Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 42/29.03.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети март, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 589/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от Д.Т.Д. – Р. *** срещу: решение № 1293/26.07.2017 г. по гр.д.№ 739/15 г. на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени исковете по чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.45 от ЗЗД, предявени против К.П.Р. и решение № 1472/13.10.2017 г., с което е оставена без уважение молбата по чл.250 от ГПК за допълване на решението. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за уважаване на подадените въззивни жалби.

В подаден писмен отговор, в съдебно заседание и в представени писмени бележки, насрещната страна оспорва въззивните жалби.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежна страна и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са кумулативно съединени искове от Д.Т.Д. – Р. *** срещу К.П.Р.  с правно основание чл. 124 ал. 5 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД: да се приеме за установено, че за периода 12.11. 14.11.2011 г., при издаден в нейна полза изпълнителен лист, ответникът е изнесъл от жилището й документи и вещи, подробно описани в исковата молба и във въззивните жалби и за осъждането му да й заплати сумата от 36742 лв., обезщетение за  имуществени вреди,  ведно със законната лихва, считано от 14.11.2011 г.

Оспорвайки исковете, ответникът твърди недопустимост, евентуално – неоснователност. Твърди, че е живял в процесното жилище, за да полага грижи за болния си баща - поради влошени отношения между ищцата – негова майка и починалия му баща; оспорва твърденията за възникнал пожар във вилата на семейството, който да е довел до нейната неизползваемост; към датата на смъртта на П.Р. - 06.03.2010 г., ищцата живеела в апартамента на  дъщеря си и не е могла да влезе в апартамента поради факта, че нямала ключ от него след скандал с наследодателя, а жилището се обитавало от бащата на ответника, а след ноември 2008 г. - и от ответника; оспорва, че на 12.11.2011 г. е изнасял вещи на ищцата, а само свои вещи и е предал ключовете от жилището на ЧСИ Станислава Янкова на 28.11.2011 г., като непосредствено преди това съставил протокол в присъствието на нотараиус, с описание на състоянието на апартамента и вещите в него.

Прави възражение за изтекла  давност по чл.110 от ЗЗД по иска за заплащане на обезщетение, а в условията на евентуалност - за погасяване по давност на акцесорното вземане, на  основание чл.111 от ЗЗД.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че ищцата и П.С.Р., починал на 6.03.2010 г., са съпрузи от 01.09.1970 г., а ответникът е техен син. Безспорно е, че с нотариален акт от 1993 г., П.Р. е прехвърлил на сина си К.П.Р. и дъщеря си Д.П.Р. по ½ ид.ч. на всеки от тях от апартамент No 1, находящ се в град Варна, ул."Добри Чинтулов" №10, срещу задължението за издръжка и гледане на прехвърлителя и съпругата му, при запазено право на ползване, последван от решение по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора в частта относно прехвърленото право на собственост в полза на ответника.

 Безспорен е факта, че между страните в настоящото производство са водени множество дела, а К.Р. е осъден да предаде на майка си – ищцата процесния апартамент, находящ се в град Варна, ул."Добри Чинтулов" № 10, като с протокол от 30.11.2011  г. на ЧСИ Станислава Янкова, рег. No 719 по изп.д. 20117190400218 е извършен въвод във владение. От него се установява, че с протокол от 28.11.2011 г. длъжникът е предал ключовете от имота доброволно и е констатирано наличието на  описаните в протокола вещи.

  С констативен протокол No 7, том III, рег. No 3866/28.11.2011г., съставен от Надежда Асенова – помощник нотариус на Диана Бейлерян – нот. с рег. No 012 на НК е установено състоянието на процесното жилище в момента на предаване на ключовете на ЧСИ.

Съдът е събрал многобройни доказателства, установяващи здравословното състояние на ищцата след счупване на подбедрицата й през 2009 г., фактури и касови бонове за заплащане на ток, вода и консумативи за обект Вилна зона „Траката“, за закупуване на стоки за бита, както и множество жалби срещу ответника с твърдения за отнети вещи, придружени с обяснения от К.Р. и протокол за полицейско предупреждение.

Приложено е постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.11.2012 г. на РП- Варна, постановено по ДП No 219/ 2012 г. на Второ РУП при ОД на МВР – гр. Варна, с което е прекратено наказателното производство срещу неизвестен изършител за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, образувано по жалба на ищцата срещу ответника с твърдение, че за периода 12.11.2011 г. – 14.11.2011 г. К.Р. изнесъл от апартамента й нейни вещи – мебели, дрехи, книги, бижута и др.

С присъда по НОХД No 3425/2012г. на ВРС, 3 с-в К.П.Р. е признат за невинен в това, че за периода от 07.03.2010 г. до 02.02.2011 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от Д.Т.Д. – Р. и Д.П.Р. свое действително право на съсобственост, като ги лишил от възможността да упражнят правото си на ползване и правото на съсобственост върху процесния апартамент и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.323 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК; с присъда по НОХД No 4448/2010г. на ВРС, 22 с-в К.П.Р. е признат за невинен в това, че на 07.03.2010 година в град Варна противозаконно останал в същото жилище след изрична покана да го напусне – престъпление по чл. 170 ал.4 от НК  и  е оправдан по него;  признат е за невиновен и в това, че на 18.03.2010 година в град Варна се заканил на Д.Т.Д. – Р. с престъпление срещу  нейн имот, като декларира неверни данни по отношение на правата й -  престъпление по чл.144 ал.1 от НК  и  е оправдан по него.

С писмо от МВР, ГД „ПБЗН“, ОУ „ПБЗН – Варна, адресирано до ответника се установява, че на 01.02.2006 г. след получено съобщение за пожар в пристройка към вила, на адрес: м-ст „Траката“, ул. 11, No 18, гр. Варна, произшествието е ликвидирано, а в резултат от пожара са нанесени материални щети на покривната конструкция на пристройка към вилна сграда с площ на унищожената част от пристройката 16 кв.м. Други сгради не са засегнати от пожара.

Писмените доказателства установяват, че на посочения адрес в местн“Траката“ за периода от 27.02.2006 г. – 04.12.2010 г. е консумирана електроенергия; с пълномощно, рег. No 5116 от 29.12.2009 г. на нотариус с рег. No 012 Петър Р. е упълномощил ответника да получава пенсията му; представени са касови бележки, фактури и гаранционни карти за закупени от ответника уреди и заплатени разходи за лечението на баща му П.Р..

Гласните доказателства – показанията на свид. на ищцата и тези на отвеника, установяват противоречиви факти, като общото в показанията на двете групи свидетели са силно влошените отношения между страните.

Съдът е изслушал и приел заключения на четири единични и една тройна съдебно-оценителни експертизи относно пазарната стойност на вещите по исковата молба с уточненията към нея, които заключения за приети за обективно и компетентно дадени.

Правилен е изводът, че за основателността на  претенциите е от значение доказването при условията на пълно и главно доказване, че действията на ответника осъществяват състава на чл. 206 ал.1 от НК - противозаконно присвояване на  чужда движима вещ, която ответникът владее или пази и че от това деяние са причинени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с деянието на ответника.

Предпоставките за основателността на установителния иск по чл. 124 ал. 5 от ГПК са налице, когато  установяването на престъпното обстоятелство е от значение за гражданско правоотношение и когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК.

В случая образуваното наказателно производство за  престъпление по чл. 206 ал.1 от НК е прекратено, тъй като съгласно на чл.218в, т.2 от НК е от частен характер, а в преклузивния шестмесечен срок тъжба от ищцата срещу сина й не е подавана. Подробно и правилно съдът е мотивирал неоснователността на възраженията на ответника за недопустимост на установителния иск, тъй като настоящата хипотеза не попада сред посочените в чл. 124, ал.5 ГПК и е направил извод за неговата допустимост.

Многобройните писмени и гласни доказателства по делото установяват силно влошени отношения между страните, които през годините са се наслагвали и влошавали непрекъснато, но не установяват релевантните за спора факти, а именно - че процесните вещи са били собственост на ищцата. Доказателтвата за закупуването на част от тях не установяват конкретната собственост; живеейки заедно с баща си в процесното жилище, ответникът безспорно е притежавал и лични вещи, които при напускането му е изнесъл. Не е  установено - при условията на пълно и главно доказване, че ищцата е съхранявала вещите си в процесния апартамент, в който не е живеела и че ищецът е изнесъл именно тях от през периода от 12.11.2011 г. до 14.11.2011 г. В този смисъл е и приложения нотариално заверен констативен протокол, установяващ, че част от вещите /фотьойли, маса, шкафчета, секции, книги и др./, за които се твърди, че са изнесени от ответника, към момента на съставянето му - 28.11.2011 г., са били налични в апартамента.

Предвид недоказването на факта, че с действията си ответникът е осъществил състава на престъплението „обсебване“, предявеният иск е неоснователен. Неоснователен е и искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД, доколкото претенцията по него, заявена като кумулативна, е обвързана от установяване на престъпното обстоятелство – престъплението „обсебване“, което съдът правилно е приел, че не е установено. Обжалваното решение, с което исковете са отхвърлени следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза ва въззиваемия бъде присъдена сумата от 1800 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция. Възражението на въззивницата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно – съобразно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за определяне на размера на адвокатските възнаграждения.

Неоснователна е и въззивната жалба срещу постановено решение по реда на чл.250 от ГПК. Предявеният срещу К.Р. иск за сумата от 11808.00 лева с правно основание чл.88, ал.1,изр.2 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на вреди в резултат от неизпълнение на договора, предмет на нотариален акт № 22/1993 г. не е предмет на настоящото производство. След уточняване на петитума на претенцията, с определение от 3.06.2015 г. производството по делото е разделено и искът е изпратено за разглеждане от ВРС  по гр.д.№ 6654/15 г., а впоследствие – прекратено поради оттегляне на иска. Постановеното решение по реда на чл.250 от ГПК следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения, варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1293/26.07.2017 г. по гр.д.№ 739/15 г. на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени исковете по чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.45 от ЗЗД, предявени Д.Т.Д. – Р. против К.П.Р. и решение № 1472/13.10.2017 г., с което е оставена без уважение молбата на Д.Т.Д. – Р. по чл.250 от ГПК за допълване на решението.

ОСЪЖДА Д.Т.Д. –Р.,  ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Р., ЕГН ********** ***, сумата от 1800.00 /хиляда и осемстотин/ лева – разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                                       2.