ОПРЕДЕЛЕНИЕ 718

гр. Варна,  21.12..2017г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 586/17г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от К.Г.П. от гр. Варна чрез адв. И.Р. *** против определение № 2898/07.11.17г. по гр.д. № 1589/17г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било прекратено като недопустимо. В частната жалба се излага, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита се, че съдът неправилно е тълкувал нормата на чл. 227 от ГПК. Изложено е, че за разлика от съда, ищецът няма възможност да извършва справки дали едно физическо лице е починало или не преди да предяви иска си против него. Именно поради това и законът дава възможност при установяване на горния факт, съдът да конституира наследниците на починалото лице. Счита се още, че не е правилно и морално да се прекрати исковото производство след като по делото са извършени множество процесуални действия, заплатени са дължимите държавни такси и е вписана исковата молба. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Предвид аналогичността на хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на насрещна страна.

Частната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От материалите по делото се установява, че К. Г. П. е подал на 19.07.2017г. искова молба във ВОС с предявен иск на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК против И.П.В. – за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на подробно описан недвижим имот, придобит по наследяване, евентуално – въз основа на придобивна давност за периода от 1971 г. до 1997 г. След неколкократно оставяне на производството без движение за отстраняване нередовности на исковата молба, съдът е счел, че нередовностите са отстранени, исковата молба е била вписана и е било разпоредено изпращането на препис от същата на ответника за отговор. Ответницата не е намерена на посочения от ищеца адрес. При направената от съда служебна справка в НБД „Население” е установено, че посоченото като ответник лице е починало на 22.02.2009г.

Действително е налице противоречива съдебна практика на ВКС по поставения процесуален въпрос, но понастоящем задължителни указания по приложението на процесуалния закон в тази насока не са дадени, тъй като не е постановено решение по т.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав на съда намира, че не е налице нередовност на исковата молба, отстранима в процедурата по проверката ѝ /чл. 129 от ГПК/, когато се предявява иск против несъществуващ правен субект, за когото се поддържа наличието на надлежна пасивна процесуална легитимация. Началната /а не настъпилата по време на висящността на гражданския процес/ липса на процесуална правоспособност, е абсолютна процесуална пречка, която не може да се отстрани чрез приложение на фигурата на процесуалното правоприемство. Настоящия случай се различава от хипотезата, разгледана в т. 5 от ТР № 1/09.12.13г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС – нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице. Исковият процес в случая е недопустим, а иска срещу правоприемниците следва да се предяви отново, за да се учреди валидно процесуално правоотношение.

Обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2898/07.11.17г. по гр.д. № 1589/17г. на ОС-Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя /чрез адв. Ив. Р./ пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: