ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

29

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 15.01.2018 година                        в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 583/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от С.Т.П. от гр.В.Търново срещу решение № 385/22.08.2017 год по в.гр.д. № 639/2017 год на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 05.07.2017 год по изп.д. № 20137280400729 на ЧСИ Д. К. в частта, с която се определя начална цена на публичната продан. В тази част частният жалбоподател се позовава на ненадлежно провеждане на публичната продан, считайки определянето на началната цена като съществен елемент от процедурата, с което е опорочена самата продан и по-специално крайният акт – постановлението за възлагане. В жалбата се съдържат оплаквания и срещу неподлежащата част на решението, с което съдът се е произнесъл по същество по жалбата срещу ненадлежното наддаване при публичната продан и възлагане на имота не по най-високата предложена цена.

В постъпилия отговор от взискателя „Централна кооперативна банка“ АД е изразено становище за неоснователност на жалбата и запотвърждаване на обжалвания съдебен акт.

С определение № 643/13.12.2017 год по ч.т.д. № 2990/2017 год на ВКС на РБ, Търговска колегия, Първо отделение, делото е изпратено за разглеждане на Апелативен съд Варна на осн. чл. 23 ал.3 от ГПК.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба срещу прекратителната част на обжалваното решение, имаща характер на определение, е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Публичната продан, по която е издадено обжалваното постановление за възлагане, е приключила преди влизане в сила на ЗИДГПК (бр.86 от 27.10.2017 год), затова по отношение на нея се прилага редът преди изменението на закона, съгласно § 73 от ПЗР на ЗИД на ГПК. 

Разпоредбата на чл. 435 ал.3 от ГПК ограничава възможностите на длъжника при обжалване на постановлението за възлагане до следните две хипотези – когато наддаването не е извършено надлежно, или имуществото е възложено не по най-високата предложена цена.

Тази разпоредба е продиктувана от стремежа на законодателя така да уреди правилата за провеждане на публичната продан, щото чрез постигане на максимална цена при осребряване на имуществото да защити в еднаква степен интересите както на взискателя, така и на длъжника.

Преди да пристъпи към извършване на публичната продан съдебният изпълнител следва да извърши редица действия – опис, оценка, назначаване на пазач, обявяване на проданта, приемане на наддавателните предложения. Тези действия предшестват самата продан и я подготвят, но не са изпълнителни действия и поради това не подлежат на самостоятелно обжалване.

Началната цена, от която да започне наддаването, се определя от съдебния изпълнител – чл.485 ал.1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 468 ал.2 от ГПК, към която чл. 485 ал.1 препраща, изисква от него да назначи експертиза за определяне пазарната стойност на имота, когато за целта са необходими специални знания.

Във връзка с това следва да се направи разграничение между понятията “пазарна стойност“ и „начална цена“. Наддаването следва да започне от начална цена, определена по реда на чл. 485  в размер на 75% от така определената пазарна стойност. Тя може да спадне до 80% от началната цена от първата продан в хипотезата на чл. 494 ал.2 от ГПК. Следователно, началната цена е функция от стойността на имота. Тя служи само като база за наддавателните предложения, които евентуално биха постъпили, и чиято цел е в крайна сметка да се постигне максимална продажна цена.

Разпоредбата на чл. 494, ал.2, изр.последно от ГПК не съдържа изрична препратка към чл. 485, респ. чл. 468 от ГПК. Аналогията се извлича от необходимостта в тези случаи съдебният изпълнител да определи нова начална цена. Въпреки това не трябва да се забравя, че провеждането на трета и следваща публична продан не може да се приравни на хипотезата, визирана в чл. 485 ал.2 от ГПК. Както е посочено в ТР 2/2015 год на ОСГК невъзможността имотът да се продаде на първата и втората продан явно сочи, че така определената начална цена е била неподходяща, респ. завишена. С тълкувателното решение се даде разяснение относно приложението на нормите, регулиращи определянето на началната цена при публичната продан така, щото да не се допуска намаляване до краен и нереален размер на цената, а да се определя такава начална цена, която да позволи постъпването на наддавателни предложения близки до реалната пазарна цена, на която имуществото да бъде осребрено. Определянето на нова начална цена трябва да държи сметка за настъпилите изменения в пазарните условия в периода между първите две нестанали публични продажби.

В настоящия случай по изпълнителното дело са проведени множество публични продажби, обявени за нестанали поради липса на наддавателни предложения. Предходната публична продан, проведена в период от 28.02.2017 до 28.03.2017 год при начална цена в размер на 85 000 в е обявена за нестанала с протокол от 29.03.2017 год. По искане на взискателя е обявена нова публична продан за период от 29.05.2017 до 29.06.2017 год при начална цена в размер на 68 000 лв, която представлява 80% от предишната. Тази начална цена е била определена при спазване на правилото по чл. 494 ал.2 от ГПК. Не е било допуснато и неоправдано занижаване на началната цена до нереално нисък размер, който би опорочил проданта. От постъпилите две наддавателни предложения, съдебният изпълнител е обявил за купувач този, който е предложил по-висока цена.

Неоснователно е и позоваването на частния жалбоподател, че изнесеният на публична проден имот е единствено жилище и поради това върху него не може да се насочва принудително изпълнение. От данните по делото е установено, че вземането на взискателя по изпълнителния лист е обезпечено с учредена от длъжника договорна ипотека върху същия имот, което го лишава от преимуществата на несеквестируемостта.

Поради това в тази му част постановеният съдебен акт е законосъобразен и правилен и следва да бъде потвърден.

Частната жалба срещу решението в частта, с която съдът се е произнесъл по същество, е недопустима на осн. чл. чл. 437 ал.4 от ГПК. Тя не може да се възприеме и като искане по чл. 303 от ГПК, тъй като не съдържа изложение на основания, попадащи в обхвата на цитираната разпоредба. В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 385/22.08.2017 год по в.гр.д. № 639/2017 год на Окръжен съд Велико Търново В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане жалбата на С.Т.П. с ЕГН ********** с вх.№ 7612/31.07.2017 год по описа на Окръжен съд Велико Търново срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 05.07.2017 год по изп.д. № 20137280400729 на ЧСИ Д. К. по отношение определената начална цена на публичната продан.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 5116/24.10.2017 год по описа на Апелативен съд Велико Търново срещу решение № 385/22.08.2017 год по в.гр.д. № 639/2017 год на Окръжен съд Велико Търново В ЧАСТТА, с която съдът се е произнесъл по съществото на жалба вх.№ 7612/31.07.2017 год по описа на Окръжен съд Велико Търново срещу постановлението за възлагане на недвижим имот от 05.07.2017 год по изп.д. № 20137280400729 на ЧСИ Д.К. поради ненадлежното наддаване при публичната продан и възлагането на имота не по най-високата предложена цена, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.