ОПРЕДЕЛЕНИЕ 783

гр. Варна,     13.11.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                            ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 598/15г., намира следното:

Производството е образувано по три частни жалби срещу определение № 260/09.09.15г., постановено по гр.д. № 218/15г. на ОС-Силистра, с което е било прекратено производството по делото, а именно:

1.Частна жалба от М.Д.Х. от гр. София, подадена чрез адв. Б. Е. ***. Сочи се, че определението е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено. Твърди, че ОС-Силистра не е съобразил, че не е бил сезиран с искова молба, а с молба от 03.08.15г., съдържаща искане за съдействие и проверка за движението по подадената още през 2013г. искова молба, по която не е имало никакво движение за дълъг период от време. Към тази молба е било представено копие от исковата молба от 2013г., по която неправилно е било образувано първоинстанционното производство понастоящем. Това се дължало на „странния начин на обработка на входящата документация от съдебната администрация”. Освен това съдът не е осигурил на страната възможността да се снабди с удостоверение от самата съдебна администрация, за да докаже, че исковата молба е била подадена още през 2013г., макар и за тази информация да се сочи, че е служебно известна на съда. Неправилни са считат и съображенията на съда, обосновали крайния извод и извлечени от обстоятелството дали куриерската фирма има или няма офис в гр. Силистра, регистрирането или не на пратката в такъв офис. Не са били събирани и доказателства от самата куриерска фирма дали е доставила пратката в ОС-Силистра през 2013г. Самото предаване на пратката на куриера е достатъчното и единствено удовлетворяващо изискването на хипотезата на л. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК за спазване на срока. Не се споделят и съображенията, изведени от допуснатата техническа грешка при изписването на името на ищцата в товарителницата, както и съществуването на преписката по припознаването на ищцата. Извода на съда, че е налице основателно съмнение за антидатиране на исковата молба се определя като проява на предубеденост и пристрастност на съдията, а отделно от това прекратяването на делото, обосновано с този извод, се квалифицира като нарушение на принципа за запазване интересите на децата чрез отказ от правосъдие. Акцентира се на общо изразеното от всички страни по делото да се установи биологичния произход на ищцата, което ще бъде не само в нейн интерес, но и в интерес на обществото. Освен това страната се е информирала чрез справка за движението по настоящото дело по телефона и е научила за доставянето на исковата молба от 08.08.13г. в съда, но не знае какво е движението по тази искова молба. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

2.Частна жалба от М.Й.М. чрез адв. Н. Б. ***. Счита се, че исковата молба е допустима, а определението е неправилно и следва да се отмени. Поддържа се тезата, че след като пратката е подадена на куриера своевременно, то това изчерпва хипотезата на чл. 62, ал. 2 от ГПК и исковата молба е подадена в срок. Изцяло се споделят съображенията в частната жалба на адв. Б. Е..

3. Частна жалба от М.К.П. и Д.Г.Х., подадена чрез адв. Е.Л. ***. Съдържанието й е идентично като съдържанието на частната жалба от М.М..

Съдът намира, че частните жалби, подадени от ответниците по първоинстанционното дело са недопустими поради липсата на правен интерес. По съществото си обжалваното определение препятства възможността за по-нататъшно развитие на делото, образувано по предявени установителни искове по чл. 62, ал. 4 и чл. 69 от СК, които са предоставени за защита на неимуществени права /правно признатата биологична връзка на детето с неговия баща/ на навършилото пълнолетие дете. Способите и редът за признаване и установяване на произхода, уредени в СК са различни за детето, майката и бащата, а предявените по първоинстанционното дело принадлежат само на детето. Поради това правен интерес да се обжалва прекратителното определение е налице за ищцата /навършилото пълнолетие дете/, но не и за ответниците по делото /още повече, че на същите не е бил изпратен препис от исковата молба, а производството е прекратено още на фаза проверка допустимостта на производството/. Настоящото производство следва да се прекрати по частните жалби, подадени от М.Й.М. и от М.К.П. и Д.Г.Х..

Настоящият състав на съда намира, че частната жалба от М.Д.Х. от гр. София, като подадена в срок, от страна с правен интерес и при наличието на надлежна представителна власт, е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Срокът за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 от СК /за оспорване на бащинството от детето/ е определен на 1 година, а съобразно приетото с ТР № 2/05.02.2015г. на ОСГК на ВКС, този срок започва да тече от навършването на пълнолетие на детето. Ищцата е родена на ***г., поради което и преклузивният срок е изтекъл на 05.09.2013г. В този срок не е подадена искова молба с предявен иск по чл. 62, ал. 4 от СК, поради което и производството по делото по този иск е недопустимо, а поради обуславящото му значение спрямо иска по чл. 69 от СК – и производството по последния също се явява недопустимо. Този извод се налага по следните съображения:

На 12.08.2015г. в регистратурата на ОС-Силистра е входирана исковата молба на М.Х. с предявените по-горе искове, насочени срещу вписаният като нейн баща Д.Х. и лицето спрямо, което се претендира да бъде установено, че е нейн баща – М.М., както и при участието на нейната рожденна майка М.П. /посочена като ответник/. Тази искова молба е била представена като копие, заверено за вярност с оригинала, при неизвестност на автора на заверката /л. 3 – 5 от делото на СОС/. В края на исковата молба е поставена дата 08.08.2013г. Към исковата молба са представени заверени копия от удостоверението за раждане на ищцата, удостоверение за семейното положение на майката на ищцата, издадено на 28.07.15г., както и декларация за припознаване на дете, подписана от М.М., декларация за потвърждаване на обстоятелството, че баща на детето е М.М., изходяща от М.П.; декларация от М.Х., че е запозната с декларацията на М. /и трите с нотариална заверка на подписите от 21.05.15г./ и декларация от Д.Х., че е запознат с декларацията на М. и че не възразява да бъде извършено припознаването /с нотариална заверка на подписа от 27.05.15г./. Представено е и копие от частна медицинска ДНК експертиза от 06.07.15г. за установяване на бащинството на М. спрямо М. Х.

Горната искова молба е постъпила като приложение към молба на М.Х., датирана от автора с 03.08.2015г. и адресирана до Председателя на ОС-Силистра. В молбата е изложено, че на 08.08.2013г. М. Х. е подала искова молба до съда по куриер с описание на предявените искове, но до момента няма призоваване и съобщения по хода на процедурата. В тази връзка посочва, че прилага копие от исковата молба с доказателствата. Обяснява и за причините поради които не се е интересувала толкова дълго време за съдбата на така подадената през 2013г. искова молба, но сочи, че е подадена по куриер с товарителница № 120425/08.08.13г. Ищцата се е свързала и с куриерската фирма и е получила копие от товарителницата, но във фирмата нямат информация за съдбата на пратката. С молбата е представена и вносна бележка за внесена на 12.08.15г. сума от 30лв. по сметка на СОС с посочено основание – ДТ за образуване на дело. Представено е копие от товарителница № 120425/08.08.13г. на куриерска фирма „ОКЕкспрес” без да е оформена дата на получаване в съда, както и удостоверение от 2009г. на „ТОЙОТА-ТИКСИМ” ЕООД, гр. Пазарджик от Комисията за регулиране на съобщенията, че има правото да осъществява куриерски услуги.

В изпълнение на дадените от съда указания, ищцата представлявана от адв. Б. Е., с молба входирана на 08.09.15г., е посочила, че представя оригинала на исковата молба, подписан саморъчно от ищцата. Така представеният оригинал на исковата молба /л. 34-36 от делото на СОС/, обаче се различава от депозираното на 12.08.15г. копие от искова молба в частта на посочения адрес за призоваване на ищцата. Ищцата посочва в молбата, че от направените справки в СОС е установено, че в регистрите на съда няма заведена такава искова молба. Излага се, че обяснение за това няма, след като исковата молба е била подадена в срок по куриерската фирма, която искова молба ищцата е приложила към молбата, с която е входирала исковата молба по настоящото дело. Предоставено е на съда да прецени дали да издаде съдебно удостоверение, с което да се снабди от администрацията на ОС-Силистра относно датата на постъпване на изпратената по куриер искова молба.

След постановяване на обжалваното определение на 09.09.15г. в ОС-Силистра е входирана на 15.09.15г. исковата молба на М. Д. Х., идентична като съдържание на исковата молба, представена по делото с молбата й от 08.09.15г. Същата е била доставена с копие от товарителница № 120425/08.08.13г. на куриерска фирма „ОКЕкспрес”. От дадените по делото обяснения от съдебния деловодител, получил пратката се установява, че на същата е направило впечатление, че оставеният за съда екземпляр на товарителницата не е индигирано копие на подписания от получателя екземпляр, а копие, закрепено с телбод. При потърсена информация за този вид на товарителницата и за закъснението от 2 години от датата на приемането на пратаката, по телефона е било отговорено на съдебния служител, че копието е направено за удобство, а за второто нямат обяснение.

Горните обстоятелства сочат, че ако е вярно, че към молбата от 03.08.15г. /на л. 17-19/ е било приложено копие от исковата молба, подадена още на 08.08.13г. чрез куриер с посочения № на товарителница, то доставения на 15.09.15г. оригинал от същата искова молба /л. 65-67/ следва да е идентичен на представеното пред съда копие. Но това очевидно не е така, защото двете се различават и по адреса за призоваване на ищцата, а и визуално по положения от ищцата подпис. Освен това ако е вярно твърдението на ищцата, че на 12.08.15г. не е подадена искова молба /както се твърди в частната жалба/, а единствено съдът е бил сезиран, за да се потърси съдействие за установяване движението на исковата молба, подадена още през 2013г., то това не съответства на твърдението в уточняващата молба от 08.09.15г., че е входирана исковата молба, към която е приложена молбата от 03.08.15г. /л. 24/ и копие от товарителницата. Не съответства и на това твърдение в частната жалба обстоятелството, че на датата на подаване на исковата молба 12.08.15г. е внесена ДТ по сметка на СОС именно за образуване на дело /л. 2/.

Ако пък е вярно твърдението на жалбоподателката, че не й е дадена възможност от съдията да установи дали в действителност в съда не е пристигнала исковата й молба, изпратена през 2013г. и не се вярва на извършената от съда служебна проверка в тази насока /така изрично отбелязано в обжалваното определение, че през 2013г. такава искова молба не е постъпвала в съда/ и се твърди, че исковата молба все пак е била пристигнала, но не е била надлежно регистрирана и образувана в дело, то тогава пък не би било възможно изпратената през 2013г. искова молба да пристигне на 15.09.15г., каквато „доставка” е осъществена със закъснение от 2 години.

Горното налага извода, че ищцата не е депозирала искова молба в предвидения по чл. 62, ал. 4 от СК преклузивен срок, а опита да се оформи получаването на уж изпратена на 08.08.13г. искова молба /което е станало на 15.09.15г./ с копие от товарителницата от 08.08.13г., си остава само опит за осъществяване на факти от хипотезата на чл. 62, ал. 2 от ГПК /както се посочи по-горе, получената чрез куриера искова молба не съответства на представената като нейно копие с молбата от 03.08.15г., за която се твърди, че е изпратена по куриера/. Отделен е въпроса за странния вид на товарителницата, която не представлява индигиран екземпляр от същата, а просто копие на същата, представена с молбата от 03.08.15г. Неясно остава обстоятелството и за забавяне от близо 2 години от датата на подаване на пратката и до „доставянето” й в съда, при условие, че в чл. 19 от ОУ на куриера е определен срок от 2 работни дни за доставка в селища без офис на куриера, а в чл. 14 е регламентирано, че пратка, недоставена поради отказ или заминаване на получателя в неизвестност, непознат на посочения адрес или починал, се връща на подателя за негова сметка /ОУ са достъпни на електронен адрес http://www.okexpress.bg/terms-of-use.html/.

Настоящият състав на съда счита, че предвиденото в чл. 62, ал. 2 от ГПК, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, а когато се касае за искова молба – тази е и датата, от която следва да се счита, че е подадена и пред съда /чл. 125 от ГПК /, но само при условие, че молбата /исковата молба/ е пристигнала /получена/ в съда. Дори да е вярно твърдението на ищцата, че с посочената товарителница от 2013г. е изпратила исковата си молба с предявените по-горе искове, то така изпратената искова молба не е била никога доставена в съда, а както се посочи по-горе – доставената на 15.09.15г. е различна от изпратената, но съпроводена със „стара” товарителница.

Погледнато в горния аспект на посочените факти, става логично и по-лесно обяснимо предприемането през м. 05.2015г. на действия за припознаване на ищцата от М.М. и едва отказа на съответната администрация от 22.07.15г. /л. 10 от настоящото дело/ са мотивирали предприемането на действията по подаване на исковата молба на 12.08.15г., което обаче, както се каза и по-горе е станало след изтичане на съответния преклузивен срок. Служебното му съобразяване от съда е въпрос на точно прилагане на закона, а не отказ от правосъдие. Частната жалба на М. Х. следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от М.Д.Х. от гр. София, подадена чрез адв. Б. Е. ***, срещу определение № 260/09.09.15г., постановено по гр.д. № 218/15г. на ОС-Силистра, с което е било прекратено производството по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частните жалби на М.Й.М. от гр. Силистра чрез адв. Н. Б. *** и на М.К.П. и Д.Г.Х. и двамата от гр. София, подадена чрез адв. Е.Л. ***, срещу определение № 260/09.09.15г., постановено по гр.д. № 218/15г. на ОС-Силистра И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО СЪЩИТЕ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта му, с която е прекратено производството подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщението до жалбоподателите М., П. и Х. чрез съответните им процесуални представители, пред ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата част може да се обжалва от М.Х. с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: