ОПРЕДЕЛЕНИЕ

40

_24_.01.2014 г., гр. Варна

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _24_.01. през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 592 по описа за 2013 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274 ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от И.К.З.,***, срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3138/17.10.2013 год. на ОС Варна по ч.гр.д. 3083/2013 год., с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от него  жалба в качеството му на длъжник срещу действията на СИ по изп.д. 20133110408124 на СИС при ВРС, ІХ район с взискател Община Варна.

В жалбата се излага, че изпълнителното дело е образувано за вземане, което СИ няма компетентност да събира. Оспорва се изводът на съда, че чл. 4, ал.2, изр.2 ЗМДТ овластява ДСИ да събира общински публични вземания. Претендира се отмяна на определението на ОС и изпращане на жалбата на директора на ТД на НАП Варна, който е компетентен да се произнесе по нея, тъй като вземането подлежи на събиране по реда на ДОПК.

Преписи от жалбата е връчен на насрещната страна в изпълнителния процес – взискателя Община Варна, като писмен отговор не е подаден.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по жалба на г-н З. в качестовто му на длъжник по изпълнително дело, образувано по молба на Община Варна, въз основа на два акта за установяване на задължения, издадени от Гл. инспектор „КРД” при дирекция „Местни данъци и такси” към Община Варна, на осн. чл. 107, ал.3 ДОПК, за парично вземане. Покана за доброволно изпълнение е връчена по реда на чл. 182, ал.1 ДОПК, от публичен изпълнител.

Жалбата е депозирана пред СИ, но е адресирана до Директора на ТД на НАП Варна. В жалбата са изложени основания за некомпетентността на ДСИ да събира публични вземания, които следва да се събират от публични изпълнители по реда на ДОПК, а не по реда на ГПК. Излага се, че актовете за установяване на задължения не са годни изпълнителни титули, тъй като не са му били връчени.

По жалбата е изразено становище от ДСИ за нейната недопустимост.

Взискателят Община Варна е изразил становище за недопустимост на жалбата, както и че жалбата следва да се разгледа от ОС, а не от Директора на ТД на НАП.

С постановеното определение ОС Варна е прекратил производството по жалбата, с оглед липсата на обжалваемо действие на СИ от длъжника, посочено в жалбата.

Жалбата пред ОС е била недопустима и производството по нея е следвало да бъде прекратено.

Доколкото е образувано изпълнително дело пред ДСИ и по реда на ГПК, жалбата срещу действията на ДСИ подлежи на разглеждане от ОС Варна.

Обжалваните пред СИ действия са образуване на изпълнително дело по негоден изпълнителен титул и пред некомпетентен орган. Тези действия не подлежат на обжалване от длъжника по реда на чл. 435 ГПК. Що се касае до годността на изпълнителния титул, то следва да се атакува по друг ред, различен от предприетия от страната.

От друга страна, извън предмета на настоящото дело, чл. 4, ал.2, изр.2 ЗМДТ овластява съдебните изпълнители да събират публични общински вземания по реда на ГПК.

Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3138/17.10.2013 год. на ОС Варна по ч.гр.д. 3083/2013 год.

 Определението Е ОКОНЧАТЕЛНО.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: