Р Е Ш Е Н И Е

8

гр.Варна, 29.01.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№593/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България чрез прокурор при ОП-Варна Ив.Бухлева-Ван Каутер против решение №1608/02.11.2017г., постановено по гр.д.№ 1096/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г.Н.Г. сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания и накърняване на доброто му име в обществото, засягане на честта и достойнството му, в следствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателното производство ДП № 381/09г. по описа на I РПУ при ОД на МВР-Варна е приключило с оправдателна присъда по НОХД №2762/12г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.10.2015г. до окончателното й изплащане.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.В условие на евентуалност се претендира да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

Въззиваемият Г.Н.Г. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и в хода на производството чрез процесуалния си представител адв. С.С. поддържа становище за неоснователност на същата и моли решението на ВОС в обжалваната му част да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата молба ищецът Г.Н.Г. излага, че с постановление от 16.04.2009г. на РП-Варна против него и лицата Е. Б. С. и А. И. Ц. е образувано досъдебно производство №381/09г. по описа на Първо РУ, ОД на МВР-Варна за това, че в периода 21.01.2009г.-27.01.2009г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали у Н. Х. Х. заблуждение и с това й причинили имотна вреда -престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26 от НК.На 22.06.2009г. с постановление на РП-Варна е привлечен в качеството му обвиняем за извършено престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26 от НК и му е взета мярка за неотклонение „Подписка”, като същото му е било предявено в отсъствие на упълномощен или служебен защитник, както и е проведен разпит на обвиняем.На 15.10. 2009г. с постановление на РП-Варна отново е привлечен в качеството му обвиняем за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26 от НК и му е взета мярка за неотклонение „Подписка”, както и е извършен разпит.На 23.05.2012г. от РП-Варна е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26 от НК, образувано е НОХД №2762/12г. по описа на ВРС, 38 състав и първото по делото съдебно заседание е насрочено за 28.06.2012г.В рамките на три години делото е било многократно отлагано.С присъда №432/29.09. 2015г. е бил оправдан по така повдигнатото му обвинение.Присъдата е протестирана от РП-Врана, но впоследствие протестът е оттеглен и същата е влязла в сила на 29.10.2015г.Воденото против него наказателно производство продължило около 6 години и 6 месеца.В хода му спрямо него са били извършвани множество процесуално-следствени действия - разпити, разпознавания на лица, множество съдебни заседания, довели до създаване на основателен страх, че в случай, че бъде поста -новена осъдителна присъда, то би прекарал една съществена част от живота си в затвора/за повдигнатото му обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 6 години/, далеч от семейството и децата си и то за извършване на нещо, за което няма вина.В съдебната фаза на процеса на 21.03.2011г. против него е била взета мярка за неотклонение „Задържане по стража”, впоследствие изменена от ВОС.Бил обявен за местно и общодържавно издирване и настанен в затвора, въпреки, че имал упълномощен адвокат.Всичко изложено се отразило негативно и върху името му в обществото, свързвайки го с криминалния контингент и създавайки му чувство за безпокойство. Предвид изложеното претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - преживени душевни болки и морални страдания в резултат от воденото против него наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда - 29.10. 2015г. до окончателното изплащане.  

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Поддържа, че у ищеца не би могло да бъде създаден основателен страх, че в случай, че бъде осъден ще прекара съществена част от живота си в затвора, предвид размера на предвидено за престъплението, за което е бил обвинен наказание, фактът, че същият не е бил осъждан, този, че е бил защитаван от адвокат и константата практика на съда по приложението на чл.66, ал.1 от НК.Против ищеца първоначално е била взета най-леката мярка за неотклонение, която не му е причинила никакви притеснения и ограничения.Нейното изменение в по-тежка в хода на съдебното производство е резултат единствено от виновното поведение на ищеца, като са налице предпоставките за прилагане нормата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ.Прокуратурата не е давала гласност и не е оповестявала воденото производство и ако то е станало известно на трети лица, и ако от това са настъпили вреди, обезщетение следва да се търси от този, който е разгласил производството.Извън горното и не са представени доказателства, които да установяват действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение.Поддържа и, че размерът на претендираното обезщетение е изключително завишен и несъответстващ на вредите, икономическия стандарт в страната и съдебната практика по аналогични дела.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от приобщеното към доказателствения материал по делото НОХД №2762/12г. по описа на ВРС, 38-ми състав и приложеното по него ДП №381/09г. по описа на Първо РУ, ОД на МВР Варна, се установява, че по образуваното с постановление на ВРП от 16.04.2009г. горецитирано досъдебно производство с постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 22.06.2009г. въззиваемият е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно за това, че за периода 21.01.2009г.-27.01.2009г. в гр.Варна при  условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Е. Б. С. и А. И. Ц., с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали у Н. Х. Х. заблуждение и с това й причинили имотна вреда, както и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. Постановлението е предявено на Г. на 22.06.2009г. в отсъствие на служебен или упълномощен защитник и е проведен разпит на обвиняемия.На 15.10.2009г. е издадено ново постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение по същото ДП, в което е посочен размерът на причинената имотна вреда-6030лв., като същото е предявено на Г. в присъствието на упълномощения от него процесуален представител и е проведен разпит на обвиняем също в присъствието на процесуален представител.На 24.02.2012г. е издадено ново постановление за привличане на обвиняем за извършване на цитираното престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, като постановлението е издадено при условията на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.3 от НПК/при отсъствието на обвиняемия, но в присъствието на защитник/.По внесен на 23.05.2012г. обвините -лен акт за престъплението, посочено в цитираните постановления, е образувано НОХД №2762/12г. по описа на ВРС, 38-ми състав.С присъда №342/29.09.2015г., постановена по цитираното дело, Г.Н.Г. е оправдан по така повдигнатото му обвинение/така и подсъдимите Е. Б. С. и А. И. Ц./.Против присъдата е подаден протест от ВРП, но същият е оттеглен преди образуване на производство пред въззивна инстанция и присъдата е влязла в сила на 29.10.2015г.

Възззиваемият претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в горепосочените изживени душевни болки и морални страдания, дискомфорт и накърняване на доброто му име в обществото, всички резултат от воденото против него наказателното производство.

Наред с безспорно установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че  Г. Г. е оправдан по повдигнатото му обвинение, е необходимо да бъдат установени твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите неблагоприятни последици. От своя страна размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезще- тението.Освен горното и при направено възражение съобразно нормата на чл.5 от ЗОДОВ следва да се съобразява дали пострадалият има изключителна вина или е допринесъл за настъпване на увреждането.

Съгласно показанията на св.М.Г./брат на въззиваемия/ брат му бил напълно променен след задържането му в затвора.Преди това да се случи отишъл да работи в Кипър.От семейството му се обадили да се върне, т.к. получават призовки за него, майка им отишла да попита и й обяснили, че го издирват, без да обясняват защо.Брат му се притеснил и казал, че иска да се върне, но няма нужните пари, но като ги събере ще се върне.След около две седмици се прибрал, но още на границата го задържали и отвели в затвора, а едва на третия, четвъртия месец допуснали роднините му на свиждане. Престоят там му се отразил много тежко.Отслабнал, бил отчаян, грохнал, повтарял, че е невинен и не знае какво се случва, казвал, че за него животът е свършил, че му е накърнена репутацията, казвал, че като излезе от затвора по-добрият вариант е да се самоубие.След като съседите разбрали, че брат му е в затвора, автоматично го приели за опасен престъпник и започнали да странят от свидетеля и майка им, с която живеели заедно под наем на ул.”Родопи” №1.Хазяинът публично ги изгонил, защото не искал престъпник в дома си и напуснали квартирата през лятото на 2016г. и оттогава никой от тях не живее на ул. ”Родопи”№1.Когато обяснил на брат си по време на свиждане, че имат проблем с хазяина, той го приел много тежко, защото заради него трябвало да излязат от квартирата.След като излязъл от затвора брат му бил нервен, дразнил се от малко, пиел по една шепа хапчета за психиката си, здравето му било разклатено, нощно време не спял.Търсил си работа, но по някакъв начин работодателите разбирали, че е бил осъждан и отказвали да го вземат на работа.Когато разбрал, че няма как да си намери нормална работа, започнал да се занимава със строителство около година след като излязъл от затвора.Имал сериозна приятелка, запознал се с нея около година преди да влезе в затвора, живеели на семейни начала, но когато разбрала, че влиза в затвора, тя го оставила и не му е ходила на свиждане.Децата му - син на 25 години и дъщеря на 12 години живеят с майките си, като той поддържа отношения с тях.Случилото се повлияло на тези отношения, защото бабата на дъщеря му й внушавала, че баща й е престъпник и затворник.

  Съгласно показанията на св.М.Д./майка на въззиваемия/, съобщили на въззиваемия, че го търсят от полицията и след около две-три седмици той се прибрал, но бил арестуван на границата и вкаран в затвора, където бил три месеца и половина.Когато отишла на свиждане, той не бил на себе си - изплашен, гледал встрани, разплакал се, казал, че не знае защо са го арестували.Като излязъл от затвора не бил добре със здравето, пиел по една шепа лекарства сутрин, започнал да вдига кръвно, не бил добре с кръста, с бъбреците.Станал потиснат, нервен, крещял, държал се неуважително с майка си.Имал приятелка, били заедно от около 7-8 години преди да влезе в затвора.Когато влязъл в затвора, тя отишла на свиж -дане само веднъж, а после като излязъл от затвора около две седмици след това се разделили.Синът й има две деца-момче, родено 1992г. и момиче, родено 2005г., родени от различни майки.Майката на момичето не позволява детето често да вижда баща си, защото живеят в чужбина и рядко се връщат тук.Понякога синът й говори с дъщеря си по телефона. 

При съвкупния анализ на така събраните гласни доказателства, ценени при условията на чл.172 от ГПК, предвид родствената връзка на свидетелите с въззиваемия, но и в тази им част като вътрешно непротиворечиви и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал, съдът приема, че в резултат именно от воденото против него наказателно производство същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания - изживени  силна тревожност, безпокойство, потиснатост, нервно напрежение, като основно, но не и единствено, тези страдания, според показанията на свидетелите, са резултат от изтърпяваната в затвора мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

 Показанията на св.М.Г., съгласно които задържането на въззиваемия станало достояние на съседския им кръг и причина да го възприемат като престъпник и поради това да ги изгонят от квартирата им, находяща се в гр.Варна, ул. ”Родопи”№1, като от тогава/лятото на 2016г./ никой от тях не живее там, не се установяват от друг събран по делото доказателствен материал, като показанията противоречат на посоченото от въззиваемия в исковата му молба, а именно, посочения от него адрес за призоваване по делото-гр.Варна, ул. ”Родопи”№1, на който и той е бил призован за първото по делото о.с.з., получил лично призовката на 03. 07.2017г.Така и показанията, съгласно които като резултат от изтърпяване на тази мярка въззиваемият не могъл да си намери работа, защото по някакъв начин рабо -тодателите разбирали, че е осъждан, доколкото изтърпяването на тази мярка за неотклонение не е равнозначно на осъждане, нито би фигурирала в свидетелството му за съдимост, а и въззиваемият не е бил осъждан за извършено престъпление. Показанията на свидетелите относно това, че като резултат от задържането под стража въззиваемият е прекратил отношенията с приятелката си са вътрешно противоречиви - според св.М.Г. се запознали една година преди да влезе в затвора, а когато влязъл в затвора, тя автоматично го оставила, без да ходи на свиждане, а според показанията на св.М.Д. били заедно от 7-8 години преди да влезе в затвора, като приятелката го посетила веднъж в затвора, а го оставила след като излязъл от затвора.Така и по отношение на повлияване на отношенията с децата му - според показанията на св.М.Г. въззиваемият подържа нормални контакти с децата си и са в добри отношения, а според показанията на св.М.Добрева, той много рядко вижда дъщеря си, която живее в чужбина с майка си, като и последната не позволява чести контакти.

Независимо, обаче от горните противоречия, показанията на свидетелите безс - порно установяват, че изтърпяването в затвора на мярката за неотклонение „за -държане под стража” се е отразило тежко върху психиката на въззиваемия /до този момент той не е търпял подобна мярка, вкл. е бил и неосъждан/ и то не само докато е изтърпявана, а и впоследствие, като някои от симптомите не са отшумели и понастоящем.Негативно се е отразил и сам по себе си фактът, че против него се води наказателно производство.       

При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъдат съобразени следните обстоятелства.Естеството и видът на повдигнатото обвинение - въззиваемият е обвинен в извършване на престъпление с предвидено наказание към момента на извършване лишаване от свобода до шест години, т.е. за извършване на тежко умишлено престъпление по см. на чл. 93, т.7 от НК.Периодът на продължилото наказателно преследване - от повдигане на обвинението на 22.06.2009г. до влизане в сила на оправдателната присъда - 29.10.2015г. е изминал период от шест години и пет месеца.Този срок в неговата цялост не би могъл да бъде определен като разумен съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС, но следва да бъде посочено, че отчасти същият е следствие и от процесуалното и извънпроцесуалното поведението на въззиваемия.След образуване на досъдебното производство на 16.04.2009г. и в неговото начало същият при призоваване се е явявал пред следствените органи, давал е обяснения, показания, явявал се е на разпознаване, посочил е адрес на който пребивава-гр.Варна, ул. ”Струга”№60, където е живеел под наем, както и е упълномощил процесуален представител на 15.10.2009г.При вземане на мярката за неотклонение „подписка” на 22.06.2009г. и на 15.10.2009г. се е задължил да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган-чл.60 от НПК.С постановление от 29.10.2009г. наказателното производство е било спряно поради отсъствието на обвиняемия А. Ц. и възобновено на 16.05.2011г./след установяването му през м.05.2011г./ Впоследствие е бил продължаван срокът на разследване по реда на чл.234, ал.3 от НПК.При опит Г.Г. да бъде призован през м.06.2011г. същият не е намерен на адреса, който е посочил и на който е намерена свидетелката М.Д., която е посочила, че синът й е в чужбина, но не знае къде.Не е намерен и на регистрирания му постоянен и настоящ адрес.Според представената докладна записка от 11.07. 2011г. Г.Г. е напуснал страната на 21.01.2010г. през Аеоргара София посока Кипър, като няма регистрирано връщане в България.Също към м.06.2011г. е установено, че и обвиняемият Е.С. е напуснал страната.Предвид отсъствието на тези двама обвиняеми производството отново е спряно на 12.09.2011г. и възобновено на 03.11.2011г., а после е бил продължаван срокът на разследване по реда на чл.234, ал.3 от НПК.Поради ненамирането им са издадени постановления за привличането им като обвиняеми при условията на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.3 от НПК /при отсъствието на обвиняемия, но в присъствието на защитник/ и предявени на процесуалните им представители.Съдебното производство е образувано на 23.05. 2012г. и при призоваване Г.Г. не е бил намерен на посочения от него адрес и регистрирания му такъв, бил е обаче призован редовно чрез баща си, имал е назначен служебен защитник/тъй като упълномощеният от него процесуален представител се е отказал от пълномощията си/, а на 28.09.2012г. е представено по делото пълномощно, съгласно което е упълномощил друг процесуален представител, в което е посочено и, че пребивава в чужбина-Кипър и не може да се яви лично поради липса на средства за пътуване, като упълномощава представителя си, вкл. с правата делото да се гледа в него отсъствие.В о.с.з. на 08.11.2012г. съдът е отложил производството поради молбата на процесуалния представител на подсъдимия Е. С. и поради неявяването на Г.Г., чието лично явяване е намерил за задължително.Впоследствие делото е отлагано по молби на процесуалните представители на другите подсъдими, а за Г.Г., поради непосочване на уважителна причина за неявяването му, мярката за неотклонение е изменена в о.с.з. на 24.01.2013г. в парична гаранция в размер на 5 000лв.Поради неявяването му е изменена в о.с.з. на 21.03.2013г. в „Задържане под стража”, като Г.Г. е обявен за местно и общодържавно издирване, производството по делото е спряно, а с разпореждане на съда от 21.03.2013г. е настанен в затвора.С молба от 01.11. 2013г./изпратена по ел.поща/ Г.Г. е посочил, че се намира в Кипър, но ще се яви лично в о.с.з. на 07.11.2013г. На 06.11.2013г./след влизането си през границата/ същият е бил приведен в затвора, а на 07.11.2013г. се е явил в о.с.з.Впоследствие до края на наказателното производство-29.10.2015г. делото не е било отлагано поради неявяването му или поради друго негово процесуално поведение.Видно от изложеното е, че наказателното производство е продължило за посочения период и предвид поведението на въззиваемия, който е напуснал местоживеенето си без разрешение на съответния орган, като неговото отсъствие /но не и единствено/ е довело до продължаване на досъдебното производство с около 10 месеца/когато е издирван и Е.С./ и на съдебното с около 8 месеца/21.03.2013г.-07.11.2013г./.     

На следващо място следва да бъдат съобразени видът и продължителността на наложената мярка за неотклонение.Наложената първоначална такава е „Подписка”, която е най-леката мярка за процесуална принуда, като не се установява в произ -водството същата да му е създавала някакви необичайни затруднения.Мярката е била изменена поради създадените от въззиваемия предпоставки за това, който не се е явил при призоваване, като е изтърпявал мярката „задържане под стража” в затвора в периода от 06.11.2013г. до 13.01.2014г., когато същата е изменена в „Подписка” с протоколно определение от 13.01.2014г. по ВЧНД №1565/13г. по описа на ВОС.

На следващо място следва да се съобразят данните за личността на увредения, съответно отражението на наказателното преследване върху личния, професионалния и обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му.Необходимо е да бъде посочено, че основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК, за което впоследствие е било оправдано от съд и прокуратурата отговаря, т.к. с действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението, внасянето му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните действия, предприети в досъдебната и съдебната фаза са били в съответствие с процесуалния закон, не е налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.Обвинението в престъпление се явява неоснователно винаги щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, като на обезщетение подлежат всички вреди, които са в причинна връзка с това незаконно обвинение.

Съобразявайки в съвкупност установените в производството неимуществени вреди, претърпени от въззиваемия следствие от воденото против него наказателно преследване, изразяващи се в изживян стрес, тревожност, безпокойство, потиснатост, и съобразявайки неговото поведение, довело отчасти до удължаване на фазите на наказателното производство, т.е. допринасянето за увреждането, съдът приема, че справедливият размер на обезщетение за така претърпените вреди, вкл. съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот в страната, следва да бъде определен на 4 000лв.

Този размер е обусловен от продължителността и интензитета на търпените психични страдания, който безспорно е бил висок, но без да се установяват изключително тежки и трайни последици за въззиваемия, нито в здравословен, нито в професионален план.Съобразяват се данните за неговата личност, притежавания до този момент добър морален облик, отзвукът в обичайната му среда/не се установява безспорно същият да е бил отхвърлен от близките и обществото/, както и се съобразява продължителността на наказателното производство за периода, извън този, обусловен от неговото поведение.  

Предявените искови претенции са основателни до размера от 4 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 29.10.2015г. до окончателното изплащане, до който следва да бъдат уважени.С оглед частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВОС следва да бъде отменено в частта му, с която е присъдено обезщетение за разликата над 4 000лв. до 5 000лв., ведно със законната лихва, и вместо него постановено друго за отхвърляне на претенциите в тези им части.В останалата му обжалвана част решението  следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1608/02.11.2017г., постановено по гр.д.№1096/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г.Н.Г. сумата, представляваща разликата над 4 000лв. до 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания и накърняване на доброто му име в обществото, засягане на честта и достойнството му, в следствие на обви -нение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателното производство ДП №381/09г. по описа на I РПУ при ОД на МВР-Варна е приключило с оправдателна присъда по НОХД №2762/12г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата/разликата над 4 000лв. до 5 000лв./, считано от 29.10. 2015г. до окончателното й изплащане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.Г., ЕГН **********, адрес *** против Прокуратурата на Република България искове с пр. осн. чл. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД в частта им за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 4 000лв. до 5 000лв., представляваща обезщетение за твърдени, че са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания и накърняване на доброто му име в обществото, засягане на честта и достойнството му, в следствие на обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с присъда, постановена по НОХД №2762/12г. по описа на ВРС, 38-ми състав, ведно със законната лихва върху главницата/разликата над 4 000лв. до 5 000лв./ считано от 29.10.2015г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение №1608/02.11.2017г., постановено по гр.д.№1096/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г.Н.Г. сумата от 4 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически страдания и накърняване на доброто му име в обществото, засягане на честта и достойнството му, в следствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателното производство ДП № 381/09г. по описа на I РПУ при ОД на МВР-Варна е приключило с оправдателна присъда по НОХД №2762/12г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.10.2015г. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: