РЕШЕНИЕ№7

гр.Варна,14.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

        МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д.№ 6/19г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Н.С.К. от гр. Шумен срещу решение 56/12.03.2018г., постановено по в. гр. д. № 60/2018г. по описа на Окръжен съд-Шумен, с което е оставена без уважение жалбата му против разпределение от 20.11.17г., предявено на 15.12.17г. по изп.д. № 20138760400837 на ЧСИ Д. З., рег. № 876 на КЧСИ, район на действие – ОС-Шумен. Сочи се, че решението е незаконосъобразно, „поради неправилност“. Изложено е, че К. е присъединен взискател по изпълнителното дело с вземане против длъжник в размер на 12 567.50 лв. с лихви, такси и разноски. Същият в качеството си на наддавач е бил обявен за купувач на изнесените на публичната продан подробно описани недвижими имоти, находящи се в гр. Шумен, ул. „Войвода“, № 3 – двуетажна жилищна сграда и гараж, за сумата от 114 000 лв. Претендира се отмяна на обжалваното решение, считайки, че от предложената от жалбоподателя покупна цена за имотите от общо 114 000 лв., следва да се прихване неговото вземане към длъжника в размер на 12 567.50 лв. и К. следва да внесе сума в размер на 101 432.50 лв. 

Първоначалният взискател по делото „Обединена българска банка” АД, гр. София чрез юр.к. Кр. Н., е депозирал отговор на жалбата, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че жалбата е бланкетна и няма доводи за незаконосъобразност на разпределението – както относно размера на разпределените суми, така и относно реда за удовлетворяване на отделните вземания. Посочено е, че в настоящия случай с обжалваното разпределение, недостатъчната за погасяване на вземанията на банката, попадащи в редовете по т. 1 и т. 3 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД, сума от 114 111 лв., е разпределена законосъобразно, тъй като жалбоподателят е присъединен взискател, но хирографарен кредитор. Поради последното, неприложима се явява нормата на чл. 461 от ГПК. Претендира се решението да бъде потвърдено, както и да се присъдят разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Длъжникът Е. С. Ж. не е депозирал отговор на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима - подадена от страна с правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна по следните съображения:

                Изпълнителното производство е образувано на 26.09.2013г. по молба на „Обединена българска банка” АД, гр. София против Е. С. Ж. въз основа на изпълнителен лист от 19.08.2013г., издаден по ч.гр.д.№ 2341/13г. по описа на ШРС, с който същият е осъден да заплати на банката сумата от 83 063.50 евро главница, 11 922.13 евро договорна лихва за периода от 29.06.12г. до 14.08.13г., 121.55 евро – наказателна лихва за същия период и законната лихва от 16.08.13г. до окончателното изплащане на сумата, както и 6 492.43 лв. – разноски по делото. Принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт за учредяване на ипотеката № 142/20.11.06г. на нотариус Ася Асенова, рег. № 019 на НК, район на действие – РС-Шумен.

                Присъединен взискател по право в така образуваното изпълнително производство е държавата на осн. чл. 458 от ГПК за дължимите ѝ от длъжника публични вземания съгласно издаденото удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК. Присъединени взискатели по реда на 456, ал.1 от ГПК са Н.С.К. /за 11 000 лв., ведно със законната лихва от 27.01.17г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 220 лв. – разноски за издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист /л. 514-515 от изп.д./ и В. С. С./л. 520-521 от изп.д./, за вземанията им против Е. С. Ж. по издадени записи на заповеди, за които са издадени изпълнителни листи съответно на 30.01.2017г. по ч.гр.д.№ 276/17г. и на 02.02.2017г. по ч.гр.д.№314/17г., двете по описа на ШРС.

                Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е връчена на 07.10.2013г., а  имотът е описан на 08.11.2013г. В периода 2014г.-2016г. са проведени няколко публични продани, които са били обявени за нестанали. След проведената публична продан за периода 07.01.2017г.-07.02.2017г., с протокол от 08.02.2017г. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и купувач, ЧСИ е обявил за купувач на недвижимия имот присъединения взискател В. С. С. за предложената от него цена от 171 000 лв. /л. 538-541 от изп.д./. Изготвения разпределителен протокол от 23.02.2017г. е бил обжалван от обявения за купувач взискател В. Стоянов и с решение № 97/31.05.17г. по в.гр.д. № 109/17г. на ШОС, потвърдено с решение № 147/27.10.17г. по в.ч.гр.д. № 499/17г. на ВАпС, жалбата му е оставена без уважение.

                По изпълнителното дело липсва протокол за възлагане на имота на купувача, предложил следващата най-висока покупна цена в размер на 114 111 лв. /при условията на чл. 493, т. 2 от ГПК/ в лицето на Н.С.К., но по наличието на такъв акт страните не спорят. С обжалваното понастоящем разпределение, извършено на 20.11.17г. /л. 575-576 от изп.д./, ЧСИ е установил, че първоначалният взискател има следните вземания против длъжника към датата на разпределението в левовата им развностойност – в размер на 162 458.05 лв. главница, 23 317.66 лв. договорна лихва, 237.73 лв. наказателна лихва, 70 349.81 лв. законна лихва върху главницата, 6 492.43 лв. разноски, 2 700.07 лв. адвокатско възнаграждение по изп.д. и 5 058.29 лв. – платени такси и допълнителни разноски по ТТР към ЗЧСИ; ТД на НАП-Шумен има вземане в размер на 2 901.05 лв.; Н.К. има вземане в размер на общо 12 223.50 лв. – главница, лихви и разноски, а взискателя В. Стоянов – 12 758.78 лв. – отново главница, лихви и разноски. С разпределението е прието, че от предложената от К. сума от 114 111 лв. за покупка на имота, на ЧСИ следва да се внесе 3 325.67 лв. – таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, както и сумата от 268 лв. такси за изготвяне и предявяване на разпределение и заличаване на възбрана, а остатъка от 110 517.33 лв. следва да се внесе по специалната сметка на ЧСИ за изплащане на привилегированото вземане на ипотекарния кредитор.    

                Жалбоподателят Кючукав е хирографарен кредитор на длъжника по изпълнителното дело. За разлика от него, първоначалният взискател „ОББ“ АД има за вземанията си привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД /за сторените в изп. производство разноски за конкретния изпълнителен способ, от който се разпределя сумата/ и по чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД /за вземането си по изп.лист от 19.08.2013г./. Сумата от 114 111 лв. е недостатъчна за удовлетворяване на кредитора с привилегировани вземания, поради което и хипотеза на съразмерно удовлетворяване на вземания, съгласно чл. 136, ал. 3 от ЗЗД, липсва. Поради това и липсва хипотезата на чл. 461 от ГПК и не може да се обсъжда възможността за прихващане между дължимата на жалбоподателя по изпълнителното дело сума и стойността на вещта.

                С оглед горното и законосъобразно с обжалваното разпределение е прието, че обявеният за купувач присъединен взискател Н. К. следва да внесе цялата сума от 114 111лв. без приспадане на неговото вземане. Обжалваното решение следва да се потвърди.

                На осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК в полза банката следва да се присъди юр.к. възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.

                Воден от горното, съдът

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/12.03.2018г., постановено по в. гр. д. № 60/2018г. по описа на Окръжен съд-Шумен, с което е оставена без уважение жалбата на Н.С.К. от гр. Шумен против разпределение от 20.11.17г., предявено на 15.12.17г. по изп.д. № 20138760400837 на ЧСИ Д. З., рег. № 876 на КЧСИ, район на действие – ОС-Шумен.

ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН ********** *** да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б сумата от 100 /сто/ лева, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.

Решението е окончателно.                                                                                                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: