ОПРЕДЕЛЕНИЕ 787

гр. Варна,     16.11.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 601/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Г.К.Г. от гр. Варна против протоколно определение от 19.10.2015г. по в.гр.д. № 2355/15г. на ОС-Варна, с което е прекратено въззивното производство, образувано по въззивната жалба на Г.К.Г. срещу решение № 2886/29.06.2015г. по гр.д. № 11583/14г. на ВРС, ХLІІ с-в. Излага се, че с обжалваното определение се прегражда пътя на защита на ищеца за присъждане на дължимите му размери на неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд за периода от 01.07.11г. до 26.06.14г. Претендира се определението да бъде отменено и да се даде ход на жалбата. Изразява се недоволство от решението на ВРС, с което не са уважени в пълен размер /съобразно заключението на вещото лице по СИЕ/ претендираните възнаграждения, поради което и е била депозирана въззивната жалба. Поддържа се, че пропуска да се обжалва определението на ВРС, с което е било отказано изменение на размера на исковете, не може да е основание за ново преграждане на защитата чрез въззивната жалба.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна „МИ-2” ООД, гр. Варна, с който последната е оспорена като неоснователна. Съображенията са основани на нормата на чл. 214 от ГПК за недопускане на едновременно изменение на основание и петитум на иска.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

След като с определение № 6469/26.05.15г., постановено по гр.д. № 11583/14г. на ВРС, ХLІІ с-в, е било оставено без уважение искането на ищеца Г. за изменение на предявените размери на обективно кумулативно съединените искове по чл. 262 и чл. 224, ал. 1 от КТ, обективирано в писмена молба от 27.03.15г. и уточнено с молба от 17.04.15г., първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си от 29.06.15г. съобразно предявените с петитума на исковата молба размери, като ги е уважил изцяло. Определението от 26.05.15г. неправилно е било посочено от ВРС като необжалваемо /същото е обжалваемо съобразно дадените указания в т. 7б от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/13г. на ОСГТК/. Същото обаче не е било и обжалвано от ищеца, вкл. и до момента на постановяване на атакуваното понастоящем протоколно определение от 19.10.2015г. по в.гр.д. № 2355/15г. на ОС-Варна. Не е било инициирано и производство по допълване на решението на ВРС в предвидения срок. При това положение и предмет на обжалване прид въззивния съд може да бъде единствено първоинстанционното решение на ВРС в пределите му, определени с диспозитива на съдебния акт. И след като няма отхвърляне на предявени искове, то и въззивната жалба на ищеца е без предмет и поради това образуваното по същата въззивно производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. 

Ако е вярна тезата на ВРС, че ищецът е предприел изменение на основание и петитум на исковата молба /т.е., че по същество е предявил нови искове/, то и няма да е налице преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по произнесеното от ВОС окончателно решение. Това пък означава, че за ищеца ще е открита възможността за искова защита по непредявените искове, но преценката за това принадлежи на съда, пред който евентуално ще бъдат предявени исковете.

Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от подадена от Г.К.Г. от гр. Варна против протоколно определение от 19.10.2015г. по в.гр.д. № 2355/15г. на ОС-Варна, с което е прекратено въззивното производство, образувано по въззивната жалба на Г.К.Г. срещу решение № 2886/29.06.2015г. по гр.д. № 11583/14г. на ВРС, ХLІІ с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно по арг. от чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: