ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№810

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  23.11.2015 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 599/2015  по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от К.Т.Г. чрез адв.Е. Дайнова срещу определение № 3193/11.09.2015 год по в.гр.д. № 1019/2015 год на Окръжен съд Варна, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските. По съображения за незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и постановяване на ново, с което присъдените в негова тежест разноски бъдат намалени до минималния размер, предвиден в Наредба № 1, а именно – 300 лв.

Постъпил е отговор на частната жалба от адв. Й.Ч. като пълномощник на Д. Д.Д., в което е изразено становище, че жалбата е недопустима, без да се излагат мотиви за това.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

С решение № 1422/16.07.2015 год по в.гр.д. № 1019/2015 год на Окръжен съд Варна е отменено решение № 1134/09.03.2015 год по гр.д. № 1914/2014 год на Районен съд Варна и е постановено ново, с което предявеният срещу частния жалбоподател иск с правно осн. чл. 127а, ал.2 от СК е уважен и в негова тежест са възложени разноските в размер на 750 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.

Присъждането на разноски в тежест на изгубилата делото страна е процесуална санкция за това, че с поведението си е станала причина за завеждане на иска. За да се избегне злоупотреба с правото на разноски, когато те са в прекомерен размер съдът може да ги намали съобразно с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая въпреки, че заплатеният от въззиваемата адвокатски хонорар е в по-висок размер от минималния, който е предвиден за защита по неоценяеми искове, той не е прекомерен.

С оглед изхода на спора, ответникът дължи разноски за двете инстанции, представляващи заплатените от ищцата държавни такси и адвокатски възнаграждения. Видно от представения списък на разноските, тя не е претендирала разноски за първата инстанция и такива не са й били присъдени, но настоящият състав намира, че това обстоятелство също следва да се отчете при преценката дали присъдените разноски са прекомерни.

Поради изложените мотиви обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3193/11.09.2015 год по в.гр.д. № 1019/2015 год на Окръжен съд Варна, Г.О.

Определението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 248 ал.3, предл.2 във вр. с чл.274 ал.4 и чл. 280 ал.2 т.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                          

                   2.