Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

2/09.01.2019 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 12.12.2018 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 599/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Н.М.Ю. и Е.И.Ю. чрез процесуалния им представител адв. М.Р.И. *** срещу решение № 92/10.10.2018 год. по гр.д. № 221/2017 год. на Окръжен съд - Силистра, с което е отхвърлен предявения от тях иск срещу Община Дулово за заплащане на обезщетение на всеки от тях по 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на сина им М., загинал на 11.08.2013 год., които вреди са настъпили вследствие от противоправно бездействие на служители на ответника, изразяващи се в необезопасяване на воден обект, на осн. чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им заплащане. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени, като им бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции.

В постъпилия писмен отговор от Община Дулово чрез процесуалния представител адв. Р. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Претендира присъждане на разноски в настоящоно производство, като представя доказателтво за заплащането на адвокатско възнаграждение по фактура № 1623/01.11.2018 год.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, изискващ на първо място наличието на вреда, настъпила в резултат от противоправно деяние, което може да се изразява както в конкретно действие, така и в бездействие. В последния случай, отнесен към хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, е необходимо по силата на закон или подзаконов акт да е предписано задължение за определено поведение на съответните органи или длъжностни лица, а противоправността се извлича от несъобразяването им с тези нормативни изисквания.

 Такива изисквания се съдържат в Наредбата за водно-спасителната дейност и обезопасяването на водните площи, обн.ДВ, бр.65/96г. Съгласно чл.8 от нея откритите канали, изкопи, ями и други водни площи, запълнени с вода, чиято дълбочина е по-голяма от 120 см. подлежат на минимално обезопасяване - с лесно забележими знаци, забраняващи къпането, на които се посочва конкретната опасност от неизпълнението им, поставени на разстояние не по-голямо от 200 м. между тях, а когато тези водни площи се намират в непосредствена близост до населени места - както в случая - те следва и да бъдат оградени с парапети или пояс от нискостеблени растения. От своя страна бреговите ивици на неохраняемите водни площи и на забранените за къпане водоеми подлежат на обезопасяване със съответния вид табели, посочени в чл.9 от наредбата. Задължен да извърши предвиденото обезопасяване е стопанинът на водната площ, а стопанин съгласно нормата на §1 от същата наредба е нейният собственик или лицето, на което е предоставено право на ползване.

За да бъде даден отговор на релевантните въпроси в контекста на цитираната наредба, по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Събрани са също писмени и гласни доказателства, от които в тяхната съвкупност е установено следното:

Водоемът, в който се е удавило детето на ищците, се е образувал чрез запълване с дъждовни води на изградени в миналото утайници (торища), оградени със земнонасипни диги, собствeност на бивш кравекомплекс, вече неизползвани по предназначението им. В момента на инцидента, а и понастоящем, тази територия е с обща площ  21 250 кв.м.(по заснети на място граници по чашката на водоема), и обхваща части от три недвижими имота, а именно: имот №099015, имот №099036 и имот №24030.27.73.

От представения н.а.№110/11г., се установява, че имот №099036, находящ се в землището на с.Черник, община Дулово, целият с площ от 20, 874 дка., с начин на трайно ползване - изградено торище, е собственост на „Галеко”АД, гр. София. Община Дулово е собственик на следните недвижими имоти: имот №099015, находящ се в землището на с.Черник, община Дулово, целият с площ от 99, 900 дка., с начин на трайно ползване - пасище, мера, видно от представения акт за частна общинска собственост №5504/29.12.2010г,  и имот №24030.27.73, находящ се в землището на гр.Дулово, м.”Брястовете”, целият с площ от 90, 731 дка., с начин на трайно ползване - пасище, което е установено с акт за публична общинска собственост №5506/06.01.2011год. Следователно водоемът, който се е образувал чрез запълване с дълждовни води, обхваща части както имот на „Галеко“ АД, така и на Община Дулово, без да може да се направи разграничение между тях.

Безспорно, образувалият се водоем върху посочените имоти е със сезонен характер и дълбочината му може да бъде различна през различните периоди от време в зависимост от количеството на събралата се дъждовна вода. Към момента на изготвяне на експертизата в него също е имало вода, чиято дълбочина вещото лице не е могло емпирично да определи. От значение обаче е каква е била тя в деня на инцидента с оглед на това да се прецени приложимостта на чл. 8 от Наредбата за водно-спасителната дейност и обезопасяването на водните площи. За установяване на това обстоятелство съдът кредитира показанията на свидетеля Л.Д., който е ръководил спасителната операция. От тях се установява, че водоемът е бил разпрострян върху цялата площ на процесните имоти и не е съществувала видима граница между тях. Що се отнася до дълбочината, за нея може да се съди по това, че за издирването на телата е била използвана лодка, а претърсването на дъното е било извършено от водолази, които за целта са си служили с обезопасителни въжета. От тези данни може да се заключи, че водоемът е бил дълбок повече от 1,20 м, каквато е минималната изискуема дълбочина, при която е било задължително предприемането на мерки за предупреждение и предпазване от удавяне.

Не е спорно между страните, че изискуемото се по наредбата обезопасяване не е било извършено до 11.08.2013г. Едва по-късно в западния край на съоръжението е поставена отводнителна тръба и предупредителни табели.

С оглед на казаното по-горе следва да се приеме, че задължения за цялостното обезопасяване на водната площ по Наредба за водно-спасителната дейност и обезопасяването на водните площи са възникнали като за „Галеко”АД, гр.София, така и за Община Дулово, макар тя да притежава по-малка част от обекта. Отговорност за неспазване на тези изисквания, чиято противоправност е безспорна при наличието на изрично регламентирани законови задължения, носят солидарно както „Галеко” АД, така и въззиваемата страна. Солидарността произтича от разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, а право на избор на увреденото лице е срещу кого от солидарните длъжници да насочи претенцията си. Причинната връзка между противоправното бездействие и увреждането е безспорно установена, тъй като ако бяха спазени правилата, предписани от Наредбата за водно-спасителната дейност и обезопасяването на водните площи, настъпването на вредите би могло да се предотврати.

Направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредата от пострадалия, поддържано и пред настоящата инстанция, е основателно. Удавилото се дете е било на 12 годишна възраст и по твърденията на самите ищци те не са знаели къде се намира то от 9 ч. сутринта до обяд, когато са узнали за удавянето. Това означава, че те са пренебрегнали законовото си задължение да упражняват родителски контрол, изискуем съгласно чл. 125 ал.3 от СК и чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето, и с безотговорното си поведение са допринесли в равна степен с ответника за настъпването на вредоносния резултат.

По изложените мотиви настоящият състав намира предявения иск за основателен и доказан. За определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази от една страна ниската възраст на починалото дете, чувствата на привързаност, които са нормални в отношенията между родители и деца, но също така и поведението им, което в значителна степен е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Поради това и с оглед критериите за справедливост съгласно  чл.52 от ЗЗД съдът определя обезщетение в размер на 100 000 лв. за всеки от ищците, което следва да бъде редуцирано предвид наличието на съпричиняване до сумата от 50 000 лв. за всеки от тях. До този размер и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Следва да се отмени и допълнителното решение № 95/12.10.2018 год., с което въззивниците са осъдени да заплатят разноските по делото. На осн. чл. 78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноските за двете инстанции, както следва: държавна такса при завеждане на делото в размер на 4000 лв. съобразно с цената на иска, държавна такса в размер на 2000 лв. за въззивното разглеждане на делото, 550 лв. възнаграждения на вещи лица, заплатени за сметка на бюджета на съда, или в общ размер 6550 лв.

На осн. чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. М.И. от АК Силистра, осъществил безплатна правна помощ на ищците следва да се определи общо възнаграждение в размер на 7060 лв. – по 3530 лв. за всяка инстанция – в минималния предвиден размер по Наредба № 1 съобразно с цената на исковете, което също следва да се възложи в тежест на ответника.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 92/10.10.2018, постановено по гр.д.№ 221/2017 год. по описа на СОС, с което са отхвърлени предявените от Н.М.Ю. и Е.И.Ю. *** за заплащане на сумите от по 50 000лв. на всеки от ищците, представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка, страдания и душевен смут от загубата на детето им М.Н.М. с ЕГН **********, починал на 11.08.2013г. вследствие удавяне във водоем.

ОТМЕНЯ  допълнителното решение № 95/12.10.2018 год., с което Н.М.Ю. и Е.И.Ю. са осъдени да заплатят на Община Дулово всеки по 2193 лв. - съдебно-деловодни разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община Дулово да заплати на Н.М.Ю. с ЕГН ********** сумата от 50 000лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания и душевен смут от загубата на детето му М.Н.М. с ЕГН **********, починало на 11.08.2013г., които вреди са настъпили следствие от противоправно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неизвършване на обезопасяване на воден обект, на осн. чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 11.08.2013 год до окончателното  изплащане.

ОСЪЖДА Община Дулово да заплати на Е.И.Ю. с ЕГН ********** сумата от 50 000лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания и душевен смут от загубата на детето й М.Н.М. с ЕГН **********, починало на 11.08.2013г., които вреди са настъпили следствие от противоправно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неизвършване на обезопасяване на воден обект, на осн. чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 11.08.2013 год до окончателното  изплащане.

ОСЪЖДА Община Дулово да заплати на адв. М.Р.И. от САК сумата 7060 лв, представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ, оказана от него на ищците на основание чл.38, ал.2 от ЗА. 

ОСЪЖДА Община Дулово да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 6550лв., представляваща държавна такса и разноски за двете инстанции, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

               2)