Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

34

гр.Варна, 12.03.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и четвърти февруари, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.,

Прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 60/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени срещу решение № 1434/17.07.2015 г. по гр.д.№ 1652/14 г. на Окръжен съд – Варна, VІ състав.

Ищците И.К.И., К.И.В. и И.И.С. обжалват решението в частта му, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск за предаване на владението върху процесния недвижим имот. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на предявения иск.

В подаден писмен отговор на тази въззивна жалба, третото лице – помагач Ю.Т. изразява становище за основателност. 

Ответниците Г.Г.К. – С. и Р.Ж.С. и третото лице-помагач НАП-Варна обжалват решението в частта му, с която съдът е уважил с установителен диспозитив правото на собственост на ищците. Молят за отмяна в тази част и за отхвърляне изцяло на иска по чл.108 от ЗС. С допълнение към въззивната жалба ответниците обжалват допълнителното решение, постановено по молба за поправка на очевидна фактическа грешка за присъдените разноски, с молба за отмяна и за присъждането им тяжест на ищците; в условията на евентуалност – за присъждането им съразмерно с уважената част от иска.

В подадени писмени отговори ищците оспорват основателността на жалбите, евентуално – допустимостта на допълнението към въззивната жалба.

ЧСИ И. С., в качеството й на трето лице-помагач изразява становище за неправилност на решението на съда в частта му, установяваща правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от И.К.И., К.И.В. и И.И.С., в качеството им на наследници на С. И.И. срещу Г.Г.К.-С. и Р.Ж.С. с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на недвижим имот, подробно описан в исковата молба.

Твърденията са за придобиване правото на собственост въз основа на решение по гр.дело № 1608/05 год. на XXXI с-в Варненският районен съд, с което е обявен за окончателен предварителен договор от 13.05.1996 год., сключен между наследодателя на ищците, като купувач и С. А.К. с ЕГН:********** в качеството й на ЕТ „Стефани – С.К.", като продавач. Въз основа на описания предварителен договор, на 13.05.1996 установили фактическа власт върху процесния имот, упражнявана до 10.03.2014 год., когато е извършен въвод на ответницата, в качеството й на купувач по публична продан.

Ответниците оспорват исковете с възражение за придобиване на правото на собственост чрез постановление за възлагане; твърдят, че обектът и цената не са посочени в предварителния договор, евентуално - обектът е различен от този в решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; не е бил настъпил падежът на задължението за прехвърляне, евентуално искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е бил погасен по давност; ответницата не е притежавала правото на собственост; не са били внесени разноските по прехвърлянето.

Третите лица Б.Н.А., ЧСИ И.С.и ТД на НАП - Варна оспорват исковете.

Третото лице Ю.Т. изразява становище за основателност на исковете.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 13.05.1996 г. е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, чрез който С.К., действаща като ЕТ "Стефани - С.К." е обещала да прехвърли на наследодателя на ищците С. И.И. недвижим имот - апартамент № 4 с площ 87,29 кв.м., заедно със 17 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж в имот с площ от 320 кв.м., заедно с избеното помещение № 1 с площ 10,40 кв.м. в бъдеща новострояща се жилищна сграда в гр. Варна, ул. „Патриарх Евтимий" № 64. Срокът за завършване и предаване на жилището е 24 месеца след издаване на разрешението за строеж, а снабдяването с нотариален акт - до 2 месеца след издаването на акт обр.16 за приемане на строежа. Цената на обещания имот е 1 309 035 лв.

На 14.09.1995 г. е бил одобрен идеен проект, по който е било предвидено изграждането само на две жилища, но въз основа на този идеен проект не е било издадено разрешение за строеж.

Тъй като строителството е започнало без разрешение, впоследствие върху архитектурните проекти са нанесени заснетите отклонения и е издаден акт № 43/18.12.1998 г. за узаконяване на жилищна сграда на четири етажа и терасовиден етаж, включващ и процесния апартамент № 4.

По делото е установено, че границите на жилището по идейния проект и по екзекутива са идентични, следователно и индивидуализацията по предварителния договор на продаваемия обект е достатъчно точна, тъй като е описан идентичен обект с този по екзекутива.

По отношение на договарянето на цената, същата е договорена като определяема, следователно уговорката е действителна, като действителна е и уговорката за възможност цената по договора да бъде предоговаряна, предвид наличие и на елементи за изработка.

След като предварителният договор съдържа всички съществени елементи на договора за продажба, страни, обект и цена, той е действителен.

На 04.07.2005 г. е вписана искова молба от Б. и С. А. срещу С. и М. К. и Н. и П. К. за делба на дворно място, ведно с пететажна жилищна сграда с подземен и терасовиден етажи, по която е образувано гр. д. № 1890/2005 г. на ВРС, ХХ-ти състав.

С решение № 351/03.02.2011 г., влязло в сила на 03.01.2013 г. делбата е извършена, като в дял на С.К. са поставени строителни обекти в сградата, сред които и процесният апартамент и тя е осъдена да заплати на Б.А. сумата 51156 лв. за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила.

С Решение № 2415/07.05.2014 год. по гр. дело № 1608/2005 год. по описа на ВРС, влязло в сила на 29.05.2014 г. е обявен за окончателен сключения на 13.05.1996 год. между ЕТ”Стефани С. Атанасова К.” и С.И.И. предварителен договор. Решението е вписано в АП-Варна вх. рег. № 11563/05.06.2014 год.

Стефка И.И. е починала на 10.03.2011 год. и е оставила за свои наследници по закон ищците по делото, видно от представеното удостоверение за наследници № 000273/28.03.2011 год. на Община Варна.

На 17.01.2013 г. е вписана възбрана от ЧСИ върху строителни обекти, включително върху апартамент № 4, собственост на С.К. за обезпечение вземането на Б.А., за което е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 1890/2005 г. на ВРС, ХХ-ти състав.

С постановление за възлагане от 29.10.2013 год., влязло в сила на 12.11.2013 г. по изп.дело № 20137120400128 на ЧСИ Илиана Станчева с рег. № 712, вписано в Службата по вписванията с вх.рег.№ 296/10.01.2014 год. ответницата Г.Г.К.-С. е обявена за купувач на процесния недвижим имот представляващ ап. № 4.

Въз основа на установената от съда фактическа обстановка, е направен правилен извод за основателност на предявения иск.

При възникналата конкуренция на права между страните по делото, съдът приема следното: придобиването на имота от ответниците чрез възлагане на публична продан е станало в хода на висящо производство по чл.19, ал.3 от ЗЗД, като възлагането е извършено след вписването на исковата молба. Съобразно чл.114, ал.1, б. „б” ЗС извършеното възлагане на имота няма сила спрямо приобретателите по предварителния договор. Макар съдебното решение, с което е уважен иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД да е влязло в сила след влизане в сила на постановлението за възлагане и след неговото вписване, купувачите по предварителния договор са придобили собствеността върху имота. Именно поради това правата на купувачите при публичната продан, произтичащи от длъжника по изпълнителното дело и обещател по предварителния договор не могат да бъдат противопоставени на купувачите – ищци по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Пак поради предхождащото възлагането вписване на исковата молба по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, без значение е последователността на вписването на постановлението за възлагане и на съдебното решение по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Затова оплакванията на жалбоподателите в тази насока са неоснователни.

Неоснователно е и възражението, че вписването на исковата молба за делба преди исковата молба по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, би направило възлагането на публичната продан противопоставимо на купувачите по предварителния договор. Последицата от вписването на исковата молба за делба е да оповести за наличието на спора, като при евентуално прехвърляне на дял, прехвърлителят ще придобие качеството на процесуален субституент по делото, а приобретателят ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решенията в двете фази на делбата. Това вписване няма действие да обезпечи събиране на парично вземане за уравнение на дял.

Тъй като ответниците в настоящия процес не са обвързани от СПН в процеса по чл. 19, ал.3 ЗЗД, те могат да направят възражения относно действието на съдебното решение по отношение на процесния имот, но възраженията за нищожност на предварителния договор и за липса на идентичност между действително построения обект и имота по договора, са неоснователни по изложените по-горе съображения. Ответниците нямат право на възражения, че падежът на задължението за прехвърляне не е бил настъпил и за погасяване на потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по давност, доколкото тези възражения касаят упражняване на потестативното право, на което те не са носители.

Предвид факта, че е прехвърлено правото на собственост върху имота по силата на съдебното решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД и това преобразуващо действие е по отношение на всички, чл. 226 ГПК в случая е неприложим. Този текст е неприложим и по отношение на прехвърлянето в изпълнителния процес, където основанието за прехвърлянето е публичната продан, осъществена от орган с властнически правомощия, дадени му от Държавата, а не по силата на сделка.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че ищците са установили правото си на собственост върху процесния имот, на соченото от тях придобивно основание – решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД, с което е обявен за окончателен предварителния договор за покупко-продажба. В тази му част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

За да отхвърли иска за предаване на владението върху имота, съдът е приел за недоказан факта на осъществявано от ответниците владение. Настоящата инстанция – въз основа на приетата за установена фактическа обстановка приема този извод за неправилен. Още в писмения отговор на исковата молба ответниците не са оспорили факта на осъществявана от тях фактическа власт - с твърдения, че владеят на правно основание /л.68/; този факт се установява и от показанията на разпитаните свидетели В.И. и Г.К.. При липсата на спор по този факт, съдът е следвало да го приеме като безспорен и ненуждаещ се от доказване. Като е напревил извод в обратен смисъл, е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази му част, а вместо него бъде постановено друго, с което искът за предаване на владението бъде уважен.  

По частната жалба, наименувана „допълнение към въззивна жалба”: От съдържанието на подадената жалба настоящата инстанция прави извод, че предмет на обжалване е постановеното по реда на чл.247 от ГПК решение № 1617/1.10.2015 г. по молба вх.№ 24089/3.08.2015 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, подадена от пълномощника на ответниците. Петитума в тази молба /л.235 от първоинстанцонното дело/ е да бъдат осъдени ищците, а не ответниците да заплатят разноски в размер на 3300 лева, предвид частичното уважаване на предявения иск по чл.108 от ЗС.

Пред настоящата инстанция страната навежда различни доводи, които биха били осносими към молба по реда на чл.248 от ГПК – за присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, разноските в размер на 4161.19 лева, присъдени с диспозитива на решение 1434/17.07.2015 г. на ВОС са правилно определени. Решението, с което молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е оставена без уважение следва да бъде потвърдено.

Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на И.К.И. сумата от 2351.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1434/17.07.2015 г. по гр.д.№ 1652/14 г. на Окръжен съд – Варна, VІ състав в ЧАСТТА МУ, с която е уважена установителната част от иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от И.К.И., К.И.В. и И.И.С., в качеството им на наследници на С. И.И. срещу Г.Г.К. - С. и Р.Ж.С..

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1617/1.10.2015 г. по чл.247 от ГПК, постановено по молба вх.№ 24089/3.08.2015 г. за поправка на очевидна фактическа грешка.

ОТМЕНЯВА решение № 1434/17.07.2015 г. по гр.д.№ 1652/14 г. на Окръжен съд – Варна, VІ състав в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена осъдителната част от иска по чл.108 от ЗС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г.Г.К. – С., ЕГН: **********  и Р.Ж.С. ЕГН:********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на И.К.И., К.И.В. и И.И.С. владението върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 4 с идентификатор 10135.1501.158.1.4 в гр.Варна, ул. "Патриарх Евтимий" № 64, трети етаж, със застроена площ 80.29 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 10135.1501.158.1.5, под обекта: 10135.1501.158.1.1 и 10135.1501.158.1.2, над обекта: 10135.1501.158.1.6, ведно с принадлежащото му избено помещение № 1 с полезна площ 8.41 кв.м. и застроена площ 10.40 кв.м., при граници: избен коридор, изба № 2, вътрешен двор, стълбище, както и 8.5548 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в която е изградена същата, представляващо имот пл.№3 в кв.293 по плана на 9-ти микрорайон на гр.Варна с идентификатор 10135.1501.158 при граници на поземления имот по скица: 10135.1501.160, 10135.1501.272, 10135.1501.1241, 10135.1501.155, 10135.1501.153, 10135.1501.154, 10135.1501.159 и площ 345 кв.м., на основание чл.108 от ЗС.

ОСЪЖДА Г.Г.К. – С., ЕГН ********** и Р.Ж.С., ЕГН:********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.К.И. сумата от 2351.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едносемесечен срок от съобщаването му на страните.

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                            ЧЛЕНОВЕ:          1.

                                                                               2.