О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

758

 

гр.Варна,   15   .12.2016 г.

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание на петнадесети декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д.№ 601 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е образувано по частна жалба, подадена от пълномощника на А.Н.Н. *** срещу определение № 2287/26.092016 г. по в.гр.д.№ 1685/16 г. на Окръжен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 5634/14.07.2016 г. против постановление № 7793/04.07.2016 г. по изпълнително дело № 20138070400336 на ЧСИ № 807 Н. Д, с което е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 3500 лева и е прекратено производството по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на претенцията за присъждане на разноски.

Становище от противната страна не е изразено.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Производството е образувано по реда на чл. 435 от ГПК по жалба на А.Н.Н. против постановление № 7793/04.07.2016 г., по изпълнително дело № 20138070400336 на ЧСИ № 807 Надежда Денчева, с което е отказано присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева.

Настоящата инстанция споделя изводите на съда за недопустимост на подадената жалба, тъй като длъжникът не разполага с правна възможност да обжалва отказа на съдебния изпълнител да присъди разноски при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 422, ал. 3 ГПК.

Чл. 435, ал. 2 ГПК установява, че постановлението за разноски може да се обжалва от длъжника само в хипотезата, когато с него се присъждат разноски, направени от взискателя в хода на образуваното изпълнително дело тъй като този акт е пряко изпълнително основание и отговорността на длъжника се реализира в същото изпълнително производство.

Отказът на съдебния изпълнител да присъди разноските в полза на длъжника, направени в изпълнителното производство след прекратяването му по чл. 422, ал. 3 ГПК, не попада в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Правилно съдът е приел, че подадената жалба е недопустима и е постановил оставянето й без разглеждане. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2287/26.092016 г. по в.гр.д.№ 1685/16 г. на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

                                                                           2.