Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

3

 

гр.Варна,  07.01.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на девети декември, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.,

Прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 602/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба и насрещна жалба срещу решение № 28/10.07.2015 г. по гр.д.№ 224/2014 г. на Окръжен съд – Разград, с което е уважен отчасти иска, предявен от С.Б.С. *** срещу Ц.И.М., с правно основание чл.59 от ЗЗД.

            Ищцата обжалва решението в отхвърлителната му част – за разликата над присъдения размер от 720.00 лева – до претендирания размер от 27600 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на предявения иск.

В подаден писмен отговор ответникът, чрез пълномощника си по делото, оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в отхвърлителната му част. Срещу решението – в неговата осъдителна част подава насрещна въззивна жалба с оплаквания за неправилност, поради нарушение на закона. Искането е за отмяна и за отхвърляне изцяло на предявения иск.

Въззивната и насрещната жалба са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена слеедната фактическа обстановка:

         Предявен е иск от С.Б.С. *** против Ц.И.М. с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 27 600 лв.,представляваща дължимо обезщетение за ползването на недвижим имот, подробно описан в исковата молба за периода от 06.08.2009 год. до 22.06.2012 год., ведно със законната лихва от предявяването на иска, до окончателното й заплащане и направените разноски.

        Оспорвайки иска, ответникът сочи на недопустимост поради на липсата на активна процесуална легитимация на ищцата. Евентуално, твърди неоснователност поради факта ,че ищцата не е собственик на имота. Оспорва ползването на имота и получаването на доходи от това. Евентуално, сочи като основание за ползването предварителен договор от 25.01.1999 год., сключен с бащата на ищцата. Прави възражение за нищожност на осн.чл.26 от ЗЗД на договора за покупко-продажба, от който ищцата черпи права - поради липса на съгласие, поради сключването му без основание и поради противоречие с добрите нрави.                        

        Предявявайки иска, ищцата твърди придобиване на правото на собственост върху процесния имот - незавършен търговски обект - магазин, находящ се на партерния етаж на четириетажен жилищен блок, състоящ се от търговска зала и санитарен възел със застроена площ от 55,34 кв.м. чрез договор за покупко-продажба от 17.02.2004 г., сключен между нея, в качеството й на купувач и баща й Б.Г., в качеството му на продавач с нотариален акт №182, том І, per.№ 1143, дело №94/2004 г. на нотариус Бойчо Костов, рег.№282 на Нотариалната камара

      Не се спори между страните, установява се приложените заверени копия от решения, постановени по иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД, че на 25.01.1999 г. между ответника - като купувач и бащата на ищцата Б. Г. - като продавач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на описания в него имот. Прехвърлителят по предварителния договор е придобил имота - обособена част от общинско предприятие по силата на договор по реда на чл.35-41 от ЗППДОП/отм/. на 18.03.1997г. От доказателствата по делото е видно, че съгласно клаузата на чл.9 т.1 от от договора, петгодишният срок, забраняващ отчуждаването на имота е изтекъл на 11.03.2004г., а продажбата в полза на ищцата е извършена преди изтичането на този срок.

С решение на РРС по гр.дело № 470/2004 г., влязло в сила на 28.03.2007 г. е уважен иска по чл.135 от ЗЗД, предявен от настоящия ответник Ц.М. и продажбата е била обявена за относително недействителна спрямо него, като купувач по предварителния договор.

Предявеният от Ц.М. срещу Б.Г. иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, предмет на гр.д.№ 1912/04 г. на РРС е приключил с отхвърлително решение, влязло в сила на 9.05.2012 г.

С нотариална покана, връчена на ответника на 9.06.2012 г., ищцата е поискала предаване на владението в 7-дневен срок и е определила дължимо обезщетение за ползване в размер на 2500 лв., с начална дата 09.05.2012 г. /влизането в сила на решението по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД/, до предаването на имота. На 22.06.2012 г. е съставен констативен протокол на нотариуса М. за предаване на ключа от имота. Нотариална покана до ответника е била отправена и през м.юни 2004 г., но предаване на владението не е последвало.

          Праводателят на ищцата Б.Г., заместен от своите наследници по закон е предявил срещу Ц.М. иск по чл.108 от ЗС, който е отхвърлен с решение №54/21.02.2014 г. по гр.дело №240/2008 г. на РС Разград предвид предаването на имота в хода на делото.

Първоинстанционният съд е събрал доказателства чрез назначаване на съдебно-оценъчна експертиза и на съдебно-икономическа експертиза относно размерът на средният пазарен наем за имота /480 лева/ и относно справедливата му пазарна стойност, предвид възраженията за нищожност на прехвърлителната сделка.

Изслушани са и две групи свидетели, установяващи противоречиви факти относно ползването на имота от ответника.

          Изхождайки от обстоятелствената част и от петитума на исковата молба, съдът правилно е квалифицирал иска по чл.59 от ЗЗД.

Обсъдени са подробно възраженията на ответника за нищожност на сделката, легитимираща ищцата като собственик на имота:

          Правилен е извода за недоказаност на възражението за нищожност на договора като такъв, сключен при накърняване на добрите нрави, предвид факта, че посочената в него цена е в размер на данъчната оценка. Заключението на назначената икономическа експертиза установява, че данъчна оценка е равностойна на пазарната цена на имота към момента на сключване на сделката.

         Недоказано и неоснователно е възражението за нищожност поради липса на съгласие на продавача и поради нарушаване на забраната за разпореждане с имота в петгодишния срок по приватизационния договор. Предявявайки тези възражения, ответникът не противопоставя свои права, поради което следва извод за тяхната неоснователност.

         Твърдяната липса на доказателства за плащането на продажната цена от купувача не води до липса на основание за сключване на договора за покупко-продажба, а е свързана с евентуално неизпълнение на задълженията на една от страните по него.

Недоказани са възраженията на ответника, че не е ползвал процесния обособен обект в сградата - опровергани са от гласните и писмените доказателства, както и от извършеното от него предаване на ключа от обекта на ищцата - на 22.06.2012 г.

          Видно е приложеното като доказателство по делото копие от решение № 140/9.05.2012 г. по гр.д.№ 832/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., че предявеният от Ц.М. срещу Б.Г. /заместен от наследниците си/ иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД е отхвърлен поради унищожаемост на предварителния договор – на основание чл.31 от ЗЗД, вр. с чл.32 от ЗЗД. И тъй като правните последици от унищожаемата сделка отпадат с обратна сила от момента на сключването й, ответникът не може да черпи права от унищожения договор.

          Независимо от факта, че с решение на РРС по гр.дело №470/2004 г., влязло в сила на 28.03.2007 г. е уважен иска на Ц.М. по чл.135 от ЗЗД и сделката, с която ищцата е придобила имота е обявена за относително недействителна, последващото решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД е установило несъществуването на обезпеченото с иска по чл.135 от ЗЗД иск вземане.

          Следователно, правата на ищцата са валидно възникнали по силата на договора от 2004 г. и претенцията следва да бъде уважена за исковия период от 6.08.2009 г. до 9.05.2012 г. с присъждане на сумата от 15360 лева – съобразно заключението на назначената СТЕ – след отмяна на решението в отхвърлителната му част за посочената сума. В останалите му части, решението следва да бъде потвърдено.

          Ответникът следва да заплати на въззивницата сумата от 3691.00 лева – разноски по водене на делото пред двете инстанции – съобразно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

          По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                                      Р       Е       Ш      И:

 

          ОТМЕНЯВА решение № 28/10.07.2015 г. по гр.д.№ 224/2014 г. на Окръжен съд – Разград В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иска, предявен от С.Б.С. против Ц.И.М. за заплащане на обезщетение над присъдения размер от 720.00 лв. до 16080.00 лева и В ЧАСТТА МУ относно присъдените разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

        ОСЪЖДА Ц.И.М. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.С., ЕГН ********** *** сумата от 15360.00 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на недвижим имот - търговски обект в сграда в гр.Разград, ул.”Искър”№16, с площ 55.34 кв.м., дължимо за периода от 6.08.2009 до 9.05.2012 г.и разноски съобразно с уважената част от иска в размер на 3691.00 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 28/10.07.2015 г. по гр.д.№ 224/2014 г. на Окръжен съд – Разград в осъдителната му част и в останалта му отхвърлителна част – за разликата от 16080 лева до 27600 лева.

          РЕшението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.                2.