ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

764

 

Гр.Варна, 26.11.2018 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 26.11.2018 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. № 596  по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т.2 ГПК  вр. чл. 95, ал.5 ГПК и е образувано по частна жалба на Д.Х.П. против определение № 2675/18.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2221/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ в производството по същото дело.

Жалбподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като незаконосъобразно, молил е за отмяната му и „за назначаване на особен представител по реда на ЗПП“.

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на окръжния съд и изхожда от лице с правен интерес от обжалването му, като неизгоден за него. Същата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят Д.Х.П., поставен под ограничено запрещение, е подал пред окръжния съд молба по чл. 340, ал.2 от ГПК за отмяна на запрещението, като е насочил иска срещу лицето – ищец по първоначалния иск за поставянето му под пълно запрещение, негов син и понастоящем попечител – И. Д. П.. С исковата си молба Д.П. е поискал от съда на осн. чл. 23, ал.1 от ЗПП да му бъде назначен особен представител за осъществяване на процесуално представителство, като е посочил и конкретен адвокат. С определение № 2518 от 04.10.2018 г., окръжният съд е оставил без движение исковата молба с указания за заплащане на държавна такса от 30 лв., както и молбата  за правна помощ с указания ищецът да изложи обстоятелствата, на които се основава искането за предоставяне на правна помощ, като в случай, че твърди че не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение да представи доказателства за декларирани доходи, за имуществено състояние (декларация по приложен от съда образец), здравословно състояние, трудова заетост, евентуално други, които биха могли да имат значение за установяване твърдението, че няма средства за заплащане на възнаграждение на адвокат. С поправящата молба от 18.10.2018 г., ищецът е приложил документ за заплатена държавна такса и е изложил обстоятелства по молбата за предоставяне на правна помощ с приложени към нея декларация за материално и гражданско състояние, удостоверение за получавана пенсия и за прекратен граждански брак с Л. П.. По същество е посочил, че поради това, че ответникът по молбата за отмяна на запрещението е негов попечител, по делото те имат противоречиви интереси. Сам без съгласието на попечителя си ищецът не можел да извършва процесуални действия по делото и не можел сам да наеме адвокат. На следващо място е заявил, че искането му се основава и на обстоятелството, че единственият доход, с който разполага е инвалидната му пенсия в размер на 190,90 лв. и макар да притежава недвижими имоти, от 2006 година бил отстранен от тях от бившата си съпруга Лидия Папазова, нямал достъп до същите, не реализирал никакви доходи от тях, а синът му - негов попечител заедно с майка си владеели и ползвали всички имоти. Живеел при своя племенник и плащал над 50 лв. за лекарства. Заявил е искане на осн. чл. 28, ал.2 във вр. чл. 29, ал.4 от ГПК вр. с чл. 21, ал.3 и чл.23, ал.1 от ЗПП да му бъде допуснато ползването на правна помощ като му бъде назначен особен представител по делото.

С обжалваното определение, окръжният съд е оставил без уважение молбата на Д.Х.П. за предоставяне на правна помощ по делото по съображения, че същият притежава макар и в съсобственост редица недвижими имоти, от които може да получава доходи.

Правната помощ, съгласно чл. 2 от ЗПП се осъществява от адвокати и се финансира от държавата. Видът на исканата в случая правна помощ е  по чл. 21, ал.3 от ЗПП и представлява осъществяване на процесуално представителство по делото. В този случай, производството е по чл. 95 от ГПК и във вр. с чл. 21, ал.2 и ал.3 от ЗПП. Приложимата към казуса разпоредба на чл. 21, ал.3 ЗПП гласи, че по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като съдът формира преценката си, като взема предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства.

В настоящия казус от доказателствата по делото и от приложената декларация по чл. 23, ал.3, т.2 от ЗПП се установява, че молителят е възрастен човек на 68 години, който страда от психично заболяване, заради което е поставен под ограничено запрещение. Получава пенсия за инвалидност от 190,90 лв. и няма други доходи. Няма задължения за издръжка към други лица, а от 2016 г. е разведен. В декларацията по чл. 23, ал.3, т. 2 от ЗПП е посочил, че притежава еднолично офис от 39,24 кв.м. в гр.Варна, ул.“Одрин“ №10, ет.1, както и жилище от 82,26 кв.м. в гр.Варна, ул.“Одрин“ № 10, ет.2, ап.1, а в съсобственост с бившата си съпруга още жилище от 102,72 кв.м. в гр.Варна, ул.“ Владислав Варненчик“ №155, бл.28, вх.Т, ет.6, ап.90, жилище с площ от 102,97 кв.м. в гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №155, бл. 28, вх.Т, ет.5, ап. 74, гараж с площ от 23,38 кв.м. в гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №155, бл. 28, две паркоместа от по 12,25 кв.м. в гр.Варна, ул.“Одрин“ №10, поземлен имот с площ от 1006 кв.м. в гр.Варна, район Приморски, ж.к. „Изгрев-1“, поземлен имот с площ от 716 кв.м. в с.Осеново, общ. Аксаково, вилна сграда от 78 кв.м. в с.Осеново, общ. Аксаково. Притежанието на множество скъпи недвижими имоти и възможностите за реализиране на средства от тях изключва извода за липсата на средства за покриване на разхода за адвокатска защита по делото и предоставянето на безплатна такава, финансирана от държавата. Тези имоти, измежду които и нежилищни такива, са потенциален източник на средства. Твърдяната липса на средства от тях, заради несъдействието на попечителя – ответник по настоящото дело, се разрешава по реда на чл. 169 от СК от органа по настойничество и попечителство. В случая, ответникът – попечител не е такъв по право чл.173 СК, защото не е съпруг или родител, като  в този случай ограничено запретеният има освен попечител и заместник-попечител съгл. чл.157 от СК с правата и задълженията по чл. 169, ал.3 вр. ал.1 от СК. Т.е. при противоречие в интересите между ограничено запретения и попечителя, последният се замества от заместник – попечителя, като органът по настойничество и попечителство може да назначи и особен представител. Освен това, видно от приложените към настоящата частна жалба доказателства, органът по настойничество и попечителство е съдействал на ищеца за предприемане на действия по събиране на средства от имотите му, като му е назначил особен представител конкретно за тези действия и за представителство по изпълнително дело. В този смисъл, не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ за процесуално представителство по делото и молбата се явява неоснователна. Като е отхвърлил същата, окръжният съд е процедирал правилно и определението му следва да бъде потвърдено.

 Само за пълнота следва да бъде посочено, че останалите изложени от ищеца в уточняващата молба обстоятелства за противоречие в интересите на страните по делото, не касаят правната помощ, предоставяна от съда по реда на чл.95 от ГПК вр. с чл. 23, т.3 ЗПП, а имат отношение към хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК. Преценката за наличието или липсата на такова противоречие и  необходимостта от назначаване на особен представител за процесуално представителство на страната по делото, е в компетентността на окръжния съд, като тази преценка не подлежи на контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК с частна жалба.

Предвид изложените съображения,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2675/18.10.2018 г., постановено по гр.д. № 2221/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Д.Х.П. за предоставяне на правна помощ в производството по същото дело.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: