ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

720

 

гр.Варна, 21.12.2017 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение , 21 декември 2017 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

           Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 587 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. В.Л.Ш., гражданин на Р. Португалия, подадена чрез адв. В.В. ***, против определение № 2625/12.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1439/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявения от него срещу Обединена българска банка АД и Й.С.Г. иск по чл. 440 ал.1 от ГПК, за приемане за установено между страните, че ответницата Й.С.Г. не е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот съставляващ апартамент №1 с идентификатор 10135.2563.106.1.1, находящ се в жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2563.106 в гр. Варна, ведно с избено помещение № 1 с площ от 3,06 кв.м., както и 8.5091 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, както и 1/2 ид.ч. от 34,23 кв.м.ид. части от дворното място.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на  обжалваното определение, като е молил за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него. Изложил е съображения за допустимостта на иска по чл. 440 от ГПК предвид, че има качеството на трето лице на изпълнителното производство и изпълнението е насочено срещу собствената му идеална част от недвижим имот без да фигурира като длъжник или ипотекарен гарант в изпълнителния титул на банката –взискател.

Ответникът „ОББ“ АД е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за отхвърлянето й по съображения за правилността на обжалваното определение. Изложил е съображения по същество за недопустимост на иска по чл. 440 от ГПК.

Ответницата Й.Г. не е подала отговор на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

След частичното прекратяване с определение № 2483/26.09.2017 г. на производството по иска по чл. 24, ал.4 от ГПК, предмет на гр.д. № 1439/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд  е останал предявения  от Г. В. Л.Ш. против Обединена българска банка АД и Й.С.Г. иск по чл. 440 ал.1 от ГПК, за приемане за приемане на установено  между страните, че ответницата Й. С.Г. не е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот съставляващ апартамент №1 с идентификатор 10135.2563.106.1.1, находящ се в жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2563.106 в гр. Варна, ведно с избено помещение № 1 с площ от 3,06 кв.м., както и 8.5091 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, както и 1/2 ид.ч. от 34,23 кв.м.ид. части от дворното място. С обжалваното определение е прекратено производството по делото и по този иск, по съображения за липсата на правен интерес и недопустимост на иска.

В исковата си молба ищецът е твърдял, че е заведено изпълнително дело от банката срещу бившата му съпруга и е насрочена публична продан срещу собствената му ½ ид. част от недвижим имот. Изложил е, че имотът е придобит чрез покупко –продажба от съпругата му по време на брака им със средства от банков кредит.  За обезпечаване на кредита, съпругата му ипотекирала в полза на банката – кредитор целия закупен имот, без знанието и съгласието му. Банката се снабдила с изпълнителен лист срещу съпругата му за събиране на задължението й по кредита и насочила изпълнението срещу целия имот, от който предвид и последвалия развод, ответницата не притежавала ½ ид. част, като тази част била собствена на ищеца. Настоявал е за установяване спрямо ответниците – взискател и длъжник, че втората от тях не притежава ½ ид. част от имота, предмет на изпълнението.

От документите по делото се установява, че ищецът и ответницата Й. С.Г. са бивши съпрузи, като бракът между тях, сключен през 2006 г., е прекратен с развод през 2016 г. По време на брака им - 2007 г., ответницата е закупила недвижимия имот, предмет на изпълнението, като за целта теглила банков кредит (от 23.02.2007 г. за закупуване и ремонт на недвижим имот) от банката – първи ответник по делото. За обезпечаване на задължението по кредита, непосредствено след покупката на имота, ответницата подписала с банката и договор за ипотека върху имота. В края на  2012 г., банката се снабдила с изпълнителен лист за вземането си по този договор за кредит и през 2013 г. образувала изпълнително дело срещу съпругата – втори ответник по делото, като насочила изпълнението срещу ипотекирания в нейна полза имот. Към този момент имотът е бил СИО,  като съпружеската общност е била прекратена с развода на страните през 2016 г. Към датата на завеждане на иска целият имот е бил изнесен на публична продан.

Искът по чл. 440 от ГПК е установителен и за неговата допустимост е необходимо наличието на правен интерес. Този иск е предвиден като защитно средство в изпълнителното производство, поради което и правният интерес е обусловен от засягането на твърдяното от третото лице право от предприетото принудително изпълнение. Доколкото при закупуването  на имота през 2007 г. ищецът е бил в брак с втората ответница, имотът е придобит от съпрузите в режим на СИО.

Съгласно §4 от преходните и заключителни разпоредби на СК от 2009 г., правилата на новия СК в сила от 01.10.2009 г. досежно имуществените отношения се прилагат и между съпрузи по заварени бракове. Съгласно чл. 24, ал.3 от СК, разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи, а съгласно чл. 24, ал.4 от СК, разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.

В случая, договорът за учредяване на ипотека върху  придобития в режим на СИО имот е бил сключен само от съпругата, поради което и ищецът е разполагал с правото да предяви иска по чл. 24, ал.4 от СК и да го оспори, но не по-късно от три години от извършване на ипотеката, което той не  е сторил и правото му е преклудирано. Затова и учредената от съпругата му ипотека върху имота го обвързва така, както сам той да е учредил ипотеката. Поради това и независимо, че банката не се е снабдила с изпълнителен лист за вземането си по кредита и срещу ищеца и той няма качеството на длъжник в изпълнителното производство, издаденият в полза на банката – взискател срещу длъжника – вече бивша съпруга изпълнителен лист има действието по чл. 429, ал.3 от ГПК – т.е. има действие и спрямо ищеца -трето лице, дало своя вещ в ипотека за обезпечаване на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. В този смисъл, ищецът е ипотекарен гарант (а не трето лице на изпълнителното производство) и с предявяването на иска по чл. 440 от ГПК, дори и при благоприятен за него резултат, той няма да постигне целения резултат и да осуети изпълнението върху своята ½ идеална част от имота след прекратяването на СИО с развода. Затова и за предявяването на иска по чл. 440 от ГПК той не разполага с правен интерес. Искът по чл. 440 от ГПК е недопустим и  производството по него подлежи на прекратяване. До този извод е достигнал и окръжният съд в обжалваното определение, поради което то следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 26 25/ 12.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1439/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, с частна касационна жалба при предпоставките на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: