ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№749/21.11.2018г.

 

.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                              РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                             

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 602/18г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д.Д.Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. С. против определение № 1013/25.04.2018г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 783/2018г., поправено по реда на чл.247 ГПК с определение от 06.06.2018г., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката жалба срещу действия на съдебен изпълнител при СИС при РС - Варна по изп.д. № …/2017г. – постановление за разноски от 05.02.2018г. и същата е осъдена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че изводите на съда за просрочие на жалбата са неоснователни и в противоречие с данните по делото. Твърди, че съобщението за обжалваното постановление за разноските е получено на 12.02.2018г., поради което и жалбата срещу него е подадена в предвидения в закона срок. Отправеното до настоящата инстанция искане е да отмени обжалваното определение и върне делото за разглеждане на жалбата по същество.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от взискателя К.С.Ф., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Принудителното изпълнение е образувано по молба на К.С. против жалбоподателката Д.Д. въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 15718/2016г. на РС – Варна за заплащане на подробно посочени в него суми.

Видно от материалите по изпълнителното дело, че след изпращане на призовката за доброволно изпълнение, в която са били определени и първоначално дължимите разноски за изпълнението, длъжникът е депозирал няколко възражения, с които е оспорил размера на същите. По повод депозирано възражение от 01.02.2018г. ДСИ се е произнесъл с разпореждане от 05.02.2018г., в което е посочил, че уважава същото и е постановил да бъде издадено ново постановление за разноските. Такова е издадено на 05.02.2018г., като съгласно приложената на л.76, гръб – л.77 разписка е връчено на длъжника на 12.02.2018г.

Жалбата срещу този акт и по която е образувано в.гр.д. № 783/2018г. на ОС – Варна е депозирана на 19.02.2018г., което е в 1-седмичния срок по чл.436 ГПК и с оглед на това не е просрочена.

Необоснован е и довода на ОС – Варна за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, с оглед предходни произнасяния на ДСИ по възражения за разноските. Съгласно разрешенията на т.2 от ТР № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението подлежи на обжалване. В тази връзка атакуваното постановление може да бъде обжалвано, независимо от предходните произнасяния. За да се отрече правния интерес за обжалване е необходимо да е налице съотвествие между отправеното до ДСИ искане и постановения от него акт. Доколкото в жалбата не са изложени конкретни оплаквания в какво се състои незаконосъобразността на обжалваното постановление за разноските, предвид обстоятелството, че същото е постановено вр. с разпореждане от 05.02.2018г. за уважаване възражение на длъжника срещу разноските, то не може да се направи и констатация за липса на правен интерес.

Ето защо, като е приел, че жалба с вх. № 4888/19.02.2018г. е недопустима поради просрочие, респ. поради липса на правен интерес ОС – Варна е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

По гореизложените мотиви, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение № 1013/25.04.2018г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 783/2018г., поправено по реда на чл.247 ГПК с определение от 06.06.2018г. И ВРЪЩА делото на ОС – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

           

 

                                                                                              2.