ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№740

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 16.11.2018 година                       в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 593/2018 год. по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от адв. М.П. *** в качеството й на назначен особен представител за осъществяване на правна помощ на К.И.Б., срещу разпореждане № 952/18.10.2018 год по гр.д. № 64/2018 год на Окръжен съд Разград, с което производството по делото е прекратено. По съображения за незаконосъобразност на определението, особеният представител моли същото да бъде отменено и делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от особения представител в изпълнение на задълженията му, произтичащи от акта на съда за неговото назначаване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

С разпореждане № 201/16.03.2018 год по гр.д. № 64/2018 год Разградският окръжен съд е оставил без движение исковата молба на К.И.Б. с конкретни указания за отстраняване на нередовностите й. Разпореждането е връчено лично на страната на 02.04.2018 год.

С молба вх.№ 1453/05.04.2018 год ищецът отправил до съда искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски, както и за предоставяне на правна помощ. Едновременно с това посочил с кои действия на ответника и на неговите служители са му причинени вредите, уточнил в какво се изразяват те, а именно  пропусната полза в резултат от отнемането не по установения ред на 1 бр. трактор „Урсус“ с ДКН 2692 ЕА и 1 бр. плуг, извършено на 19.08.1999 год, поради което бил лишен от възможността да ги използва прнез периода 01.06.2001 – 31.07.2002 год и да получи приходи в посочения размер, заявил началната дата на претендираната мораторна лихва – 08.08.2002 год, но без да посочва размера на този иск. Позовал се е на образувано по негова искова молба гр.д. № 11461/2002 год на Софийски районен съд, но не става ясно дали предмет на това дело е частичен иск за същото вземане, както и дали същото е приключило или е все още висящо. Не са изложени конкретни твърдения и по иска за обезщетение на неимуществените вреди.

След като съдът уважил исканията на ищеца за освобождаване от държавна такса и разноски, както и за предоставяне на правна помощ, исковата молба отново е оставена без движение с разпореждане № 295/16.04.2018 год със същите указания с изключение на това за внасяне на държавна такса.

Поради отказ на първоначално определения адвокат Г. А. от АК Разград, съдът с определение № 794/14.09.2018 год назначил адв. М.Н.П. *** за особен представител на ищеца. Определението е връчено на адв. П. на 08.10.2018 год.

С молба вх.№ 4153/15.10.2018 год адв. П. в качеството й на назначен процесуален представител е заявила, че ищецът не е отговарял на многократните й опити да се свърже с него на посочения в исковата молба телефон, поради което на 10.10.2018 год тя му изпратила e-mail, с който го приканила да й даде по-подробни разяснения във връзка с претенцията си, за да може тя адекватно да защити правата му и да отстрани указаните от съда нередовности на исковата молба. Полученият на 11.10.2018 год отговор по електронната поща не съдържал исканата информация. Поради неоказване на съдействие от страна на ищеца,  адв. П. с молбата си до съда заявила, че не е в състояние да изпълни дадените указания.

Въз основа на така депозираната молба, съдът с разпореждане № 952/18.10.2018 год приел, че не са отстранени в срок нередовностите на исковата молба и прекратил производството по делото.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че с оглед особеностите на този случай – от една страна отказ на първоначално определения адвокат за осъществяване на правната помощ, и от друга страна – невъзможността на настоящия особен представител да изпълни задълженията си поради липсата на съдействие от страна на самия ищец, съдът е следвало на първо място да прецени дали не са налице предпоставките на чл. 96 ал.1 т.1 от ГПК, като едновременно с това да връчи лично на страната разпореждане № 295/16.04.2018 год, за което няма данни по делото да му е било съобщено.

Що се отнася до подадената лично от ищеца молба вх.№ 1453/05.04.2018 год, тя не дава отговор на всички въпроси, поставени от съда още с първото определение за оставяне на исковата молба без движение № 201/16.03.2018 год, поради което не може да се приеме, че с нея нередовностите на исковата молба са отстранени.

Затова и с оглед посочените по-горе обстоятелства във връзка с осуетяването от страна на самия ищец на предоставената му правна помощ, следва разпореждането за оставяне без движение на исковата молба да му бъде връчено лично и да му се даде нов срок за отстраняване на нередовностите й. Едва в случай на неизпълнение исковата молба може да бъде върната.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 952/18.10.2018 год по гр.д. № 64/2018 год на Окръжен съд Разград.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с горните указания.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.