РЕШЕНИЕ

27

Гр. Варна, 05.03.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕТЯ П.;

 Секретар В.Т.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 597 по описа за 2013-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба срещу решение № 2180/04.11.2013 год. по гр.д. 1759/2011 год. на ОС Варна, подадена от Г.М.И. *** и М.Г.М., с което СА отхвърлени предявените от тях искове срещу Р.Г.М. и М.П.М. за разваляне на договори, с които Г.М.И. и Й. Т. И., поч. на 29.05.2007 год., са прехвърлили на Р.М. по време на брака му с М.М. правата на собственост върху недвижими имоти, както следва: с нот.а. №15, т.V, рег.№ 11540, д. 624/2005 г. на ВН – дворно място с площ от 620 кв.м., находящо се в с. Припек, община Аксаково, Варненска област, представляващо УПИ №ХХ-88, кв.9, ведно с изградените в него паянтова жилищна сграда и стопански сгради; с нотариален акт №10, т.3, рег.№5801, д.363/2006 г. на ВН – жилище с площ 65,52 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. „Никола Корчев”, №10-А, ет.1, ап.1, с идентификатор №10135.517.186.4.1., състоящо се от хол - спалня, коридор, дневна, кухненска ниша, баня-тоалет, антре, килер, ведно с избено помещение №1 с полезна площ от 13 кв.м., ведно с 16,2701% ид.ч. от общите части на сградата и 25,2280% ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, както и магазин със застроена площот 31,49 кв.м. с идентификатор №10135.3517.186.4.4, състоящ се от търговска зала, склад, изолационно антре и тоалет, ведно с 14,8762 % ид.ч. от общите части на сградата и 12,6979% ид.ч. от ПИ №10135.3517.186 до размер от 1/6 ид.ч. за М.Г.М. и 4/6 ид.ч. за  Г.М.И., поради неизпълнение на насрещно задължение за издръжка и гледане, на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Атакува се служебно направения от съда извод, че процесните договори са относително привидни и прикриват дарения, поради което и са нищожни, което е довело до отхвърляне на исковете за развалянето им.  Твърди се, че служебното прогласяване нищожността на процесните договори, без въведено от ответниците възражение в тази насока, е недопустимо. Изводът се оспорва и по същество, като се атакува решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещните страни Р.Г.М. и М.П.М., в който се оспорват доводите за атакуване на решението и направените доказателствени искания. Твърди се, че установяване нищожността на договорите служебно е правомощие на съда и не е процесуално нарушение. В с.з. се поддържат и доводите по същество за изпълнение на договора.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

С исковата молба пред ОС са предявени искове за разваляне на договори за издръжка и гледане с прехвърлители Г.М.И. и Й. Т. И. И ПРИОБРЕТАТЕЛИ Р.Г.М. в СИО с М.П.М., сключени по: нотариален акт № 15, т. V, peг. № 11540, дело № 624 от 2005 г. на ВН, peг. № 195, вписан в СВ-Варна с вх. peг. № 22295 от 02.09.2005 г. акт № 39, т. LXXI, д. № 16832 – в с. Припек, община Аксаково, Варненска обл. – дворно място с площ от 620 кв. м, УПИ № ХХ-88, кв. 9, при граници: УПИ Х-88, УПИ XIX-86, УПИ IX-86, УПИ VIII-87 и улица, ведно с пянтова жилищна и стопанска сгради; и по нотариален акт № 10, т. I­­ІІ, peг. № 5801, дело № 363 от 2006 г. на ВН, peг. № 332, вписан в СВ-Варна с вх. peг. № 15682 от 28.06.2006 г. акт № 97, т. XLIX, д. № 11689/2006 г. – имот в гр. Варна, ул. "Никола Корчев" № 10-А, ет. 1, ап. 1 – жилище с площ 65.52 кв. м, 10135.3517.186.4.1, състоящо се от хол-спалня, коридор, дневна, кухненска ниша, баня-тоалет, антре и килер, при граници: северозапад – имот пл. № 11 и стълбище, североизток – имот пл. № 9, двор и стълбище, югоизток – ул. "Никола Корчев", двор и стълбище, югозапад: магазин и гараж, отдолу – избен етаж, отгоре – жилище на втори етаж, заедно с избено помещение № 1 с полезна площ от 13 кв. м, при граници: северозапад – двор, североизток – коридор, югоизток – изба № 2, отгоре – магазин, ведно с 16.2701 % ид. ч. от общите части на сградата и 25.2280 % ид. ч. от правото на строеж върху поземлен имот № 10135.3517.186 и магазин за хранителни стоки със застроена площ от 31.49 кв. м, № 10135.3517.186.4.4, състоящ се от търговска зала, склад, изолационно антре и тоалет, при граници северозапад – гараж, североизток – жилище на първи етаж, югоизток – ул. "Никола Корчев", югозапад – улица "Доброволци", отдолу – изби №№ 1 и 2, заедно с 14.8762 % ид. ч. от общите части на сградата и 12.6979 % ид. ч. от правото на строеж върху поземления имот и общо 29 кв. м ид. ч. от ПИ № 10135.3517.186,  до размер 1/6 ид. ч. за първия ищец М.Г.М. и 4/6 ид. ч. за втория ищец Г.М.И., поради неизпълнение на насрещното задължение за издръжка и гледане КЪМ ДВАМАТА ПРЕХВЪРЛИТЕЛИ, по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с присъждане на разноски. В исковата молба и уточняващите я молби се твърди, че ищецът Г.М.И. е полагал сам грижи за съпругата си след сключване на договорите, въпреки че тя била инвалидизирана и с много заболявания, а след смъртта й се грижел сам за себе си, тъй като приобретателите заживели в чужбина, отношенията им се влошили и дори не го поздравявали.

Ответниците Р. и М. Маркови са оспорили исковете в писмен отговор и в с.з. с твърдения, че са гледали лично Й. И. Въвели са твърдения, че са осигурявали издръжка чрез наемни цени, получавани за магазина, обект на един от атакуваните договори, от прехвърлителите общо, а от 29.05.2007 до 2011 г. – от ищеца Г.И.; че вторият ищец също има задължение за гледане и издръжка, поето чрез договор с нотариален акт № 15, т. I­­ІІ, peг. № 5880, дело № 368 от 2006 г. на ВН, peг. № 332, чието изпълнение обезмисля изпълнение от страна на ответниците.

От представения заверен препис на нот.а. №15/2005 год. на ВН се установява, че на 02.09.2005 г. е сключен описаният в исковата молба договор за прехвърляне на недвижим имот в с. Припек срещу задължение за издръжка и гледане, лично или чрез трето лице, като им осигурява всичко необходимо за водене на нормален живот. Договорът е сключен по време на брака на Р.М. с М.М.. Прехвърлителите са запазили право си на ползване.

В обясненията си, дадени в с. з. на 19.07.2013 г. ищецът Г.И. е заявил, че имотът в с. Припек е прехвърлен, защото преди това с Й. И. са прехвърлили на другия си син – ищеца М.М. място с вила в кв. "Виница" и са искали двамата да получат поравно.

От представения заверен препис на нот.а. №10/2006 год. на ВН се установява, че на 23.06.2006 г. е сключен втори договор за прехвърляне на недвижими имоти в гр. Варна срещу всички грижи, които Р.М. е полагал до този момент за прехвърлителите и срещу задължението за бъдеща издръжка и гледане. Р.М. се е задължил изрично да осигурява месечна издръжка на прехвърлителите в размер на 200 лв., като при неплащане на три вноски те имат право да развалят договора. Прехвърлителите са запазили право на ползване. В обясненията си, дадени в с. з. на 19.07.2013 г. ищецът Г.И. е заявил, че този имот е прехвърлен, защото с Й. И. са искали "да се определят към единия от синовете си, за да се успокоят снахите".

Договор за издръжка и гледане прехвърлителите са сключили и с другия си син – М.М., на 27.06.2006 год. С обект гараж и част от същото дворно място /л.106 от делото на ОС/. В обясненията си, дадени в с. з. на 19.07.2013 г. ищецът Г.И. заявява, че този имот е прехвърлен, защото М.М. е участвал в строежа на сградата.

Разгледаното от първоинстанционния съд фактическо твърдение, че изявлението на прехвърлителите при сключването на нотариалните договори, че са получили гледане и издръжка и че това е насрещната престация, която очакват, е привидно, НЕ Е БИЛО ВЪВЕДЕНО ОТ никоя от страните в процеса до приключване на устните състезания пред ОС. По делото пред ОС няма окончателен доклад, но е изготвен предварителен такъв, като в първото с.з. ОС е заявил, че се придържа към този предварителен доклад. Дори и да се приеме, че по делото са направени уточненията на фактическите обстоятелства в исковата млоба в предпоследното съдебно заседание пред ОС, а даването на ход на делото по същество е най-късният момент за подобно фактическо твърдение, каквото би следвало да бъде направено от ответната страна, то такова не е направено. Без такова фактическо твърдение съдът не би могъл служебно да го обсъжда като довод за нищожност на атакуваните договори.

Такова твърдение, впрочем, не е въведено изрично и пред втората инстанция – единственото, което се твърди, е, че съдът може служебно да констатира нищожност на договор. Но твърдение, че основанието на прехвърлителните договори на съпрузите И. към техните синове е извършена приживе делба на имотите, в процеса не е въвеждано. Още повече, че делба на наследство приживе може да се извърши като завещание –делба или като делба-дарение, като в случая нито има подобни твърдения, нито доказване каква е прикриваната сделка. Като такова ОС е приел изявленията на един от ищците и въззивник в процеса – Г.И., че договорите са сключени, за да се определят към един от синовете и да са спокойни снахите. Ответникът Р.М. чрез процесуалния си представител в същото с.з. е заявил, че за разпределение на имотите с родителите си се е „разбрал” приживе и че с брат си е в лоши отношения. Г.М. и Р.М. са страни по нотариални договори за прехвърляне на имоти срещу задължение за издръжка и гледане. И двамата са заявили пред нотариуса, че именно такива сделки сключват и са се подписали под това свое изявление. Въпреки че нотариалният акт е частен удостоверителен документ по отношение на сключения между страните договор, то даденото изявление от страните пред нотариуса не може да бъде оспорвано от самите страни по арг. от чл. 165, ал.2 ГПК. Изявление, целящо да обори волята на страна в нотариална сделка като привидно изразена, направено от страните по сделката, не може да бъде ценено. Подобно оборване е възможно само при условията на чл. 165, ал.2 ГПК, които не са налице в настоящия случай, или ако страната докаже, че подписът й не е автентичен или има друг недостатък в нотариалната форма. 

По изложените съображения съставът на ВАпС приема, че е атакуваните договори за издръжка и гледане са действителни.

За да бъде успешно проведен искът по чл. 87, ал.3 ЗЗД, ищците следва да установят сключване на действителен договор, по който те или техните праводатели са изправна страна. Въвеждането на твърдения за изпълнение на договора и доказването им е в тежест на ответниците. Изпълнението на задълженията по договор за издръжка и гледане се изследва с оглед на характера на договора – алеаторен, по който се дължи престация в пълен обем и в условията на неделимост за двамата прехвърлители за всеки ден.

От събраните по делото доказателства – разпит на свидетелите К., П., Д., И., от проведените СМЕ, ССЕ и СТЕ, се установява, че прехвърлителката Йовка Иванова е била полуобездвижена, с парализирана лява ръка и се е нуждаела от грижи за придвижването си, за обличане, за всички домакински дейности. Установява се, че въззиваемите и ответници по исковете са изпълнявали задълженията си по договорите до смъртта на прехвърлителката И. на 29.05.2007 г. ежедневно и в пълен обем, като са живеели заедно с прехвърлителитев една и съща сграда, въззиваемата М.М. е полагала пряко грижи за полуобездвижената Й. И., прехвърлителите са получавали наем от 200 лв. за прехвърления магазин като престация по втория договор от 2006 год. в периода 2003 – 2010 г. – октомври, ноември /св. К. и частично признания на въззивника Г.И. в с.з. на 25.01.2013 г./. Установява се, че въззиваемите са организирали и заплатили погребението на Й. И. След смъртта й, през 2008 година, съпрузите М. са заминали да работят в чужбина, като постепенно са прекратили отношения с прехвърлителя И., а след лятото на 2010 год. не са му заплащали дължимите по втория договор 200 лв.

По основателността на иска следва да се вземе предвид, че не е твърдяно, нито е доказано от ответниците по исковете и въззивници, в чиято доказателствена тежест е това обстоятелство, алеаторното задължение да е изпълнявано ежедневно по отношение на прехвърлителя И. и в пълния му обем след лятото на 2010 година. По делото е безспорно установено, че ответниците и приобретатели не са живеели в България в продължение на три години и за този период не са престирали и никакви грижи за г-н И., нито лично, нито чрез трето лице.

При тази фактическа обстановка следва да се приеме, че исковете предявени от г-н И. като наследник на съпругата си и от г-н М.М. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и И., за последната при условията на чл. 172 ГПК, като плод на лични впечатления и съвпадащи си помежду си и с другите доказателства по делото, от които се установява, че приживе на г-жа Й. И. страните са били в добри отношения и за прехвърлителите са полагани адекватни на нуждите им грижи и в пълен обем. Съдът не кредитира показанията на св. Т. П. за периода след 2007 год., от който тя няма преки впечатления, но в останалата им част показанията подкрепят тези на горните свидетели. Показанията на свидетеля Дончев са изолирани от останалите доказателства по делото и съдържат крайни твърдения от рода на „никога” и „винаги”, целящи да услужат на тезата на въззивника И..

По безспорен начин, обаче, се установява, че след смъртта на Й. И. договорите не са изпълнявани по отношение на г-н И. в пълен обем. Това отчасти се дължи и на неговия отказ да приема грижи от съпрузите М., но доколкото договорите са възмездни, по тях се дължи престация и при забава на кредитора, още повече, че във втория договор е уговорена и парична престация, която не е изпълнявана за период от над три години. В задълженията на приобретателите следва да се отнесе и задължението за поддържане на добри контакти с прехвърлителите. Приобретателите не са освободени от отговорност за неизпълнението от обстоятелството, че договор за издръжка и гледане е сключен и с другия син на прехвърлителя. Договорите не са обвързани един с друг, двамата братя не са съзадължени лица, изпълнение се дължи по всеки от тях и изпълнението по един от договорите не може да ползва приобератетлите по другия договор. По делото не е доказано г-н М.М. да осъществява грижи за прехвърлителя по начин, който да препятства въззиваемите да изпълняват своите задължения, но дори и да беше така, доколкото Р. и М. М. са приобретатели по възмезден договор, тяхно задължение е да дадат насрещна престация дори и чрез паричен еквивалент, което не е направено. При така изложените обстоятелства безспорно предявеният иск за разваляне на договорите по отношение на частта на г-н И. – ½ ид.ч., са основателни и на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД следва да бъдат уважени, съобразно правата на преживелия съпруг.

Поради несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която исковете на Г.И. срещу М. и Р. М. са отхвърлени по отношение на двата договора до размер от ½ ид.ч. от имотите и вместо него да се постанови друго, с което исковете по чл. 87, ал.3 ЗЗД бъдат уважени за същата част, като се присъдат разноски за двете инстанции на ищеца в размер на 821, 40 лв. /341,40 лв. за първата инстанция и 480 лв. за втората инстанция/. Решението следва да се потвърди в частта му, с която исковете на М.М. и Г.И., като наследници на Й. И., са отхвърлени до размер от 2/6 ид.ч. от имотите /по 1/6 ид.ч. за всеки от тях/.

Р.Г.М. и М.П.М. следва да заплатят по сметка на ВАпС държавна такса съобразно уважената част от исковете на освободения от такси и разноски Г.И. в размер на 1705,68 лв. /съразмерна част от 98,64 лв. са заплатени при завеждане на делото/и д.т. по въззивната жалба в размер на 902,16 лв. или общо  2607,84 лв., на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

С оглед на горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ решение № 2180/04.11.2013 год. по гр.д. 1759/2011 год. на ОС Варна, САМО В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО са отхвърлени исковете, предявени от Г.М.И. *** срещу Р.Г.М. и М.П.М. за разваляне на договори, с които Г.М.И. и Й. Т. И. , поч. на 29.05.2007 год., са прехвърлили на Р.Г.М. по време на брака му с М.М. правата на собственост САМО ВЪРХУ ½ ИД.Ч. ОТ следните недвижими имоти: с нот.а. №15, т.V, рег.№ 11540, д. 624/2005 г. на ВН – дворно място с площ от 620 кв.м., находящо се в с. Припек, община Аксаково, Варненска област, представляващо УПИ №ХХ-88, кв.9, ведно с изградените в него паянтова жилищна сграда и стопански сгради; с нотариален акт №10, т.3, рег.№5801, д.363/2006 г. на ВН – жилище с площ 65,52 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. „Никола Корчев”, №10-А, ет.1, ап.1, с идентификатор №10135.517.186.4.1., състоящо се от хол - спалня, коридор, дневна, кухненска ниша, баня-тоалет, антре, килер, ведно с избено помещение №1 с полезна площ от 13 кв.м., ведно с 16,2701% ид.ч. от общите части на сградата и 25,2280% ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, както и магазин със застроена площот 31,49 кв.м. с идентификатор №10135.3517.186.4.4, състоящ се от търговска зала, склад, изолационно антре и тоалет, ведно с 14,8762 % ид.ч. от общите части на сградата и 12,6979% ид.ч. от ПИ №10135.3517.186, поради неизпълнение на насрещно задължение за издръжка и гледане, на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД, КАКТО И В ЧАСТТА, С КОЯТО Г.М.И. е осъден да заплати разноски за първата инстанция за разликата над размер от 460 лв. до 1840 лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА РАЗВАЛЯНЕТО на договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, сключени между Г.М.И. и Й. Т. И., поч. на 29.05.2007 год., като прехвърлители, и Р.Г.М. по време на брака му с М.М., като приобретатели, САМО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ Г.М.И. ДО РАЗМЕР ОТ ½ ИД.Ч. от имотите, обект на договорите, както следва: договор, обектириан нот.а. №15, т.V, рег.№ 11540, д. 624/2005 г. на ВН, с обект дворно място с площ от 620 кв.м., находящо се в с. Припек, община Аксаково, Варненска област, представляващо УПИ №ХХ-88, кв.9, ведно с изградените в него паянтова жилищна сграда и стопански сгради; договор по нотариален акт №10, т.3, рег.№5801, д.363/2006 г. на ВН, с обект жилище с площ 65,52 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. „Никола Корчев”, №10-А, ет.1, ап.1, с идентификатор №10135.517.186.4.1., състоящо се от хол - спалня, коридор, дневна, кухненска ниша, баня-тоалет, антре, килер, ведно с избено помещение №1 с полезна площ от 13 кв.м., ведно с 16,2701% ид.ч. от общите части на сградата и 25,2280% ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, както и магазин със застроена площот 31,49 кв.м. с идентификатор №10135.3517.186.4.4, състоящ се от търговска зала, склад, изолационно антре и тоалет, ведно с 14,8762 % ид.ч. от общите части на сградата и 12,6979% ид.ч. от ПИ №10135.3517.186,  поради неизпълнение на насрещно задължение за издръжка и гледане, на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД, по исковете на Г.М.И.,***, срещу Р.Г.М. ЕГН **********, и М.П.М., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна.

ОСЪЖДА Р.Г.М. ЕГН **********, и М.П.М., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Г.М.И.,***, разноски за двете инстанции съобразно уважената част от исковете в размер на 821,40 лв.

ОСЪЖДА Р.Г.М. ЕГН **********, и М.П.М., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата, по сметка на ВАпС държавна такса съобразно уважената част от исковете по въззивната жалба в размер общо  2607,84 лв., на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2180/04.11.2013 год. по гр.д. 1759/2011 год. на ОС Варна, с което са отхвърлени исковете, предявени от Г.М.И. *** и М.Г.М., В КАЧЕСТВОТО ИМ НА НАСЛЕДНИЦИ на Й. Т. И., поч. на 29.05.2007 год., срещу Р.Г.М. и М.П.М. за разваляне на договори, с които Г.М.И. и Й. Т. И. , поч. на 29.05.2007 год., са прехвърлили на Р.М. по време на брака му с М.М. правата на собственост САМО върху 2/6 ид.ч. от недвижими имоти, както следва: с нот.а. №15, т.V, рег.№ 11540, д. 624/2005 г. на ВН – дворно място с площ от 620 кв.м., находящо се в с. Припек, община Аксаково, Варненска област, представляващо УПИ №ХХ-88, кв.9, ведно с изградените в него паянтова жилищна сграда и стопански сгради; с нотариален акт №10, т.3, рег.№5801, д.363/2006 г. на ВН – жилище с площ 65,52 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. „Никола Корчев”, №10-А, ет.1, ап.1, с идентификатор №10135.517.186.4.1., състоящо се от хол - спалня, коридор, дневна, кухненска ниша, баня-тоалет, антре, килер, ведно с избено помещение №1 с полезна площ от 13 кв.м., ведно с 16,2701% ид.ч. от общите части на сградата и 25,2280% ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, както и магазин със застроена площот 31,49 кв.м. с идентификатор №10135.3517.186.4.4, състоящ се от търговска зала, склад, изолационно антре и тоалет, ведно с 14,8762 % ид.ч. от общите части на сградата и 12,6979% ид.ч. от ПИ №10135.3517.186 до размер от 1/6 ид.ч. за М.Г.М. и 1/6 ид.ч. за  Г.М.И., поради неизпълнение на насрещно задължение за издръжка и гледане, на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД; както и в частта за разноските, с която М.Г.М. е осъден да заплати разноски за първата инстанция на Р. и М. М. в размер на 460 лв., а Г.М.И. е осъден да заплати разноски за първата инстанция САМО до размер от 460 ЛВ.

ОСЪЖДА Г.М.И.,***, и М. МАЛКОВ И.,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Г.М. ЕГН **********, и М.П.М., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна,  разноски за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 400 лв. или по 200 лв. за всеки от тях.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: