ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

740

 

Гр.Варна,06.12.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 06.12.2015 г. г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                            Мария Маринова

                        

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 600 г. по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 600/2016 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на А.Л.Н., подадена чрез адв. Ж. Я.против решение № 1185/10.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1824/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата му с  вх. № 132997/19.07.2016 г., в качеството на длъжник по изпълнително дело20168080400640 по описа на Частен съдебен изпълнител З. Д., per. № 808, район на действие: Окръжен съд – Варна, срещу действия на ЧСИ изразяващи се в насочване на изпълнението върху движими вещи, собственост на длъжника – дялове от капитала на „Телемонд“ ООД.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно, по съображения за допуснати от окръжния съд нарушения на материалния и на процесуалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му със законните последици.

Взискателят Г.Г.К. с подадения писмен отговор е оспорил жалбата и е молил за оставянето й без уважение.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в частта му, имаща характер на определение, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело изп. дело № 20168080400640 по описа на ЧСИ З. Д., образувано по молба на взискателя Г.Г.К. за принудително събиране на парично задължение. Изпълнението е било насочено срещу собствени на длъжника дружествени дялове в „Телемонд“ ООД, което е осъществено посредством запор върху тях, вписан в търговския регистър на 09.05.2016 г. по партидата на дружеството. Съобщението за наложения запор е връчено на длъжника с поканата за доброволно изпълнение на 12.07.2016 г. Жалбата му срещу това действие е подадена в едноседмичния срок – 19.07.2016 г., поради което не е просрочена.

С жалбата си пред окръжния съд, А.Н. е обжалвал действието на съдебния изпълнител по насочване изпълнението върху дяловете му от капитала  на „Телемонд” ООД. Въпреки, че се е позовал на липсата на надлежно уведомяване за изпълнението, изложените оплаквания са свързани с липсата на уведомяване за извършена от кредитора му „Пикадили” АД в полза на Г.Г.К. - взискателя по изпълнителното дело, цесия на вземането по изпълнителния лист, както  и за липса на процесуална легитимация на взискателя и изначална порочност на изпълнителното производство, започнало по молба на мним взискател по аргументи, че цесията не е произвела действие и изпълнителният лист не е бил предаден.

Новият ГПК не предоставя възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител /както предвиждаше стария ГПК/, а само на конкретно визирани в закона такива и то на изчерпателно посочени основания. Затова, в качеството на длъжник, настоящият жалбоподател е могъл да обжалва, съгласно чл. 435, ал.2 ГПК, постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, а според ал.3 - постановлението за възлагане, което може да се обжалва само от лице, внесло задатък, както и от длъжника, респ. съпруга недлъжник по силата на чл. 503, ал.3 ГПК, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършена надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. На обжалване подлежи и разпределението съгласно чл. 462 ГПК.

В случая е било обжалвано насочването на изпълнението към дяловете на длъжника в капитала на търговско дружество чрез налагането на запор върху тях. Съгласно чл. 435, ал.2 ГПК,  длъжникът е могъл да обоснове допустимост на жалбата си в хипотезите на насочване изпълнението върху несеквестируемо имущество или отнемането на вещ, поради неуведомяване за изпълнението. Такива твърдения жалбоподателят не е навеждал в жалбата си пред окръжния съд. Позоваване на несеквестируемост за пръв път е направено в жалбата пред настоящата инстанция. С жалба срещу образуването на изпълнителното дело от взискателя, по съображения, че цесията не е съобщена, не е породила действие и изпълнителният лист не е предаден, длъжникът не разполага, защото подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както бе посочено по-горе, са изрично визирани в закона и посоченото не е между тях.

Като е достигнал до идентичен правен извод за недопустимост на жалбата срещу действието на съдебния изпълнител, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Поради изложеното,  Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1185/10.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1824/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на А.Л.Н. с  вх. № 132997/19.07.2016 г., в качеството на длъжник по изпълнително дело20168080400640 по описа на Частен съдебен изпълнител З. Д., per. № 808, район на действие Окръжен съд – Варна, срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху движими вещи, собственост на длъжника – дялове от капитала на „Телемонд“ ООД.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: