ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№727

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  14.11.2018 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 586/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от С.Г.В. чрез процесуалния й представител адв. Д.Ж.-С. *** срещу определение № 191/03.10.2018 год по в.ч.гр.д. № 150/2018 год на Окръжен съд Търговище, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 3557/25.09.2018 год срещу отказа на ЧСИ Анелия Загорова с район на действие ТОС да присъди в полза на длъжника по изп.д. № 20117690400016 адвокатско възнаграждение при прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. Допълнителни аргументи са изложени в подадената лично от С.Г.В. частна жалба срещу същото определение. По съображения за нищожност на обжалвания акт (като постановен от незаконен състав, след като по друго дело по жалба на същата страна срещу действията на същия ЧСИ всички съдии от ТОС са се отвели), а също така и незаконосъобразност и неправилност на определението, частната жалбоподателка моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което в нейна полза да се присъдят всички направени от нея разноски по изпълнителното дело и тези в производствата по обжалване действията на ЧСИ, както и разноските за настоящото производство.

В постъпилия отговор от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД чрез процесуалния представител П. Б.Д. е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението на ТОС. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следнвите мотиви:

Отводът на съдиите от разглеждане на друго дело, макар и между същите страни, но с различен предмет, не означава, че в настоящото производство се е произнесъл незаконен състав.

Разпоредбата на чл. 270 ал.1 от ГПК не посочва конкретни пороци, водещи до нищожност на едно решение. Независимо от това, съдебната практика е утвърдила съдържанието на това понятие. На първо място, нищожно е решението, постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав. Нищожно би било и решение, постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт /напр. когато делото, решено по реда на ГПК не е гражданско/, както и решение по спор, който е извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд. На последно място, нищожно е устно постановеното решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат.

Нито едно от посочените основания не е налице, поради което постановеният съдебен акт не е нищожен.

Разгледан по същество, той е законосъобразен и обоснован. Жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционният съд е срещу отказа на съдебния изпълнител да присъди в полза на длъжника разноски по прекратеното изпълнително производство.  

Разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК предвижда процесуалната възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските като способ на защита срещу провежданото срещу него принудително изпълнение. Постановления за разноски по смисъла на цитираната разпоредба са актовете на съдебния изпълнител, издавани в приложение на уредената в чл. 79 от ГПК отговорност за разноски. В контекста на тази разпоредба, такива актове са: сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение. Акт, подлежащ на обжалване е и постановлението, с което съдебният изпълнител се произнася по възражението за прекомерност на разноските, но настоящият казус не попада в нито една от посочените хипотези.

Разноските по изпълнението по начало са за сметка на длъжника, дори и когато не са били внесени авансово от взискателя. Изключенията, предвидени в чл. 79 ал.1, т.1 и 2 от ГПК освобождават длъжника от отговорност за разноски, но не пораждат право той да претендира присъждането им в рамките на изпълнителното производство. Компетентността на съдебния изпълнител във връзка с разноските не включва правораздавателна дейност по тяхното присъждане.

Ето защо отказът да присъди на длъжника разноски, направени в изпълнителното производство, не е сред актовете на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване по реда на чл. 435 ал.2 т.7 от ГПК. Определението на ТОС, с което частната жалба е оставена без разглеждане, е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение претенцията на „Райфайзенбанк (България) ЕАД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК (изм.с ДВ бр.8/2017) приложима е разпоредбата на чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Правният спор, предмет на делото не представлява фактическа и правна сложност, поради което искането е основателно в размер на 50 лв.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 191/03.10.2018 год по в.ч.гр.д. № 150/2018 год на Окръжен съд Търговище.

ОСЪЖДА  С.Г.В. с ЕГН ********** да заплати на „Райфайзенбанк (България) ЕАД с ЕИК 831558413 разноски – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 50 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.