ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

824/12.12.2014г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 10.12.2014 г. в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 593/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от СД”Хоризонт-Димитрови и с-ие”, представлявано от В.Н.Д. срещу определение № 3279/12.11.2014 год по гр.д. № 2575/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о., 7 състав, с което производството по делото е прекратено и на осн. чл. 118 ал.2 от ГПК същото е изпратено по подсъдност на Районен съд Варна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е съобразил, че се претендира обезщетение за вреди от непозволено увреждане под формата на стойност на отнети движими вещи и лихва за забава, като всяка от претенциите има самостоятелно основание и произход – фактите, които очертават спорното право са самостоятелни, самостоятелен е правопораждащият юридически факт, поради което всяка претенция е обективно съединен иск, всеки от които на стойност под 25000 лв.

Настоящият състав намира, че този извод на съда е неправилен по следните мотиви:

Белезите, които индивидуализират субективните права, а с това и предмета на делото, са: правопораждащият факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Тази белези ищецът трябва да посочи чрез основанието и петитума на исковата си молба. При множество петитуми на същото основание, както и при множество основания при същия петитум, е налице обективно съединяване на искове. Така е в хипотезата на обективно съединени ревандикационни искове за предаване владението на различни вещи – независимо дали са движими или недвижими, защото както основанието за собственост на всяка от тях може да бъде различно, така и петитумът е различен. Поради това съдът трябва да разгледа отделните претенции и да се произнесе по всяка от тях самостоятелно.

Претенциите за обезщетяване на имуществени вреди обаче не съставляват отделни искове. Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са причинени от едно и също деяние и са пряка и непосредствена последица от него. Затова те подлежат на общо обезщетяване и искът, с който се заявяват, е един. В този смисъл опр.№ 549/09.05.2012 на ВКС на РБ по гр.д. № 508/2012, IV г.о.

Водещо значение в този случай има правопораждащият факт, по силата на който възниква претенцията за обезщетяване на вредите, и това е вредоносното деяние. То може да се изразява в повреждане на вещите и тогава ищецът трябва да посочи дали търси обезщетение за тяхната обезценка, или претендира равностойността им поради това, че те са били унищожени, каквото разграничение той не е направил. Облагодетелстването на ответника чрез отчуждаване на претендираните вещи е елемент от фактически състав, различен от непозволеното увреждане, и това също трябва да намери израз в петитума. В молбата си за уточняване на иска, след оставянето му без движение, ищецът не е изложил ясни твърдения относно фактите, от които извежда претенцията си. Твърденията му са непоследователни и противоречиви, защото веднъж говори, че вещите са погинали, а на друго място – че същите са отчуждени. При липса на такава яснота не може да се направи преценка за това предявен ли е един иск, или няколко обективно съединени искове, както и какво е основанието и цената на всеки от тях.

Наред с това, настоящият състав след служебна проверка констатира, че искове между същите страни и със същия предмет – за заплащане на обезщетение в размер на стойността на същите движими вещи са били предмет на разглеждане по гр.д. № 1434/2008 год на ВРС и гр.д. № 999/2012 год на ВРС.

Това обстоятелство трябва да бъде съобразено от първоинстанционния съд след връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на обездвижване на исковата молба за изясняване на обстоятелствата, посочени по-горе, както и преценка относно наличието на предпоставките по чл. 299 от ГПК.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото- върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия след спазване на горните указания.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ определение № 3279/12.11.2014 год по гр.д. № 2575/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о., 7 състав, с което производството по делото е прекратено и на осн. чл. 118 ал.2 от ГПК същото е изпратено по подсъдност на Районен съд Варна, и

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Врна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                           

                                                           2.