ОПРЕДЕЛЕНИЕ 777

гр. Варна,    11.11.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 597/15г., намира следното:

Производството пред настоящия съд е образувано по две частни жалби, подадени от „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна против определения, постановени по в.ч.гр.д. № 2293/15г. на ВОС, както следва:

1.Частна жалба вх. № 26519/02.09.15г. по вх. регистър на ВОС, с която е обжалвано определение № 2895/10.08.15г., с което е отменено разпореждане № 25131/12.06.15г. по гр.д. № 9769/14г. на ВРС, Х с-в, в частта, с която е отхвърлена молбата на „Интейк” ЕООД-София в качеството му на частен правоприемник на „КНМ груп” ЕООД-Варна за издаване на изпълнителен лист за сумите от 450лв. и 300лв., представляващи присъдени разноски с решение № 374/23.01.15г. по гр.д. № 9769/14г. на ВРС и решение № 968/18.05.15г. по в.гр.д. № 970/15г. на ВОС и вместо това е постановено издаването на изпълнителен лист в полза на „Интейк” ЕООД-София за сумите от 450лв. и 300лв., представляващи присъдени разноски с посочените по-горе решения на ВРС и ВОС. Жалбоподателят счита, че определението е недопустимо и неоснователно. Недопустимостта се обосновава с обстоятелството, че молителят „Интейк” ЕООД, макар и частен правоприемник на кредитора – ищеца по делото, не е бил конституиран като страна по същото. Поради това и същият няма правото да подава частна жалба и поради това и определението, постановено по тази ЧЖ от ВОС е недопустимо. „Интейк” ЕООД е цесионер за вземането, цедирано му от ищеца по делото, по което „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна е осъдено да заплати сума и разноски, но същият има само правата по чл. 429, ал. 1 от ГПК, но не и правото да иска издаването на изпълнителен лист в негова полза. Претендира се определението да бъде обезсилено, а евентуално да бъде отменено, ведно с присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна „Интейк” ЕООД-София, с който същата е оспорена като недопустима, а евентуално – неоснователна. Поддържа се, че длъжникът по гражданско дело може да участва в производството по издаване на изпълнителен лист едва след получаване на ПДИ от съдебен изпълнител, каквото принудително изпълнение в настоящия случай не е образувано и поради едностранния характер на производството по чл. 407, ал. 1 от ГПК, същият няма право на жалба. Отделно от горното се поддържа, че частната жалба е недопустима и съгласно приетото в т. 6 от ТР № 1/17.07.01г. по гр.д. № 1/01г. на ОСГК на ВКС, че обжалваното определение подлежи на двуинстанционен контрол, тъй като същото не е преграждащо производството по делото и не попада в хипотезите на чл. 274 от ГПК. В условията на евентуалност са изложени аргументи за неоснователност на частната жалба, тъй като точно са преценени субективните предели на силата на пресъдено нещо и настъпилото частно правоприемство. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

2. Частна жалба вх. № 32250/28.10.15г. по вх. регистър на ВОС, с която е обжалвано определение № 3543/09.10.15г., с което пък е допълнено в частта за разноските на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК определение № 2895/10.08.15г., като „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна е осъдено да заплати на „Интейк” ЕООД-София сумата от 215лв., представляваща сторени в производството пред въззивната инстанция разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Счита се, че това определение е неправилно и необосновано, тъй като жалбоподателят не е станал причина за сторените от молителя разноски. Претендира се отмяна на определението.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна „Интейк” ЕООД-София, с който същата е оспорена като недопустима, а евентуално – неоснователна, излагайки същите съображения като в отговора на първата частна жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Частните жалби са подадени в срок, при удовлетворяване изискванията за надлежна представителна власт, но същите са процесуално недопустими по следните съображения:

Разпореждането по чл. 407, ал. 1 от ГПК, с което компетентният съд се произнася по искането за издаване на изпълнителен лист, подлежи на двуинстанционно разглеждане. С произнасянето от въззивния Варненски окръжен съд по същество, по подадената частна жалба срещу това разпореждане на ВРС, е изчерпан предвиденият в чл. 407, ал. 1 от ГПК инстанционен контрол. Поради това и определението не подлежи на обжалване нито по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК /тъй като разпореждането по чл. 407, ал. 1 от ГПК не е издадено за първи път от ВОС, който да е бил сезиран с молба за издаване на изпълнителен лист, а същият е действал по същество като въззивна инстанция, издавайки изпълнителен лист, но след като е отменил разпореждането на ВРС, с което е отхвърлено искането за издаване на изпълнителен лист/, нито на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК – съобразно т. 6 от ТР № 1/17.07.01г. по т.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, което е приложимо с оглед аналогичната разпоредба на чл. 244 от ГПК отм. /в този смисъл е и Определение № 571/09.10.15г. на ВКС по ч.т.д. № 2674/15г., ІІ т.о./.

Втората частна жалба пък е недопустима по аргумент от чл. 248, ал. 3 от ГПК – определението за изменение в частта за разноските на необжалваемо определение, също е необжалваемо.

Частните жалби следва да се оставят без разглеждане и производството по делото следва да се прекрати.

На осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение, определено за всеки от от отговорите по двете частни жалби по реда на чл. 7, ал. 1 т. 7, вр. чл. 11 от Наредба № 1 на ВАС – по 200лв., или общо 400лв.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна частна жалба вх. № 26519/02.09.15г. по вх. регистър на ВОС, срещу определение № 2895/10.08.15г. и частна жалба вх. № 32250/28.10.15г. по вх. регистър на ВОС, срещу определение № 3543/09.10.15г., и двете постановени по в.ч.гр.д. № 2293/15г. на ВОС, и прекратява производството по настоящото дело.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Вл. Варненчик” № 258 да заплати на „Интейк” ЕООД, ЕИК 203211061, гр. София, р-н „Овча купел”, ул. „Любляна”, № 42, вх. Б, ет. 3, ап. 29, сумата от 400 /четиристотин/лв., на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му, пред ВКС.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: