РЕШЕНИЕ

 

13/12.02.2014 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                     ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 

  секретар Ю.К.                    

като разгледа докладваното от съдията Д.Джамбазова в.гр.д. 593/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от С.К.С. *** срещу решение № 58 от 2.10.2013 г. на Окръжен съд-Разград по гр. д. № 128/13 г. в частта му, с която е присъдена месечна издръжка в размер на 100 лева за детето Ф.С.Г., чрез неговата майка, като законен представител С.С.Г.. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в частта над 80 лева.

Подадени са писмени отговори от особения представител на детето Ф.С.Г. и от пълномощника на С.С.Г. със становище за правилност на решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд съобрази следното:

С решението си по гр. д. № 128/13 г. от 2.10.2013 г. Разградския окръжен съд е признал ответника С.С. за биологичен баща на детето Ф.С.Г., родено на *** г. в гр. Разград от майка С.С.Г. на основание чл. 69 от СК, като съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗГР името на детето е определено от съда на Ф. С. К. На основание чл. 70 от СК съдът е постановил при кого от родителите да живее детето, мерките за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка.

Решението се обжалва само досежно размера на определената от съда месечна издръжка, а именно в частта над 80 лв. до присъдените 100 лв. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

По съществото на спора:

Съгласно чл. 334 от ГПК по иск за гражданско състояние /чл. 331, ал. 1, пр. 1 ГПК – установяване на произход/ не се постановява решение при признание на иска. Ето защо съдът правилно е преценил направеното от процесуалния представител на ответника С.С. признание на иска /за което правомощие същият разполага видно от представеното по делото пълномощно – л. 90/ в откритото съдебно заседание на 17.09.2013 г. – л. 93 от делото, като го е разгледал и обсъдил наред с останалите безпротиворечиви доказателства по делото /ДНК експертиза, гинекологична експертиза и др./.

Досежно обаче останалите акцесорни претенции, обусловени от уважаването на иска за установяване на произход /чл. 70 СК/, а именно за издръжка, съдът не е обвързан от посочената забрана и може да постанови решение по чл. 237 от ГПК при съблюдаване на изискванията на ал. 3 от същата разпоредба, което обаче не е сторил, а въпросът е разгледан при обсъждане на цялата фактическа обстановка и доказателстава по делото.

След като страната изрично е овластила процесуалния си представител с правото да признава иска на насрещната страна, и такова признание е направено от адвоката по претендирания от ищцата размер на издръжката /вж. л. 93 от делото/ от 100 лева, то настоящата съдебна инстанция няма как да не зачете този факт, а следва да постанови своя съдебен акт при съобразяването му. Признанието на иск, за разлика от признанието на факт, означава, че страната излага своето становище за основателност на претенцията. С подаването на въззивната жалба по същество се прави частично оттегляне на направеното признание, което съгласно чл. 237, ал. 4 от ГПК е недопустимо.

С оглед гореизложеното, апелативният съд намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение правилно, поради което следва да го потвърди.

Изрично въззиваемата е посочила в депозирания отговор, че не претендира разноски за настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 58 от 2.10.2013 г. на Окръжен съд-Разград по гр. д. № 128/13 г. в обжалваната част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.