Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 166/12.12.2018г.

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми ноември, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

          при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 585/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Н.А. *** срещу решение № 272/19.02.2018 г., поправено с решение № 577/30.03.2018 г. по гр.д.№ 1792/17 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен предявеният при условията на евентуалност от К.Х.В. иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявените искове.

В подаден писмен отговор пълномощникът на насрещната страна оспорва въззивната жалба.

          Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени предявени са в условията на обективно съединяване искове от К.Х.В. *** срещу Н.А. *** искове: за обявяване за окончателен на предварителен договор от 04.01.2017 г. за покупко - продажба на недвижим имот, с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД; евентуално - за сумата от 104 000 лв., получена от ответника без основание, с която той се е обогатил, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Твърденията са, че на 04.01.2017 г. страните сключили предварителен договор за покупко-продажба с постигнато съгласие за предмета, цената и сроковете на плащане. Продажната цена от 104000 лв. била заплатена изцяло от ищцата, но в уговорения краен срок за сключване на окончателен договор - 28.04.2017 г. и до настоящия момент, по вина на продавача, такъв договор не бил сключен.

Оспорвайки исковете, ответникът възразява при условията на  евентуалност с твърдения за: нищожност на предварителния договор поради накърняване на добрите нрави по чл.26, ал.1 предл. 3 от ЗЗД; нищожност на предварителния договор като привиден по чл. 26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД; унищожаемост на договора поради измама по чл.27, вр. с чл.29, ал.2 от ЗЗД; унищожаемост на договора, като сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира или ръководи действията си - по чл.27, вр. с чл. 31 от ЗЗД; за унищожаването му, като сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия - по чл.27 вр. с чл. 33 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноските по делото.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с н.а. No 70, том XXIII, дело 18786/1997г. на нотариуса при ВРС ответникът Н.А.А. се легитимира като собственик на апартамент No 31, находящ се в гр. Варна, ул.„Рали Мавридов“ 7 с данъчна оценка в размер на 131 859,50 лв.

С предварителен договор за покупко-продажба от 04.01.2017 г. той се е задължил да прехвърли на ищцата правото на собственост върху процесното жилище за цената от 104000 лв., като е постигнато съгласие относно сроковете и начина на плащане – на вноски, а прехвърлянето на собствеността по нотариален ред и предаването на владението да се извърши в срок до 28.04.2017г.

По делото са приложени писмени доказателства, установяващи извършени от ищцата плащания по сметката на ответника: на 11.01.2017г., за сумата от 37000 лв.; на 31.01.2017г., за сумата от 18 000 лв.; на 20.04.2017 г., за сумата от 40000 лв.; върху гърба на вносна бележка от 20.04.2017 г. е изписано с ръкописен текст: „Д. Б. получих 39800 лв.“ и срещу текста е положен подпис.

Извлечение от Банка ДСК ЕАД установява, че на 31.01.2017 г. внесената от ищцата сума от 18000 лева е била изтеглена от титуляра Н.А..

Извлечение от Банка Пиреос България АД установява, че на датата на превода на 37000 лева - 11.01.2017 г., ответникът е изтеглил сумата от 36795,10 лв.и е заплатил такса 184.90 лв.; на датата на превода на сумата от 40000 лева -  20.04.2017 г., титулярът Н.А. е изтеглил сумата от 39800 лв. и е заплатил такса от 200 лв.

Назначената съдебно-оценителна експертиза е   представила  заключение, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което средната пазарна стойност на процесния недвижим имот към датата на сключване на предварителния договор е 110300 лв.

Правилно съдът е приел, че приложените писмени доказателства установяват елементите от фактическия състав на претенцията по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД - сключен предварителен договор за покупко-продажба на описания недвижим имот, собственост на ответника и доказателства за заплащане от ищцата на уговорената цена.

Обсъдени са възраженията на ответника относно действителността на сключения предварителен договор:

Уговорената продажна цена от 104000 лв. е незначително по-ниска от средната пазарна стойност - 110 300 лв. за апартамент от категорията на процесния, а различието в стойностите не е накърняващо добрите нрави, предвид свободата на договаряне. Не е установено и твърдението, че цената по сделката е заплатена с една и съща сума, предоставена от ответника на ищцата чрез Д. Б. веднага след получаването й. Приложените извлечения от сметки, установяващи непосредственото изтегляне на сумите от ответника след тяхното заплащане и двете разписки от Д. Б. /без дати/ не са достатъчни за формиране на категоричен извод за твърдяните обстоятелства. Правилен е изводът, че възражението за нищожност поради накърняване на добрите нрави е неоснователно. 

Не са ангажирани доказателства за установяване на твърдението, че процесният предварителен договор е привиден и страните не са имали намерение да се обвържат и че ответникът е въведен в заблуждение. Той е дееспособно лице и не са представени доказателства към датата на сключване на предварителния договор да не е могъл да разбира или ръководи действията си; фактическите твърдения за изпадането му в крайна нужда, при която да е продал апартамента при явно неизгодни условия са недоказани.

  Правилно съдът е приел, че претенцията по чл.19, ал.3 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд 

                             Р       Е       Ш      И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 272/19.02.2018 г., поправено с решение № 577/30.03.2018 г. по гр.д.№ 1792/17 г. на Окръжен съд – Варна.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.                2.