РЕШЕНИЕ

 

167

Гр.Варна, 13.12.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на пети декември 2018 г., в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                           Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия Петрова в.гр.д. 589 по описа на Апелативен съд – Варна за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 589/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на П.Д.Я. против решение № 1037/11.06.2018 г., постановено по гр.д.№1876/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са уважени исковете на М.С.Х. против П.Д.Я. по чл.23, ал.1 СК и е прието за установено между страните, че М.С.Х. е едноличен собственик на придобитите по време на брака между страните недвижими имоти, поради трансформация на лично имущество, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 10135.3517.13.1.75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Варна, ул."Под игото" № 2, бл. 26, вх. Г, АПАРТАМЕНТ№ 75, находящ се в жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3517.13 с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, на едно ниво, състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня-тоалет, килер и входно антре с площ от 79.98 кв. метра, заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение, с площ от 8.71 кв. метра при граници по предходен документ за собственост: от всички страни-коридор, горе-избени помещения от първи сутерен, като самото избено помещение е разположено на втори сутерен, както и 1,2342 % ид.ч. от общите части на сградата и от припадащата се част от правото на строеж върху държавно дворно място в 15-ти подрайон на град Варна; ОФИС № 1, част от апартамент 1, с одобрен екзекутив за разделяне, с идентификатор № 10135.1503.99.1.30  по кадастрална скица одобрена със Заповед №РД 18-98 от 10.11.2008г. на ИД на АГКК, находящ се на партерния етаж на жилищната сграда на ул. "Коста М. Тюлев" №22 в град Варна, Община Варна, Област Варна, със застроена площ 39.12 кв. м., състоящ се от едно помещение, баня, с тоалетна и дворна тераса, заедно със съответните 3.55 % идеални части от общите части на сградата под №1 и правото на строеж върху ПИ с идентификатор №10135.1503.99, стар идентификатор УПИ 1-9, кв. 354, 10 микрорайон по плана на град Варна, целият с площ от 242 кв.м., при граници по скица: улица "Коста М. Тюлев", ул. "Радецки" и УПИ II-8 и със същото решение П.Д.Я. е осъден да заплати на М.С.Х. сумата от 1 374,26 лв., представляваща заплатените от ищцата държавни такси, както и на адв. Д.Г.Ч. *** - сумата от 5 152,77 лв., представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и защита, осъществена в полза на ищцата М.С.Х. на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Въззивникът е настоявал, че решението на окръжният съд е неправилно – незаконосъобразно и необосновано по подробно изложени съображения, като е молил за отмяната му, за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските.

Въззиваемата М.С.Х., чрез адв. Д.Ч., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по изложени съображения за неоснователността й е молила за оставянето й без уважение и потвърждаване изцяло на решението, евентуално за приложение на чл. 23, ал.2 СК, както и за присъждане на сторените по делото разноски, включително и в полза на адвокат Ч. на адвокатски хонорар по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от страните е поддържала съответно въззивната жалба и отговора.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за недопустимо по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на М.С.Х., с която срещу П.Д.Я. са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 23 ал. 1 от СК за приемане за установено, че ищцата е собственик въз основа на трансформация на лично имущество на два недвижими имота, придобити през време на брака й с ответника, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 10135.3517.13. 1. 75 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Варна, ул."Под игото" № 2, бл. 26, вх. Г, АПАРТАМЕНТ№ 75, находящ се в жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3517.13, представляващ жилище от две спални, дневна, кухня, баня-тоалет, килер и входно антре с площ от 79.98 кв., заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение, с площ от 8.71 кв. метра,  разположено на втори сутерен, както и 1,2342 % ид.ч. от общите части на сградата и от припадащата се част от правото на строеж върху държавно дворно място в 15-ти подрайон на град Варна; ОФИС № 1, част от апартамент 1, с одобрен екзекутив за разделяне, с идентификатор № 10135.1503.99.1.30 по кадастрална скица одобрена със Заповед №РД 18-98 от 10.11.2008година на ИД на АГКК, находящ се на партерния етаж на жилищната сграда на ул. "Коста М. Тюлев" №22 в град Варна, Община Варна, Област Варна, със застроена площ 39.12 кв. м., състоящ се от едно помещение, баня, с тоалетна и дворна тераса, заедно със съответните 3.55 % идеални части от общите части на сградата под №1 и правото на строеж върху ПИ с идентификатор №10135.1503.99, стар идентификатор У ПИ 1-9, кв. 354, десети микрорайон по плана на град Варна, целият с площ от 242 кв.м., при граници по скица: улица "Коста М. Тюлев", ул. "Радецки" и УПИ II-8.

Ищцата е поддържала, че двата имота са придобити чрез договори за покупко- продажба, съответно на 22.05.1996 г. (за апартамента) и на 05.11.2009 г. (за офиса), сключени по време на брака й с ответника, продължил от 27.10.1991г. - до прекратяването му с развод с решение № 2040 от 15.04.2014г. по гр. дело № р17402 по описа за 2013 година на ВРС. Твърдяла е, че имотите са нейна лична собственост, защото са придобити изцяло с нейни лични средства – дарени й от родителите й пари за покупката им.

Ответникът е оспорил исковете като е навел и възражения за недопустимостта им, предвид наличието на утвърдено по бракоразводното дело споразумение за уреждане на имуществените им отношения, за изтичане на едногодишен преклузивен срок за предявяване на исковете и евентуално  -за неоснователността им, поради придобиване на имотите  по време на брака с общи средства.

Установено е по делото, че страните са сключили граждански брак на 27.10.1991г. С договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 90, том XVI, дело № 4389 от 1996 г. на нотариус О. С., вписан в СВ вх. per. № 4279, том 121, 221, Ю. Е. Ц. и Д. К. Ц. са продали на ответника П.Д.Я., (по време на брака му с ищцата М.С. Я.) собствения си апартамент № 75 в гр.Варна, ул. „Под игото“ №2, бл.26, ,вх.Г, ет.1. Реално заплатената цена по сделката, съгласно приетото за безспорно установено между страните по настоящото дело, е в размер на 21 000 дойче марки и 400 000 лв. С договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт № 79, том V, рег.№ 9962, дело № 867/2009 г. на нотариус О. Ш., вписан  службата по вписванията – Варна вх.рег.22236 от 06.11.2009 г., акт №113, том LXIII, дело № 13626, Д. Д. А. е продала на М.С. Я. (по време на брака й с ответника) офис №1 на партерен етаж на жилищна сграда в гр.Варна, ул.“ Коста М.Тюлев“ №22. Действително  уговорената и платена по сделката цена е в размер на 26 500 евро, според приетото по делото за безспорно между страните обстоятелство.

Бракът на страните по делото е сключен при действието на Семейния кодекс от 1968 г. и е прекратен по време на сега действащия Семеен кодекс от 2009 г. Съгласно чл.51, ал.1 СК, при развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношение и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат, но не са длъжни, да се споразумеят и за други последици на развода. При действието на СК от 2009 г. във всяко производство по развод уреждането на имуществените отношения на съпрузите е факултативен, а не задължителен елемент на споразумението. При това законодателно разрешение съпрузите могат да не включат в споразумението клаузи относно имуществените си отношения, но ако ги включат, в тази част споразумението е с характер на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, а в зависимост от изразената от съпрузите воля може да породи и вещно-транслативен ефект от момента на влизане в сила на решението за развод. Споразумението, което съпрузите представят пред бракоразводния съд, е с договорен характер. В частта относно имуществените отношения между съпрузите споразумението е насочено към доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се избегнат възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото пред време на брака имущество и отнасянето им за разрешаване по съдебен ред. В рамките на свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД) съпрузите имат правото да уредят материалноправните последици от прекратяване на брака поради развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска имуществена общност вещи и права върху вещи. Законът им позволява със споразумението да уговорят нещо различно от следващото се по закон съотношение на квотите в съсобствеността, която разводът трансформира от бездялова в обикновена и не ги задължава да се придържат към правилата на Семейния кодекс за определяне на по-голям дял на някой от тях. Със споразумението те могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят съсобствеността, като могат да се съобразят или да се отклонят от правилото за равенство на дяловете, отчитайки личния принос на всеки от тях, вложените лични средства в придобиването им, както и други обстоятелства. Възможно е определянето на по-голям дял на единия от съпрузите, макар приносът му за придобиване на имуществото да не надхвърля значително приноса на другия съпруг или вложените от него лични средства в придобиването на отделна вещ да са незначителни, както и обратно – да се уговори равенство на дяловете, макар да са налице основания по смисъла на СК за определяне на по-голям дял на единия от тях. В тези случаи доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД и поражда вещно-превърлително действие от момента на влизане в сила на решението за развод (т.8 от ППлВС №5/15.03.1978 г.). Възможно е обемът на правата на съпрузите да е определен и съобразно действителното правно  положение. Тогава споразумението е с характер на установителен договор.

В настоящия казус, бракът между страните е прекратен с развод с решение № 2040 от 15.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 17402/2013 г. по описа на Варненския районен съд на осн. чл.50 от СК. Със същото решение, съдът е утвърдил и постигнатото по реда на чл.51, ал.1 СК между П. и М. Я. споразумение, с което те са уредили и имуществените си отношения. Съгласно т.8 от утвърденото от съда споразумение на бившите съпрузи, след прекратяване на брака, придобитото по време на брака имущество остава в обикновена съсобственост при равни квоти. Така изразената воля на съпрузите обхваща и квотите им в съсобствеността върху придобитото по време на брака имущество, като те са се споразумели, че тези квоти в съсобствеността ще бъдат равни. При това положение, щом в споразумението съпрузите са изразили воля какви да са квотите им в съсобствеността, предвиденото в чл.9 и чл.20а ЗЗД и законовата възможност за вещно –транслативен ефект на споразумението с решението за развод, изключват в следващ исков процес да се установява пълна трансформация на лично имущество или различни квоти. Именно, защото целта на това споразумение, в случая включващо изрично определяне на обема на правата на бившите съпрузи и квотите им в съсобствеността, е да препятства бъдещите им спорове по повод собствеността върху придобитото през време на брака имущество, недопустимо е в последващ исков процес да се установява, че дадено имущество е лично такова на единия съпруг поради пълна трансформация на негово лично имущество или да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл.21 от СК.

В този смисъл, предявените искове са недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено, а решението на първата инстанция като недопустимо следва да бъде обезсилено.

С оглед изхода от спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, М.С.Х. следва да заплати на П.Д.Я. и сторените от същия разноски. Посочените от ищеца в списъка по чл.80 от ГПК пред първата инстанция разходи за превод и за копирни услуги в общ размер от 264,50 лв. не съставляват съдебно-деловодни разноски по см. на ГПК, поради което те не следва да бъдат възлагани в тежест на насрещната страна. Възнаграждение в полза на адвоката за първоинстанционото производство също не следва да бъде присъждано, доколкото в договора за правна защита и съдействие от 05.04.2018 г. е визирана само разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв без да е  посочено основанието, на което е оказана безплатна правна помощ  (в тази насока е трайната съдебна практика – определение № 368/06.07.2015 г. по ч.т.д. № 733/2015 г. II т.о.; определение № 616/05.06.2017 г. по гр.д. № 5089/2016 г., IV г.о.; решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., II т.о. и др.). За въззивното производство, П.Я. е сторил разноски за държавна такса в размер на 682,13 лв. и за адвокатско възнаграждение от 5000 лв., които М.Х. следва да му заплати. Възражението на последната по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е договорено в размер на 5000 лв., т.е. изчислено е под минималния размер от 5 152,77 лв. по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1037/11.06.2018 г., постановено по гр.д.№1876/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд  и ПРЕКРАТЯВА  производството по делото.

ОСЪЖДА  М.С.Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на П.Д.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, офис партер, сумата от 682,13 лв. – заплатена държавна такса и сумата от 5000 лв. – платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: