са били предадени на последния срещу подпис.

            Считано от 27.06.12г. /дата, предхождаща смяната на пазача на вещите/ и до 13.02.13г., едно трето за изпълнението лице – М. Х. И., е заявявало на ЧСИ Б., че вещите са негова собственост, а към момента на описа им на 10.08.10г. те не са били собственост на длъжника по изпълнението /л. 81-82/. Представило е и доказателства, че машините са му били продадени от съпрузите П. на 28.03.12г., а те пък са ги били закупили от съпрузите Д. на 03.04.12г. В молбата си от 01.08.12г. И. заявява, че новоназначеният пазач М. е съдружник в „Лъки-Йо” ООД, което досега е ползвало и пазило машините; че същият не е български гражданин и не живее в Шумен; че липсват данни относно компетентността на лицата, които ще извършат демонтажа, пренасянето, монтажа на машините, както и липсата на данни за условията, в които ще се съхраняват машините; данни относно реалното съществуване на имота, в който ще се съхраняват машините. В тази връзка е поискал машините да му бъдат предадени за пазене /л. 89-90/. Молбата е препратена за становище на взискателя Л. К., който не е изразил такова /л. 91/. С нова молба от 27.09.12г. И. е изложил същите съображения и опасения и поискал отговор на подадената си вече молба /л. 102-103/.

            На 30.10.12г. по искане на ЧСИ Б. управителят на дружеството-длъжник М. Д. му е предоставил копия на всички документи във връзка с договора за лизинг на машините и прехвърлянето на собствеността им на Н.Д. на 23.08.10г. от лизингодателя, относно продажбите - от Д. на П. на 28.03.12г. и от П. на М. И. на 03.04.12г. /л. 117-131 от изп.д./. Не са последвали никакви действия от ЧСИ Б.

            С новата си молба от 13.02.13г. М. И. е поискал от ЧСИ Б. съвместно да проверят машините – тяхната идентификация, мястото и начина им на съхраняване и ползване; състоянието, в което се намират; при кого се пазят и спазват ли се задълженията от пазача им /л. 132/. Молбата е оставена без разглеждане, като подадена от лице, което не е страна по изпълнителното дело. На същата дата 13.02.13г. и управителят на дружеството-длъжник е поискал от ЧСИ Б. да извършат съвместна проверка, за да се установи дали са спазени изискванията на закона за правилното съхранение, мястото на съхранение и пазача, актуалното местонахождение на машините /л. 138/. Разпоредено е от ЧСИ да се внесат разноски за проверката в 3-дневен срок. Такива разноски страната не е внесла и проверка не е била извършвана.

            Едва в началото на 2014г. и вероятно въз основа на молбата от длъжника от 02.12.13г. за запознаване с материалите по изпълнителното дело и внасяне на такси /л. 139-141/, ЧСИ Б. е предприел действия, свързани с установяването на местонахождението на машините и на пазача – на 20.03.2014г. е извършена справка за данните в НБД „Население” за лицето И.С. Р. /за което се установило, че е починало/ - л. 142-144.

            На 09.04.14г. ЧСИ Б. е съставил протокол, в който при извършена проверка в с. Ст. Михайловски на ул. „Кръстьо И.”, № 7 се установило, че трите машини липсват, пазачът И. М. не е установен, наемодателят И. С. Р. не е установен  на посочения адрес и е констатирано, че същият е починал. Освен това на посочения адрес е разрушен имота, в който е следвало да се съхраняват вещите /л. 145/. Протоколът е изведен с изх. № от 14.05.14г. и на същата дата е връчен на М. Д.. На 23.05.14г. ЧСИ Б. с постановление е прекратил изпълнителното производство по делото на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят Л. К. не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години. На 18.06.14г. ЧСИ Б. служебно е вдигнал наложените запори върху процесните 3 машини /л. 151/.

            С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че най-късният момент, в който е констатирана липсата на машините /момент и на настъпването на вредата за техните собственици, тъй като от този и до настоящия момент е невъзможно тяхното връщане поради неизвестността на тяхното актуално местонахождение/, е 09.04.14г. Както се посочи и по-горе, със сила на пресъдено нещо е установено по отношение на ответника Б., че настоящи собственици на тези движими вещи са ищците Д., поради което и вредата е настъпила в техния патримониум /независимо от сключваните и прекратявани междувременно договори за продажбата им – продажбите от 28.03.12г. и от 03.04.12г. и прекратяванията им от 17.09.15г. и 07.10.15г./.

            Установената по-горе фактическа обстановка налага извода, че вредата е причинена от незаконосъобразните действията и бездействията (пропуските) на ответника Бойчев в качеството му на ЧСИ по посоченото изпълнително дело. Същият е описал и запорирал движими вещи, които към 10.08.10г. не са били собственост на длъжника, а на лизингодателя на последния - „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ” ЕАД /с настоящо наименование „И АР БИ ЛИЗИНГ” ЕАД, гр. София/. От самия протокол за опис от 10.08.10г. се установява, че ЧСИ е намерил вещите във фактическа власт на управителя на „Лъки-Йо” ООД / и не е установил тази фактическа власт в чия полза се осъществява/като в протокола е отразено, че са във владение на посоченото лице/. За наличието на спор за собственост ЧСИ е уведомен от третото лице М. И. най-рано на 27.06.12г., а по-късно на 30.10.12г. - и от длъжника по изпълнението. Вярно е, че ЧСИ не е компетентен да разрешава спор за материалното право на собственост върху вещите, но съгласно чл. 465 от ГПК движимата вещ се описва само ако се намира във владение на длъжника /осъществявано лично или чрез трето лице/. В протокола за опис от 10.08.10г. е отразено, че вещта е намерена във владение на трето лице, различно от длъжника, а по-късно са му представени доказателства относно собствеността на трети лица, които е следвало да бъдат преценени поне с оглед предприетите действия по осигуряване на опазването им.

            На 18.07.12г. по искане на назначения пазач Т. В. и по предложение на взискателя, ЧСИ Б. е заменил досегашния пазач и е назначил за такъв ответника М., който на 19.07.12г. е бил уведомен за това обстоятелство.

            Няма данни как ЧСИ е извършил преценка за качествата на новоназначения пазач, изхождайки от изискванията на предишната норма на ал. 2 на чл. 470 от ГПК /понастоящем ал. 3/ - преценка за личността на пазача, естеството на вещта и мястото, където тя се намира или ще се съхранява. Съобразно уведомлението на взискателя вещите след 10.08.11г. щели да се съхраняват на друг от досегашното им местонахождение адрес – гр. Шумен, бул. „Мадара”, № 42 – седалището на „Лъки-Йо” ООД. Данни за промяната на мястото за пазене на машините не са предоставяни на ЧСИ, нито същият е събирал такива във връзка с последващия му акт – за промяна на пазача. Въпреки това ЧСИ е постановил акт за назначаване на нов пазач и с определяне на ново място за пазене на вещите. В тази връзка ЧСИ Б. не е извършил проверка дали машините действително са могли да бъдат транспортирани от гр. Шумен в с. Ст. Михайловски след 18.07.12г. /като се има предвид, че трите тежат общо 2 960 кг. и вероятно е нужно тяхното предварително демонтиране на части от компетентни лица и осигурен специален транспорт/, на чии разноски и при какви условия ще се съхраняват /имайки предвид, че в представения му договор за наем от 04.01.12г. наетите от Морои имоти са описани съвсем общо/.

            И най-важното в случая - машините не са били предадени от ЧСИ Б. на новоназначения пазач срещу подпис, както е изисквала нормата на чл. 470, ал. 3 /понастоящем същата е в ал. 4/ от ГПК. Това означава, че ЧСИ не е предал фактическата власт върху вещите на новоназначения пазач М.

            Неизпълнение на горните задължения на ЧСИ Бойчев /и най-вече на последното незаконосъобразно действие/ е довело до хипотезата, в която понастоящем вещите да са с неизвестно местонахождение. Смяната на пазача при липсата на предварителна преценка относно обстоятелствата по чл. 470, ал. 3 /предишна ал. 2/ от ГПК и без предаване на вещите на новия пазач /съобразно изискването на чл. 470, ал. 4 /предишна ал. 3/ от ГПК/, е създало състоянието на безконтролност и е основната предпоставка за настоящата липса на вещите. Обратното – ако бяха изпълнени тези задължения, то или нямаше да бъде определено това лице за пазач, или мястото на съхранение щеше да бъде определено адекватно, но най-вече – фактическата власт върху машините щеше да бъде предадена на конкретно физическо лице срещу подпис, с което да бъдат вменени и съответните задължения на пазача, регламентирани в чл. 471 от ГПК. Неизпълнението на тези задължения от ЧСИ са единствените и достатъчни, а поради това и „необходими условия” за настъпилия и съществуващ понастоящем вредоносен резултат – собствениците на вещите да са лишени от възможността да се ползват от техните полезни качества по предназначение. Налице е целият фактически състав на генералния деликт по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 74 от ЗЧСИ, поради което и деликтната отговорност на ответника Б. в качеството му на ЧСИ следва да бъде ангажирана. 

            Именно поради липсата на предаване срещу подпис на вещите от ЧСИ Бойчев на ответника Морои, поведението на последния не може да се приеме, че е в причинна връзка с настъпилия за ищците вредоносен резултат – актуалната неизвестност /липсата/ на техните вещи. Предявеният против него иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД следва да се отхвърли.

            Възражението на ответника Б. за изтекла погасителна давност за вземането на ищците по този иск, е неоснователно. Вредата следва да се приеме за настъпила най-късно на 09.04.14г., когато е констатирана липсата на машините. Предвидената погасителна давност за вземанията за деликт е общата такава от 5 години по чл. 110  от ЗЗД и към датата на подаване на исковата молба на 30.15.15г. същата не е била изтекла. Но дори и да се приеме, че вредата е настъпила от 18.07.12г. /датата на смяна на пазача без предаване на вещите на новия пазач/ - отново не е изтекъл срок по-дълъг от 5 години до подаване на исковата молба в съда.

            За определянето размера на вредите /съизмерими със стойността на липсващите вещи/, съдът взема предвид заключението на СОцЕ по варианта, в който е определена пазарната стойност на машините към 30.10.15г. - най-близкия момент до датата на констатиране на липсата им 09.04.14г., а и евентуално към 18.07.12г. /датата на неизпълнение на задължението на ЧСИ за предаване на вещите на новия пазач/. Според т. 1 на това заключение /л. 404/ стойността на машините към посочената дата е 24 590 лв.

            Предявеният против ответника Бойчев иск следва да се уважи до този размер, което предполага отмяната на решението в тази му част и до този размер, осъждането на този ответник за тази сума и потвърждаването на решението в отхвърлителната му част за горницата до предявения размер.

            По обратния иск.

            Видно от представените на л. 45-46 от първоинстанционното дело заверени от страната копия на застрахователна полица № 10 360 1321 0000120829 и издадения в тази връзка сертификат със същия № от 05.05.10г., че между Я. Й. Б. и ЗАД „Армеец”, гр. София, е била сключена застраховка, с която застрахователят покрива отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, причинени на страните, другите участници в изпълнителното производство и на трети лица, вследствие виновно неизпълнение на професионалните му задължения като ЧСИ. Периода на застраховката е бил от 00:00 часа на 06.05.10г. до 24:00 ч. на 05.05.11г. Съобразно т. ІІ, т. 2 от Общите условия на тази застраховка /л. 61-64/, застрахователните събития, покрити по тази застраховка са имуществените и неимуществените вреди, причинени на страните, другите участници в изпълнителното производство и на трети лица, настъпили на територията на Р България в срока на действие на застраховката, в резултат от извършването на вредоносно действие или бездействие от страна на застрахованият ЧСИ.

            Приемайки, че незаконосъобразното действие на ЧСИ, от което е настъпил вредоносния резултат, е това от 18.07.12г., а вредите са констатирани на 09.04.14г., то нито едно от тях не попада в срока на действие на застрахователния договор между страните по обратния иск, оформен с цитираната застрахователна полица № 10 360 1321 0000120829. Поради това обратният иск, разгледан в рамките на уважената част от иска против първоначалния ответник, е неоснователен и следва да се отхвърли.  

            По разноските.

            На ищците Д. за първата инстанция следва да се присъди сумата от общо 2339.78 лв., която следва да се заплати от ответника Б. Същата е съразмерна на уважената част от предявения осъдителен иск за обезщетение на имуществените вреди като в същите не следва да се включват разноските им в размер на 1520 лв. – възнаграждение за особен представител и на 611 лв. за превод на документи, тъй като те касаят неоснователния иск против втория ответник М. Същите са формирани както следва: 1520 лв. – адвокатско възнаграждение по иска срещу Б. за присъждане на обезщетението, 1320 лв. – ДТ по този иск и общо 300 лв. за вещи лица и при уважена част от 24 590 лв. спрямо предявения размер от 33 000 лв. За настоящата инстанция на въззивниците Д. следва да се присъди сумата от 1877.78 лв. – отново съразмерна на уважената част от иска. В тази връзка съдът намира, че направеното възражение от въззиваемия Бойчев за прекомерност на заплатеното от въззивниците адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция спрямо фактическата и правна сложност на делото, е неоснователно. Заплатеното възнаграждение е в размер на 1860 лв. с ДДС при минимално възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС, възлизащо на 1520 лв., а с ДДС – на 1824 лв.

            На въззиваемият ЧСИ Б. не следва да се присъждат допълнителни суми за разноски за първата инстанция /с решението на ШОС му е присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 1580 лв. за отхвърления в осъдителната му част иск по чл. 108 от ЗС/, възлизащи на заплатена ДТ в размер на 1320 лв. по обратния иск и в размер на 1520 лв. – адвокатско възнаграждение отново по обратния иск. За настоящата инстанция на същия следва да се присъди сумата от 387.37 лв. – съразмерна на отхвърлената част от предявения иск спрямо общия размер на направените разноски от 1520 лв.

            На ответника по обратния иск ЗАД „Армеец” следва да се присъди в тежест на ЧСИ Б. сумата от 1824 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за защита по този иск за първата инстанция и сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП. Съдът намира, че разноските на ответника по обратния иск следва да се присъдят в пълните им посочени размери, независимо от частичното разглеждане и отхвърляне на този иск /което частично разглеждане е съобразно сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие, при което е предявен/, тъй като ответникът по обратния иск се е защитавал върху пълния му предявен размер.

            На особения представител на ответника М. – адв. С.И. ***, следва да се определи възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1520 лв., което на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК следва да се внесе от ищците /въззивниците/ Д. по сметка на ВАпС в 1-седмичен срок от получаване на настоящото решение. В противен случай на осн. чл. 77 от ГПК същите ще бъдат осъдени да я заплатят с нарочно определение на съда.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 152/23.07.18г. по гр.д. № 617/15г. на ШОС, в частта му, с която е отхвърлен иска на Н.М.Д., ЕГН ********** и Е.П.Д., ЕГН ********** *** срещу Я. Й. Б., ЕГН ********** в качеството му на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ с рег. № 775/2001, с район на действие ШОС, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 590 лв., представляващи пазарната цена на 3 бр. машини за производство на ПВЦ и алуминиева дограма, а именно: 1/ употребявана вертикална миялна машина, модел ВММС 2.2/4, сер. № 1-24; 2/ употребявана вертикална преса, модел ВП 2,2, сер. № 1-19 и 3/ употребяван бутил екструдер, модел БЕ 7000, сер. № 1-17, срещу които е било насочено принудително изпълнение по изп.д. № 20107750400124, които вреди са им били причинени от ответника в резултат на извършени незаконосъобразни действия, в качеството му на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА Я. Й. Б., ЕГН ********** в качеството му на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ с рег. № 775/2001, с район на действие ШОС, да заплати на Н.М.Д., ЕГН ********** и Е.П.Д., ЕГН ********** *** сумата в размер на 24 590 /двадесет и четири хиляди петстотин и деветдесет/ лв. като обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с пазарната стойност на липсващите понастоящем техни 3 бр. машини за производство на ПВЦ и алуминиева дограма, а именно: 1/ употребявана вертикална миялна машина, модел ВММС 2.2/4, сер. № 1-24; 2/ употребявана вертикална преса, модел ВП 2,2, сер. № 1-19 и 3/ употребяван бутил екструдер, модел БЕ 7000, сер. № 1-17, срещу които е било насочено принудително изпълнение по изп.д. № 20107750400124, които вреди са били причинени на ищците от ответника в резултат на незаконосъобразните му действия, извършени в качеството му на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, на осн. чл. 74 от ЗЧСИ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.15г. до окончателното ѝ изплащане.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 152/23.07.18г. по гр.д. № 617/15г. на ШОС, в частта му, с която е отхвърлен иска на Н.М.Д., ЕГН ********** и Е.П.Д., ЕГН ********** *** срещу Я. Й. Б., ЕГН ********** в качеството му на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ с рег. № 775/2001, с район на действие ШОС, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над дължимия размер от 24 590 лв. до претендирания размер от 33 000 лв., като равностойност на липсващите и описани по-горе техни машини, на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, както и в частта му, с която е отхвърлен изцяло иска за заплащане на обезщетение за имуществените им вреди в размер на 33 000 лв. от липсата на машините им против И.М., гражданин на Република Молдова, с идентификационен номер 0962812846176, с постоянен адрес: Република Молдова, гр. Кишинев, ул. Е. Кока 33, дом 66, в качеството му на пазач по посоченото изпълнително дело № 20107750400124 на ЧСИ Я. Б., на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

            ОТХВЪРЛЯ обратния иск, предявен от Я. Й. Б., ЕГН ********** в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 775/2001, с район на действие ШОС, против ЗАД „Армеец”, ЕИК 121076907, гр. София, район „Средец”, ул. „Ст. Караджа”, № 2 за заплащане на сумата от 24 590 лв. като застрахователно обезщетение по договор за застраховка на професионалната отговорност на ЧСИ, оформен със застрахователна полица № 10 360 1321 0000120829 от 05.05.2010г., на осн. чл. 208 от КЗ /отм./ вр. § 22 от ПЗР на КЗ. 

            ОСЪЖДА Я. Й. Б., ЕГН ********** в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 775/2001, с район на действие ШОС, да заплати на Н.М.Д., ЕГН ********** и Е.П.Д., ЕГН ********** *** сумата от 2339.78 /две хиляди триста тридесет и девет лева и седемдесет и осем ст./ лв., представляваща част от разноските за първата инстанция, съразмерна на уважената част от иска, както и сумата от 1877.78 /хиляда осемстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и осем ст./ лв., представляваща част от разноските за въззивната инстанция, отново съразмерна на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН ********** и Е.П.Д., ЕГН ********** *** да заплатят на Я. Й. Б., ЕГН ********** в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 775/2001, с район на действие ШОС, сумата от 387.37 /триста осемдесет и седем лева и тридесет и седем ст./лв., представляваща част от разноските за въззивната инстанция, съразмерна на отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            ОСЪЖДА Я. Й. Б., ЕГН ********** в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 775/2001, с район на действие ШОС, да заплати на ЗАД „Армеец”, ЕИК 121076907, гр. София, район „Средец”, ул. „Ст. Караджа”, № 2 сумата в размер на 1824 лв. /хиляда осемстотин двадесет и четири лева/ за първата инстанция и сумата от 300 /триста/ лв. за настоящата инстанция – и двете представляващи разноски по обратния иск, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК

            ОПРЕДЕЛЯ възнаграждението на особения представител на ответника И.М., гражданин на Република Молдова, с идентификационен номер 0962812846176 – адв. С.И. ***, в размер на 1520 /хиляда петстотин и двадесет лева/ лв., което на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК следва да се внесе от ищците Н.М.Д. и Е.П.Д. по сметка на ВАпС в 1-седмичен срок от получаване на настоящото решение.

            В противен случай на осн. чл. 77 от ГПК същите ще бъдат осъдени да я заплатят с отделно определение на съда.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

                    

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: