ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

810

 

Гр.Варна,09.12.2014 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 09.12.2014 г. г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

         ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

 

                        Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. ч.гр.д. № 595 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 595/2014 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на З.П.П., подадена чрез адв. М.В., против определение № 747/14.10.2014 г., постановено по в.гр.д. №616/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу образуването на изпълнително производство и присъждането на разноски по изпълнително дело № 20147390400625  по описа на ЧСИ с рег.№ 739 С. С. и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молил за отмяната му и за присъждане на разноските. Навел е следните оплаквания: - окръжният съд не се произнесъл по направеното възражение за липса на местна компетентност на частния съдебен изпълнител; - направил извод за недопустимост на жалбата срещу разноските при неизяснена фактическа обстановка; - пропускът на частния съдебен изпълнител да събере от взискателя разноските още при образуване на изпълнителното дело, не можело да рефлектира върху длъжника чрез последващото им възлагане. В подаденото, след изтичане на срока за обжалване, допълнение към жалбата е доразвил съображенията си за допуснато от частния съдебен изпълнител нарушение - липса на предварително събрани такси от взискателя. С допълнението е навел и ново оплакване: обжалваното определение било „нищожно”, поради „постановяването му от ненадлежен състав и при проявено недобросъвестно  поведение от страна по делото”, защото окръжният съд не се отвел от разглеждането на жалбата му, при данни за наличието на предишен отвод от разглеждане на друго дело със страна  съдебен изпълнител С..

Взискателят  Община град Добрич не е подал писмен отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело № 20147390400625 по описа на ЧСИ с рег.№ 739. Жалбата му пред окръжния съд е била насочена срещу образуването на изпълнителното производство и присъждането на разноски.

В случая, окръжният съд не е бил длъжен да се отстрани от разглеждане на делото, защото не са били налице основанията по чл. 22 от ГПК. В предходното дело, по което съдът е приел наличие на основанието по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК и се е отвел от разглеждането му, съдебният изпълнител е имал качеството на ответник и хипотезата не е идентична с настоящата. Освен това, дори и при наличие на основанията по чл.22 от ГПК, постановеният съдебен акт не би бил нищожен. Затова оплакванията в тази насока са несъстоятелни.

По оплакванията за неправилност:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските.

В съответствие с изложеното, образуването на изпълнителното производство изобщо не попада сред изрично предвидените от закона действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване и затова жалбата срещу това действие се явява недопустима.

По принцип, длъжникът може да обжалва постановлението за разноските, съгласно чл. 435, ал.2 от ГПК, но по делото няма постановен акт от съдебния изпълнител, с което те да са определени. Поканата за доброволно изпълнение не съставлява акт по определяне на разноските съгласно чл. 34 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като нейната цел е да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си към взискателя. Обстоятелството, че на длъжника е бил съобщен, с поканата за доброволно изпълнение, размер на такса към съдебния изпълнител не променя извода за липса на нарочен акт на съдебния изпълнител за определяне на разноските /постановление за разноските съгл. чл. 435, ал. 2 ГПК/. Освен това, към момента на пращането на поканата тези разноски не са определени, защото не е ясно как ще се развие изпълнителното производство, в т.ч. какви действия ще бъдат извършени и ще бъде ли доброволно изпълнено задължението или ще се пристъпи към принудително изпълнение.

Становището на съдебния изпълнител за дължимостта на таксите по делото, не може да замести акта за определянето им, а доколкото липсва и прекратяване на изпълнителното производство, към който момент обикновено се определят и разноските по делото, оплакванията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.

Затова, като е приел, че липсва акт на съдебния изпълнител по определяне на разноските, окръжният съд е процедирал правилно, а изводът му за недопустимост на жалбата срещу образуването на изпълнителното производство и срещу разноските е правилен и се споделя от настоящата инстанция.

Поради недопустимост на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, окръжният съд не е дължал произнасяне по възражението за липса на местна компетентност на съдебния изпълнител, в каквато насока са били направени оплаквания в настоящото производство. Не могат да бъдат обсъждани и въпросите за допуснато нарушение от частния съдебен изпълнител по авансовото заплащане на таксите.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 747/14.10.2014 г., постановено по в.гр.д. №616/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: