Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

4

 

гр.Варна, 10.01.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 12.12.2018 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

при секретаря Юлия Калчева като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 588/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от К.В.З. чрез адв. М.Н. *** срещу решение № 1408/26.07.2018 год по гр.д. № 486/2017 год на Окръжен съд Варна, с което е уважен искът с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, предявен от Д.К.А. и Г.С.М. и е прието за установено по отношение на ищците, че тя и другата ответница Н.З. не са собственици на недвижим имот, намиращ се в гр.Варна, ул. „Дрин“ № 10, ет.8, апартамент № 80 с площ от 95,60 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, перално помещение, входно антре и балкони, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.1502.126.4.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18.98/10.11.2008 год на АГКК, при граници съгласно схема на СГКК Варна: съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: № 10135.1502.126.4.33; под обекта: самостостоятелен обект №  10135.1502.126.4.19, над обекта: самостоятелен обект № 10135.1502.126.4.23, а по предходен нотариален акт, при граници: стълбище, двор, жилище от ул.“Дрин“ № 12, ул. „Дрин“ и ап. 79, ведно с принадлежащото избено помещение № 23 с полезна площ от 6,71 кв.м. при граници: изба № 25, изби към жилищата от ул. „Дрин“ № 12, изба № 22 и коридори, както и с 1,4079% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.1502.126.

Изложени са доводи, че при постановяване на решението си съдът не се е съобразил с конститутивното действие на решението по гр.д. № 5302/2014 год на Районен съд Варна, с което е възстановена запазената част на въззивницата от наследството. С оглед на това, че не е упражнила правата си по чл. 76 от ЗН в делбения процес, нито е предявила до момента иск по чл. 27 от ЗН, въззивницата счита, че до настоящия момент не е оспорила самостоятелните права на ищците и поради това те нямат правен интерес от предявения срещу нея отрицателен установителен иск. По допустимостта на иска е постановено определение № 213/07.11.2017 год по ч.гр.д. № 2863/2017 год на ВКС на РБ, Първо гражданско отделение, което не подлежи на преразглеждане. От друга страна по съществото на спора се сочи, че по отношение действителността на сделката, сключена между ищците и ответницата Н.З. съдът е следвало да зачете действието на разпоредбата на чл. 76 от Закона за наследството, както и тълкуването, дадено в ТР № 1/19.05.2004 год по т.д. № 1/2004 год на ОСГК на ВКС.

По изложените съображения въззивницата моли решението да бъде обезсилено като постановено по недопустим иск и производството по него да бъде прекратено, а в условия на евентуалност – то да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. 

Постъпил е отговор от Д.К.А. и Г.С.М., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Изтъква се, че ищците са придобили права като купувачи преди датата на образуване на съдебното производство по гр.д. № 5302/2014 год на ВРС и не са участвали в делбеното производство, поради което постановеното решение по това дело не ги обвързва и може да им се противопостави.

Отговор е постъпил и от Н.З., която е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е предявеният от ищците отрицателен установителен иск, по чиято допустимост ВКС на РБ се е произнесъл с определение № 213/07.11.2017 год по ч.гр.д. № 2863/2017 год на ВКС на РБ, Първо гражданско отделение. Въпреки това въпросът за допустимостта отново е поставен с въззивната жалба по аргумент, че въззивницата не е упражнила правата си по чл. 76 от ЗН в делбения процес, нито е предявила иска по чл. 37 от ЗН, поради което до момента не е оспорила правата на ищците, а това от своя страна ги лишава от правен интерес да водят настоящия иск. Освен, че е вътрешно противоречив, този довод е и неоснователен.

По делото е безспорно, че въззивницата успешно е провела иска по чл. 30 от ЗН за намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената й част от наследството. Установено е също, че ищците са придобили имота чрез възмездна сделка, сключена с първата ответница в качеството й на бенефициент по завещанието, преди завеждане на иска за намаляването.  Постановеното решение по този иск обаче няма обратно действие, поради което и съсобственост между ответниците не е възникнала. Обратното действие на материално-правните норми, каквато е разпоредбата на чл. 30, ал.1 от ЗН, трябва да бъде изрично предвидено в закона, а такова липсва. Следователно, преди влизането в сила на решението за намаляване на завещателните разпореждания, праводателката на ищците е била легитимирана по силата на завещанието като единствен собственик на имота и е могла свободно да се разпорежда с него.

Правният спор се е съсредоточил върху тълкуването на разпоредбите, уреждащи правата на наследника със запазена част и по-специално отменителния иск по чл. 37 от ЗН.  Във връзка с това следва да се отбележи, че не във всички случаи при уважен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН имотът се връща в наследството. Тази последица изобщо не настъпва, ако отчуждаването му е станало след изтичане на една година от откриване на наследството, или преди вписване на исковата молба за намалението. В този случай правата на третите лица се стабилизират и не могат да бъдат отменени по реда на чл. 37 ЗН, а наследниците с накърнена запазена част получават само парично уравнение на имуществените си права.

В случая е безспорно, че сделката е сключена преди вписването на исковата молба за намаляване на завещателните разпореждания, поради което тя е действителна и е породила правните си последици. Въззивницата не е упражнила потестативното си право по чл. 37 от ЗН, а само по този начин е било възможно имотът да се върне в наследството. По този въпрос съдебната практика, а и правната доктрина са единодушни. 

Решението по гр.д. № 5302/2014 год на ВРС, по което ищците не са били страна, не може да им се противопостави. Разсъжденията, изложени във въззивната жалба относно приложението на чл. 76 от ЗН и позоваването на ТР № 1/19.05.2004 год по т.д. № 1/2004 год на ВКС, се отнасят до възможностите на страните в делбения процес, какъвто настоящият не е, затова са ирелевантни за спора. Съгласно цитраното тълкувателно решение за да упражни правата си по чл. 76 от ЗН неразпоредилият се наследник е следвало да привлече приобретателя на имота като главна страна в производството по допускане на делбата. Това не е сторено, поради което и възражението за относителна недействителност на продажбата е преклудирано.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

В отговора на въззивната жалба, подаден от Д.К.А. и Г.С.М. чрез адв. М.Т. е направено искане за присъждане на разноски, но не са представени доказателства, че са били заплатени, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1408/26.07.2018 год по гр.д. № 486/2017 год на Окръжен съд Варна.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1)

 

2)