Р Е Ш Е Н И Е

80

гр. Варна,   13.05.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на ТРИНАДЕСЕТИ АПРИЛ през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

 

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 588 по описа за 2015-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на В.С.С., ЕГН **********,***, срещу решение № 1332/02.07.2015 г. по гр.д. 907/2015 год. на ОС - Варна, с което В.С.С. е осъдена да заплати на И.К.З., ЕГН **********,***, сумата от 30000 лв., представляваща направените от него разноски в качеството му на неин защитник по договор за правна помощ № 254062/14.08.2014 год., внесена парична гаранция по сметка на ДА „НС” по определение от 17.10.2014 год. по НОХД 1391/2014 год. по описа на СНС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.03.2015 год., датата на предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане, както и да му заплати разноските по делото в размер на 2970 лв.

Твърди се в жалбата, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Оспорват се доводите на съда, с които не е допуснал гласни доказателства относно факта откъде адв. З. е събрал сумата за паричната гаранция на въззивницата, внесена по сметка на ДАНС, като се твърди, че сумата е заета от няколко лица, всяко от които е дало сума под 5000 лв., поради което и забраната на чл. 164, ал.1, т.3 ГПК била неприложима. Твърди се, че съдът допуснал процесуално нарушение, като не приел писмено доказателство – удостоверение за семейно положение на въззивницата в подкрепа на твърдението й, че е несемейна и не е имало на кого да разчита за представяне на доказателства по наказателното дело. Твърди се, че средствата са наредени от клиентска сметка на адв. З., която не е част от имуществото му и не може да се направи извод, че парите са негови. Твърди се, че съдът не е дал възможност на въззивницата да представи доказателства за наличен преюдициален спор, с оглед спиране на производството.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна И.К.З., в който жалбата се оспорва и се поддържат доводите на ОС.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС е по предявен иск от И. К. З., против В.С.С. за сумата от 30 000 лв., представляваща платена от адв. З. парична гаранция по мярка за неотклонение на г-жа С.. Твърди се, че между страните е сключен Договор за правна защита и съдействие № 254062/14.08.2014 год. и адв. З. е имал представителна власт, учредена му с пълномощно да представлява и защитава г-жа С. по образуваното против нея досъдебно производство № 79/2014 год. по описа на ДАНС, вкл. и в образуваното производство по вземане против нея на мярка за неотклонение. С Определение от 17.10.2014 год. по н.х.д. № 1391/2014г. по описа на Специализиран Наказателен Съд, 15 с. на г-жа С. в качеството й на обвиняема е променена наложената мярка от „Задържане под стража" на „Гаранция" в размер на 30 000 лева. След потвърждаване изменението на мярката за неотклонение на 23.10.2014 год. паричната гаранция е внесена от адв. З., за което е представено платежно нареждане с уникален рег. № 42317П-АБ-9015 на „ЦКБ" АД- клон Дондуков, гр. София по ДП № 79/2014 год. на ДАНС, в полза на г-жа С.. Твърди се, че сумата е заплатена със собствени средства на адв. З. и представлява разноски направени от него при изпълнение на задълженията си по договор за правна помощ и съдействие, които му се дължат по реда на чл. 37 от ЗА. В исковата молба се твърди, че до настоящия момент г-жа С. не е върнала претендираната сума в размер на 30000 лева, заплатена за освобождаването й под гаранция. С Определение от 27.02.2015 год. по ч.д.№ 676/2015 год. по описа на ВОС съдът е допуснал обезпечение в полза на адв. З., който твърди и че е поканил г-жа С. писмено да върне сумата с покана, връчена лично чрез услугата „Теле поща" на Български пощи'' АД на 31.01.2015 год. Претендира се връщане на сумата, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

Претенцията е оспорена в срок по чл.131 от ГПК с твърдения, че адв. З. в лично качество с лични средства не е внесъл по сметка на ДАНС определената парична гаранция по НЧД№1391/2014г. в размер на 30000лв. Не се оспорва фактът, че по НЧД№1391/2014 год., мярката за неотклонение и е изменена от „задържане под стража" в „парична гаранция" от 30000 лв. Не се оспорва фактът, че в производството по това дело процесуален представител на г-жа С. е бил адв. И. З..  Твърди се, че е обичайна практика е адвокатът - защитник да внася технически всички такси по делата, но с парите, които са осигурени от клиента. В конкретния случай, тъй като ответницата е била в ареста, с мярка за неотклонение парите за плащане на гаранцията са осигурени от нейни близки. В отговора са посочени двете имена и паричните средства от близките й. Твърди се, че тези пари са предавани на адв. З. и адв. В. Б., която по същото време е обслужвала правно ответницата. Направени са възражения, че заплащането на суми от клиентска сметка на адвоката не доказва плащането да е станало с негови средства.

Между страните са били безспорни следните факти: сключването на договор за правна защита и съдействие № 254062/14.08.2014 год. по силата на който адв. З. е притежавал представителна власт, учредена му с пълномощно и е представлявал и защитавал г-жа С. по образуваното против нея досъдебно производство № 79/2014 год. по описа на ДАНС; осъществянето на представителство от страна на И.З. на г-жа С. по ДП № 79/2014 на ДА”НС”; изменението на първоначално взетата мярка с Определение от 17.10.2014 год. по н.х.д. № 1391/2014 год. по описа на Специализиран Наказателен Съд, 15 с., на г-жа С. в качеството й на обвиняема, от „задържане под стража" в „Парична гаранция" в размер на 30 000 лева.; внасянето на гаранцията на 24.10.2014 год. от И.З. с платежно нареждане с уникален рег. № 42317П-АБ-9015 на „ЦКБ" АД- клон Дондуков, гр. София по ДП № 79/2014 г. на ДА”НС”, на л. 28 от делото на ОС от негова клиентска банкова сметка, ***-жа С.; връчването на покана за връщане на сумата на 31.01.2015 год. лично чрез услугата „Теле поща" на Български пощи'' АД покана от И. З. до г-жа С..

По делото са представени доказателства, че И.З. е бил действащ адвокат към момента на осъществяване на представителството на г-жа С., както е видно от копие заверено с вярност за оригинала за Адвокатска карта № УАК0383, издадена на 09.12.2010 г., притежание на адв. И. К. З..

Предявеният иск е по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 254 ЗЗД, за заплащане на разноски, направени от довереника за сметка на доверителя по договор за поръчка, в случая по договор за правна помощ. Правната квалификация, дадена от ОС, е неправилна, тъй като чл. 37 ЗА е процесуална норма, която указва специален път за събиране на вземанията на адвоката. Това не прави решението на ОС недопустимо, обаче, още повече, че са разгледани именно предпоставките за уважаване на иск за изпълнение на задължения по договор за поръчка, в случая – за правна помощ.

Искът би бил основателен, ако беше установено по делото, че е налице валиден договор за правна помощ, че действайки изправно по този договор адвокатът е направил разноски, представлявайки клиента си, като тези разноски са заплатени със средства на адвоката, а клиентът му не ги е върнал.

Действителността на договора за правна помощ и осъщественото представителство от И.З. по него са безспорно установени по делото. Безспорно е установено, че адвокатът към онзи момент И.З. е наредил от клиентска сметка, на която е титуляр, сумата от 30000 лв. за паричната гаранция на г-жа С..

Тъй като плащането на е на сума над 5000 лв., извършено по банков път, съдът и в двете инстанции е приел, че погасяване на задължение за връщане на тази сума със свидетелски показания е недопустимо, дори при твърдения за няколко частични плащания чрез суми в размер под 5000 лв. – чл. 164, ал.1, т.4 ГПК.

По делото, обаче, не е доказано по безспорен начин, че разноските за паричната гаранция са заплатени от имуществото на И.З., респективно, че му се дължи връщане на тази сума.

Статутът на клиентската сметка по чл. 39, ал.1 ЗА я изключва от имуществото на адвоката. По нея по правило постъпват суми от клиенти, като за всеки от тях следва да се води отделна партида, съобразно чл. 39, ал.4 ЗА. Адвокат З. не е доказал по делото, че клиентската му сметка е била захранена с негови лични средства, както и че по нея липсва партида на г-жа С. или че тази партида към момента на плащането не е била захранена с достатъчно средства.  

Ето защо, съставът на ВАпС приема, че предявеният иск е недоказан и подлежи на отхвърляне.

При несъвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен.

Въззиваемият дължи на въззивницата разноски за двете инстанции в размер на 612 лв.

Предвид горното , съдът

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ решение № 1332/02.07.2015 г. по гр.д. 907/2015 год. на ОС - Варна, с което В.С.С. е осъдена да заплати на И.К.З., ЕГН **********,***, сумата от 30000 лв., представляваща направените от него разноски в качеството му на неин защитник по договор за правна помощ № 254062/14.08.2014 год., внесена парична гаранция по сметка на ДА „НС” по определение от 17.10.2014 год. по НОХД 1391/2014 год. по описа на СНС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.03.2015 год., датата на предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане, както и да му заплати разноските по делото в размер на 2970 лв.,  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.К.З., ЕГН **********,***, срещу В.С.С., ЕГН **********,*** , за заплащане на сумата от 30000 лв., представляваща направените от него разноски в качеството му на неин защитник по договор за правна помощ № 254062/14.08.2014 год., внесена парична гаранция по сметка на ДА „НС” по определение от 17.10.2014 год. по НОХД 1391/2014 год. по описа на СНС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.03.2015 год., датата на предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане, на осн. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 254 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА И.К.З., ЕГН **********,***, да заплати на В.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 612 лв. разноски за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :