РЕШЕНИЕ№216

гр.Варна,11.12.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д.№ 591/14г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от К.Н.М. *** чрез пълномощника си адв. Г. М., срещу решението на Добричкия окръжен съд № 308/06.10.2014г. по в.гр. д. № 636/14г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за разпределение на суми от публична продан, изготвено на 24.07.14г. от ЧСИ Лучия Тасева, рег.№ 737 на КЧСИ, гр. Добрич по изпълнително дело № 20107370401547. Счита се, че решението е незаконосъобразно, тъй като противно на приетото от съда е налице съдебна практика, сочеща, че вземането на общината за такса битови отпадъци относно продадения имот, не попада в реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Приема се, че са налице сходни характеристики на това вземане с другите публични вземания, но има и други публични вземания, които безспорно не се включват в този реда на привилегиите – глоба по чл. 232, ал. 6 от ЗУТ или по наказателни постановления, издадени от общината. Разликата между данъците и таксата за битови отпадъци е подчертана от законодателя и в нормата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК. Извлича се аргумент за изключване от кръга на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД на вземането за такси за битови отпадъци от изменението на тази норма с ДВ, бр. 36/06г., когато са били изрично включени вземанията, произтичащи от концесионни плащания, но с изчерпателното им изброяване и за лихви и неустойки по концесионните договори. Формулира се извода, че ако законодателят е имал намерение да включи и таксата за битови отпадъци в този ред на привилегиите, то щеше да го посочи изрично и след като не го е сторил, то те не следва последните да се включват в този ред. Не се споделя и извода на съда, че вписаната от първоначалния взискател възбрана върху недвижимия имот е определила на присъединения взискател качеството на хирографарен кредитор, както по отношение на първоначалния взискател, така и по отношение на държавата и общината /присъединени взискатели по право/, тъй като М. се е обезпечил за вземането си с вписана след възбраната ипотека по отношение на този имот. Жалбоподателят споделя изразеното в съдебната практика становище, че при определяне на привилегиите по чл. 136 от ГПК е без значение редът на вписване на възбрана и ипотека, понеже едното вземане е привилегировано, а другото не – защитното действие на възбраната не следва да се разпростира върху други кредитори и държавата, която пък не е налагала възбрана, не следва да се ползва от такава защита. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановлението в обжалваната му част и да се върне делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение. Отправено е искане за спиране на производството предвид висящността на тълкувателно дело № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, в чиято т. 7 е включен и въпроса относно реда за удовлетворяване на вземането, обезпечено с ипотека, вписана след налагането на възбрана върху имота.

В предвидения срок не е постъпил отговор нито от първоначалния взискател, нито от длъжниците /главен и ипотекарен/, нито от присъединените взискатели по право.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване, в рамките на установения преклузивен срок и при удовлетворяване изискванията за надлежна представителна власт.

Искането за спиране на производството пред настоящата инстанция с оглед висящността на образуваното тълкувателно дело по въпросите на съдебното изпълнение /вкл. и по т. 7 от същото по въпрос, касаещ пряко предмета на настоящото дело/ е неоснователно - съобразно приетото разрешение в т. 1 от ТР № 8/07.05.14г. по т.д. № 8/13г. на ОСГТК на ВКС, компетентен да спира на това основание е само ВКС. И не могат да се черпят аргументи за противното от обстоятелството, че решението на апелативния съд не подлежи на обжалване и е окончателно, тъй като „това е въпрос на законодателна политика, а щом законодателят не е създал в тази хипотеза основание за спиране на производството, такова основание не може да бъде обосновано по тълкувателен път” /из мотивите на посоченото решение/.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:

Производството пред ДОС е образувано по жалба отново на К.Н.М. от гр. Добрич срещу цитираното по-горе Постановление за разпределение от 24.07.2014г. на ЧСИ Л. Т., рег.№ 737 на КЧСИ, гр. Добрич по изпълнително дело № 20107370401547 с оплаквания за незаконосъобразност на извършеното разпределение от ЧСИ, свързани отново с неправилността на включването на вземането на общината за ТБО в реда по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, както и поради неправилността на извода за хирографарност на вземането на жалбоподателя спрямо първоначалния взискател и спрямо държавата, поради вписването на ипотеката след наложена възбрана от първоначалния взискател. При това положение се е претендирано, че неправилно на М. не е разпределена сумата от общо 6361.96лв. по т. 3 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД /съставляваща разпределена на Държавата сума от 3804.88лв. и сумата от 2557.08лв., посочена като разпределена на М., но в четвърти ред на привилегиите/.

Видно от материалите по посоченото изпълнително дело, започнало по молбата на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр. София от 01.11.2010г., че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.10.10г., издаден по ч.гр.д. № 4442/10г. на РС-Добрич против А.В.Б. за посочените суми /л. 3 от изпълнителното дело/. На ЧСИ взискателят е възложил всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Вземането на взискателя, произтичащо от договор за потребителски заем, е било обезпечено с вписаната под № 150, т. VІ, дело 7520/09.10.08г. в СВ-Добрич договорна ипотека, учредена от длъжника А.Б. и от ипотекарния длъжник и неин съпруг – Л.А.Б. върху апартамент № 1 в гр. Добрич, ул. „Осми март”, № 41 /л. 147-149 от изп.д./. Въз основа на отправеното от ЧСИ искане, на 15.11.10г. с акт № 46, т. V, в СВ-Добрич е вписана възбрана върху два апартамента /№ 1 и № 4/ в гр. Добрич, ул. „Осми март”, № 41 и върху ½ ид.ч. от дворно място в с. Козлодуйци, общ. Добрич. Възбраната върху ап. № 4 е заличена на 28.04.11г. /л. 72 от изп.д./. за наложените възбрани длъжниците са получили покани за доброволно изпълнение на 15.11.10г. /л. 8-10 от изп.д./.

На 11.12.10г. е присъединена Държавата по право за вземането си за посочените в удостоверението на НАП-Варна вземания за данъци, осигуровки и глоба /л. 48-49 от изп.д./.

Видно от справката, издадена от СВ-Добрич относно вписванията за процесния апартамент № 1 за периода от 01.01.1992г. до 18.04.12г. /л. 96-98 от изп.д./, че на 14.04.11г. е вписана договорната ипотека в полза на К.Н.М.. По тази причина на 12.04.12г. е изпратено до този ипотекарен кредитор съобщение от ЧСИ на осн. чл. 501, ал. 1 от ГПК.

На 25.04.12г. К.М. е уточнил размера на вземанията си против А.Б. и предвид обстоятелството, че изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението /ипотекирания и в полза на М. апартамент № 1/, то същият се счита за присъединен взискател и претендира запазване на припадащата му се сума и предаването й след представяне на изпълнителен лист. С нова молба от 20.03.14г. /л. 203-204 от изп.д./ и след няколко насрочени и нестанали публични продани на ап. № 1, К.Н.М. е посочил, че е взискател по изп.д. № 20107370400755 на ЧСИ Л. Тасева, по което длъжник е отново А.В.Б.. Посочил е и наличието на вписаната ипотека от 14.04.11г. върху този ап. № 1. и е поискал присъединяването му по настоящото изпълнително дело на осн. чл. 456, ал. 1 от ГПК. На същия ЧСИ Тасева е издала удостоверение по чл. 456, ал. 2 от ГПК и с постановление от 20.03.14г. го е присъединила като кредитор против същия длъжник по настоящото изпълнително дело за посочените в постановлението суми.

С Протокол от 24.03.14г. М. е обявен за купувач на процесния апартамент № 1 за сумата от 50 900лв. С процесното Постановление от 24.07.14г. ЧСИ е разпределил сумата от 50 900лв., като в ред 1 на привилегиите са поставени вземанията за разноски по принудителното изпълнение, възлизащи в размер на 4549.13лв.; в ред 2 е разпределена дължимата на община Добрич за местни данъци за имота сума от 215.52лв. и такси за битови отпадъци за същия имот в размер на 440.72лв. /общо 656.24лв./; в ред 3 на привилегиите е посочена за погасяване сумата от 39332.67лв., представляваща вземането на първоначалния взискател в пълния му размер, обезпечено с учредената му ипотека. В мотивите си ЧСИ е посочил, че тъй като учредяването на ипотека и в полза на М. е станало след вписване на възбрана от първоначалния взискател, то последната учредена ипотека е непротивопоставима на този първи взискател, както и на всички присъединени кредитори – по арг. от чл. 457, ал. 2 от ГПК. Поради това е прието, че М. има статута на хирографарен кредитор и следва да получи удовлетворяване на вземането си след погасяване на всички привилегировани кредитори. В ред 4 са погасени вземанията на държавата за други публични задължения  - частично на Б. /за 3180.98лв./ и изцяло на Б. /за 623.90лв./. Общо сумата от 3804.88лв. е посочено, че се дължи от М., а остатъка и след това разпределение в ред 4, в размер на 2557.08лв., е прието че следва да се погаси частично вземането на М. и тази сума не следва да се внася от него поради прихващане с вземането му. Поради горното е постановено М. да внесе сумата от общо 48342.92лв. като сбор от сумите, разпределени по привилегиите в горните 4 реда.

Три са основните правни въпроса, поставени от жалбоподателя и относими към решаването на предмета на жалбата /законосъобразността на извършеното от ЧСИ разпределение/: 1. дали таксите за битови отпадъци, дължими на общината за продадения на публичната продан имот следва да се включат в т. 2 в реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1 от ЗЗД; 2. дали вписването по искане на първоначалния взискател на възбрана в рамките на изпълнителното производство върху продадения на публичната продан имот има за правна последица непротивопоставимост на учредената след възбраната в полза на присъединения кредитор ипотека; 3. ако е налице такова действие на възбраната – дали то ползва и присъединените по право кредитори по чл. 458 от ГПК.

По първия въпрос съдът изцяло споделя мотивите на ОС-Добрич относно това, че ТБО е публично вземане на общината за продадения на публичната продан имот, чиято стойност се разпределя. В тази връзка е без значение разликата в характера на таксите спрямо данъците – смисъла е привилегировано да се погасят вземанията на публичния субект, свързани с тези публични задължения – данъци и такси върху продания имот или МПС /така и приетото в доктрината, че тези публични вземания за данъци и такси върху определен имот и МПС, от стойността на този имот или МПС, са един клас вземания и с еднаква привилегия – „Българско гражданско процесуално право ”, изд. „Сиела”, София, 2012г., стр. 840/.

И по втория въпрос действително е налице противоречива съдебна практика /цитирана и в обжалваното решение на съда и в жалбата до настоящата инстанция/, което е довело и до поставянето на въпроса за преодоляването на противоречието по тълкувателен път от ВКС /висящото все още тълкувателно дело № 2/13г. на ОСГТК на ВКС/. Настоящият състав на съда споделя становището, че изхождайки от нормата на чл. 452, ал. 2, вр. ал. 1 от ГПК, както и от същността на учредяването на ипотека като разпоредително действие спрямо недвижимия имот, следва да се приеме, че последното е недействително спрямо вписалия по-рано възбрана върху този имот взискател. И това е съвсем логично, тъй като ако се приеме противното, то всяка учредена ипотека ще даде качеството на привилегирован кредитор и ред на привилегията на вземането му по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, което поставя обезпечилия се и с ипотека и чрез налагането на по-рано вписана възбрана върху имота в еднакво положение с последния обезпечен с ипотека върху този имот кредитор, а това отваря широко вратата за заобикаляне на закона относно последиците на възбраната /за длъжника – забраната да се разпорежда с вещта, както и да я изменя, поврежда и унищожава /чл. 451 от ГПК/, и за взискателя – недействителност по отношение на него на разпореждания с възбранения имот, извършени след вписването на възбраната /чл. 452 от ГПК//. Следователно, съобразявайки горната непротивопоставимост /недействителност/ на учредената на 14.04.11г. ипотека върху имота в полза на М. съобразно действието на вписаната по-рано от взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр. София възбрана от 15.11.10г., то вземането на последния, обезпечено с вписаната на 09.10.08г. ипотека е привилегировано по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД и същото не се конкурира по ред на привилегия с вземането присъединения кредитор М. /последният се явява хирографарен кредитор спрямо първоначалния взискател и не се прилага чл. 136, ал. 3 от ЗЗД/.

И по третия въпрос настоящият състав на съда споделя становището на ОС-Добрич в обжалваното решение /възприело мотивите на ЧСИ при извършване на обжалваното разпределение/ - държавата за публичните си вземания /освен тези за глоби/, имащи ред на привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, в настоящия случай следва да се погасят преди погасяване вземането на ипотекарния кредитор и присъединен взискател М., изхождайки отново от нормата на чл. 452, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 458 от ГПК. Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, съобщени на СИ до извършване на разпределението – присъединен по право взискател. Действието на вписаната от първоначалния взискател възбрана се разпростира и по отношение на присъединения по право кредитор в лицето на Държавата /така изрично чл. 452, ал. 1 от ГПК/ и логиката на непротивопоставимостта на последващо учредената в полза на М. ипотека върху имота и спрямо Държавата е същата, изложена за разрешаване на втория въпрос – всички разпоредителни действия на длъжника да не могат да се зачитат спрямо вписалия възбраната и присъединения по право взискател, тъй като нарушават забраната за разпореждания и да се препятства евентуалната цел на по-късното създаване на привилегии чрез учредяване на ипотеки върху имота, предмет на изпълнението. Жалбоподателят М. и спрямо Държавата се явява хирографарен кредитор за публичните й вземания, които следва да се удовлетворят по последния ред на привилегиите по чл. 136, ал. 1 от ЗЗД преди вземането на хирографарния кредитор.

Горното обуславя неоснователност на жалбата, поради което и обжалваното решение следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Добричкия окръжен съд № 308/06.10.2014г. по в.гр. д. № 636/14г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за разпределение на суми от публична продан, изготвено на 24.07.14г. от ЧСИ Л. Т., рег.№ 737 на КЧСИ, гр. Добрич по изпълнително дело № 20107370401547.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                  

                                                                                     2.