Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

20/17.02.2017г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 25.01.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 586/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, чрез процесуалния й представител Весела Маринова Колева – гл.юрисконсулт в дирекция „Административно-пранвно обслужване, финанси и управление на собствеността” при Областна администрация Варна, срещу решение № 1100/16.08.2016 год по гр.д. № 2202/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е уважен предявения от С.Ж.Ж., при участието на третото лице – помагач П.П.С., отрицателен установителен иск, че Държавата не е собственик на  следния недвижим имот, намиращ се в сградата в етажна собственост в гр.Варна, ул.”Иларион Макариополски” № 9, построена в ПИ с идентификатор 10135.1507.100, при граници на поземления имот: имоти с идентификатори 10135.1507.278, 10135.1507. 135, 10135.1507.265, 10135.1507.103, 10135.1507.99, представляващ жилище със застроена площ 228 кв.м. и идентификатор 10135.1507.100.1.13 по КК на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 год на ИД на АГКК, изменена със заповед № КД-14-03-2706/23.10.2014 на началника на СГКК Варна, при граници на имота: на първо ниво на същия етаж - имот с идентификатор 10135.1507.100.1.4 под обекта – имоти с идентификатори 10135.1507.100.1.2 и 10135.1507.100.1.3, над обекта – няма, и на второ ниво на същия етаж- 10135.1507.100.1.6, на осн. чл. 124 от ГПК и в осъдителната част за разноските. По съображения за недопустимост на решението, основани на аргументи от ТР № 4/2014 от 14.03.2016 по тълк.д.№ 4/2014 год на ОСГК на ВКС, въззивникът моли за обезсилване на решението и прекратяване на производството. Липсата на правен интерес от завеждането на отрицателния установителен иск въззвиникът извежда от дадените с цитираното определение указания и с оглед влязлото в сила решение № 1367/07.07.2015 год по гр.д. № 2365/2012 год на ВОС, с което със сила на присъдено нещо са разрешени въпросите относно това между кои лица и за кои имоти се допуска делба. Като друг аргумент за недопустимост на решението се сочи недопустимото изменение на иска от положителен в отрицателен установителен иск, поради това че едновременно са изменени както петитума, така и основанието на иска. Евентуално в случай, че доводите за недопустимост на решението не бъдат споделени, въззивникът моли за отмяна на решението като незаконосъобразно и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Моли и за присъждане на разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение, съобразено с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

В постъпилия отговор от С.Ж.Ж. чрез процесуалния му представител адв. Б.Ж. се излага становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от С.Ж.Ж. срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, положителен установителен иск за собственост върху процесния имот.

След отстраняване нередовностите на исковата молба, съдът с разпореждане № 1894/28.02.2014 год постановил да се връчи препис от нея на ответната страна. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, а с молба вх.№ 14503/21.05.2014 год е постъпило искане от П.П.С. за встъпване като трето лице-помагач на страната на Държавата. Преписи от отговора и молбата за встъпване са връчени на ищеца за становище, каквото е депозирано с вх.№ 15749/30.05.2014 год. След размяната на книжата съдът с разпореждане № 4788/07.06.2016 год  конституирал подпомагащата страна и насрочил делото в открито съдебно заседание на 10.07.2016 год.

На проведеното съдебно заседание на 10.07.2016 год след даване ход на делото съдът докладвал предявения положителен установителен иск, но ищецът депозирал молба за изменението му от положителен в отрицателен установителен иск. В същото съдебно заседание производството по делото било прекратено, но на друго основание.

След възобновяването му, делото е образувано в гр.д. № 2202/2015 год на ВОС и в първото проведено съдебно заседание отново е бил повдигнат въпроса за допустимостта на изменението на иска, но по него липсва произнасяне на съда в рамките на това заседание. При разглеждане на делото в съд. заседание на 03.12.2015 год. съдът по съображения, че към тази дата не е проведено редовно съдебно заседание приел, че молба вх.№ 20215/10.07.2014 год. не представлява искане за изменение на иска, а само за неговото уточняване. Поради това отменил определението си за даване ход на делото и дал възможност на ответника и третото лице-помагач в едномесечен срок да изразят становище по отрицателния установителен иск. След постъпване на отговори от страните, съдът с определение № 458/12.02.2016 год. обявил проект за доклад, определяйки предявения иск като такъв за установяване, че ответникът не е собственик на имота, указал на ищеца, че в негова тежест е да установи твърденията си за наличие на правен интерес, а на ответника и подпомагащата страна възложил доказателствената тежест относно твърденията им, че са единствените съсобственици. С постановеното решение съдът е признал за установено в отношенията между страните, че Държавата не е собственик на процесния имот.

Настоящият състав намира, че съдът е разгледал непредявен иск, поради което постановеното решение се явява недопустимо, по следните мотиви:

Исковата молба поставя началото на исковия процес, като чрез твърденията на ищеца се определя спорния предмет и вида на търсената защита. Не съществува колебание както в доктрината, така и в съдебната практика, че твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него материално субективно право съставляват основанието на иска, а с петитума се сочи дали ищецът търси само установяване на съществуването или несъществуването на спорното право, или търси още и осъждане или правна промяна. От това зависи естеството на самия иск – установителен, осъдителен или конститутивен, а от там – и предметът на решението. То е отговор на иска и трябва да съответства на предмета и на търсената защита.

Ето защо, съгласно чл. 214 ал.1 от ГПК недопустимо е такова изменение, което засяга едновременно основанието и петитума на иска, защото то променя изцяло предмета на делото, т.е. представлява нов иск, различен от предявения.

Отговор на въпроса дали при преминаването от осъдителен или установителен иск за собственост към отрицателен установителен иск се променя едновременно основанието и петитума на първоначално предявения иск, се съдържа в ТР № 4/14.03.2016 год по тълк.д. № 4/2014 на ОСГК на ВКС.

Според тълкувателното решение, предмет на делото по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС, както и на положителния установителен иск за собственост е претендираното от ищеца право на собственост, докато предмет на отрицателния установителен иск е отричаното право на собственост на ответника. Дори и когато тези права касаят един и същ имот или движима вещ, те са различни, тъй като произтичат от различни юридически факти и имат различни титуляри.

Основанието на положителния установителен иск са юридическите факти, от които ищецът черпи правото си на собственост, докато при отрицателния установителен иск е обратното – неосъществяването на юридическите факти, от които според ответника е възникнало правото му на собственост. Различен е и петитумът на положителния установителен иск, с който се цели признаване по отношение на ответника, че правото на собственост принадлежи на ищеца, докато при отрицателния установителен иск искането е да се признае, че това право не е възникнало или не съществува в полза на ответника.

Тези различия в основанието и петитума на двата иска обуславят и друга съществена разлика, а именно – предметът на доказване и разпределението на доказателствената тежест. При положителния установителен иск ищецът следва да установи юридическите факти, от които произтича твърдяното от него право на собственост, докато при отрицателния установителен иск тези факти само обосновават правния му интерес, без да се превръщат в част от предмета на делото. Напротив, при отрицателния установителен иск подлежат на доказване от ответника всички основания, от които той черпи правото си на собственост. Поради различния характер на исковете, различни са и обективните предели на решението, което съдът ще постанови.

Предвидената в чл. 214, ал. 1, изр. посл. ГПК възможност за преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно също не дава възможност по пътя на изменението на иска да се променя изцяло предмета на делото- касае се до възможност да се промени само вида на търсената защита на претендираното субективно право, без да се променя основанието на иска. А както бе изложено по-горе, при преминаването от осъдителен или положителен установителен иск за собственост към отрицателен установителен иск за собственост се променя както петитума, така и основанието на иска.

Ето защо не може да се приеме, както е счел първоинстанционният съд, че с молбата си от 10.07.2016 год ищецът не е изменил иска си, а само е уточнил исковата молба, защото това било сторено преди даване на ход в първото по делото заседание.

Преминаването от един иск към друг не представлява уточняване на иска, а предявяване на нов иск.  Чрез уточняване ищецът може да коригира допуснати грешки или неточности в исковата молба, но без да променя предмета на спора. Не би имало изменение на иска по смисъла на чл. 214 от ГПК и ако ищецът беше направил това преди връчване на исковата молба на ответника, но в случая това е станало по-късно.

Произнасяйки се по иск, какъвто не е бил предявен, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за разглеждане по предявения иск.

При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2093,43 лв, включващи държавна такса в размер на 1643,43 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв, определено съгласно чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОБЕЗСИЛВА решение № 1100/16.08.2016 год по гр.д. № 2202/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което е уважен предявения от С.Ж.Ж. с ЕГН **********, при участието на третото лице – помагач П.П.С., отрицателен установителен иск, че Държавата не е собственик на  следния недвижим имот, намиращ се в сградата в етажна собственост в гр.Варна, ул.”Иларион Макариополски” № 9, построена в ПИ с идентификатор 10135.1507.100.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Варна за разглеждане на предявения положителен установителен иск за собственост на същия имот.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)