О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

731/30.11.2016

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30 11.2016г., в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№584/16г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена час -тна жалба от С.П.П. чрез процесуалния му представител адв.П. Т. против определение №2514/19.10.2016г., постановено по в.гр.д.№1870/16г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба, подадена от С.П.П. против действие на държавен съдебен изпълнител по изп.д.№20133110400334 по описа на СИС при ВРС: поста -новление от 16.08.2016г., с което е оставена без уважение молбата на С.П. за присъждане на сторените от него разноски по цитираното изп.дело.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения. Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби”АД, гр.Варна в депозирания отго -вор по жалбата поддържа становище за нейната недопустимост, евент. неосно -вателност.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против под - лежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт-чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр. т.2 от ТР №3/05г. на ОСГТК на ВКС.Същата е допустима.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№1870/16г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по жа -лба вх.№16661/30.08.2016г./по описа на СИС при ВРС/, депозирана от С.П.П. чрез процесуален представител против действия съдебен изпълни- тел по изп.д.№20133110400334 по описа на СИС при ВРС-разпореждане от 16.08. 2016г., с което е оставена без уважение подадената от С.П. молба вх.№15645/ 11.08.2016г. за присъждане на сторените от него разноски за адв.възнаграждение в изп.производство

Цитираното изп.дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.05. 2013г., издаден по гр.д.№11719/10г. по описа на ВРС, IX състав, с който длъжникът С.П.П. е осъден да заплати на взискателя „Енерго-Про Продаж -би”АД сумата от 352лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.Присъеди -нен по право взискател е Държавата за вземанията й, посочени в представеното удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК, издадено на 17.06.2013г.

ПДИ е връчена лично на длъжника на 18.06.2013г.Същият не е изпълнил в срока за доброволно изпълнение.За вземането на присъединения по право взискател длъжникът е уведомен на 11.07.2016г.

По искане на взискателя е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника с получено запорно съобщение от третото задължено лице на 24.06. 2013г.Последното не е депозирало съобщение по чл.508, ал.1 от ГПК.В предста -веното копие от изп.дело липсват данни за превеждани суми от третото задължено лице.За запора длъжникът е уведомен на 11.07.2013г.

С постановление от 22.07.2016г. изп.дело е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК - поради непоискване извършване на изпълнителни действия от взискателя в продължение на две години.Постановлението не е обжалвано от взискателя.За същото длъжникът е уведомен на 08.08.2016г.

С молба от 11.08.2016г. длъжникът е поискал по реда на чл.248 от ГПК съдеб -ният изпълнител да допълни постановлението си за прекратяване на производст -вото в частта му относно разноските като му присъди на осн. чл.78, ал.4 от ГПК сто- рените от него в изп.производство разноски за адв.възнаграждение в размер на 200 лв. съгласно представен списък по чл.80 от ГПК с молба от 19.07.2016г., към която е приложен и договор за правна защита и съдействие, датиран като съставен на 20. 06.2013г.С обжалвания акт ДСИ е оставил без уважение молбата с мотиви, че същият не е компетентен да присъжда разноски на длъжника видно от нормата на чл.79 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът разполага с правото да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските.Нормата уреж- да процесуалния ред за защита на длъжника срещу провежданото против него из -пълнение.Общо дължимостта на разноските в изп.производство е уредена в чл.79 от ГПК.Същите са за сметка на длъжника, освен в посочените в чл.79, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК изключения.Когато от своя страна авансово дължимите от взискателя такси по изпълнението не бъдат внесени от него същите се събират от длъжника, когато той е отговорен за тях.Едно от предвидените изключения в чл.79, ал.1 от ГПК е когато делото се прекрати при наличие на хипотезите на чл.433 от ГПК, с изклю -чение на една от тях/неприложима в случая/.

Изп.д.№20133110400334 е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.На осн. чл.79, ал.1, т.1 от ГПК сторените от взискателя „Енерго-Про Продажби”АД разноски по изпълнението са за негова сметка, т.е. същите той не може да претендира от длъжника С.П..Посочените изключения уреждат именно хипотезите, в които отпада общата отговорност на длъжника по чл.79, ал.1 от ГПК за сторените от взис- кателя разноски по изпълнението, в които и хипотези взискателят следва сам да понесе направените от него разноски по изп.дело.Нормата на чл.79, ал.1 от ГПК не урежда процесуална възможност в случай на прекратяване на изпълнителното про- изводство на осн.чл.433 от ГПК съдебният изпълнител да има правораздавателни функции и да присъжда в полза на длъжника сторени от него разноски в изпълни -телното производство като осъжда взискателя да му ги заплати.Нормата на чл.78, ал.4 от ГПК, макар и намираща се в част първа „Общи правила” на ГПК, не може да се прилага по аналогия за изпълнителния процес.Постановление за разноски по см. на чл.435, ал.2 от ГПК са актовете на съдебния изпълнител, издавани в приложение на уредената в чл.79 от ГПК отговорност за разноски, т.е. актовете, с които той осъ- ществява компетентността си за възлагане на сторените/или дължимите/ в изпъл -нителното производство разноски от взискателя върху длъжника.Обжалваното от С.П. разпореждане от 16.08.2016г. не съставлява постановление за разноските по см. на чл.435, ал.2 от ГПК, т.к. не обективира акт на съдебния изпълнител по възлагане върху длъжника или отказ да бъдат възложени върху него сторени от взискателя разноски по изпълнението.В тази връзка и доколкото не представлява действие, попадащо сред лимитативно изброените в ГПК действия на съдебен изпълнител, подлежащи на обжалване, подадената против същото жалба е недо -пустима, съответно образуваното по нея производство подлежи на прекратяване. Постановеното в този смисъл от ВОС обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №2514/19.10.2016г., постановено по в.гр.д.№ 1870/16г. по описа на ВОС, гр.о.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: