РЕШЕНИЕ

22

Гр. Варна, 27.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

 Секретар В.Т.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 591 по описа за 2013-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по ДВЕ въззивни жалби срещу решение № 41/05.11.2013 год. по гр.д. 142/2013 год. на ОС Търговище, с което Прокуратерата на РБ е осъдена да заплати на С.Л.Д. ***, сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 202, ал.2, т.1, чл. 311, ал.1 и чл. 319 вр. чл. 26 НК, повдигнато по досъдебно производство № 99/2010 год. на ОД на МВР Търговище, пр.пр. № 896/2010 год. на РП Търговище, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 вр. чл. 4 ЗОДОВ, ведно със законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД, считано от 14.05.2013 год.; като е ОТХВЪРЛЕН същият иск за разликата над 4000 лв. до 25001 лв. Присъдени са и разноски, платими от Прокуратурата на РБ в размер на 303 лв. в полза на С.Д..

Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу осъдителната част на решението. Излага се, че не са доказани твърдените вреди по вид и характер. Евентуално се претендира намаляване размера на обезщетението.

Подадена е жалба от ищцата С.Л.Д. ***, срещу решението в отхвърлителната му част. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и решението му е необосновано – атакува се определеният размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които включват и заболяване. Претендира се уважаване на иска след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, присъждане на законната лихва от предявяване на исковата молба и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Срещу жалбите не са постъпили писмени отговори.

В с.з. се е явил представител на Прокуратурата на РБ, който е оспорил жалбата на насрещната страна.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред ОС са предявени искове по чл.2, ал.1, т.3  от ЗОДОВ в размер на 25 001 лв. и по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Ищцата е твърдяла в исковата молба, че на 20.02.2012г. срещу нея са повдигнати обвинения по образувано досъдебно производство №99/2010г. на ОДМВР-Търговище за престъпления по чл.202, ал.2, т.1 във вр.с чл.201 и чл.26, ал.1 от НК, по чл.311, ал.1 във вр.с чл.20, ал.3-4 и чл.26, ал.1 от НК и по чл.319 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, прекратено поради недоказаност с постановление от 10.12. 2012 г. на Районна прокуратура-гр.Търговище и потвърдено по съдебен ред. Въведени са твърдения за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконното наказателно преследване, изразяващи се в притеснения и други неблагоприятни изживявания, болки и страдания от влошаване на здравословното й състояние, отнемане на гражданските й права, включително да пътува извън пределите на страната и невъзможност да води нормален живот.

Срещу исковата молба е подаден писмен отговор в срок пред ОС, в който насрещната страна, Прокуратурата на РБ, е оспорила претенцията като неоснователна, евентуално завишена по размер.

По делото е установено, че повдигнатото на ищцата обвинение е свързано със заеманата от нея длъжност в периода от 15.10.2003 г. до 28.05.2010 г. - председател на СРС на КТ“Подкрепа“-гр.Търговище, като с постановление от 20.02.2012г. по образуваното на 09.05.2001г. досъдебно производство №99/2010 г. на ОД на МВР-Търговище, пр.пр.№896/2010г. на ТРП  в това й качество е привлечена като обвиняем с обвинение в престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода от м.юни 2007г.  до 11.06.2010г. в гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление е присвоила чужди пари в големи размери - сумата 27 325.70 лв., връчени й в това й качество и поверени й да ги пази, и управлява, а с постановление от 20.08.2012 г. по същото досъдебно производство е привлечена като обвиняема и в престъпление по чл.311, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК за това, че в посоченото  качество и при условията на продължавано престъпление, в гр.Търговище, в кръга на службата си подбудила и подпомогнала неизвестен извършител на състави официален документ - касова книга, в която са удостоверени неверни обстоятелства относно плащане на ел.енергия на 12.09.2007 г. в размер на  712 лв., както и по чл.319 във вр.с чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от края на 2009 г. до 11.06.2010 г. и при условията на продължавано престъпление, в гр.Търговище е скрила чужди документи-ПКО №215-318/2007г. и РКО №1-211/2007г. ПКО за 2008-2009г.-11.06.2010г., с цел да причини вреда на СРС на КТ“Под-крепа“-гр.Търговище и да набави за себе си облага в размер на 27 325.70 лв., като й е определена мярка за неотклонение ”подписка”. С постановление от 10.12.2012 г. на ТРП наказателното производство е прекратено, като е прието, че макар и да е установена липса в посочения размер, то липсват доказателства за присвояване, невярно документиране и укриване на документи от ищцата. Прекратяването е потвърдено по съдебен ред с определение №385/28.12.2012г. по ч.н.д.№955/2012г. на Търговищкия районен съд и с определение №34а/15.02.2013г. по в.ч.н.д.№28/2013г. на Търговищкия окръжен съд.

По делото са събрани гласни доказателства, показанията на свидетелите М. Н. и В. В., от които се установява, че по време на воденото срещу нея досъдебно производство ищцата е изпаднала в депресивно състояние, изпитвала притеснения и терзания по повод повдигнатите й обвинения, чувство за накърнена чест и достойнство, опетнена репутация, изолираност в отношенията с близки и познати, разбила си нервната система. Според показанията на свидетелитег-жа Д. в същия период си имала и други проблеми – здравословни /още от 2000 година, свързани с двигателния апарат/ и финансови, но воденото наказателно преследване допринесло за влошаване състоянието на нервната система.

Състоянието на тревожност, потиснатост и раздразнителност на г-жа Д. е констатирано и с етапна епикриза от 01.02.2013 г., изд. от д-р Р. от ДКЦ“Св. Иван Рилски”. Заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза, според мнението на състава на АпС Варна не може да бъде ценено относно психологическото състояние на ищцата, тъй като е базирано на преразказ на консултация с психолог, при това неназначен от съда, потърсен от вещото лице, без да му е поставена такава задача. Заключението на в.л. по СПЕ може да се цени само в медицинската му част, относно здравословното състояние на ищцата: същата няма качествени разстройства на психичната дейност /с. 62/. В заключението е установено, че не е налице посттравматично стресово разстройство, като според вещото лице етапната епикриза не е достоверна по отношение на диагноза и причините за състоянието на ищцата, тя отразява моментно установено при преглед състояние на болния.

Не е доказано по делото да са претърпени от ищцата ограничения на гражданските й права вследствие на воденото срещу нея наказателно преследване, да й е забранявано да напуска страната или други пречки, описани в исковата молба.

Съдът приема, въз основа на гласните доказателства по делото, че г-жа Д. е имала негативни преживявания, вследствие повдигнатото й обвинение, които са утежнили здравословното й състояние временно и без трайни последици. Периодът на търпяните негативни последици е сравнително кратък – 10 месеца.

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, са: 1. незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление; 2. претърпени вреди от вида, описан в исковата молба; 3. причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и вредите. Отговорността на Държавата е безвиновна, като легитимиран да отговоря по чл. 7 от ЗОДОВ е държавният орган по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

В случая се установява една от хипотезите, в които възниква отговорността на Държавата по посочения законов текст – наказателното преследване е прекратено от Прокуратурата, поради недоказаност. Установено е, че по време на воденето му г-жа Д. е търпяла негативни последици – чувство на тревожност, усещане за несправедливост, притеснения за бъдещето, накърнена репутация, накърнено лично достойноство. Влошило се е и здравословното й състояние временно и без трайни последици за нервната й система. Установена е и причинно-следствена връзка между негативните преживявания и воденото наказателно преследване. Искът е основателен.

По отношение на размера на дължимото обезщетение, което следва да се определи по справедливост /чл.52 ЗЗД/, съдът взе предвид краткия срок на претърпените негативни последици и липсата на трайни увреждания или влошаване на качеството на живот. Съобразявайки продължителността, интензитета и вида на вредите, ВАпС намира, че сума в размер от 1000 лв. е достатъчна за репарирането им. Следва да се присъди и законната лихва върху тази сума, както е претендирана, от 14.05.2013 год.

Предвид частично несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, решението следва да бъде частично отменено, в частта, с която искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 1000 лв. до 4000 лв., ведно със законнната лихва върху тази сума, както и в частта за разноските за разликата над 75,75 лв. до 303 лв., на осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,като вместо него се постанови друго, с което искът да се отхвърли в посочената част.

Решението следва да се потвърди в частта, с която искът по ЗОДОВ е уважен за сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва от 14.05.2013 год. върху тази сума и са присъдени разноски в размер на 75,75 лв., както и в частта, с която е отхвърлен за разликата над 4000 лв. до 25001 лв.

Разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 41/05.11.2013 год. по гр.д. 142/2013 год. на ОС Търговище, САМО В ЧАСТТА МУ, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С.Л.Д. ***, обезщетение за причинените й неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 202, ал.2, т.1, чл. 311, ал.1 и чл. 319 вр. чл. 26 НК, повдигнато по досъдебно производство № 99/2010 год. на ОД на МВР Търговище, пр.пр. № 896/2010 год. на РП Търговище, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 вр. чл. 4 ЗОДОВ, ведно със законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД, считано от 14.05.2013 год. ЗА СУМАТА НАД 1000 ЛВ., както и да й заплати на осн. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ разноски за първата инстанция за разликата над 75,75 лв. до 303 лв.; И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.Л.Д. ***, срещу Прокуратурата на РБ, за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 202, ал.2, т.1, чл. 311, ал.1 и чл. 319 вр. чл. 26 НК, повдигнато по досъдебно производство № 99/2010 год. на ОД на МВР Търговище, пр.пр. № 896/2010 год. на РП Търговище, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 вр. чл. 4 ЗОДОВ, ведно със законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД, считано от 14.05.2013 год. , за разликата от 1000 лв. до 4000 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума от 14.05.2013 год.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/05.11.2013 год. по гр.д. 142/2013 год. на ОС Търговище, в частта му, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С.Л.Д. ***, обезщетение за причинените й неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 202, ал.2, т.1, чл. 311, ал.1 и чл. 319 вр. чл. 26 НК, повдигнато по досъдебно производство № 99/2010 год. на ОД на МВР Търговище, пр.пр. № 896/2010 год. на РП Търговище, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 вр. чл. 4 ЗОДОВ, ведно със законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД, считано от 14.05.2013 год. , в размер на 1000 лв., както и да й заплати на осн. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ разноски за първата инстанция в размер на 75,75 лв.; както и в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН същият иск за разликата над 4000 лв. до 25001 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС В ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: