Р Е Ш Е Н И Е

43

гр. Варна, 25.03.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесетата година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

Прокурор Вилен Мичев,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 59 по описа за 2016-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по две въззивна жалба на В.Ц.Л. ЕГН **********,***, срещу решение № 223/23.10.2015 год. по гр.д. 587/2013 год. на ОС Шумен, с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.1 и 3 ЗОДОВ за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 290000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 206000,40 лв., ведно с лихвите върху двете главници, считано от 15.12.2000 год. до окончателното им изплащане, поради погасяване на исковите претенции по давност, като е осъден да заплати д.т. в размер на 10 лв. и разноски в размер на 600 лв. по сметка на ШОС.

В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно, че е постановено при нарушение на съществени процесуални правила, при разместена доказателствена тежест, при неправилно преценен момент на началото на погасителната давност за претенциите, оспорен е фактът на връчване на постановлението за пректяване на наказателното производство на ищеца. Иска се уважаване на исковете.

Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Прокуратурата на РБ. В съдебно заседание жалбата се оспорва.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС са предявени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 и 4 ЗОДОВ на В.Л. против Прокуратура на Република България и Окръжен съд-гр.Варна,с правно основание на исковете по чл.2ал.1,т.1 и 3 от ЗОДОВ, за солидарно заплащане на  обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 290 000 лева,както и сумата от 20 600,40 лева-обезщетение за претърпени имуществени вреди,ведно с лихвите върху  двете главници,считано от 15.ХІІ.2000 година до окончателното им изплащане, вследствие незаконно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление. Твърди се, че вредите са пряка и непосредствена последица от осъждането на г-н Л. на 8/осем/години лишаване от свобода за престъпление по чл. 212 а, ал.1, т.З, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.18, ал.1 и чл. 54 от НК, с присъда № 53/14.08.1985 г., постановена по НОХД № 340/1985 г.,  на Окръжен съд-Варна/ВОС/. Със същата присъда било зачетено предварителното задържане  на подсъдимия,ищец по настоящото дело,считано от 22.І.1985г. до 15.VІІІ.1985 г. Присъдата, постановена от ВОС ,била приведена в изпълнение на 21.04.1987 г. С решение № 558/01.11.1990 г. ВС на НРБ, II н.о., по реда на надзора  отменил присъда № 53/14.08.1985 г, постановена по НОХД № 340/1985 г, на ВОС и  върнал делото за ново разглеждане от стадия на предварителното разследване. След освобождаването на ищеца от Затвора Плевен.  на 8.VІІІ.1990 година  в изпълнение на посоченото по-горе решение № 558/1.ХІ.1990г. на  ВС на НРБ, през следващите 22 години никой от органите  на предварителното  производство не го потърсил,нито му е съобщавал нещо по случая. След като ищецът предприел действия по пенсионирането си през 2012 година, научил, че образуваното   срещу него сл. дело № 3/1985 година, по описа  на Окр.Сл.Сл.-Варна, за престъпление по чл.202, ал.1, т.1 от НК, било прекратено на 15.ХІІ.2000 г. от Варненска районна прокуратура /ВРП/, което прекратяване било потвърдено  с постановление № 3284/2000 г. от 17.І.2001г. на Окръжна прокуратура-Варна. За прекратяването  ищецът научил от представеното по заведено от него административно дело № 358/2012г. на АС-Шумен писмо от 22.ІІ.2013 г. на Районна прокуратура-гр.Варна. Сл.дело № 3/1985 година на Окръжна следствена служба/ОСл.С/ гр.Варна било образувано срещу ищеца през м.януари 1985 година,като той бил задържан под стража на 22.І.1985 година.Поради задържането му  не могъл да  се грижи пълноценно за семейството си-съпруга и две малки деца.Общо заплатените от ищеца  парични суми през този период  като парична гаранция от 200 лв. за освобождаването му от ареста на   15.VІІІ.1985 г.,разноски по делото в размер на 537,40 лв., възстановяване щетата по експертизата – 17863 лв. и ½ и.ч. от стойността на конфискуван л.а. ”ВАЗ 2103”- в режим на СИО, възлизали на 20 600,40 лева. Твърди се в исковата молба, че при и по повод  предприетото срещу него наказателно преследване,в т.ч. и при  престоя му в затвора,той претърпял  неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа и доброто му име, изпадане в депресия, влошаване на здравето, отделяне от семейството и др. Твърди се, че наказателното производство не се покрива от критерия ”разумен срок” съгласно ЕКЗПЧ и практиката на ЕСПЧ,тъй като от образуването на сл.д. № 3/1985г. и задържането му под стража на 22.І.1985г., връщането на делото и завеждането му в ОСл.Сл. Варна. на 23.ХІ.2000г. с вх.№ 14585/2000 г.,прекратено с постановление от  15.ХІІ.2000 г. от Районна прокуратура Варна, потвърдено с постановление на Окръжна прокуратура-Варна, с вх. № 3284/2000 г. от 17.І.2001г. изтекли общо 15 г. и 11 месеца.Този срок за ищеца бил дори по-дълъг, с оглед на обстоятелството, че научил за прекратяването на следственото дело едва  с представеното по заведено от него административно дело № 358/2012г. на АС-Шумен писмо,изх.№14585/2000 г. от 22.ІІ.2013г. на Районна прокуратура-гр. Варна.

Впоследствие производството срещу ОС Варна е прекратено с влязло в сила определение.

Срещу исковата молба е подаден писмен отговор, в който исковете са оспорени. Направено е възражение, че е  изтекъл общият  5-годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД по отношение на главницата, а за лихвите - 3 годишният давностен срок по чл.111 от ЗЗД, поради което исковите претенции били погасени по давност. По съществосе твърди, че исковите претенции са изцяло неоснователни и недоказани. Алтернативно е направено възражение, че размерите на претендираните обезщетения са прекомерно завишени.

ОС е дал правна квалификация на исковете, която и настоящата инстанция споделя: твърди се незаконно повдигнато и поддържано обвинение в рамките на наказателно производство, в което мярката за неотклонение е била и задържане за 7 месеца под стража, впоследствие парична гарания, като производството е прекратено, макар и на неизвестно основание – чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ; както се твърди лишаване от свобода и излежаване на присъда по НК, по влязла в сила присъда, която впоследствие е отменена, а наказателното производство по нея е прекратено, т.е. лицето не е оправдано с друга влязла в сила присъда, което би квалифицирало иска по т.4 на чл. 2, ал.1 ЗОДОВ, а на практика е излежано наказание по обвинение, по което производството е прекратено, т.е. без присъда, което квалифицира иска като такъв по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ.

В разпоредбата на т.3 на посочения текст на чл.2, ал.1 ЗОДОВ следваше да се докаже прекратяване на наказателното производство в някоя от хипотезите:  ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. По делото липсват доказателства относно причината за прекратяване на наказателното производство, същата не е доказана от страната, което прави и този предявен иск неоснователен.

Фактическата обстановка по делото не е била спорна между страните, освен по отношение на факта на съобщаване на акта за прекратяване на наказателното производство.

На 23.І.1985 година,с постановление по сл.д. №3/1985 година на ОСл.С-гр.Варна, срещу г-н В.Л. е повдигнато обвинение за квалифицирано деяние –присвояване  по чл.202ал.1 от НК, като същият в качеството си на обвиняем е задържан под стража до 15.VІІІ.1985 година,след което е освободен от ареста под парична гаранция. През този период, на 19.ІІІ.1985 година срещу него е повдигнато ново обвинение за документна измама по чл.212ал.4 от НК. С постановление от 3.V.1985 година срещу същия обвиняем е повдигнато  обвинение по чл.212, ал.1,т.3 от НК.

С присъда № 53 от 14.VІІІ.1985 година по НОХД № 340/1985 г. на Варненския окръжен съд, подсъдимият В.Л. е признат за виновен в извършване на документна измама в особено  високи размери и представляваща особено тежък случай - продължавано престъпление по чл.212а, ал.1, т.3, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.18 ал.1 и чл.54 от НК и му е наложено наказание ”лишаване от свобода” за срок от 8 години при ”строг” първоначален режим. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, считано от 22.І.1985г.до 15.VІІІ.1985 година. Постановена е и конфискация на част от имуществото му, като е лишен от правото  да заема ръководна обществена длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с управлението, отчитането и пазенето на обществени пари и стоково-материални ценности за срок от 10 години.

С решение № 482 по ВНОХД № 543/1985г., влязло в сила на 24.І.1986 г., Върховният съд на НРБ, І н.о., е изменил първоинстанционната присъда само в частта относно конфискацията на ½ и.ч. от дворното място, а в останалата част е оставил присъдата в сила. Присъдата е приведена в изпълнение на 21.ІV.1987 г. След изтърпяване ефективно на 3 г. и 4 месеца лишаване от свобода, В. Л. е  бил освободен от на дата 8.VІІІ.1990 година от затвора, в изпълнение на Решение № 558/1.ХІ.1990 г. на ВС на НРБ,ІІ н.о., с което по реда на надзора е отменена Присъда № 53/14.VІІІ.1985 г. по НОХД № 340/1985 г. на Окръжен съд - Варна и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на предварителното производство.

Следствено дело № 3/1985 г. на ОСл.С - Варна е прекратено с постановление от  15.ХІІ.2000 г. от Районна прокуратура Варна, потвърдено с постановление на Окръжна прокуратура - Варна ,с вх. № 3284/2000 г. от 17.І.2001г.

По жалба на г-н Л. е образувано адм.дело № 358/2012г.по описа на АС Шумен, по заведен от В. Л. спор за признаване на осигурителен /трудов/ стаж за времето от 21.ІV.1987г. до 8.VІІІ.90г., през който период той е изтърпявал наказание ”лишаване от свобода” в изпълнение на описаната присъда. По това административно дело е изискана информация за следственото дело, като в отговор са получени следните данни: писмо-удостоверение на Районна прокуратура-Варна, изх.№ 14585/2000 от 22.ІІ.2013г., изпратено до Административен съд-Шумен, според което материалите по сл.д. № 3/1985г. са унищожени и не е възможно  да се посочи основанието, на което е прекратено следственото дело; уведомително писмо на Окръжна прокуратура-Варна, изх. № 3980/12 от 12.ІІ.2013г., изпратено до Административен съд-Шумен, след 1990 година, в ОП – Варна няма никакви документи за В.Л.; справка № 14585/2000 от 15.ІІ.203г.,изготвена на РП-Варна и изпратена до Административен съд-Шумен.

Твърдението на ищеца и въззивник г-н Л. е, че от 1990 год. той не е бил търсен по следственото дело и не му е било известно какво се случва с наказателното производство, като не е получавал никакви уведомления. Това негово твърдение, обаче, е изцяло в негова полза и то следва да бъде доказано от него, въпреки че е „отрицателен” факт, който според едно от теченията в правната доктрина не може да се докаже, тъй като не оставя следи.

В хода на наказателното производство постановлението за прекратяване на следственото дело е било обжалвано пред Окр Прокуратура Варна и този факт не е бил спорен между страните. Унищожаването на материали по следствено дело може да бъде извършено само и единствено след приключването му с влязъл в сила акт. Няма никакво основание съдът да приеме, че Прокуратурата на РБ или ОСС е действала незаконосъобразно, унищожавайки неприключило с влязъл в сила акт следствено дело, тъй актовете на държавните органи, включително и на съдебната власт, към която принадлежат Прокуратурата на РБ и ОСС. Самото унищожаване на праписка по дело след архивирането му е правен акт, който по презумпция е законен и настъпва при определени предпоставки за това – приключване на делото и изтичане на срока за пазенето му. Твърдението, че този акт е незаконен не е отрицателен факт и следва да бъде доказано от страната, която черпи право от него – в случая това е г-н Л..

По делото са предявени искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в рамките на наказателно производство, което впоследствие е прекратено, както и от излежаване на присъда, която впоследствие е отменена, а накателното производство е прекратено.

По отношение на първия иск по т.3 на чл. 2, ал.1 ЗОДОВ, същият е неоснователен при положение, че не е доказана причината за прекратяване на наказателното производство.

По отношение на втория иск по т.1 на чл.2, ал.1 ЗОДОВ относно излежаване на наказание по присъда, която е отменена и на практика без основание, искът е основателен. Доказано е, че г-н л. е излежал без основание наказание „лишаване от свобода” ефективно, като е претърпял значителни неимуществени вреди от това, откъсвайки се от семейството си, търпейки най-малкото ограниченията на наложеното му наказание и влошаването на здравето му след това. Справедливият размер на понесените и доказани вреди би следвало да се определи в пъти по-малко от претендирания размер. Не е доказано имуществените вреди да са понесени от търпенето на наказанието, по-скоро те са относими към защитата по обвинението.

И двата иска, обаче, дори и при пълната им основателност, са погасени по давност.

Исковата молба е заведена на 04.10.2013 год. В справките, получени от РП и ОП Варна е отбелязано, че постановлението за прекратяване на следственото дело от 15.12.2000 год. на РП е изпратено по жалба в ОП и е върнато като потвърдено на 17.01.2001 год. Следва изводът, че постановлението на ОП Варна най-късно към 17.01.2001 год. е било вече съобщено на страните и влязло в сила, тъй като в противен случай не би било налице основание нито за връщането му, нито за унищажаване след изтичане на срока за пазене на преписката по делото. Това е и началната дата, от което става изискуемо вземането за твърдяните вреди от наказателното преследване / т.4 от ТР № 3 от 22.ІV.2005г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК / .

Следователно, към момента на завеждане на исковата молба петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД за упражняване на правата на г-н Л. по заявените претенции е изтекъл.

Погасяването  по давност на вземанята по главните искове влече след себе си и погасяване по давност на субсидиарните искови претенции.

Предвид съвпадане на крайните изводи на ОС с тези на АпС, решението следва да се потвърди.

Разноски за въззивната инстанция не следва да се присъждат.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение решение № 223/23.10.2015 год. по гр.д. 587/2013 год. на ОС Шумен.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: