Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

27/04.03.2015 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 04.02.2015  год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 6/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от Д.П.Й. от гр.Силистра чрез процесуалния му представител адв. С.Н. *** срещу решение № 191/17.11.2014 год по гр.д. № 97/2014 год на Окръжен съд Силистра, с което е осъден да заплати на З.Ц.К. сумата 32195 лв като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска – 04.04.2014 год до окончателното й изплащане, и разноски по делото в размер на 1972,59 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските за двете инстанции.

В отговор на въззивната жалба З.Ц.К. е изложила доводи за неоснователност на същата и искане за потвърждаване на решението. Моли за присъждане на разноски за тази инстанция.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД за връщане на даденото на отпаднало основание. Твърденията на ищцата са, че през времето на съвместното съжителство с ответника, мотивирана от обещанието му за сключване на брак, със свои лични средства изплащала вноски, дължими от него по договор за банков кредит, както и заплатила изцяло покупната цена на недвижим имот, придобит от ответника. Основанието за плащанията отпаднало в момента на фактическата раздяла на страните, когато станало ясно, че обещанието за сключване на брак няма да бъде спазено.

Ответникът е оспорил иска по основание, като е направил и възражение за погасяването му по давност.

От събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна следното:

Безспорен е фактът, че страните са живели съвместно от 2002 год до 18.06.2013 год, когато окончателно се разделили. От съжителството си имат родено дете.

От предствените писмени доказателства – вноски бележки от 23.10.2006 год, 24.02.2008 год, 22.05.2008 год, 24.07.2008 год, 21.08.2008 год, 20.05.2009 год и 25.04.2013 год се установява, че ищцата е превела по кредитна сметка на ответника обща сума в размер на 3195 лв.

На 15.08.2007 год между ищцата и Райфайзенбанк България ЕАД е сключен договор за кредит за сумата 30000 лв, който ищцата изплащала.

На 30.08.2007 год. ответникът придобил правото на собственост върху недвижим имот – лозе и намираща се в него сезонна постройка, намиращи се в землището на гр.Силистра, местност „Беджедереси”. Близостта по време между тегленето на кредита и сключването на договора за покупко-продажба, както и липсата на доказателства, че взетата назаем сума е била използвана от ищцата с друга цел, дава основание да се приеме, че именно тя е изпълнила задължението на ответника за заплащане на покупната цена за имота. Показанията на продавача по сделката, разпитан като свидетел, са уклончиви и неубедителни, поради което не може да им се даде вяра. 

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда три фактически състава, а именно: подлежи на връщане даденото при начална липса на основание, с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено, или на основание, което е отпаднало с обратна сила.

Ищцата е поддържала иска си при условията на третата хипотеза, визирана в чл. 55 ал.1 от ЗЗД - за връщане на даденото поради отпаднало основание, а в отговора си на въззивната жалба се позовава на чл. 55 ал.1 предл.2 ЗЗД – поради неосъществяване на основанието.

За основателността на иска по чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е необходимо основанието за имущественото разместване да е съществувало в момента на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. При хипотезата на чл. 55 ал.1 пред.2 от ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. И в двата случая законът изисква наличието на правно основание, което в единия случай е отпаднало с обратна сила, а в другия – не се е осъществило. Обещанието за сключване на брак обаче няма характера на правно основание, въз основа на което ищцата е извършила процесните плащания. Субективното очакване за бъдещо сключване на брак, няма характера на отлагателно условие, от несбъдването на което ищцата може да черпи право за връщане на даденото поради неосъществено основание. Това основание не може да се счита и отпаднало с обратна сила, защото защото обещанието за сключване на брак не е източник на валидна облигационна връзка с произтичащи от нея права и задължения.

Когато не са налице елементите на някои от предвидените в чл. 55 от ЗЗД фактически състави и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имущество на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

В случая ищцата е изпълнила вместо ответника негови задължения по договора му за кредит, както и за плащане на цената по договора за покупко-продажба на недвижим имот. Ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищцата, като е спестил тези разходи, а тя се е обеднила.

Вземането при хипотезата на чл. 59 от ЗЗД става изискуемо от деня, в който е извършено плащането, защото неоснователността на имущественото разместване съществува още тогава, а не в някой последващ момент. Затова възражението на ответника за изтекла погасителна давност е основателно, с изключение на платените от ищцата за негова сметка погасителни вноски по кредита му в размер на 715 лв по вносна бележка от 20.05.2009 год и от 25.04.2013 год.

Следователно, предявеният иск се явява основателен и доказан до размер на 715 лв, като за разликата до уважения размер от 32195 лв постановеното решение следва да бъде отменено, а искът в тази част – отхвърлен.

Решението следва да бъде отменено също и в частта за разноските, като същите се присъдят в зависимост от изхода на спора. Съразмерно с уважената част в полза на ищцата следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 144,48 лв, а в полза на ответника с оглед отхвърлената част – 5126 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 191/17.11.2014 год по гр.д. № 97/2014 год на Окръжен съд Силистра В ЧАСТТА, с която Д.П.Й. с ЕГН ********** е осъден да заплати на З.Ц.К. ЕГН ********** сумата 715 лв, с която се е обогатил неоснователно за нейна сметка, а тя се е обеднила чрез погасяване на вноски по кредитната му сметка IBAN ***, направени с вносни бележки от 20.05.2009 и 25.04.2013 год, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на иска до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ решението в останалата му осъдителна част за разликата над 715 лв до присъдените 32195 лв, включително и в частта за разноските и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОТХВЪРЛЯ иска за неоснователно обогатяване, предявен от З.Ц.К. ЕГН ********** срещу Д.П.Й. с ЕГН ********** за заплащане на сумата 31480 лв, представляваща разликата над 715 лв до 32195 лв, като погасен по давност.

ОСЪЖДА Д.П.Й. с ЕГН ********** да заплати на З.Ц.К. ЕГН ********** сумата 144,48 лв разноски за двете инстанции съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА  З.Ц.К. ЕГН ********** да заплати на Д.П.Й. с ЕГН ********** сумата 5126 лв разноски за двете инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)