ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

745

 

Гр.Варна,08.12.2016 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 08.12.2016 г. г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 603 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 603/2016 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на В.И.С., подадена чрез адв. Р.И., против определение № 1718/11.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1229/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по жалбата й вх.№ 514/29.03.2016 г. срещу извършения на 22.03.2016г. по изп.д. № 20127190400632 на ЧСИ Ст.Я. въвод във владение на купувач в ПИ с идентификатор № 10135.2555.15, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир”, № 54.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради противоречието му със закона, като е молила за отмяната му и за разрешаване на жалбата по същество с отмяна на обжалваното действие на съдебния изпълнител.

Взискателят „Първа инвестиционна банка” АД е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата по съображения за неоснователността й, като е молил за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима, поради което тя подлежи на разглеждане.

Изпълнителното дело е било образувано по молба на „Първа инвестиционна банка” АД срещу длъжниците С. М. С. и В.И.С. за принудително събиране на парично задължение по издаден в полза на взискателя изпълнителен лист. Изпълнението е било насочено срещу ипотекиран от длъжниците недвижим имот, който след проведена публична продан е възложен на взискателя с влязло в сила постановление за възлагане от 20.11.2013 г. Насроченият принудителен въвод е бил отложен, като с протокол за доброволно предаване от 29.05.2014 г. длъжниците са предали имота на банката – купувач. На 17.06.2014 г. имотът е бил предаден от банката – на наемателите – длъжниците по изпълнителното дело. На 09.12.2016 г., банката – взискател и купувач на имота е поискала от съдебния изпълнител да я въведе във владение на възложения й на публичната продан имот на осн. чл. 498 от ГПК. С обжалвания протокол от 22.03.2016 г. за въвод във владение, съдебният изпълнител е извършил въвод на купувача на осн. чл. 498 от ГПК, като отнел имота от В.С..

Пред окръжния съд, В.С. е обжалвала действието на съдебния изпълнител – въвод на банката във владение на имота, извършен на 22.03.2016 г. по съображения за незаконосъобразност на същия, тъй като имотът е бил предаден на банката – взискател и купувач доброволно още на 29.05.2014 г. и впоследствие – държането му получено от нея с протокол 29.05.2014 г., поради което жалбоподателката била в имота на законно основание, възникнало след първоначалното предаване на имота и затова повторното предаване на владението било извън предмета на изпълнителното дело и споровете следвало да се решават по съдебен ред.

Новият ГПК не предоставя възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител /както предвиждаше стария ГПК/, а само на конкретно визирани в закона такива и то на изчерпателно посочени основания в чл. 435 ГПК, 463 ГПК и 527, ал.4 ГПК. В случая, въводът във владение е осъществен на база влязлото в сила постановление за възлагане на имота и на основание чл. 498, ал.2 от ГПК, според който въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като то може да се брани само с иск за собственост. В случая, жалбоподателката не разполага с право на жалба срещу въвода във владение в качеството на длъжник, нито такова право има в качеството на трето лице в каквато насока са оплакванията й в жалбата пред настоящата инстанция. Самата тя е твърдяла, че е държател на имота и държането е получила след постановлението за възлагане. Изобщо не е поддържала твърдения, че владее имота преди предявяване на иска, решението по което се изпълнява, за да обоснове приложение на хипотезата по чл. 435, ал.5 от ГПК, а освен това в случая се касае за принудително изпълнение на парично задължение, а не предаване на вещ, като обжалваният въвод е по чл. 498 от ГПК, а не по чл. 522 от ГПК.

С оглед изложените съображения, жалбата пред окръжния съд, насочена срещу извършения от частния съдебен изпълнител въвод във владение на имота е била недопустима и като е прекратил производството по нея и по същите съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Поради изложеното,  Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1718/11.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1229/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: