Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

5/08.01.2016 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 09.12.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 587/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 16/08.07.2015 год по т.д. № 5/2015 год на Окръжен съд Разград са подадени въззивни жалби, както следва:

1) От Н.Й. ***, чрез процесуалния му представител адв. Б.Г. *** по следните съображения:

Въззивникът твърди, че решението, с което е уважен предявеният срещу него иск с правно осн. чл. 108 от ЗС е неправилно. Счита, че влязлото в сила решение по т.д. № 73/2012 год на Окръжен съд Разград не го обвързва поради това, че не е бил страна в това производство. Позовава се на поредността на влисванията на исковата молба, съдебното решение и нотариалните актове, от които извлича правата си на добросъвестен владелец. Поддържа направеното пред първоинстанционния съд възражение за придобиване на имота по давност, считано от 04.06.2009 год, присъединявайки владението си към това на своите праводатели И.Т.С. и „Ню Бегининг М” ЕООД. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът по чл. 108 от ЗС бъде отхвърлен.

В условия на евентуалност моли в случай, че въззивният съд приеме иска по чл. 108 от ЗС за основателен, да потвърди решението в частта, с която е уважен обратният иск срещу И.Т.С..

В постъпилия отговор на жалбата от „Ясен строй” ЕООД (в несъстоятелност), представлявано от синдика Б.И.Ч. се излагат доводи за неоснователност на същата и искане за потвърждаване на решението.

Отговор е постъпил и от подпомагащата страна И.Т.С., в който се изразява становище за основателност на жалбата, подадена от Н.Й.Й. в частта по иска с правно осн. чл. 108 от ЗС.

2) Срещу решението в частта, с която е уважен обратния иск е подадена въззивна жалба от И.Т.С.  в качеството й на трето лице – помагач на ответника, чрез процесуалния й представител адв. Й.М. ***.

Въззивницата твърди, че е добросъвестен приобретател на имота поради това, че го е придобила чрез възмездна сделка преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Счита, че решенията по т.д. № 17/2011 на Окръжен съд Разград за обявяване на несъстоятелността на ищеца, както и по т.д. № 73/2012 год на Окръжен съд Разград, с което е уважен искът по чл. 646 ал.2 т.4 от ТЗ (отм) във вр. с § 15 от ДР на ЗИДТЗ (ДВ бр.20/2013 год) не могат да й се противопоставят, тъй като не е била страна по тях. Въз основа на горните доводи въззивницата моли за отмяна на решението в частта, с която обратния иск срещу нея е уважен и постановяване на ново решение, с което същият бъде отхвърлен.

Постъпил е отговор от синдика на „Ясен строй” ЕООД (в несъстоятелност), в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, те са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните мотиви:

Предявеният иск от „Ясен строй” ЕООД (в несъстоятелност) чрез синдика Б.Ч. срещу Н.Й.Й. е с правно осн. чл. 108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот.

Срещу И.Т.С., конституирана като трето лице-помагач на ответника, е предявен обратен иск от последния за връщане на покупната цена на имота в случай, че главният иск срещу него бъде уважен.

От събраните доказателства е установено от фактическа страна следното:

С решение по т.д. № 17/2011 год на ОС гр.Разград  ищецът е обявен в несъстоятелност с начална дата на свръхзадлъжнялостта 06.11.2008 год.

На 04.06.2009 год между „Ясен строй” ЕООД и „Ню Бегининг” ЕООД с нот.акт № 185, том I, рег.№ 1957, дело № 165 на нотариус рег.№ 543 с район на действие РС Севлиево, е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сред които и имотът, предмет на настоящото производство. По иск на синдика, предявен срещу страните по сделката на осн. чл. 646 ал.2 т.4 от ТЗ (ред. ДВ бр.70/98 г.), същата е обявена за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността с решение по т.д. № 73/2012 на Окръжен съд Разград, влязло в сила на 11.012014 год.

Междувременно между приобретателя по сделката „Ню Бегининг” ЕООД и  И.Т.С. е сключен договор за покупко-продажба под формата на нот.акт № 58, т.I, рег.№ 782, дело № 43 от 04.06.2010 год. На 28.06.2012 год имотът бил придобит от ответника по делото  Н.Й.Й. по силата на договор за покупко-продажба, сключен с И.Т.С. с нот.акт № 53, том IV рег.№ 5027/2012.

Не се оспорва фактът, че към настоящия момент имотът е във владение на ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

За да се прецени основателността на иска с правно осн. чл. 108 ЗС първият въпрос, който търси отговор, е дали ищецът е собственик на претендирания имот.

Тази предпоставка в настоящия случай е налице с оглед влязлото в сила решение, с което на осн. чл. 646 ал.2 т.4 ТЗ (отм) е обявена нищожността на разпоредителната сделка, сключена между „Ясен строй” ЕООД (н) и „Ню Бегининг” ЕООД.

Особената нищожност, регламентирана в  чл. 646 ТЗ, настъпва по право, при наличие на визираните в специалната норма предпоставки. В този случай сделката се счита за порочна от момента на сключването й, за разлика от хипотезата, при която тя е действителна и е породила желаното действие, но то може да бъде отменено чрез предявяване на конститутивен иск по чл. 647 ТЗ. Няма спор, че нормата на чл. 646 ТЗ визира относителна недействителност на действия и сделки, поради това, че от нея могат да се ползват ограничен кръг лица, но с оглед характера и последиците си, тя разкрива сходство с абсолютната нищожност по чл. 26 ЗЗД /в този см. и решение № 105/25.11.2009 г. по т.д.№ 90/2009 г., ТК; решение № 402/01.07.2008 г. на ВКС по т.д.№ 115/2008 г./.

Особеният вид нищожност по  чл. 646 ТЗ е израз на засилената защита, която е предоставена от закона на колективния кредиторов интерес в производството срещу несъстоятелния длъжник. При наличие на условията на посочената правна норма, добросъвестността на последващите приобретатели на права от масата на несъстоятелността е правно ирелевантна и техните права не се защитават от закона. Този извод следва най-вече от съпоставката между иска по  чл. 646 ТЗ с Павловия иск по чл. 135 ЗЗД, който изрично закриля добросъвестните последващи приобретатели, придобили права преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. На тях са непротивопоставими правните последици от уважаването на иска. В правната материя, относима към исковете по чл. 646 ТЗ, изрична защитна норма спрямо третите лица – добросъвестни приобретатели на вещи от масата на несъстоятелността, не е предвидена. Цитираните защитни норми не могат да намерят приложение и по аналогия поради изричния им характер.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че сделката между „Ясен строй” ЕООД и „Ню Бегининг” ЕООД по нот.акт № 185, том I, рег.№ 1957, дело № 165 на нотариус рег.№ 543 с район на действие РС Севлиево е нищожна. В полза на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Ясен строй” ЕООД (в несъстоятелност) съществува правото на принудително удовлетворяване от имота, поради това, че транслативното действие на сделката не се е проявило и имотът се намира в патримониума на длъжника. Последващите прехвърлителни сделки нямат транслативен ефект, тъй като са сключени от несобственик и са непротивопоставими на ищеца.

 В производството обаче са наведени насрещни доводи на ответника за придобиването на процесната вещ въз основа на оригинерен способ – добросъвестно давностно владение, осъществено в 5 годишен срок чрез присъединяване на владението от предходните праводатели.

 Легалната дефиниция на добросъвестното владение се съдържа в чл. 70, ал.1 ЗС. При определяне на вида на осъществяваното владение, съдът съобрази, че ответникът, както и неговата праводателка не са знаели и не са можели да узнаят за последващо откритото производство по несъстоятелност спрямо длъжника, както и за проведеното срещу него производство по чл. 646 ТЗ. Съобразно изричното правило на чл. 70, ал.1, изр.2 ЗС добросъвестността се определя към момента на възникване на правното основание, т.е. на съответната прехвърлителна сделка. В конкретния случай по отношение на ответника началният момент на добросъвестното владение е 28.06.2012 год, а по отношение на неговата праводателка И.Т.С. – 10.03.2010 год. И двете сделки са сключени преди вписване на исковата молба за прогласяване на недействителността. Последващото знание на владелеца за недостатъците на придобивното му основание не дисквалифицира добросъвестността му.

Не може да се каже същото за владението, упражнявано от първия владелец – „Ню Бегининг” ЕООД. Това е така, защото то е установено по силата на нищожна сделка и поради това не е добросъвестно. Всеки от владелците на една вещ може да осъществява различно по вид владение според визираните в чл. 70 ЗС предпоставки. Именно за това законодателят допуска разнородното владение. Недобросъвестността на първия владелец има значение единствено за присъединяването по чл. 82 ЗС като правилото е че събирането може да става чрез незачитане на владението му като добросъвестно.

Поради това възражението на ответника за придобиване на имота чрез присъединяване на добросъвестното си владение към това на праводателите му, е неоснователно. За да може да се ползва от кратката придобивна давност, владението на ответника и всички предшестващи влделци трябва да е било добросъвестно. Такова е то само по отношение на И.Т.С., но законоустановеният петгодишен срок не е бил изтекъл, считано от 10.03.2010 год до завеждането на иска. Исковата молба е постъпила в съда на 19.01.2015 год, а е вписана на 18.02.2015 год. За придобиване на имота чрез присъединяване на добросъвестното владение на ответника към това на праводателката му е бил необходим срок от 10.03.2010 до 10.03.2015 год.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че ответникът владее имота без правно основание и следва да го предаде на ищеца.

Основателен се явява и обратният иск, предявен срещу третото лице-помагач. Договорът за покупко-продажба, сключен между ответника и третото лице няма транслативен ефект, но не е нищожен. Той е породил облигационна връзка между страните, но основанието за плащане на покупната цена е отпаднало поради невъзможност от изпълнение на насрещната престация – за прехвърляне правото на собственост.

Достигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16/08.07.2015 год по т.д. № 5/2015 год на Окръжен съд Разград

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)