Р Е Ш Е Н И Е

3

гр.Варна, 09.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№600/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от М.А.Ж. чрез процесуалния й представител адв.Г.И. против решение №93/10.10.2018г., постановено по гр.д.№215/17г. по описа на СОС, с което е отхвърлен предявеният от М.А.Ж. *** иск за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата 75 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки, страдания и душевен смут от загубата на сина ѝ Е. М. Ж., поч. на 11.08.2013г., които вреди са настъпили следствие противоправно бездействие на служители на ответника, изразяващи се в неизвършване на обезопасяване на воден обект на основание чл.49 от ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 11.08.2013г. до окончателното плащане, както и М.А. Ж. е осъдена да заплати на Община Дулово сумата 3 486лв., представляваща направените по делото разноски.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Община Дулово в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.И. Р. и в хода на производството поддържа становище за нейната неоснова -телност и претендира обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба, уточненията към същата, извършени в о.с.з. на 05.12. 2017г. и уточняващата си молба от 19.01.2018г. ищцата М.А.Ж. излага, че е майка на Е. М. Ж., род. на ***г., поч. на 11.08. 2013г.На посочената дата около 9, 00ч., след като детето се нахранило, отишло да играе в съседната стая на къщата й, находяща се в гр.Дулово.Ищцата излязла на двора, за да върши своя работа и не забелязала, че детето е напуснало дома си. Впоследствие разбрала, че Е. и още две деца отишли да играят във водоем в близост до лозята на с.Черник/намиращ се на около 1 км. от дома й/ и там се удавили.Започнали да ги търсят, но не могли да ги намерят.Дошли служители от полицията и от пожарната и извадили телата на трите деца.Било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.127 от НК, впоследст -вие прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НК.Водоемът се е образувал от обилни валежи върху територия, върху която преди години е имало съоръжения - три торища /като вид утайници, направени каскадно, вкл. с изградени диги/, където се е събирало и задържало голямо количество вода, достигащо до дълбочина 7-8м. през лятото, използвано нерегламентирано за къпане и ловене на риба.Водоемът е бил с обща площ от 21 250 дка, попадащ отчасти в землището на с.Черник и от -части в землището на гр.Дулово.Обхващал е части от три недвижими имота, а именно част с площ от 18 620 дка от имот с идентификатор 81966.29.36, собстве -ност на „Галеко”АД, гр.София, част с площ от 2 500 кв.м. от имот с идентификатор 24030.27.73, собственост на ответника Община Дулово и част с площ от 130 кв.м. от имот с идентификатор 81966.29.15, също собственост на ответника Община Дулово.Служителите на Община Дулово/и на „Галеко”АД/ е следвало да извършат минимално обезопасяване на водоема в съответствие с изискванията на Наредба за водоспасителната дейност и обезопасяване на водните площи, което не е било сторено.Така с бездействието си са допринесли за настъпване на смъртта на сина на ищцата, от загубата на когото за нея последвали нечовешка мъка, душевни болки и страдания, за обезщетяването на които „Галеко”АД и Община Дулово носят солидарна отговорност на осн. чл.53 от ЗЗД.Предвид изложеното претендира ответникът Община Дулово/като един от солидарно отговорните длъжници/ да бъде осъден да й заплати сумата от 75 000лв., представляваща обезщетение за претър -пените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от загубата на детето й/като размерът се определя на ½ от 150 000лв., т.к. ищцата отчита своето съпричиняване - не е упражнила необходимия контрол върху мало -летното дете/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане - 11.08.2013г. до окончателното изплащане на сумата.     

Ответникът Община Дулово в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.Твърди, че инцидентът с детето на ищцата не е станал на тери- торията на имот общинска собственост, а е станал в имот №099036, находящ се в землището на с.Черник, собственост на „Галеко”АД, придобит с договор, обективи -ран в н.а.№110/11г.Този имот съставлява изградено торище с площ от 20, 874 дка, при съответни граници.В него е образувана дълбочина, която по всяка вероятност е запълнена с дъждовна вода.В съседство с този имот се намира имот, собственост на Община Дулово - имот №099015/последният и е бил отдаден под наем на трето лице към датата на инцидента с договор от 22.05.2013г./, но не в него е станал инцидентът, а в имот частна собственост.Действително след инцидента кметът на община Дулово е разпоредил да се предприемат аварийни дейност, за да се свали нивото на водата, което е свързано с изключване възможността и друг път да се случи подобна трагедия, но този ангажимент не е поет, т.к. имотът е общинска собственост, а т.к. общината е обществено ангажирана институция.На нея не й е било известно, че има подобен водоем в имот частна собственост и не е стояло на вниманието й необходимостта от ремонтни дейност.Твърди и, че в един значителен период от време детето е било оставено без контрол от ищцата.Отстоянието от дома й до мястото на трагедията е почти 1 км., т.е. са му били необходими 30-40 мин., за да го измине.До научаването от трети лица за инцидента ищцата не е търсила детето и не се е интересувала с какво се занимава, като фактически не е полагала никакъв надзор над него.Така е допринесла за настъпване на вредонос - ния резултат в степен, надхвърляща 80%.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

В съответствие с разрешенията, дадени в ППВС №17/63г. и ППВС №4/75г. и съг- ласно твърденията на въззивницата, че отговорността на въззиваемата страна следва да бъде ангажирана, т.к. вредите са следствие от неспазване от страна на нейните служители на нормативни изисквания за осигуряване на безопасността на водоема, разположен върху имот, общинска собственост, т.е. по см. на цитираните ППВС, че е допуснато нарушение на предписани правила при използване на вещта, като е била налице обективна възможност при спазването им настъпването на вредите да бъде предотвратено, съдът приема, че предявеният иск е с правната квалификация чл.49 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и се установява от представените удостоверение за раждане, препис-извлечение от акт за смърт и ДП №178/13г. по описа РУП гр. Дулово към ОД на МВР гр.Силистра /приобщено към доказателствения материал по делото/, че синът на въззивницата Е. М. Ж., роден на ***г., е починал на 11.08.2013г., като в издаденото от съдебна медицина в МБАЛ -Силистра съобщение №56/12.08.2013г. е посочено, че непосредствената причина за смъртта му е „механична асфикция от удавяне в сладководен водоем”.

От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели М. М., Р.Е., Е.Х., Ю.И., С.С. и Г.Т. се установява, че Е. Ж./както и още две деца/ са се удавили във водоем, образуван от дъждовни води в територия, върху която около 1991г. са били направени съоръжения - три торища /като вид утайници, направени каскадно, вкл. с изградени високи няколко метра диги от пръст/, изградени, за да обслужват съществувалия някога в близост свинекомплекс в с.Черник, който понастоящем не съществува.Съоръженията обаче са останали и се пълнят с дъждовна вода.Водоемът нерегламентирано се изпол -звал за къпане от деца.След инцидента по разпореждане от Община Дулово е пробита дигата на този водоем, за да се намали нивото на водата, сложена е отводнителна тръба.

Съгласно показанията на св.Л.Д. същият е един от водолазите, извадили телата на трите удавени деца.Водоемът бил с дълбочина около 5-6 метра, изпол -звали лодка, намерили телата около средата на водоема.

От заключението на СТЕ от 09.08.2018г. на в.л.М.С., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 25.09.2018г., се установява, че водоемът, в който се е удавил синът на въззивницата, е попадал в три недвижими имота, а именно в имот с идентификатор 81966.29.36, имот с идентификатор 81966.29.15 и имот с идентификатор 24030.27.73.Към датата на извършения от в.л. оглед - 04.08.2018г. водоемът не съществува/изцяло отводнен/. Границите му, такива, каквито са били към 11.08.2013г., са установени при съпос -тавка на панорамните и възлови снимки, приложени в албума за извършен оглед на местопроизшествието по ДП №178/13г., съотнесени към трасираните от в.л. с GPS граници на трите имота и извършени полски измервания, въз основа на които е изготвена тахиметрична снимка.Височината на дигата, която попада и в трите имота, е била от 2, 6 м. до 6м. - не е била на едно ниво, а с надлъжни наклони към средата.Частта от водоема, попадаща в имот с идентификатор 24030.27.73, е с площ от около 2 300 кв.м./оцветена в син цвят на тахиметричната снимка/, която площ включва дъно от 1 400 кв.м. и останалата част включва дига и шкарп/като наклон между горна и долна част/.Частта от водоема, попадаща в имот с иденти -фикатор 81966.29.15 е показана на същата скица с кафяв цвят .

Видно от заключението на СТЕ от 05.04.2018г. на в.л.Х.Г. /кредитирано от съда само в частта му досежно установеното от в.л. на място при оглед на имотите, и некредитирано в останалата му част, т.к. е базирана на предположения и данни от експертиза по друго дело, а и защото в.л. няма нужната специалност „Геодезия”/ към датата на извършения от това в.л. оглед - края на м.03, началото на м.04.2018г. водоемът е съществувал, макар и в по-малък обем, разположен само в имот с идентификатор 81966.29.36.

Съгласно представения н.а.№110/11г., имот №099036, находящ се в землището на с.Черник, община Дулово, целият с площ от 20, 874 дка., с начин на трайно ползване - изградено торище, при съответни граници, е собственост на „Галеко”АД, гр. София.По КККР на с.Черник, одобрени със заповед от 26.11.2015г., същият имот е с идентификатор 81966.29.36.Съгласно представения АОС/частна/ №5504/29.12. 2010г. имот №099015, находящ се в землището на с.Черник, община Дулово, целият с площ от 99, 900 дка., с начин на трайно ползване - пасище, мера, при съответни граници, е собственост на Община Дулово, придобит от нея с решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ на ПК Дулово от 16.11.1998г.По КККР на с.Черник, одобрени със запо - вед от 26.11.2015г., имотът е с идентификатор 81966.29.15 и площ по скица 108, 349 дка.Съгласно представения АОС/публична/ №5506/06.01.2011г. имот с идентификатор 24030.27.73/по КККР на гр.Дулово, одобрени със заповед от 31.08.2007г./, находящ се в землището на гр.Дулово, м.”Брястовете”, целият с площ от 90, 731 дка., с начин на трайно ползване - пасище, е собственост на Община Дулово, придобит от нея с решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ на ОбСЗГ Дулово от 03.04.1997г.

Видно от скицата към СТЕ от 09.08.2018г. и обясненията на в.л. границата между имот с идентификатор 81966.29.36 и имот с идентификатор 24030.27.73 /показана с черен контур/ е и землищна граница между землището на с.Черник и землището на гр.Дулово, като тази граница преминава през водоема.Границата между имот с идентификатор 81966.29.36 и имот с идентификатор 81966.29.15 също преминава през водоема.

Съгласно нормите на чл.22, вр. чл.19 и чл.23, вр. чл.24, т.3 от ЗВ и чл.30 от ЗВ така образувалият се воден обект с площ от над 20 000 кв.м. е собственост на собствениците на земята, съответно отчасти собственост на Община Дулово и отчасти собственост на „Галеко”АД, гр.София.

В Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, обн.ДВ, бр.65/96г., са предвидени изискванията, на които трябва да отговарят водните площи за осигуряване на безопасността на хората и предотвратяване на удавянията.Съгласно чл.8 от същата откритите канали, изкопи, ями и други водни площи, запълнени с вода, чиято дълбочина е по-голяма от 120 см. подлежат на минимално обезопасяване - с лесно забележими знаци, забраняващи къпането, на които се посочва конкретната опасност от неизпълнението им, поставени на разстояние не по-голямо от 200 м. между тях, а когато тези водни площи се намират в непосредствена близост до населени места - както се намира процесната водна площ с дълбочина над 5 метра в непосредствена близост до с.Черник, те следва и да бъдат оградени с парапети или пояс от нискостеблени растения.От своя страна бреговите ивици на неохраняемите водни площи и на забранените за къпане водоеми подлежат на средно обезопасяване със съответния вид табели, посочени в чл.9 от наредбата.Задължен да извърши предвиденото обезопасяване е стопанинът на водната площ, а стопанин съгласно нормата на §1 от същата наредба е нейният собственик или лицето, на което е предоставено право на ползване.Предвид цитираната уредба и съдът приема, че задължения за цялостното обезопасяване на водната площ по Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи са възникнали като за „Галеко”АД, гр.София, така и за Община Дулово, притежаваща над 2 300 кв.м. от територията, върху която е бил разположен водният обект/заемали неговата северна и източна част/.Не е спорно между страните, че изискуемото се по наредбата обезопасяване не е било извършено до 11.08.2013г.С това бездействие са били нарушени както от служителите на „Галеко” АД, така и от служителите на въззиваемата страна нормативно установените изисквания за осигуряване безопасността на водната площ като това противоправно поведение е в причинна връзка с настъпилото увреждането, т.к. при ненарушението им обективно би имало възможност настъпването му да бъде предотвратено.Съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно пред увредения, като няма пречка и цялата претенция да бъде насочена към един от солидарно отговорните длъжници /вътрешните им отношения, съответно степента, с която всеки е допринесъл за вредоносния резултат, са ирелевантни за настоящото производство/.Съобразно предвидената гаранционно-обезпечителната отговорност на осн. чл.49 от ЗЗД за вредата, причинена от бездействието на нейните служители, отговоря Община Дулово.

Направено е от въззиваемата страна с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредата от пострадалия.Удавилото се дете е било на 9 годишна възраст.Твърденията на самата въззивница в исковата му молба са, че от 9 ч. сутринта до обяд/когато е съобщено за удавянето/ детето не е било виждано от нея, съответно и тя не е установила кога точно и с кого то е напуснало дома си и се е отдалечило на разстояние от около 1 км./доказателства, установяващи противното не са ангажирани/.Съгласно нормата на чл.8, ал.8 от ЗЗакД родителите са длъжни да не оставят без надзор и грижа деца до 12 годишна възраст, когато с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие, а съгласно чл. 125, ал.3 от СК родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете.В настоящия случай въззивницата като родител не е осигурила необходимия надзор върху малолетното си дете, въпреки известността й относно наличието на подобен водоем, находящ се на около 1 км. от дома й.По този начин до вредоносния резултат се е достигнало както предвид неизпълнението на задълженията от страна на служителите на въззиваемата страна да обезопасят водния обект, така и предвид неупражнения контрол върху детето от страна на родителя му.Съобразявайки степента, с която поведението на въззивницата е способствало за настъпване на вредата, съдът приема, че съпричиняването е в размер на 50%.

От показанията на св.М. и св.Е. се установява, че в резултат от смъртта на Е.Желязков въззивницата изпитва силни душевни мъки и емоционален стрес и не може да преодолее загубата му.Съобразявайки ниската възраст на починалото дете, внезапната му трагична загуба и нормално установените взаимоотношения родител - дете, изразяващи се в обич и привързаност, съдът определя обезщетение по реда на чл.52 от ЗЗД в размер на 100 000лв., което следва да бъде редуцирано предвид приетия процент съпричиняване до сумата от 50 000лв.До този размер и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно с присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждане - 11.08.2013г. до окончателното изплащане.

Решението на СОС следва да бъде отменено в частта му, с която искът е отхвърлен за сумата от 50 000лв. и вместо него бъде постановено друго в изложения смисъл.В частта му, с която искът е отхвърлен за разликата над 50 000лв. до 75 000лв. решението следва да бъде потвърдено.Решението следва да се отмени и в частта му, с която въззивницата е осъдена да заплати разноски за разликата над 1 162лв. до 3 486лв., а за сумата от 1 162лв. се потвърди предвид неоснователността на исковата претенция за разликата над 50 000лв. до 75 000лв.Въззивницата е претендирала пред първа и въззивна инстанция присъждане на адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА с представени договори за правна защита и съдействие, съответно от 21.01.2018г. и 23.10.2018г.Минималният предвиден размер на възнаграждението в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАС съобразно цената на иска е 2 780лв., от които на процесуалния представител следва да се присъдят съобразно уважената част от иска 1 853, 33лв. за първа инстанция и 1 853, 33лв. за въззивна инстанция или общо сумата от 3 706, 66лв. Въззиваемата страна претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 3336лв., представляващи адв.възнаграждение с включен ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.11.2018г., с представени доказателства за изплащането му по банков път.Съобразно неоснователната част от иска следва да се присъдят 1 112лв.На осн. чл.78, ал.6 от ГПК и т.к. въззивницата е освободена от заплащане на държавни такси, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати дължимата пред първа и въззивната инстанция държавна такса върху уважената част от иска, т.е. е сумата от 2000лв. по см. на СОС и сумата от 1000лв. по см. на ВАпС.Също на осн. чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати съразмерно с основателната част от иска част от сторените разноски от бюджета на СОС за възнаграждения на вещи лица.Общо същите са в размер на 550лв., от които Община Дулово дължи сумата от 366, 66лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №93/10.10.2018г., постановено по гр.д.№215/17г. по описа на СОС, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от М.А.Ж. *** иск за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки, страдания и душевен смут от загубата на сина ѝ Е. М. Ж., поч. на 11.08.2013г., които вреди са настъпили следствие противоправно бездействие на служители на ответника, изразяващи се в неизвършване на обезопасяване на воден обект на основание чл.49 от ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на увреждането - 11.08.2013г. до окончателното плащане; 2/ М.А.Ж. *** съдебно-деловодни разноски, представляващи разликата над 1 162лв. до 3 486лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община Дулово да заплати на М.А.Ж. с ЕГН ********** *** сумата от 50 000лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания и душевен смут от загубата на детето й Е. М. Ж., починал на 11.08.2013г., които вреди са настъпили следствие от противоправно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неизвършване на обезопасяване на воден обект, на осн. чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 50 000лв., считано от датата на увреждане - 11.08.2013г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Община Дулово да заплати на адв.Г.Р.И. ***, 66лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ, оказана от нея на ищцата М.А.Ж. пред първа и въззивна инстанция, на основание чл.38, ал.2 от ЗА. 

ОСЪЖДА Община Дулово да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 1 000лв., пред -ставляваща държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА Община Дулово да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Силистренски окръжен съд сумата от 2 366, 66лв., представляваща държавна такса и разноски за възнаграждение на в.л., на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №93/10.10.2018г., постановено по гр.д.№215/17г. по описа на СОС, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от М.А.Ж. *** иск в частта му за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата, представляваща разликата над 50 000 лв. до 75 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки, страдания и душевен смут от загубата на сина ѝ Е. М. Ж., поч. на 11.08.2013г., които вреди са настъпили следствие противоправно бездействие на служители на ответника, изразяващи се в неизвършване на обезопасяване на воден обект на основание чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането - 11.08.2013г. до окончателното плащане; 2/ М.А.Ж. *** съдебно-деловодни разноски в размер на 1 162лв.

ОСЪЖДА М.А.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Дулово сумата от 1 112лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, съобразно неоснователната част от иска, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                ЧЛЕНОВЕ: