РЕШЕНИЕ

25/23.02.2017 год.

Гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

Въззивно гражданско дело № 604 по описа за 2016-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба на Ж.В.Ж. и Ц.А.Ж.,***, срещу решение № 1154/30.09.2016 год. по гр.д. 1637/2015 год. на ОС Варна, с което е УВАЖЕН ПРЕДЯВЕНИЯТ ОТ З.Д.Д. срещу тях иск по чл. 108 ЗС, за приемане за установено, че ищцата притежава ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот, апартамент с идентификатор 10135.2557.300.1.1. в гр. Варна, ул. „Генерал Столипин” №17, и за предаване на владението му, на осн. чл. 108 ЗС, присъдени са разноски, държими от Ж. в полза на З.Д. в размер на 1126 лв..

Във въззивната жалба се излага, че решението е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, необосновано. Твърди се, че от иска липсва правен интерес. Оспорва се изводът на съда, че З.Д. притежава право на ползване върху процесния апартамент. Иска се обезсилване, евентуално отмяна на решението и отхвърляне на претенцията.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна З.Д., в които се оспорва жалбата и се поддържат изводите на ОС.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Пред ОС е предявен иск по чл. 108 ЗС вр. чл. 111 ЗС, вр. чл. 56 ЗС от З.Д. срещу Ж. и Ц. Ж. за установяване на съществуването на право на ползване на ищцата и предаване на владението върху недвижим имот : Апартамент № 1, с идентификатор № 10135.2557.300.1.1 по кадастралната карта на гр.Варна одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК,  находящ се на първи етаж в жилищна сграда в гр. Варна, ул. „ Ген. Столипин" № 17, застроена площ от 83.26 кв.м., състоящ се от входно антре, детска стая, спалня, дрешник, коридор, баня, тоалет, кухня-трапезария, дневна и два балкона, при граници : на същия етаж идентификатор  № 10135.2557.300.1.2, под обекта идентификатор  № 10135.2557.300.1.9, № 10135.2557.300.1.10, над обекта идентификатор  № 10135.2557.300.1.3  в едно с Избено помещение № 1 със застроена площ от 3.90 кв.м., при граници : калкан, избен коридор, изба № 2, изба на Снек бар, както и 13.3151 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор  № 10135.2557.300.1, и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата,цялото с площ 207.50 кв.м., съставляващо парцел V-7, в кв. 698, по плана на 2-ри под район на гр. Варна, по нотариален акт,а по  скица от АГКК-ПИ с идентификатор  № 10135.2557.300, при граници на имота по скица : ПИ с идентификатор  № 10135.2557.302, ПИ идентификатор  № 10135.2557.301, идентификатор  № 10135.2557.272, идентификатор  № 10135.2557.292.

В исковата молба се твърди, че с НА за дарение № 9, том XXII, дело № 4933/1999 г. – СВ –Варна,  З.Д. е. дарила на сина си П.В.Д. недвижим имот находящ се в гр. Варна, ул. Ген. Столипин" № 17, а именно : 1/4 ид. ч. от дворно място, цялото с пространство от 207.50 кв.м., съставляващо парцел V-7 в кв. 698, по плана на 2-ри микрорайон на гр. Варна, ведно с 1/2 ид.ч. от жилището в това място, като е запазила правото на безвъзмездно и пожизнено ползване на дарените от нея идеални части от дворното място и построеното в него жилище. Твърди се, че впоследствие сградата е съборена, но преди това с НА № 7, том XXII, дело № 4954/2000 г. П. В. Д. е учредил вещно право на строеж на ЕТ "Ирен Славова-Ирен-Стройинвест" срещу задължение за строителство, като П. В.Д. е получил Апартамент № 1 находящ се на първи жилищен етаж със застроена площ от 83.26 кв.м., заедно с Избено помещение № 1 със застроена площ от 3.90 кв.м., както и 13.3151 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.Твърди се, че собственик на процесния имот е бил П.В. Д., който е имал задължения към трето лице, като имотът е бил ипотекиран. В резултат на настъпила смърт на П.В. Д. на 03.06.2006 г., той е бил наследен от майка си З.Д. и баща си В.П.Д.. Кредиторът на П.Д. е предявил претенциите си срещу неговите наследници, за което е било образувано изп. д. № 20127190400500 по описа на ЧСИ 719 С.Янкова. Процесният имот е бил изнесен на публична продан от 24.05.2013 г. до 24.06.2013 г., като на 25.06.2013 г. е бил обявен за купувач Ц.Ж., която по това време е в брак с Ж.Ж. и за да бъде завършена процедурата по публичната продан е съставен Протокол за въвод във владение от 11.09.2014г. Твърди се, че към момента Ж. упражняват фактическа власт върху имота, предмет на иска, без правно основание.

Ответниците Ц. и Ж. Ж. в срока по чл.131 от ГПК  са депозирали отговор на исковата молба пред ОС, в който са оспорили иска като недопустим и неоснователен. Оспорили са съществуването на правото на ползване. Направили са възражение за изтекла погасителна давност относно правото на ползване на имота от ищеца, считано от 17.12.2009 г., когато сградата е в експлоатация, като са твърдяли, че до въвода З.д. не е ползвала имота.Твърдяли са, че ищцата се е разпоредила с правото си на ползване, като го е дарила  в полза на сина си – видно от нотариален акт за безвъзмездно учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот  № 94 от 2010г. по описа на АВ. Оспорили са представеното по дело Обратно писмо от 28.12.2010г., като изготвено за целите на процеса.

Относно фактическата обстановка в исковата молба по делото няма спор, същата се установява и от събраните по делото писмени доказателства.

Видно е от НА № 130 том.І рег. № 1549 дело № 132/23.07.1999 год. вписан в АП-Варна под Вх.рег. № 6967/23.07.1999год. акт№ 9, том XXII, дело № 4933/1999 год.–л.6 от дело на ОС, че З.Д.Д. е дарила на сина си П.В. Д. следния недвижим имот находящ се в гр. Варна, ул. Ген. Столипин" № 17, а именно : 1/4 ид. ч. от дворно място, цялото с пространство от 207.50 кв.м., съставляващо парцел V-7 в кв. 698, по плана на 2-ри микрорайон на гр. Варна, ведно с 1/2 ид.ч. от жилището в това място, в лицевата му част, състоящо се от две входни антрета, две стаи, кухня, лятна кухня/навес, ¼ ид.ч. от тоалет на двора, както и от подобренията и насажденията в дворното място, като е запазила правото на безвъзмездно и пожизнено ползване на дарените от нея идеални части от дворното място и построеното в него жилище. Запазеното право на ползване е отбелязано по персоналната партида на ищеца № 100050,видно от Справка по лице – СВ-Варна – л.49 от делота на ОС.

Видно от НА № 7, том XXII, дело № 4954/2000 г.- л.33-35 от дело , П.В.Д., ведно с още две лица, е учредил вещно право на строеж на ЕТ "Ирен Славова-Ирен-Стройинвест" срещу задължение за строителство, като П.В. Д. получава Апартамент № 1 находящ се на първи жилищен етаж със застроена площ от 83.26 кв.м., състоящ се от входно антре, детска стая, спалня, дрешник, коридор, баня, тоалет, кухня-трапезария, дневна и два балкона, при граници : ап. № 2, стълбищна клетка, ул. „Ген. Столипин", вътрешен двор и калкан, заедно с Избено помещение № 1 със застроена площ от 3.90 кв.м., при граници : калкан, избен коридор, изба № 2, изба на Снек бар, както и 13.315 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.Представени са по дело –разрешение за строеж от 30.03.2001г. и акт № 15 по чл.7 ал.3 т.15 от Наредбата за приемане на строежа. Обекта  е въведен в експлоатация на 17.12.2009г. - видно от Удостоверение № 280/17.12.2009 г.

Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 147, том IV, рег. № 9693,дело № 1042/2004г. на нотариус А.Ганчев под № 194 в НК, П.В.Д. е учредил в полза на ПИБ АД договорна ипотека за обезпечаване на предоставен банков кредит в размер на 50000 евро.

П.В.Д. е починал на 03.06.2006 год., за което е съставен акт за смърт № 0422/03.06.2006 год. на Община Варна р-н Приморски. Като свои наследници е оставил възходяща и майка З.Д.Д. и баща си В.П.Д. /л.139 от делото/. Видно от Удостоверение за наследници – л.140 от дело последният е починал на 13.12.2015 г., за което е съставен Акт за смърт № 1038 /13.12.2015г.  и е оставил за свои наследници съпругата си – З.Д. и сина си Д.В.Д..

Против В.Д. и З.Д. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 13363/2012год. на ВРС в полза на кредитора  по дело ПИБ АД, за сумата 24 756,47 евро, неизплатена сума по договор за банков кредит от 21.07.2004 г., 7 220,82 евро лихва, ведно със законната лихва и разноски по делото. По издадения изпълнителен лист е образувано приложено в настоящото производство  изпълнително дело № 500/2012г. по описа на  ЧСИ Станислава Янкова, под № 719 в КЧСИ.

След проведена публична продан с Протокол за въвод във владение от 11.09.2014г. на ЧСИ Ц.Ж. е въведена във владение в процесния имот въз основа на влязлото в сила  на 08.11.2013г. постановление за възлагане от 02.07.2013г.В протокола за въвод е отбелязано, че до имота са допуснати от З.д., която е присъствала и на самия въвод, но е отказала да подпише протокола. Към дата -11.09.2014 г. Ц.Ж. е била в гр.брак  с Ж.Ж. - Удостоверение от 15.06.2015г. от Община Варна-л. 36 от делото на ОС.

    Видно от Нотариален  акт за безвъзмездно учредяване на вещно право на ползване върху недвижими имоти № 94, том LXXVII, дело №16536/2010г. с вх. per. №27430 от 29.12.2010г. по описа на АВ, –л.82,83  от делото на ОС, З.Д. И В.П.Д., след като са наследили от сина си П.Д. процесния имот, са учредили в полза на сина си Д.В. Д. право на ползване върху същия апартамент 1 с идентификатор 10135.2557.300.1.1 с площ от 83.26 кв.м..

На л.278 от дело е приложен оригинал на Обратно писмо от 28.10.2010 г., с което З.Д. и Д.В. Д. декларират , че извършената с нотариален акт № 94, том LXXVII, дело №16536/2010г. с вх. per. №27430 от 29.12.2010г. по описа на АВ сделка е  абсолютно симулативна, като никоя от страните не желае настъпването на нейните правни последици.

От заключението на приетата по дело  и неоспорена по същество от страните СГрЕ се установява, че датата 28.12.2010 г. и останалия текст на писмото са изписани едновременно без прекъсване на изписването, както и,че същите са изписани от 1до 3 години от момента на провеждане на това изследване.

На л.142-159, 161-164 и л.179-263 от дело са приложени писмо от Община Варна, дирекция „Местни данъци”, от 19.01.2016 г., заявления до АВ и декларации по декларация по чл.14 ЗМДТ на З.Д. като доказателство, че е декларирала и заплащала данъци за процесния имот.

За доказване съответно оборване твърденията на ищеца, че същата е ползвала процесния апартамент до въвода на ответника, по делото са  събрани гласни доказателства, от които се установява, че в гр.Варна , ул.“Ген.Столипин“ № 17 З.Д. има няколко имота, в построената там кооперация, някои от които е отдавала под наем. Тя е ползвала първия апартамент, в ляво, на първия етаж, но в процесния апаратамент 1 не е живяла лично.

По делото на л. 10-12  е приложена нотариална покана от З.Д. до Жекови, рег.№ 1206831.03.2015г. на нотариус Борис Василев – под № 124 в НК, която им е връчена с цел да предадат владението върху процесния имот.

За да се уважи иска по чл. 108 ЗС вр. Чл. 111 и чл. 56 ЗС, следва да се установи на първо място съществуването на твърдяното вещно право на ползване  на З.Д., придобито на твърдяното основание, а след това и упражнявана фактическа власт върху процесния имот от ответната страна /то в процеса е било безспорно/, както и липса на правно основание за това владение.

По делото се установява от нот.а. 130/1999 год., че В ПОЛЗА НА З.д. е учредено право на ползване от сина й П. Д. върху дворно място и жилище в лицевата му част, подробно описано в акта. По делото няма спор, че това жилище е било съборено и понастоящем не съществува. Следва да се приеме, че вещта, върху която З.д. е имала право на ползване е ПОГИНАЛА. Въпреки че впоследствие в полза на П.Д. е учредено право на строеж и същият е придобил обект в новопостроената сграда в имота, правото на ползване на г-жа Д. е погасено и то не е преминало, не се е трансформирало в право върху този нов обект на собственост. Възможност за подобна трансформация в закона не е предвидена, липсва и писмен акт, в който да е изразена воля от П.Д. да учреди право на ползване в придобития от него нов апартамент №1.

В подкрепа на тези изводи е съдебната практика: „Погиването на вещта, върху която е запазено правото на ползване води до погасяване на това право независимо от волята на ползвателя и собственика, съгласно чл. 59, ал.3, пр.1 ЗС. Обстоятелството, че ищцата не е дала изрично съгласие за събарянето има значение за евентуалната отговорност за вреди по отношение на нея, но не е основание за запазване на това право върху съборената сграда или за трансформирането му в право на ползване върху евентуална новопостроена сграда. Подобна възможност за трансформация на ограничено вещно право е предвидена изрично само за правото на строеж в чл. 66, ал.2 ЗС. За правото на ползване този ефект е изрично изключена с нормата на чл. 59, ал.3, пр.1 ЗС.“ /Решение № 74/13.05.2016 година, на Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, по гр.дело 5545 /2015 година/.

Не се спори между страните и видно от представените писмени доказателства от 11.09.2014г. и към настоящия момент Ж.  владеят имота на заявеното от тях правно основание – придобиване на собствеността чрез публична продан.

По изложените съображения съдебният състав приема, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на иска с правно основание чл. 108 от ЗС вр. чл. 111 ЗС – ищцата и въззиваема в процеса няма материално-правната легитимация на носител на право на ползване имота, владян от ответниците на твърдяното от тях основание – право на собственост, придобито чрез публична продан.

Поради достигането до различни правни изводи от тези на ОС, обжалваният акт следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който искът по чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен, а на Жекови следва да се присъдят разноски за двете инстанции, съобразно списъци с разноски: 1805 лв. общо.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1154/30.09.2016 год. по гр.д. 1637/2015 год. на ОС Варна, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от З.Д.Д., ЕГН **********,***, срещу Ж.В.Ж., ЕГН **********, и Ц.А.Ж., ЕГН **********,***, по чл. 108 ЗС, вр. чл. 111 ЗС за приемане за установено, че З.Д.Д. притежава ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот, апартамент с идентификатор 10135.2557.300.1.1. в гр. Варна, ул. „Генерал Столипин” №17, и за предаване на владението му, на осн. чл. 108 ЗС.

ОСЪЖДА З.Д.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Ж.В.Ж., ЕГН **********, и Ц.А.Ж., ЕГН **********,***, сумата от 1805 лв. разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: