Р Е Ш Е Н И Е

23

гр. Варна, 22. 02 .2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 595 по описа за 2016-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба срещу решение № 710/30.05.2016 год. по гр.д. 442/2015 год. на ОС Варна, подадена от А.Н.К., ЕГН **********, с което е отхвърлен предявеният от него иск срещу В.М.С. ЕГН ********** от гр. Варна, по чл. 19, ал.3 ЗЗД за ОБЯВЯВАНЕ ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен на 20.06.2008 год. и допълнителни споразумения от 18.06.2011 год. и 04.06.2014 г. с М. И. Д. с ЕГН **********, по силата на който е дадено обещание за сключване на окончателен договор за продажба на следния имот: западната половина на приземен етаж, състоящ се от антре, две стаи, кухненска ниша, баня-тоалет, със застроена площ от 48 кв.м., западната част на таванско подпокривно пространство с площ от 42,40 кв.м., заедно с 16,60%ид.ч. от правото на строеж върху държавно дворно място, представляващо парцел І-296 в кв. 20Б по новия план на квартала, идентичен с парцел ХVІ от стария регулационен план, само по отношение на ½ ид.ч. от описания имот.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Направен е анализ на доказателствата, от който се прави извод, че процесният имот е самостоятелен обект, че е собственост на прехвърлителката по силата на делба, която има конститутивно действие, както и че процесния договор е действителен.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна В.М.С., в който се оспорват доводите в жалбата и е направено доказателствено искане служебно да се проверат от НАП или КОНПИ доходите на ищеца и въззивник в последните 15 години, предвид направеното оспорване на плащането по предварителния договор.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД с цена на иска 28 434.70 лева, от А.Н.К., който е претендирал да бъде постановено решение, с което съдът да се обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 20.06.2008 г. и допълнителни споразумения от 18.06.2011 и 04.06.2014 г. с първоначалната ответница М. И. Д., по силата на който е дадено обещание за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: западната половина на приземен етаж, състоящ се от антре, две стаи, кухненска ниша, баня-тоалет, със застроена площ  от 48 кв.м., западната част на таванско подпокривно пространство с площ от 42.40 кв.м., заедно с 16.60 % ид. части от правото на строеж върху държавно дворно място, представляващо парцел I- 296, кв. 20 Б по новия план на квартала, идентичен с парцел № XVI от стария регулационен план. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че имотът представлява жилище в триетажна жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, кв. Виница, ул. „Обзор“ № 24, построена върху държавно дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.2575.173, че уговорената цена е в размер на 24 000 лева, които са били платени преди предявяване на иска и че продавачката си запазва правото на ползване до смъртта си.

Ответницата в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор пред ОС, с който не е оспорила допустимостта на предявения иск, не е оспорила фактическите твърдения, изложени в исковата молба, не е оспорила автентичността на подписите на договорите. Признала е факта, че е получила продажната цена изцяло и в брой от ищеца.

В хода на производството пред ОС ответницата е починала и е оставила за свои наследници ищеца А.Н.К. и В.М.С., която е конституирана като правоприемник на ответницата в процеса.

С молба от 03.08.2015 г. ищецът е уточнил, че е получил собствеността върху ½ ид.ч. от имота въз основа на наследствено правоприемство и претендира да бъде обявен за окончателен договора само в частта от останалата ½ ид.ч.

Новоконституираната В.С. е оспорила основателността на иска с твърдения, че отношенията между ищеца и неговата майка са били обтегнати поради неговото агресивно поведение, че тя е била инвалид и незряща и не е могла да подпише документите от които ищецът черпи основанието за предявяване на иска. Излага, че през по-голямата част от живота си ищецът е бил безработен, никога не е разполагал с такава сума.  Оспорила е собствеността на продавача на обекта на предварителния договор. Твърдяла е, че имотът е придобит в режим на СИО с  М. В. Д., починал през 1994 г. и оставил наследници своята съпруга М. Д. и дъщеря си В.С.. Твърди се, че ищецът не е собственик на ½ от имота, тъй като не е син на М. Д. и квотите в съсобствеността са както следва – за ищеца 3/8, а за дъщерята 5/8. Направено е възражение срещу действителността на придобивното основание на продавача, като се твърди, че делбата е недействителна затова, защото  от договора сключен на 07.04.1994 г. е видно, че не е взела участие наследницата на М. В. Д. В.С..  Оспорва се договорът за покупко-продажба, чиято окончателност ищецът претендира, като се твърди, че е нищожен, поради липсата на съгласие. Твърди се, че продавачката е страдала от  „глаукома“ още от 1988 г. и не е била в състояние да извършва самостоятелни действия. Оспорва се автентичността на подписа. Направено е възражение за неизправност от страна на ищеца поради неплащане на договорената сума от 24 000 лева. В условията на алтернативност  направено възражение, че договорът е  сключен под заплаха с физическо насилие и М. Д. не е могла да прочете текста.  Направено е възражение срещу твърдението на ищеца, че имотът представлява самостоятелен обект, който може да бъде предмет на прехвърлими права. /Цитира се решение № 16 от 31.01.2008 г. по т.д. № 649/2007 г. на ВСК, II т.о./.

Действително поради сливане на качества ищец и ответник по отношение на ½ ид.ч. от имота, по отношение на г-н Н. има произнасяне по отношение на ½ ид.ч. от продаваемия имот, това е и предметът на въззивното производство.

За уважаване на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД следва да се установи преди всичко действителността на сключения между страните предварителен договор,а след това и изправността на ищеца и собствеността върху обекта на евентуалния продавач.

Пред въззивната инстанция са повдигнати въпросите за индивидуализацията на обекта в сключения между страните предварителен договор, за неговия характер на самостоятелен обект на собственост, за собствеността върху обекта на продавача и за изпълнение на задължението за заплащане на цената, което е удостоверено с документ, изходящ от продавача, за изискуемост на задължението за сключване на окончателен договор /последното за първи път пред въззивната инстанция е повдигнато от въззиваемата страна/.

Видно е от представените по делото писмени доказателства, че между А.К. и майка му М. Д. е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот в гр. Варна, придобит от М. Д. чрез доброволна делба, а именно „западната половина на приземен етаж, състоящ се от антре, две стаи, кухненска ниша, баня-тоалет, със застроена площ от 48 кв.м.; западната част на таванско подпокривно пространство с площ от 42,4 кв.м., ведно с 16,56% ид.ч. от общите части на триетажна жилищна сграда“ в гр. Варна, кв. Виница, ул. Обзор № 24, както и 16,60% ид.ч. от правото на строеж върху държавно дворно място, представляващо парцел І-296, кв.20 Б по новия план на квартала, идентичен с парцел ХVІ по стария регулационен план, при цена от 24000 лв. В договора е посочено, че това е имотът по нот.а. № 120/1994 год. на ВН, както и че срокът за сключване на окончателен договор е 20.06.2011 год. В договора се съдържа изявление на продавача, че при подписването му е получил сумата от 18000 лв. Видно е от двете допълнителни споразумения и от разписка, подписана на 09.01.2015 год. от М. Д., че същата е направила писмено волеизявление, че е получила изцяло цената, заплатена на три части: 18000 лв. при подписване на договора, 4000 лв.на 04.06.2014 год. и 2000 лв.на 18.06.2011 год.

Видно е от представените констативен нотариален акт №120/1994 год. и схема№ 15-11619-14.01.2015 год. с исковата молба, че имотът по предварителния договор представлява самостоятелен обект на собственост, както и че е достатъчно индивидуализиран с идентификатор 10135.2575.173.1.2 и граници по представената схема.

Видно е от констативния нотариален акт, че с него е удостоверено право на собственост на М. Д. върху продаваемия обект по силата на доброволна делба. Оборването на удостоверителната сила на констативния нотариален акт е в тежест на страната, която го оспорва. Не е проведено успешно оспорване на удостовереното право на собственост, тъй като по делото са представени писмени доказателства, неоспорени от въззиваемата страна, от които може да проследи придобиването на право на собственост от М. Д. върху процесния имот. Видно е от договор за доброволна делба от 07.04.1994 год. /л.63 от делото на ОС/ и договор за доброволна делба от 21.03.1994 год. /л.126 от делото на ОС/, както и от договор № 9625 /с.129 от делото на ОС/, че М. И. Д. и М. В. Д. са придобили право на строеж върху ½ ид.ч. държавно дворно място, с право да построят първи етаж от жилищна сграда. С делба от 21.03.1994 год. М. Д. и внукът й М. Г. А. са получили в общ дял първи етаж от жилищната сграда, като М. А. се е легитимирал като съсобственик по силата на саморъчно завещание, обавено на 18.01.1994 год. Вторият жилищен етаж е предоставен в дял на други, неучастващи в настоящото дело лица. Впоследствие М. А. и баба му М. Д. са сключили доброволна делба на получения в общ дял първи етаж, като видно от нот.а. 121/1994 год. М. А. е получил в дял останалата част от първия етаж, като е учредил право на ползване върху този обект на въззиваемата С., негова майка. Направеното от нея възражение на нищожност на доброволната делба поради липса на нейното участие съдът преценява като опит да въведе съда в заблуждение и злоупотреба с право – видно е от посочените сделки, че нейният дял от наследството на баща е придобит от сина й по завещание, поради което и тя не е участвала в оспорената от нея делба. По отношение на самостоятелността на обектите в сградата, по делото са представени архитектурни проекти, от които е видно, че делбата е извършена при съобразяване на характера на обектите в сградата и техния характер. Дали сградата е триетажна или не, няма касателство към идентификацията на обекта, при положение, че в парцела има само една сграда, а процесният обект е индивидуализиран със схема и е безспорно, че е на първия етаж.

Представеното удостоверение № 94-3263-03-10-1407 от 07.02.2013 г., издадено от Началник СГКК, не оборва горните изводи, особено като се има предвид, че имотът е индивидуализиран със схема, която е издадена две години след удостоверението.

Следва безспорният извод, че между продавачката и въззивника е сключен валиден предварителен договор за продажба на достатъчно индивидуализиран имот, който е собственост на продавача по силата на доброволна делба.

По отношение на заплащането на цената, представената разписка представлява пълно доказателства за заплащане на цената. Фактът, че у М. Д. не са намерени пари след смъртта й, не оборва нейното изявление, че е получила сумите, описани по-горе на посочените дати, които предхождат смъртта й с няколко години. Разпоредбата на чл. 25, т.10 ЗННД в случая е неприложим по отношение на плащане, извършено преди влизане на тази разпоредба в сила.

Възражението, че не е налице валидно задължение М. Д. да сключи окончателен договор не е въведено своевременно в процеса, същото не съответства и на доказателствата по делото.

Налице е валиден предварителен договор, ищецът и въззивник в процеса е изправна страна по договора, а продавачът не е изпълнил задължението си да финализира сделката, следователно искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен по отношение на частта от продаваемия имот, по отношение на която В.С. е наследила задължението на майка си да сключи окончателен договор.

При несъвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ОТМЕНЕНО, като вместо него се постанови друго, с което искът да бъде уважен, като се уважи искът по отношение на ½ ид.ч. от процесния имот, ведно с присъждане на разноски, определяне на задължение за заплащане на нотариална такса и местен данък за купувача, както и ведно с присъждане на разноски за въззивника и ищец в процеса за двете инстанции в пълен размер. Въззиваемата следва да заплати д.т. по въззивната жалба, тъй като г-н Н. е бил освободен от заплащане на такси и разноски във въззивното производство.

Предвид горното , съдът

                                     РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 710/30.05.2016 год. по гр.д. 442/2015 год. на ОС Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на осн. чл. 19 , ал.3 ЗЗД предварителния договор за покупко-продажба,  сключен на 20.06.2008 год. и допълнителни споразумения от 18.06.2011 год. и 04.06.2014 г., между А.Н.К., ЕГН **********, и М. И. Д. с ЕГН **********, починала на 27.06.2015 год., с правоприемник в процеса В.М.С. ЕГН **********, от гр. Варна, на следния имот: ЖИЛИЩЕ, представляващо западната половина на приземен етаж, с идентификатор 10135.2575.173.1.2., състоящо се от антре, две стаи, кухненска ниша, баня-тоалет, със застроена площ от 48 кв.м., западната част на таванско подпокривно пространство с площ от 42,40 кв.м., заедно с 16,60%ид.ч. от правото на строеж върху държавно дворно място, с идентикатор 10135.2575.173, представляващо парцел І-296 в кв. 20Б по новия план на квартала, идентичен с парцел ХVІ от стария регулационен план, при цена на имота 24000 лв., изплатена напълно от купувача на продавача, само по отношение на ½ ид.ч. от описания имот.

ОСЪЖДА А.Н.К., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, нотариална такса по сделката, определима по т.8 от ТАРИФА за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност /Одобрена с ПМС № 186 от 13.08.1998 г., обн., ДВ, бр. 95 от 14.08.1998 г., в сила от 15.08.1998 г., изм. и доп., бр. 5 от 19.01.1999 г./, като го ЗАДЪЛЖАВА да представи актуална данъчна оценка на имота за данък наследство в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, без която РАЗПОРЕЖДА ДА НЕ БЪДЕ издаван препис от решението, както и да представи доказателства, че е заплатил дължимия местен данък по сделката по ЗМДТ, и доказателства, че продавачът няма задължения към Държавата, на осн. чл. 364, ал.1 ГПК.   

НАРЕЖДА за разноските по прехвърляне на имота да се впише възбрана върху същия имот, след определянето на точната сума, на осн. чл. 364, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА В.М.С. ЕГН **********, от гр. Варна,да заплати на А.Н.К., ЕГН ********** сума в размер на  2604,35 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски по делото за двете инстанции, , на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА В.М.С. ЕГН **********, от гр. Варна, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВапС сумата от 73,60 лв., представляваща държавна такса по уважената въззивна жалба.

Решението следва да се впише в шестмесечен срок от влизането му в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ :